О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1487 12.07.2021 година гр.Бургас
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен състав,
на дванадесети
юли две хиляди и двадесет и първа година,
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря
с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Колева касационно частно административно дело № 1767 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на И.Н.Р., ЕГН:
**********, изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора
гр.Бургас против Определение №2367 от 02.06.2021г. по адм.д. №2241 по описа за
2020г., с което е отхвърлено искането на от И.Н.Р.
с адрес ***, І ЗПС/І група за освобождаване от заплащане на дължимата държавна
такса по повод подадената частна жалба по административно дело № 2241/2020 год.
по описа на Административен съд гр. Бургас. В жалбата си посочва, че
предоставената справка за получени средства е невярна, не са взети предвид
други платени държавни такси по други дела, както и неблагоприятното положение,
в което се намира.
Ответникът по жалбата - Началника на
Затвора Бургас, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.230
от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С оспореното Определение
№2367 от 02.06.2021г. по адм.д. №2241 по описа за 2020г., с което е отхвърлено искането
на от И.Н.Р. с адрес ***, І ЗПС/І група за освобождаване от заплащане на
дължимата държавна такса по повод подадената частна жалба по административно
дело № 2241/2020 год. по описа на Административен съд гр. Бургас. За да постанови
този резултат съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 5 от
Закона за държавните такси, като е приел, че по отношение на жалбоподателя Р.
не е налице нито една от регламентираните в закона хипотези за освобождаване от
заплащане на дължимата такса, а от данните за получавания от него общ размер на
дохода от трудови възнаграждения и банкови преводи – 307,12 лева може да се
обоснова извод за наличието на възможност за заплащане на дължимата държавна
такса в размер на 30.00 лева.
Обжалваното
определение е правилно.
По делото е изискана
справка от затворническата администрация, от която се установяват получени средства
в размер на 307,12 лв. Не се установява невярност на представената справка, а
обстоятелството че жалбоподателят е заплатил други държавни такси по други дела
не обосновава извод за липса на средства за заплащане на държавна такса по
настоящото дело. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК такси по производството не се внасят
от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да
ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид посочената
декларация. Съдът счита, че от доказателствата по делото -справка от затвора в
гр.Бургас за доходите на жалбоподателя за последните 6 месеца се установява, че
същите са в размер на 307,12лв. поради което следва да се приеме, че правилно
не е признато от съда, че жалбоподателят няма достатъчно доходи да заплати
дължимата държавна такса в размер на 30лв.
Предвид правилно
установените факти и направените въз основа на тях правилни правни изводи,
настоящият касационен състав счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
искането на от И.Н.Р. с адрес ***, І ЗПС/І група за освобождаване от заплащане
на дължимата държавна такса по повод подадената частна жалба по административно
дело № 2241/2020 год. по описа на Административен съд гр. Бургас, поради което на основание чл.235 от АПК обжалваното
определение следва да се остави в сила.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №2367 от
02.06.2021г. по адм.д. №2241 по описа за 2020г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.