Решение по дело №13870/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 597
Дата: 6 февруари 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110213870
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110213870 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. Ц. К., с ЕГН:
**********, с адрес: ....................... срещу Наказателно Постановление № 22 –
4332 – 012284, издадено на 04.07.2022г. от Началник група СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП
В жалбата до съда се навеждат оплаквания за противоконституционност
на правната норма, въз основа на която е служебно прекратена регистрацията
на съответното МПС, както и за липса на съставомерност на деянието. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалаваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. Ц. К., редовно призован, се
явява лично и чрез упълномощения си зашитник поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. Излагат се подробни съображения в нейна подкрепа.
Претендират се и разноски.
1
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 16.08.2021г. жалбоподателят Б. Ц. К. е придобил собствеността
върху лек автомобил ,,Ф.‘‘, модел ,,........‘‘ с рег. № ..................... посредством
договор за покупко – продажба. След придобиването на собствеността не
направил необходимата пререгистрация на автомобила в законоустановения
срок, като по този начин на 18.10.2021г. същият е бил служебно
дерегистриран.
На 23.11.2021г. около 15:40ч. в гр. София, жалбоподателят Б. Ц. К. се е
движил по ул. ,,Околовръстен път‘‘ номер 174, с посока на движение от бул.
,,Симеоновско шосе‘‘ към бул. ,,Св. Климент Охридски‘‘ със скорост 102
км/ч. при ограничение на скоростта за съответния участък 80 км/ч. , като
надвишаването на позволената скорост на управление е било установено
посредством изправно автоматизирано техническо средство. За допуснатото
нарушение е бил съставен Електронен фиш от Серия К № 5496710 от
23.11.2021 г. При направената справка във връзка с констатирания случай от
страна на служители в ОПП – СДВР е била установена служебната
дерегистрация на управлявания лек автомобил. По случая била образувана
прокурорска преписка № 15 038/2022г. по описа на СРП. Наблюдаващият
прокурор преценил, че липсват данни за наличие на престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК и на 20.06.2022г. постановил отказ да се образува досъдебно
производство поради малозначителност на деянието. Въз основа на
прокурорското постановление било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
С оглед изисканата справка от Гаранционен фонд - София се установява, че
уведомлението за задължително сключване на застраховка ,,Гражданска
отговорност‘‘ е било адресирано до предходния собственик на лекия
2
автомобил и все още регистриран като такъв към момента на осъщественото
от жалбоподателя деяние. Придобитата посредством договор за покупка –
продажба на лек автомобил върху същия се доказва по категоричен начин и
от справката от базата данни на Информационен център към Гаранционен
фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за
застраховка, ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите (ГОА)
,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите и ,,Злополука‘‘ на пътниците
(ГОА +ЗП) по регистрационен номер СА 4433 АС, където Б. Ц. К. е вписан
като собственик на съответния лек автомобил.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът счита, че с оглед констатираната от него фактическа обстановка и
съвкупен анализ на всички приложени по делото материали, жалбоподателят
Б. К. е извършил административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Жалбоподателят е следвало да осъществи
действия по регистрация на автомобила след прехвърлянето на собствеността
в рамките на двумесечния срок по чл.3, ал.1 от Наредба № I – 45 от
24.03.2000г. за реда, отчет, спиране от движение, и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване, и възстановяване на регистрацията на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като в
следствие на своето бездействие е нарушил законоустановената норма.
Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата регистрацията се прекратява по чл.
143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби,
относими към настоящия казус водят до извода, че след валидно осъществена
3
промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на
действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира
придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото
следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, т.е.
състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред
моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на
задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Непререгистрирането в
законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като
последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил
на липсата на регистрация на същия. (в този смисъл е и Решение №
3944/13.06.2022г. по АНД № 1438/2022г. по описа на АССГ.)
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението по чл.
140, ал.1 от ЗДвП с форма на вина небрежност. От данните по делото може да
се установи, че лицето не е целяло избягването на задължителна регистрация
на автомобила след придобиване на собствеността върху него, но това не го
освобождава от задължението му да познава закона и осъществи закрепените
в него действия по задължителната регистрация на моторното превозно
средство.
