№ /04.04.2022 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1025 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166
от ДОПК вр.чл.27 ал.5 от ЗПЗП и е образувано по жалба от „Екомийл – Провадия“
ООД –гр.Провадия, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя П.Г.С.чрез
пълномощника му адв.В.Б. ***, против Акт за установяване на публично държавно
вземане № 03/04/1/0/02873/3/01/04/01 на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ – София,
с който на дружеството е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в общ размер
на 73 635.40лв., представляващо второ (окончателно) плащане по Договор №03/04/1/0/02873
от 12.07.2016г, и им е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 26 400лв. Жалбоподателите твърдят допуснати съществени
процесуални нарушения и постановяване на оспорения акт при неправилно
приложение на материалния закон. Към първата група нарушения се твърдят
ненадлежно уведомяване за започване на производството, в резултат на което
изпратеното от тях подробно писмено възражение не е било съобразено преди
постановяване на оспорения АУПДВ; незаконосъобразно смесване на две
административни процедури – по налагане на финансова корекция по реда на Раздел
III от
ЗУСЕСИФ и по издаване на АУПДВ по чл.62 от ЗПФ вр.чл.27 ал.5 от ЗПЗП
вр.чл.165-166 от ДОПК, в резултат на което не им е бил връчен началният акт и
по двете производства, и не им е дадена възможност да изразят становище; липса
на мотиви – непосочване на основанието за налагане на финансова корекция
измежду изброените от законодателя в чл.70 ал.1 от ЗУСЕСИФ, и липса на анализ
относно въздействието на допуснатото от бенефициента нарушение на проектните
дейности, тяхната допустимост, изпълнението на проекта, извършването на
разходите и дали изобщо е налице негативно финансово отражение върху средствата
от ЕСИФ, което е предпоставка за наличието на нередност. Относно неправилното
приложение на материалния закон се твърди на първо място, че такова негативно
финансово отражение липсва, т.е. липсват вреди за общностния бюджет, което
квалифицира нарушението като маловажно и за него не се следва финансова
корекция; тя пък е определена без да е посочено кой от двата метода е приложен
– пропорционалния или диференциалния, което в комбинация в липсата на установен
размер на вредата за средствата от ЕСИФ квалифицира оспорения АУПДВ като
незаконосъобразен; неправилно определяне на приложимия подзаконов нормативен акт
за налагане на финансова корекция; липса на законодателно предвиждане за
прекратяване на договора при неспазване на изискването на чл.30 ал.2 от същия
за неуведомяване за настъпила непреодолима сила. С тези съображения се
претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените в производството
разноски. В съдебно заседание адв.Б. поддържа изцяло жалбата на изложените в
нея съображения, доразвити и в представената писмена защита.
Ответникът – Изп.директор на ДФ
„Земеделие“ чрез процесуалния си представител ст.ю.к.Д.Б. оспорва жалбата и
настоява за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като настоява за определянето му в минималните размери.
След преценка на събраните в
производството релевантни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е регистрирано с
Уникален регистрационен номер (УРН) 651243 в ДФ „Земеделие“ в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020г, с
предмет животновъдство – конвенционално отглеждане на зайци за месо. Отношенията
между „Екомийл –Провадия“ ООД и ДФ „Земеделие“ са уредени с Договор
№03/04/1/0/02873/12.07.2016г, с приложения и анекси към него от 09.11.2018г и 05.08.2019г.
Предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за
изпълнение на одобрен проект №03/04/1/0/0873 „Подобряване условията за
отглеждане на зайци във фирма „Екомийл-Провадия“ ЕООД“. Съгл.чл.2 от Договора
Фондът изплаща помощта до максималния размер по чл.3 при условие, че
ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект,
условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него, относимите
нормативни актове и тези на правото на ЕС. Според чл.3 от Договора първоначално
одобрената финансова помощ въз основа на представените от ползвателя документи
е в размер на 100 035.40лв, представляваща до 50% от одобрените и реално
извършени от ползвателя разходи по осъществяването на проекта. Определеният с
чл.6 срок на Договора е до 36 месеца от сключването му с оглед факта, че
проектът включва извършване на СМР, и започва да тече от датата на подписването
му; съгл.ал.5 на същия текст ползвателят се задължава да спазва всички
договорни и нормативни задължения за период от три години от датата на получаване
на окончателното плащане. Според чл.16 т.2 от Договора за периода от
сключването му до изтичане на срока по чл.6 ал.5 ползвателят се задължава да
осигури и поддържа в съответствие с Таблица 5.1 „Вид и брой животни, в т.ч.
