№ 69
гр. Свиленград , 10.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20215620100249 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Ж. М. срещу
Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Любимец за издаване на решения за
възстановяване на 1,670 дка нива и 2,200 дка гора, както и за осъждане на служителите
на Общинска служба „Земеделие и гори” – гр. Любимец – **************, да му
заплатят обезщетения за претърпени неимуществени вреди.
Съдът, като се запозна със съдържанието на исковата молба, намира, че в
първата си част съставлява жалба срещу Решение № 155ГД по чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ от 29.10.1999 г. и Решение № 155ГД по чл. 27 от ППЗСПЗЗ от 29.10.1999 г.
на Общинска служба „Земеделие” – гр. Любимец. Съгласно чл. 14, ал. 3, изр. 1 ЗСПЗЗ
решенията на общинската служба по земеделие могат да се обжалват в 14-дневен срок
пред районния съд. В случая, въпреки дадените указания, ОС „Земеделие” – гр.
Любимец не представи доказателства кога решенията са връчени на заинтересуваните
лица. Тъй като видно от материалите по делото най-ранната дата, на която може да се
направи извод, че жалбоподателят е узнал за горепосочените решения, е 17.03.2021 г. –
датата на изпращане на писмото от Областна дирекция „Земеделие” – Хасково, съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Но въпреки това и доколкото
в настоящата хипотеза жалбоподателят не оспорва възстановяването на собствеността,
а единствено липсата на произнасяне в решенията относно това как се разпределят
между наследниците възстановените имоти, съдът счита, че жалбата се явява
процесуално недопустима. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ, когато с
решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал
собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на
наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в
решението. Видно от посочените разпоредби, търсеният от жалбоподателя правен
резултат, свързан с разпределянето между наследниците на възстановените имоти, не
може да бъде постигнат чрез оспорването на решението на поземлената комисия.
Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ, които
допускат при откриване на нарушения на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ заинтересуваните лица
не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от
постановяването на решението на общинската служба по земеделие да поискат от
общинската служба по земеделие да промени лицата, в чиято полза или вреда е
1
издадено решението й. Ако действително са били допуснати твърдените от
жалбоподателя нарушения, той е следвало да инициира производство по реда на чл. 14,
ал. 7а ЗСПЗЗ в рамките на преклузивните срокове. Към момента тези срокове отдавна
са изтекли, като анализът на тези разпоредби потвърждава тезата, че е недопустимо в
хода на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдът да извърши делба на
възстановените земи между всички наследници. В случай че жалбоподателят желае да
получи реална част от наследственото имущество, не е налице пречка да предяви иск за
делба. Поради това и тъй като оспорените решения в разпоредителната им част се
явяват благоприятни за жалбоподателя актове, чието съдържание по същество той не
оспорва, подадената от него жалба се явява недопустима поради липса на правен
интерес от оспорването.
По изложените съображения съдът намира, че като процесуално недопустима
жалбата в частта относно оспорването на Решение № 155ГД по чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ от 29.10.1999 г. и Решение № 155ГД по чл. 27 от ППЗСПЗЗ от 29.10.1999 г.
на Общинска служба „Земеделие” – гр. Любимец следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото в тази част– прекратено.
Доколкото в останалата си част предявената искова молба има за предмет
искане за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди от действия
на длъжностни лица, съдът намира, че в тази част спорът е подсъден на
административен съд на основание чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. Предвид обстоятелството,
че двете искания на жалбоподателя се разглеждат по различен правен ред, съдът счита,
че материалите, касаещи претенциите за обезщетения от различни физически лица,
следва да се отделят и да се изпратят на Председателя на РС Свиленград за образуване
на ново дело.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н. Ж. М. срещу Решение №
155ГД по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от 29.10.1999 г. и Решение № 155ГД по чл. 27 от
ППЗСПЗЗ от 29.10.1999 г. на Общинска служба „Земеделие” – гр. Любимец и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Административен съд Хасково в седемдневен срок от връчването му на
жалбоподателя.
ОТДЕЛЯ материалите в частта, в която са предявени искове срещу
служителите на Общинска служба „Земеделие” – гр. Любимец – **************, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗГОТВИ заверен препис от делото, който ведно със заверен препис
от настоящото определение да се изпрати на Председателя на РС Свиленград за
образуване на ново производство.
2
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3