Съдът не споделя направените възражения в жалбата относно
противоконституционността на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Липсва решение за обявяване на нормата за противоречаща на конституцията,
а приложеното към материалите по делото решение на Конституционния съд
е насочено към чл. 143, ал.1 , пр. 2 от ЗДвП. Приложената съдебна практика е
неотносима към конкретния случай и касае друг вид фактическа обстановка
за сходно изпълнително деяние.
В жалбата се навежда твърдение, че прекратяването на регистрация на
МПС представлява принудителна административна мярка, нормативно
закрепена в чл. 171, т.2, б. а) от ЗДвП, която не следва да бъде налагана при
липса на регистрационни действия от страна на собственика на автомобила
поради липса на нормативно основание. Съдът намира възражението за
необосновано. От една страна, нормата на чл. 171, т.2, б. а) от ЗДвП не
4
съдържа принудителна административна мярка прекратяване регистрация на
МПС, а от друга, автоматичната дерегистрация в случай на липса на
регистрация на автомобила е изрично посочена в чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Не могат да бъдат споделени твърденията в насока несъставомерност на
деянието. Неуведомяването на жалбоподателя за служебно прекратената
регистрация не го лишава от задължението да изпълнява своите законови
задължения, а познаването на закона представлява необорима презумпция.
С оглед констатираното нарушение административно – наказващият
орган е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 179, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Отмерените наказания са
минимално предвидени за съответния вид административни нарушения.
Съдът намира същите за справедливи определени, тъй като жалбоподателят е
осъществил нарушението по непредпазливост, а и деянието не се отличава с
висока обществена опасност. Наложените наказания в минимален размер
биха постигнали в най – пълна степен целите по чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално
основание.
Предвид гореизложеното наказателното постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1, във вр. с чл.58 д т.1 от
ЗАНН, съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 012284
издадено на 04.07.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна полиция“,
с което на Б. Ц. К., с ЕГН: **********, с адрес: .............................. са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1
5
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. Ц. К., с ЕГН: **********, с адрес:
......................... срещу Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 012284, издадено на
04.07.2022г. от Началник група СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП В жалбата до съда се навеждат оплаквания за противоконституционност
на правната норма, въз основа на която е служебно прекратена регистрацията на
съответното МПС, както и за липса на съставомерност на деянието. В заключение се иска от
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят Б. Ц. К., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена. Излагат се подробни съображения в нейна подкрепа. Претендират се и разноски.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. При извършената служебна
проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде
разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка: На 16.08.2021г. жалбоподателят Б. Ц. К. е придобил собствеността върху лек
автомобил ,,Ф.‘‘, модел ,..............‘‘ с рег. № .................... посредством договор за покупко –
продажба. След придобиването на собствеността не направил необходимата пререгистрация
на автомобила в законоустановения срок, като по този начин на 18.10.2021г. същият е бил
служебно дерегистриран. На 23.11.2021г. около 15:40ч. в гр. София, жалбоподателят Б. Ц. К.
се е движил по ул. ,,Околовръстен път‘‘ номер 174, с посока на движение от бул.