естествения им прираст“ от бизнес-плана съответния брой животни, както следва:
за първата прогнозна година – 500 бр. зайци; втората прогнозна година – 1000
бр. зайци; третата прогнозна година – 1500 бр. зайци; четвъртата и петата
прогнозна година – 2000 бр. зайци. Съгл.чл.18 ал.1 т.1 от Договора ползвателят се
задължава за срок от сключване на договора до три години от датата на
окончателното плащане да поддържа регистрация като земеделски стопанин по чл.7
ал.1 от ЗПЗП, а според т.2 от същия текст – да поддържа минималния стандартен
производствен обем на земеделкото стопанство не по-малко от левовата
равностойност на 8 000 евро. С чл.32 ал.2 т.1 от Договора е предвидено
едностранното му прекратяване от Фонда след отправено едномесечно предизвестие при
виновно неизпълнение от ползвателя на което и да е от задълженията му по същия,
по Наредба №9/21.03.2015г или по относим към предоставяне на помощта акт на ЕС.
По силата на анекс №1 от 12.07.2016г
вместо само от Е.З., Й., дружеството се представлява по договора с ДФ „Земеделие“
от нея и от П.Г.С.– заедно и поотделно.
С решение №03/04/1/0/0/2/8/73/2/01/03/01 изх.№
01-2600-529/30.01.2019г на Изп. Директор на ДФ „Земеделие“ е одобрено първото
плащане по Договора в размер на 26 400лв, която сума е изплатена на
дружеството на 24.01.2019г. Видно от
изготвената служебна справка от Регистъра на земеделските стопани към МЗХГ от
03.01.2019г, за стопанската 2018-2019г „Екомийл – Провадия“ ООД отглежда 100бр.
зайкини-майки. Според изложеното в т.8 от Придружително писмо вх.№01-2600/6343
от 07.01.2019г от управителя П.С., според указанията на ОДБХ – Варна на
регистрация подлежат само зайците, използвани за разплод, които са постоянна
величина – не и приплодите, които са с променлива величина и кратък срок на
реализация около 90 дни; максималният капацитет на фермата – реализиране на
2 000бр. годишно според чл.16 от Договора, е предвиден да се достигне при
отглеждане на 150 майки за разплод, който ще бъде постигнат след приключване на
СМР по Договора.
Заявката
за второто (окончателно) плащане с №03041002873901 е депозирана на 12.08.2019г
от управителя П.С., с приложени към нея множество документи (договори, вкл. и за застраховки,
приложения към тях, приемо-предавателни протоколи, фактури, платежни
нареждания, ОПР за 2018г, приложени в том 1 от доказателствата). С декларация от 12.08.2019г за
изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството към
датата на подаване на заявката (л.207-208) управителят
П.С. е декларирал, че „Екомийл – Провадия“ ООД отглежда 300 зайкини-майки. Според
справката от Регистър „Животни и пчелини“ на МЗХГ от 23.08.2019г (л.253) капацитетът на зайцефермата е
увеличен от 100 на 300 бр. зайкини-майки с протокол на комисия от 02.08.2019г.
Констатациите си от извършената проверка на място контролните органи са отразили
в Контролния лист ОП 1 – ПМ от 30.08.2019г (л.264 - 286).
С Уведомително писмо за отстраняване
на нередовности №03/04/1/0/02873/3/01 изх.№01-2600/5294 от 10.09.2019г (л.302-303) на дружеството е указан 15-дневен
срок, в който да представи описаните в седем точки документи във връзка с
подаденото заявление за окончателно плащане. Конкретно с т.5 е изискано
обяснение как ще бъде достигнат броя животни по Договора – 500бр. за първата
година и 2000 бр. към петата година, предвид доказателствата, че капацитетът на
животновъдния им обект е 300 бр. зайкини-майки, т.е. той е запълнен. С т.7 е
посочено неизпълнение на задължението на дружеството по чл.18 т.1 и т.2 от
Договора, а именно – липсва регистрация на дружеството като земеделски стопанин
за 2016г и за 2018г, съотв. няма минимален стандартен производствен обем на
земеделското стопанство не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро;
изискани са обяснения и доказателства в тази насока.
