№ 339
гр. ***, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102498 по описа за 2021 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени осъдителни искове – с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 7220 от 15.09.2021 г., подадена от
*** с ЕИК ***, гр. ***, бул. „***, представлявано от кмета Л.Х., действаща чрез
пълномощника юрк., Б.П., срещу СТ. ИЛ. ХР. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 32,
вх. 2, ет. 7, ап. 52. В исковата молба се твърди, че страните имали сключен договор за наем
на недвижим имот, собственост на ***. При сключване на договора заем наемната цена
възлизала на 24 лв., а в последствие от 01.02.2021 г. била увеличена на 24,02 лв. Поради
неплащане на уговорения наем, договорът бил прекратен от *** със заповед на кмета от
02.06.2021 г., с която е определен двуседмичен срок за освобождаване на помещението.
Имотът не бил освободен от ответницата в указания срок, а чак на 11.08.2021 г.
Неплатените наеми били за периода 29.09.2020 г. – 22.06.2021 г. и възлизали на 212,09 лв.
Тъй като ответницата не освободила жилището в уговорения срок, ищецът претендира и
обезщетение за времето от прекратяване на договора за наем до освобождаването на
апартамента от 23.06.2021 г. – 11.08.2021 г. в размер 116,85 лв. Моли съда да осъди
ответницата да заплати тези суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното им заплащане, както и разноските в производството.
В съдебно заседание e направено увеличение на иска с правно основание чл. 236, ал.
2 от ЗЗД като е поискано осъждане ответницата да заплати и сумата от 1050 лв.,
представляващи сторени от ищеца разходи за освобождаване на наетото помещение и
сумата по иска е увеличена на 1166,85 лв. В хода по същество процесуалният представител
на ищеца поддържа така предявените искове. Счита, че същите са основателни и доказани
по размер.
1
В предоставения на ответницата едномесечен срок е постъпил отговор от особения
представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора се оспорва
искът по основание и размер. На първо място се твърди, че при сключване на договора
ответницата е внесла депозит в размер на 3 наемни вноски, а именно сумата в размер на 72
лв. Тъй като по делото няма данни този депозит да е върнат или с него да са прихванати
задължения на ответницата по договора, счита, че тази сума следва да се прихване от
дължимите по иска суми за наем. Оспорва увеличението на наема да е било съобщено на
ответницата, поради което счита, че липсва промяна в наемното правоотношение по
отношение размера на наема. Освен това счита, че размерът на обезщетението за периода, в
който ответницата е отказала да освободи наетото помещение, е неправилно изчислен.
Твърди, че ищецът не е спазил 1-месечния срок по чл. 20, ал. 1, т. 2.1. от договора, като едва
след неговото изтичане има право да даде на ответницата срок за освобождаване на наетото
помещение. Предвид това моли съда да отхвърли исковете изцяло.
В съдебно заседание и в писмените бележки са изложени възражения относно
основателността на исковете. По отношение на увеличението се твърди, че няма
доказателства, че този разход е бил необходим. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че *** и СТ.
ИЛ. ХР. са сключили договор за наем на жилищен имот, находящ се на адрес гр. ***, ул.
„***“ № 4 и са уговорили месечен наем в размер на 24 лв. Видно от съдържанието на чл. 19
от договора, същият влиза в сила от 28.09.2020 г.
На основание изменение на методиката за определяне на наемите на общинските
имоти е съставен анекс, с който наемът е увеличен на 24,02 лв. Анексът е останал
неподписан и от двете страни.
Със заповед на кмета на *** № РД-25-1150 от 02.06.2021 г. е прекратено наемното
правоотношение с ответницата поради неизпълнение от нейна страна на задължението за
заплащане на месечния наем.
Ответницата е получила изявлението на общината на 09.06.2021 г. – въпреки че
същата е отказала да получи заповедта, същата се счита редовно връчена, тъй като отказът й
е надлежно удостоверен. На същата е предоставен срок от 14 дни от получаване на писмото,
в които да освободи доброволно помещението. В този срок жилището не е освободено и със
заповед № РД-25-1614 от 14.07.2021 г. кметът е разпоредил то да бъде иззето и ако
наемателят не освободи доброволно помещението, това да стане по принудителен ред.
Видно от представените по делото писмени доказателства помещението е
принудително иззето на 11.08.2021 г.
По делото няма представени доказателства за плащане на уговорения наем през
периода на действие на договора.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото безспорно се установи, че между страните е действал валиден договор за
наем.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща
наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. По делото няма доказателства
ответницата да е заплащала уговорения наем за целия период на действие на договора.
Според доказателствата по делото договорът е действал в периода от 28.09.2020 г. (както е
посочено в договора) до 23.06.2021 г. (на която дата изтича 14-дневеният срок по заповед №
РД-25-1150 от 02.06.2021 г.). Ищецът обаче претендира наем само за периода от 29.09.2020
г. до 22.06.2021 г. и по тази причина съдът следва да се произнесе относно дължимостта на
наема само за този период.