,,Симеоновско шосе‘‘ към бул. ,,Св. Климент Охридски‘‘ със скорост 102 км/ч. при
ограничение на скоростта за съответния участък 80 км/ч. , като надвишаването на
позволената скорост на управление е било установено посредством изправно
автоматизирано техническо средство. За допуснатото нарушение е бил съставен Електронен
фиш от Серия К № 5496710 от 23.11.2021 г. При направената справка във връзка с
констатирания случай от страна на служители в ОПП – СДВР е била установена служебната
дерегистрация на управлявания лек автомобил. По случая била образувана прокурорска
преписка № 15 038/2022г. по описа на СРП. Наблюдаващият прокурор преценил, че липсват
данни за наличие на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и на 20.06.2022г. постановил отказ
да се образува досъдебно производство поради малозначителност на деянието. Въз основа на
прокурорското постановление било издадено обжалваното НП. Горната фактическа
обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. С оглед изисканата справка от Гаранционен фонд -
София се установява, че уведомлението за задължително сключване на застраховка
,,Гражданска отговорност‘‘ е било адресирано до предходния собственик на лекия
автомобил и все още регистриран като такъв към момента на осъщественото от
жалбоподателя деяние. Придобитата посредством договор за покупка – продажба на лек
автомобил върху същия се доказва по категоричен начин и от справката от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка, ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите
(ГОА) ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите и ,,Злополука‘‘ на пътниците (ГОА
+ЗП) по регистрационен номер ................., където Б. Ц. К. е вписан като собственик на
съответния лек автомобил. Предмет на преценка на настоящето производство е
съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон. Както
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
1
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и
постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от
ЗАНН. Съдът счита, че с оглед констатираната от него фактическа обстановка и съвкупен
анализ на всички приложени по делото материали, жалбоподателят Б. К. е извършил
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. От обективна страна изпълнителното
деяние е формално и се счита за извършено чрез бездействие. Жалбоподателят е следвало да
осъществи действия по регистрация на автомобила след прехвърлянето на собствеността в
рамките на двумесечния срок по чл.3, ал.1 от Наредба № I – 45 от 24.03.2000г. за реда, отчет,
спиране от движение, и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване, и
възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като в
следствие на своето бездействие е нарушил законоустановената норма. Съгласно чл. 18б, ал.
1, т. 10 от наредбата регистрацията се прекратява по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение
на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Анализът и тълкуването на цитираните по-горе
разпоредби, относими към настоящия казус водят до извода, че след валидно осъществена
промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от
страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП , т.е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния
ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението
по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП . Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито
чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал.
15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15
законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на
регистрация на същия. (в този смисъл е и Решение № 3944/13.06.2022г. по АНД №
1438/2022г. по описа на АССГ.) От субективна страна жалбоподателят е извършил
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП с форма на вина небрежност. От данните по делото
може да се установи, че лицето не е целяло избягването на задължителна регистрация на
автомобила след придобиване на собствеността върху него, но това не го освобождава от
задължението му да познава закона и осъществи закрепените в него действия по
задължителната регистрация на моторното превозно средство. Съдът не споделя
направените възражения в жалбата относно противоконституционността на разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Липсва решение за обявяване на нормата за противоречаща на
конституцията, а приложеното към материалите по делото решение на Конституционния
съд е насочено към чл. 143, ал.1 , пр. 2 от ЗДвП. Приложената съдебна практика е
неотносима към конкретния случай и касае друг вид фактическа обстановка за сходно
изпълнително деяние. В жалбата се навежда твърдение, че прекратяването на регистрация на
МПС представлява принудителна административна мярка, нормативно закрепена в чл. 171,
т.2, б. а) от ЗДвП, която не следва да бъде налагана при липса на регистрационни действия
от страна на собственика на автомобила поради липса на нормативно основание. Съдът
намира възражението за необосновано. От една страна, нормата на чл. 171, т.2, б. а) от ЗДвП
не съдържа принудителна административна мярка прекратяване регистрация на МПС, а от
друга, автоматичната дерегистрация в случай на липса на регистрация на автомобила е
изрично посочена в чл. 143, ал.15 от ЗДвП. Не могат да бъдат споделени твърденията в
насока несъставомерност на деянието. Неуведомяването на жалбоподателя за служебно
прекратената регистрация не го лишава от задължението да изпълнява своите законови
задължения, а познаването на закона представлява необорима презумпция. С оглед
констатираното нарушение административно – наказващият орган е наложил на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
2
да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 179, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Отмерените наказания са минимално предвидени за съответния вид административни
нарушения. Съдът намира същите за справедливи определени, тъй като жалбоподателят е
осъществил нарушението по непредпазливост, а и деянието не се отличава с висока
обществена опасност. Наложените наказания в минимален размер биха постигнали в най –
пълна степен целите по чл.12 от ЗАНН. При извършена служебна проверка по
законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално
основание. Предвид гореизложеното наказателното постановление се явява законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
3