С придружително писмо вх.№
01-2600-5294/23.10.2019г (л.304-305) управителят на дружеството е посочил
по т.5, че към тази дата общият брой на животни в зайцефермата е 1 420, което е
показателно за фермата и гарантира реализация на договорените 2 000 бр. годишно,
а максималният капацитет за постигането на тази бройка ще бъде достигнат след
приключване на СМР съгл.Договора, а именно – през стопанската 2019-2020г. По
т.7 управителят е зявил, че не оспорват липсващата регистрация като земеделски
стопанин за посочените години, като е посочил, че липсващата регистрация и
направените пропуски пред тези две години обясняват с влошеното здравословно
състояние и излизането във болница, а след това – и в отпуск по майчинство на
едноличния собственик на дружеството Е.З. Й.. Позовавайки се на данните в приложените
от тях дневници за продажби управителят сочи, че за периода 10.2018г – 09.2019г
минималният производствен обем е достигнат – оборотът им е левовата
равностойност на 9 765 евро; за стопанските години 10.2017г -09.2018г и за
10.2016г – 09.2017г минималният производствен обем е не е достигнат – оборотите
са в размер съотв. 7405 евро и 71 172 евро. Сираков сочи като причини увеличаването
на производствения капацитет от 100 на 300 брой зайкини-майки, и нарушаване на
нормалното протичане на производствения процес вследствие изпълнението на СМР,
обхващащо всички помещения в сградата, и наложителното и постоянно местене на
животните в различни помещения.
След два безуспешни опита (л.337 – 349)
за връчване на акта за откриване на производство за издаване на АУПДВ –
писмо по чл.26 ал.1 от АПК с изх.№01-2600/5294 от 12.11.2019г, същото било
връчено на 11.03.2020г лично на управителя П.С. (л.13 по делото), и на 07.04.2020г на адв.В.Б. в качеството
му на надлежно упълномощен представител на „Екомийл Провадия“ ООД (л.352, том 2). В писмото са цитирани двете
установени неизпълнения по Договора: 1). Липса на регистрация като земеделски стопанин за 2016г
– 2018г, като е посочено, че в ДФ „Земеделие“ не са постъпили доказателства за
наличие на твърдяната от дружеството непреодолима сила по см.чл.30 ал.3 от
Договора; видно от представеното пред съда писмо с.с.№8088/107.2020г (л.41 по делото) “Екомийл-Провадия“
ООД не е извършвало пререгистрация като земеделски стопанин за стопанските
2015/2016г. и 2017/2018г.; и 2).
Непостигнат
минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко
от левовата равностойност на 8 000 евро за всяка от годините по Договора. Дружеството
е уведомено, че на осн.чл.27 от Договора финансовата помощ по заявката за
окончателно плащане в размер на 73 635.40лв. няма да им бъде изплатена, както
и че изплатеното им първо плащане в размер на 26 400лв. подлежи на връщане
– това е и размерът на публичното държавно вземане, за чието установяване
предстои да бъде издаден акт. Указана е възможността за депозиране на
възражения и доказателства в 14-дневен срок от връчването на писмото. Такова е
постъпило с вх.№01-2600/5294 от 31.03.2020г (л.352-358, том 2 от доказателствата), със съображения, идентични с
изложените в жалбата пред съда. С оспореният понастоящем АУПДВ от 27.03.2020г
Изп. Директор на ДФ „Земеделие“ приел идентични фактически установености с тези
в уведомителното писмо; цитирани са и са анализирани разпоредбите на чл.30 от
Договора, касаещи настъпването и съобщаването на настъпила непреодолима сила,
съотв. последиците от пропускане на срока за това, и е прието, че доказателства
за настъпването на такава непреодолима сила в случая не са представени, както и
че дружеството има двама управители, т.е. невъзможността единият от тях да
изпълнява задълженията си в определен период от време не означава, че това не
може да направи и другият, поради което липсва основание да се приеме наличието
на непреодолима сила в случая. С тези аргументи
на осн.чл.20а ал.2 от ЗПЗП, чл.57 ал.1 вр.чл.49 ал.1 т.3 от Нредба №9–21.0.3.2015г за прилагане на
подмярка 4.1 на дружеството е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в
общ размер на 73 635.40лв., представляващо окончателното плащане по
Договор №03/04/1/0/02873 от 12.07.2016г, и им е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 26 400лв.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка и тези, събрани в хода на съдебното
дирене които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок след връчване на оспорения акт на 06.04.2020г, а именно – на
22.04.2020г, първият присъствен ден след Великденските празници и при
действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г, и за преодоляване на
последиците, от легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като неоснователна.