Дължимият за този период наем възлиза на 24 лв. на месец. Независимо от
изменението на методиката за определяне на наемната цена на общинските имоти,
отношенията между страните са договорни и се изменят само на основание взаимно
съгласие, за което по делото липсват доказателства. За дните, в които няма пълен месец,
наемът се дължи според броя на изтеклите дни (24 лв. разделено на броя дни в конкретния
месец и умножено по броя дни, с които наемът се претендира). Така изчислен наемът за
периода 29.09.2020 г. до 22.06.2021 г. възлиза на 211,20 лв.
С исковата молба ищецът е претендирал сумата от 212,09 лв. С оглед на това съдът
намира иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо от ЗЗД за частично основателен
до размера от 211,20 лв. като в останалата част искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят дължи обезщетение, ако
след прекратяване на договора за наем продължи ползването на имота въпреки
противопоставянето на наемодателя. Това обезщетение обхваща всички претърпени загуби
(понесени вреди) и пропуснати ползи. Пропуснатите ползи и претърпени вреди следва да са
реални и доказани. Те няма как да се определят с нормативен акт, още по-малко с такъв,
издаден от едната от страните по договора за наем. В този смисъл Решение № 240 от
16.10.2013 г., постановено по гр.д. № 1408/2012 г., III г.о., ВКС, докладчик Драгомир
Драгнев.
Пропуснатата полза се състои в лишаването на наемодателят от възможността да
използва собствения си имот като го отдаде под наем. По принцип за целта ищецът трябва
да поиска експертиза за установяване на пазарния наем. Конкретният случай обаче е по-
особен. Имотът, който е предмет на наемното правоотношение, не се отдава под наем на
пазарни цени, а на цена, която се определя по методика, приета от ***. По тази причина и
пропусната полза за ищецът възлиза на наемите, които би могъл да получи през периода от
3
прекратяване на договора за наем до реалното освобождаване на имота. Договорът за наем
се счита прекратен, считано от 24.06.2021 г. (датата след изтичане на срока по заповед №
РД-25-1150 от 02.06.2021 г.). От 24.06.2021 г. до 11.08.2021 г. на ищецът се дължи
обезщетение в размер на 24 лв. на месец, а за целия период (изчислено по посочения начин
по-горе при мотивите за иска по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД) – 37,30 лв.
Съдът намира, че ответницата следва да плати като обезщетение и понесените от
ищеца вреди в размер на 1050 лв., представляващи сторените от ищеца разходи по
принудително освобождаване на наетото помещение. Съдът намира, че не следва да
разглежда направените с писмените бележки възражения относно дължимостта на тези
суми, тъй като са несвоевременно направени. Предвид факта, че тези суми бяха въведени
чрез увеличение на иска в съдебното заседание, то точно в този момент ответницата чрез
своя особен представител следваше да направи всички възражения относно тези суми.
Повдигането на възраженията с писмените бележки лишава ищецът от възможността да
представи допълнителни доказателства за дължимостта им.
С исковата молба ищецът е претендирал сумата от 1166,85 лв. С оглед на изложеното
по-горе съдът намира иска с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за частично основателен
до размера от 1087,30 лв. (37,30 лв. пропусната полза и 1050 лв. вреди) като в останалата
част искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
И по двата иска следва да се присъди лихвата за забава от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
За разноските:
Ищецът е направил изрично искане съдът да му присъди направените по делото
разноски. Предвид частичната основателност на исковете за главница и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че направените разноски се дължат от
ответника съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски в размер на 350 лв. (50 лв. държавна такса и 300 лв.
депозит за особен представител). Освен това на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищецът се
дължи и юрисконсултско възнаграждение, което за това дело би било 100 лв. Така от
претендираните 450 лв. разноски ответницата следва да плати 423,75 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. ХР. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 32, вх. 2, ет. 7, ап. 52,
ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, гр. ***, бул. „***, представлявано от кмета Л.Х., сумата
от 211,20 лв. (двеста и единадесет лева и двадесет стотинки), представляващи неплатени
наеми за периода от 29.09.2020 г. до 22.06.2021 г. по договор за наем на общински жилищен
имот, сключен на 29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
4
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от *** с ЕИК ***, гр. ***, бул. „***, представлявано от
кмета Л.Х., действаща чрез пълномощника юрк., Б.П., срещу СТ. ИЛ. ХР. с ЕГН **********
от гр. ***, ул. „***“ № 32, вх. 2, ет. 7, ап. 52, с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо
от ЗЗД за разликата от уважения размер от 211,20 лв. до пълния предявен размер от 212,09
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. ХР. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 32, вх. 2, ет. 7, ап. 52,
ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, гр. ***, бул. „***, представлявано от кмета Л.Х., сумата
от 1087,30 лв. (хиляда осемдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляващи
обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем в периода от
24.06.2021 г. до 11.08.2021 г. и разходи по освобождаване на имота, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от *** с ЕИК ***, гр. ***, бул. „***, представлявано от
кмета Л.Х., действаща чрез пълномощника юрк., Б.П., срещу СТ. ИЛ. ХР. с ЕГН **********
от гр. ***, ул. „***“ № 32, вх. 2, ет. 7, ап. 52, с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за
разликата от уважения размер от 1087,30 лв. до пълния предявен размер от 1166,85 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. ХР. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 32, вх. 2, ет. 7, ап.
52, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, гр. ***, бул. „***, представлявано от кмета Л.Х.,
сумата от 423,75 лв. (четиристотин двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващи направени от ищеца разноски в производството, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5