Съгл.чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК (в
приложимата редакция), публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. С нормата на §1
т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а
от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна
агенция за Р.България за прилагане на Общата селскостопанска политика на
Европейския съюз. В чл.27 ал.3 и ал.7 от ЗПЗП е регламентирано, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл.20а ал.5
от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен
директор на Разплащателната агенция съгл.чл.20а ал.1 от ЗПЗП, издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове. От посочената нормативна регламентация
следва извода, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска
политика, включително по мерките по чл.1 от Наредба № 9/21.03.2015г за
прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции
в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020г. В случая оспореният АУПДВ
е подписан от В.Г., който с решение по т.3.2 по Протокол №145/19.07.2019г на
заседанието на УС на ДФ „Земеделие“ (л.5-7
по делото)
е
избран на длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Следователно обжалваният акт е издаден от компетентен по материя и степен
административен орган.
Оспореният АУПДВ №
03/04/1/0/02873/3/01/04/01 изх.№01-2600-5294 от 27.03.2020г на Изп.директор на
ДФ „Земеделие“ – София е издаден в необходимата за редовността му писмена форма
и съдържа минимално изискуемите с чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително
фактическите и правни основания за издаването му. Издателят му е посочил
фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените
фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените
правни последици. Изложените мотиви предоставят възможност за извършване на
проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за
относими от административния орган.
В административното
производство по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения
– такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на
спора, или такива, довели до ограничаване на правото на участие и защита на дружеството-жалбоподател.
Съобразно предвиждането на чл.27 ал.5 от ЗПЗП приложимия ред за събиране на
държавни вземания от вида на процесното е този на ДОПК, чийто чл.166 ал.2 от ДОПК сочи, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В
конкретния случай стриктно са спазени както общата процедура по издаване на
АУПДВ, предвидена с чл.26 и сл. от АПК относно уведомяването на дружеството за
образуваното производство и дадената възможност за участие в него, така и
специалната процедура по чл.45 и сл. от Наредба № 9/21.03.2015г относно реда и
сроковете за извършване на проверки на място, за изготвяне на съобщения за
отстраняване на нередовности и прочие. Предвид изложеното съдът счита, че в
случая не са налице съществени процесуални нарушения като основания за отмяна
на оспорения ИАА.
В тази насока възраженията на
жалбоподателите са неоснователни. Така например повторното връчване на акта за
откриване на производство за издаване на АУПДВ на пълномощника на дружеството
не новира срока за представяне на възражения по него, поради което с оглед
връчването му на управителя на дружеството на 11.03.2020г и издаване на АУПДВ
на 27.03.2020г съдът приема, че 14-дневният срок за възражения в полза на
жалбоподателите е спазен, т.е. не е налице допуснато съществено процесуално
нарушение. Неоснователно са и възраженията за допуснато смесване на две
различни процедури от административния орган – такава по ДОПК за издаване на
АУПДВ и друга по ЗУСЕСИФ за налагане на финансови корекции, в т.ч. и
възражението, че задължението в случая не е
установено с отделен административен акт, който да е основание за издаване на
процесния. Съгл.чл.27 ал.7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от
28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал.6 (какъвто настоящият случай не представлява), се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същевременно
по силата на §4 ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ той е неприложим
към настоящия казус, тъй като в ЗПЗП и Наредба №9/21.03.2015г прилагане на
подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г е предвиден
специален ред – Глава четвърта „Изплащане на финансовата помощ. Контрол върху
изпълнението на проектите“, раздел IІІ
„Изплащане на финансовата помощ“, а в чл.49 ал.1 от Наредбата са предвидени и основания,
при наличието на които РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта.
При издаване на оспорения акт е приложен
правилно и материалния закон. Издателят му се е позовал на текстовете на чл.57
ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г (ако
ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази Наредба или по договора
за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от
финансовата помощ, РА може да поиска от ползвателя връщане на всички изплатени
суми по договора);
на чл.49 ал.1 т.3 от Наредба №9/21.03.2015г (РА може да откаже изплащането, както
и да поиска възстановяване на част или на цялата финансова помощ, когато
установи несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази
Наредба);
и на чл.18 т.1 и т.2 вр.чл.30 ал.3 от Договор №03/04/1/0/02873 от 12.07.2016г. Със
събраните в настоящото производство писмени доказателства е безспорно
установено и не е оспорено от жалбоподателите, че те не са изпълнили
задълженията, вменени им с чл.18 ал.1 т.1 и т.2 от Договора, а именно – за целия
срок от сключването му на 12.07.2016г до изтичането на срока по чл.6, ал.5 т.1,
т.е. 3 години от датата на получаване на окончателното плащане, да поддържа
регистрация като земеделски стопанин съгл.чл.7 ал.1 от ЗПЗП и минималния
стандартен производствен обем на земеделското стопанство не по-малко от
левовата равностойност на 8 000 евро. Вярно е, че с чл.8 ал.1 т.1 и т.2 от
Наредба №9/21.03.2015г идентични изисквания към земеделските стопани са
установени само към датата на подаване на заявлението за подпомагане. С
подписването на административния договор между страните обаче дружеството-ползвател
по него се задължава да спазва всички негови клаузи, вкл. и да поддържа
регистрацията си по чл.7 ал.1 от ЗПЗП и минималния стандартен производствен
обем на стопанството си за целия период от сключването на договора до изтичане
на 3-годишния срок от последното плащане, които не е изпълнило. Относно
здравословните проблеми на единия управител на дружеството (каквито доказателства не са
ангажирани по делото)
административният орган обосновано е приел, че те не препятстват възможността
дейността на дружеството да бъде управлявана от другия му управител, както е в
настоящия случай, поради което съдът споделя становището, че те не следва да
бъдат квалифицирани като форсмажор по см.чл.30 от Договора, за чието евентуално
съобщаване безспорно е пропуснат срока по ал.3 на същия текст с последиците по
ал.4. Поради изложеното съдът приема, че в случая е налице основанието по чл.32
ал.2 т.1 от Договора за едностранното му прекратяване от ДФ при виновно
неизпълнение на което и да е задължение на ползвателя по този договор, Наредба
№9/21.03.2015г или по относим към предоставянето на помощта акт на ЕС. При тези
констатации съдът намира, че в случая – противно на поддържаното от
жалбоподателите – е налице възприетото от административния орган основание по
чл.57 ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г, както и по чл.49 ал.1 т.3 от Наредбата
предвид установеното несъответствие с целите й, да поиска от „Екомийл Провадия“
ООД връщане на всички изплатени суми по договора, в случая – на първото плащане
в размер на 26 400лв., както е сторил това с оспорения АУПДВ. В този
смисъл съдът намира, че освен законосъобразен, проверяваният акт е издаден и в
съответствие с целта на закона, поради което не е налице и основанието по
чл.146 т.5 от АПК за претендираната му отмяна.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на ответната
страна следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100лв. на осн.чл.78 ал.8от ГПК, приложим по препращането на чл.144
от АПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Екомийл – Провадия“ ООД – гр.Провадия, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано
от управителя П.Г.С., против Акт за установяване на публично държавно вземане №
03/04/1/0/02873/3/01/04/01 от 27.03.2020г на Изп.директор на ДФ „Земеделие“ –
София, с който на дружеството е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в
общ размер на 73 635.40лв., представляващо второ (окончателно) плащане по Договор №03/04/1/0/02873
от 12.07.2016г, и им е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 26 400лв.
ОСЪЖДА
„Екомийл
– Провадия“ ООД – гр.Провадия, обл.Варна, ЕИК *********, представлявано от
управителя П.Г.С., да заплати на ДФ „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: