№ 34
гр. Ямбол, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500361 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Н.К. ЕГН**********, чрез адв.И.Г. от АК-
Ямбол, съдебен адрес, гр. *****, ул.***** против Решение №305/19.10.2021 г., постановено
по гр.д.№735/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил като неоснователен
предявения от въззивника частичен иск с правно основание чл.286 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за
сумата от 4 000 лв., представляваща месечно възнаграждение от по 2 000 лв. за м. май и м.
юни 2018 г., представляваща част от вземане в размер на 114 000 лв., дължимо от ответната
въззиваема страна "Минна компания-Петров" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол, ул. "Ямболен" №13, ет.5, представлявано от изп. директор П.Я.П.
ЕГН**********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното погасяване на главницата. Със същото решение в тежест на въззивника К. и
на осн. чл.78, ал.3 ГПК първоинстанционният съд е възложил сумата от 510 лв.,
представляваща намалени по реда на чл.78, ал.5 ГПК разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна.
В жалбата се развиват съображения за недопустимост на контролираното решение, като
първостепенният съд е бил длъжен служебно да констатира предпоставките на чл.229, ал.1,
т.4 ГПК и да спре разглеждането на делото до приключване преюдициалното спрямо него
производство по гр.д. №12721/2021 г. по описа на ЯРС, образувано по повод ч.гр.д.
№3490/2020 г. по описа на ЯРС. Сочи, че правният спор с който е бил сезиран
първостепенният съд бележи предметна еднородност досежно правопораждащата спорното
право фактология- наличието на възникнала между същите страни облигационна връзка за
текуща правна помощ, условията и размера на дължимо месечно възнаграждение, която
подлежи на изследване в преюдициалното процесуално правоотношение по гр.д.
№12721/2021 г. по описа на РС-Ямбол. Отбелязва, че единствената разлика в съдебно
предявените претенции са различните периоди/месеци на претендираните неплатени
1
месечни възнаграждения, произтичащи от договора за текущо правно обслужване.
Формулирани са оплкавания за материалноправна неправилност на обжалваното решение,
обективиращи несъгласие с мотивите на ЯРС, които са окачествени като семпли, а в
съдържателно отношение засегнати от съществени пороци - непълнота, липса на
задължителна интерпретация, отразяваща изчерпателно съдебното усмотрение на първата
инстанция по всички поставени с исковата молба въпроси, необоснованост и вътрешна
противоречивост. Отправя критика към следвания в мотивите на първоинстанционния съд
подход, който в нарушение на процесуалните правила е изградил изводите си избирателно
върху отделни факти, като е пропуснал да даде дължимата оценка на извеждащата се от
доказателствената съвкупност пълна фактология, в т.ч. договорите за правна защита и
съдействие, счетоводните записвания, свидетелски показания, установяващи извършвани в
продължителен период плащания от въззиваемата страна по договори за правна защита и
съдействие от по 440 лв., а впоследствие по 2000 лв. ежемесечно в продължение на повече
от година. Несъгласието с правните изводи в атакуваното решение се основава на критика за
допуснато неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните от страна
на ЯРС, и генерализира упрек за тенденциозност и предубеденост в начина на обосноваване
на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд вътрешно. Отправя се искане към
ЯОС в обсега на ревизионните си правомощия да отмени атакуваното съдебно решение и да
постанови ново, с което да уважи предявения иск. Настоява се за присъждане на съдебно-
деловодни разноски пред първата и въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна "Минна
компания -Петров" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.
"Ямболен" №13, ет.5, представлявано от изп. директор П.Я.П. чрез пълномощника му
адв.Г.С. със съдебен адрес ГР.*******, УЛ.******, в който се поддържа становище за
допустимост, законосъобразност, логическа обоснованост и правилност на обжалваното
решение на РС-Ямбол. Посочва, че визираният от въззивника правен спор, предмет на
разглеждане в друго производство, няма преюдициално значение за разгледаното с
обжалваното решение дело, с оглед напълно разнородните фактически основания на
претендираните в отделните производства вземания като произтичащи от договори за
правно обслужване, чието действие е регламентирано в отделни, несъвпадащи помежду си
периоди. Посочва, че самите твърдения в жалбата са вътрешно противоречиви, неясни и
абсурдни. Моли настоящата инстанция в пределите на решаващата си компетентност да
постанови решение, с което да потвърди като законосъобразен и обоснован
първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът чрез пълномощника си адв. Д.Д. от АК-Ямбол поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения, акцентирайки върху правното значение
и формалната логика на изводимите от доказателствата плащания от въззиваемото
дружество към въззивника на суми в размер по 2000 лв. , което обуславя основателност на
исковата претенция и необоснованост на атакуваното решение. Заявява претенция за
присъждане на съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. В подробно изложение
предоставя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество въззиваемото дружество не се явява и не се представлява,
като в депозирана предварително писмена молба обективира позиция, с която поддържа
отговора на въззивната жалба и настоява ЯОС в пределите на своите правомощия да
потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът след индивидуална и комплексна оценка на събраните доказателства, и внимателна
съпоставка с релевираните твърдения и възражения от страните, приема за установени
следните фактически положения:
Съгласно чл.1 на приложения по делото договор за текуща правна помощ от 01.10.2004 г.
между "Минна компания- Петров" АД в качеството на възложител-доверител и С.К. -
2
адвокат от АК-Ямбол в качеството на изпълнител-довереник страните договорил възлагане,
от страна на доверителя и осъществяване от довереника на постоянна специализирана
правна помощ, свеждаща се в А) писмени и устни консултации по граждански, трудови,
административно правни, банкови, данъчни, и др. въпроси, касаещи законните права и
интереси на възложителя -доверител; Б) консултации при подготовката, сключването и
изпълнението на договори, по които възложителят -доверител е страна; В) процесуално
представителство по граждански, трудови, административни, нотариални и всякакви други
съдебни производства, по които възложителят доверител е страна. В чл.2 от процесния
договор е заложена регламентация относно дължимото месечно възнаграждение на
изпълнителя в размер на 200 лв. за оказана правна помощ в хипотезите на чл.1, б. "а" и б. "б"
на договора, като относно размера на възнаграждението в случаите на процесуално
представителство страните са уговорили да се определя индивидуално при сключване на
конкретен договор за процесуално представителство и съобразно Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
Сред писмените доказателства са: 7 бр. бланкови Договори за правна защита и съдействие,
сключвани между страните през периода 16.10.2014 г.-14.06.2018 г., материализиращи като
предмет и основание : "абонаментно правно обслужване" или "правна помощ по договор за
абонамент", от чието съдържание се извежда договорено възнаграждение в полза на
изпълнителя за периоди, обхващащи съотв. по два или три месеца в размери между 1320 лв.
/за тримесечен период от 2014 г./ и 6000 лв./ за тримесечни периоди през 2015 г. и 2016 г./,
всички на обща стойност 27 520 лв.
Приложена са и 7 бр. платежни нареждания, удостоверяващи извършвани в полза на
въззивника плащания от трети неучастващи по делото лица, както и от "Минна компания-
Петров" АД, както следва: на 06.07.2016 г. "Сакар -гранит" ООД е наредило на въззивника
да бъде изплатена сума от 2000 лв. с вписано основание договор за правна защита 54490 в
полза на МК Петров"; на 23.12.2016 г. "Сакар -гранит" ООД е наредило на въззивника да
бъде изплатена сума от 2000 лв. с вписано основание договор за правна защита в полза на
МК Петров; на 21.01.2016 г. въззиваемото дружество е наредило плащане на въззивника в
размер на 2000 лв. с основание договор за правна защита; на 23.12.2015 г. "Петрос-2001"
ЕООД е наредило на въззивника да бъде изплатена сума от 2000 лв. с вписано основание "по
договор за правна защита- до м.07.2015 г. в полза на МК Петров"; на 16.09.2015 г.
въззиваемото дружество е наредило на въззивника плащане в размер на 2200 лв. с
основание "договор за правна защита 54468"; на 06.08.2015 г. "Геопроучване" ООД е
наредило на въззивника да бъде платена сума от 2000 лв. с основание "правни услуги в
полза на Минна компания Петров- АД"; на 18.09.2018 г. "Кариера Студена" ЕООД е
наредило на въззивника да бъде изплатена сумата от 2000 лв. с основание "споразумение за
погасяване" и пояснение "Минна компания -Петров".
Първоинстанционният съд е кредитирал като професионално изготвена, достоверна и
неоспорена от страните изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза. Вещото
лице е формулирало изчерпателни и обективни отговори по поставените задачи, като е
посочило, че след справка в счетоводството на "Минна компания- Петров" АД, са
установени копия на договори за правна защита и съдействие с адв. С.К. и платежни
нареждания за изплатените суми, регистрирани в Дневник на сметка 602 "Разходи за
външни услуги" за периода 01.05.2016 г.-28.02.2021 г. Посочено е, че плащанията по
договорите за правна защита и съдействие са извършвани различно -наведнъж или на части,
за което е приложено представяне в табличен вид, а платежни нареждания без
конкретизиране на договора, по който да се отнесе плащането, в.л. е отнесло за погасяване
на най-старото задължение по договор за правна защита. Относно начина на осчетоводяване
на плащанията вещото лице е дало разяснението, че извършените плащания по договори за
правна защита и съдействие са осчетоводени, като е дебитирана сметка 602 "Разходи за
външни услуги" срещу кредита на сметка 498 "Други дебитори". Разходът е отнесен по
3
предназначение, като е дебитирана сметка 614 "Разходи за организация и управление"
срещу кредита на сметка 602 "Разходи за външни услуги". При така очертаната информация
експертът е конкретизирал, че в счетоводството на въззиваемата страна не са начислявани
задължения към ищеца по месеците, посочени в съответния договор за правна защита и
съдействие, които да бъдат погасявани с постъпилите плащания. Формиран е положителен
извод, съгласно който по отношение на процесните договори за правна помощ и
извършените плащания счетоводството на "Минна компания -Петров"АД е водено редовно.
Към събраните доказателства са приобщени и гласни данни от разпита на свидетеля Д.М. Д.,
който пресъздава производна по същността си информация, базираща се на възприятия
относно съобщени му от въззивника факти. Свидетелят декларира, че му е известно, че
адв.К. е учредил въззиваемото дружество и адвокатската му дейност е била съсредоточена в
обслужването на това дружество, в т.ч. в осигуряване на процесуално представителство по
дела, като през 2017 г. въззивникът се оплакал, че от компанията отказали да му заплащат
месечното възнаграждение в размер на 2000 лв., което му плащали в продължение на година
и половина преди това. Знае, че от компанията плащали на С.К. първоначално по 450 лв. , а
впоследствие по 2000 лв., за което бил сключен анекс, който бил изгубен, вероятно при
преместването на адв. К. в ***. Твърди, че периодически въззивникът се прибирал от ***
във връзка с ангажиментите по правното обслужване на компанията, които включвали
постоянна и ежедневна юридическа работа, но не разполага с информация относно
характера на договорната връзка, дали става въпрос за текуща работа или при поискване.
При така очертаната фактическа обстановка, намираща своето легитимно основание в
събраните доказателствени източници, съблюдавайки императивните процесуални
изисквания на чл.12 и чл.235 ГПК, ЯОС формира следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259 ГПК, от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение изискванията за валидност
на решенията – постановено е от съдебен орган в сферата на неговата правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание),
както и е допустимо.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че от съдържанието на
представените платежни нареждания не може да се направи еднозначен и несъмнен извод
дали същите удостоверяват плащания на правни услуги по см. на регламентираните в чл.1,
б“ А“ и б. „Б“ от договор за текуща правна помощ от 01.10.2004 г. или са във вр. с
престирана правна защита по чл.1, б. „В“ от същия договор. Според ЯРС в представените
бланкови договори за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение според
броя на месеците съответства на претедирания размер от 2000 лв. , но няма писмено
обективирани волеизявления за увеличаване на приетия размер на възнаграждението по
чл.2, изр.1 по договора от 01.10.2004 г., а липсват и конкретни доказателства относно
релевантния за спорното материално право начален момент на евентуално постигнатото
съгласие в този смисъл.
Прието е също, че съгласие за подобно изменение не може да се изведе от самия
характер на договорите за правна защита и съдействие, които за разлика от разписките или
други платежни документи, материализиращи плащания на осн. чл.2, изр.1 от Договора,
имат характер на самостоятелни правоотношения и отразяват не заплащане на месечно
абонаментно възнаграждение, а на конкретно възложена и изпълнена правна услуга.
4
Отделно от това съдът е приел, че част от сумите по платежните нареждания са наредени от
трети неучастващи по делото лица,което препятства формирането на стабилен извод за
изявено съгласие за промяна на регламентираното в чл.2 от договора месечно
възнаграждение в размер на 200 лв.
По направеното пред настоящата инстанция възражение за недопустимост на
първоинстанционното решение поради възникването на законовите предпоставки на чл.229,
ал.1, т.4 ГПК пред първата инстанция , свеждащи се в наличие на висящ преюдициален
правен спор по гр.д.№1272/2021 г. по описа на ЯРС, образувано по повод ч.гр.д.
№3490/2020 г. по описа на, ЯОС е отговорил на въззивника при изпълнение на
задължението си по чл.267 ГПК. Съдът, след проверка на материалите по в.гр.д. №4/2022
г.по описа на ЯОС, съдържащо в кориците си гр.д.№1272/2021 г. по описа на ЯРС,
констатира липсата на твърдяната от въззивника преюдициалност между спора по
посоченото гр.д.№1272/2021 г. по описа на ЯРС и предмета на висящото пред настоящата
инстанция производство по в.гр.д. №361/2021 г. по описа на ЯОС. Макар и да се касае за
еднородност на съществуващото материално правоотношение, предявените в отделните
искови производства претенции включват неплатени месечни възнаграждения, които
обхващат различни времеви периоди, съответно за м.май и м.юни 2018 г. -съобразно
петитума- предмет на настоящото производство и за м.декември 2017 г. -м.април 2018 г. по
гр.д.№1272/2021 г. по описа на ЯРС.
В останалата си част възраженията на въззивника, оценени по свето съдържание и
смислов капацитет са ориентирани към неправилно тълкуване на действителните отношения
между страните като комплекс от права и задължения, произтичащи от договора за
адвокатски услуги. Повдигнатият в изложението към допълнителната жалба, доразвит в
писмените бележки въпрос очертава спорните положения: дали правото на адвоката да
получи възнаграждение е обусловено от полагане на труд в изпълнение на възложена му от
доверителя работа или адвокатско възнаграждение се дължи и при непредоставяне на
адвокатски услуги. Формулиран по друг начин релевантният за спора въпрос е относно
правното естество на обвързващия страните договор- дали се касае за договор за текущо
/абонаментно/ правно обслужване, при който се дължи възнаграждение само срещу
поемането на ангажимент, готовност за оказване на услуги, или се касае за ненаименован
договор за адвокатски услуги при поискване, при който обвързаността между страните, респ.
дължимостта на възнаграждението възниква и се определя с всяко конкретно възлагане на
задачи на адвоката. На следващо място, спорно е, дали е налице изменение на първоначално
сключения договор за правно обслужване от 2004 г. в частта за дължимото месечно
възнаграждение на адвоката, осъществявал правно обслужване на дейността на
въззиваемото дружество. В тази насока, какво е доказателственото значение на издадените
стандартни договори за правна защита и съдействие/ договори от адвокатски кочан/, с оглед
залегналата в тях уговорка относно размера на възнаграждението на адвоката по месеци -
дали те материализират плащания в изпълнение на анекс към основния договор, или
опредметяват възникването на отделни договорни отношения по процесуално
представителство извън обсега на платимите услуги по чл.1 ,б. „А“ и б. „б“ от Договора от
01.10.2004 г. – арг. на чл.2, изр.2 вр.чл.1, б. „В“ от договора.
По делото няма спор, че между страните е сключен писмен договор от 01.10.2004
г. с предмет извършване на правно обслужване на възложителя, изразяващо се в
консултации по граждански, административни, трудови, данъчни, банкови въпроси,
консултации при подготовката, сключването и изпълнението на договори, по които
възложителят е страна, процесуално представителство по съдебни, изпълнителни и
нотариални производства. За всички фактически и правни действия, извън случаите на чл.1,
б. „в“, касаещи участие и защита по съдебни дела, по които страна е възложителят,
5
последният се е задължил да заплаща на консултанта месечно възнаграждение в размер на
200 лв. За защита и процесуално представителство е уговорено, че на консултантна се
дължи отделно възнаграждение в размер, който се определя при сключване на конкретния
договор за процесуално представителство съобразно Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
В нормата на чл.20, ЗЗД законодателят синтезирано е указал общият принцип и начин на
тълкуване на договорите в облигационното право , за да се определят съществените им
отлики и особености според тяхното съдържание, действителните намерения и воля на
страните. Според дефинираното в чл.20 ЗЗД правило, законодателят разглежда дейността по
тълкуване на договорите като интегрално цяло от два фактора. На първо място, при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. На
следващо място, тълкуването трябва да държи сметка за обезпечаване на правната
сигурност, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. В съответствие с това нормативно
разрешение, доразвито и в съдебната практиката на ВКС в Решение №212/03.11.2017 по
дело №358/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. следва да се посочи, че за правното естество на
договора е без значение, как страните са го озаглавили и какви термини са използвали, за да
изразят волята си. Какъв е по правната си същност договорът, зависи от естеството на
уговорените престации.
В случая, видно от съдържанието на Договора от 01.10.2004 г., сключен между страните
съобразно уговорените в него престации, същият следва да бъде квалифициран като
ненаименован договор за предоставяне на адвокатски услуги или договор за правно
обслужване, съчетаващ в своето съдържание, както елементи от договор за изработка
(когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск), така и
елементи от договор за мандат (когато задължението на адвоката е да извърши нещо от
името на доверителя и за негова сметка). Относно интерпретирането на целите,
предназначението и съдържанието на този ненаименован, рамков в същността си договор е
формирана трайна, еднопосочна и изчерпателна съдебна практика в Решение № 94 от
20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2020 г., IV г. о., ГК и решение № 212/03.11.2017 г. по
гр. д. № 358/2017 г., ІV г. о., Определение № 302 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
247/2015 г., IV г. о., ГК, както и съотносима практика относно договора за консултантска
услуга в Решение № 71/03.06.2009 г. по т.д. № 767/2008 г. на ВКС, Второ т.о, Решение №
5/15.05.2010 г. по т.д. № 390/2009 г. на ВКС, Първо т.о., Решение № 12/31.05.2013 г. по т.д.
№ 239/29012 г. на ВКС, Първо т.о. и пр.
В случая клаузите на процесния договор, независимо от формулировката на
заглавието му „Договор за текуща правна помощ“ не позволяват тълкуване в смисъл, че
постигнатото съгласие е за текущо (абонаментно) правно обслужване. Настоящият състав,
на база проведеното терминологично разграничение в цит. съдебна практика приема, че по
своето съдържание разглежданият договор съответства на правоотношение за предоставяне
на адвокатски услуги при поискване, въз основа на които адвокатско възнаграждение не се
дължи, когато такива услуги не са поискани. За наличието на договор за абонаментно правно
обслужване, по който дължимостта на възнаграждението не зависи от възлагането и
изпълнението на определена работа,а е достатъчно довереникът да е е поел задължение за
готовност да поддържа необходимата организация, работата да бъде възложена, се изисква
изрична уговорка относно поемането на такива задължения от страните, т.е. същото не може
да се предполага. Тълкуването на договора между страните води до извод, че по него не е
уговорено възнаграждение за поемане на ангажимент на въззивника при необходимост да
извършва услуги на въззиваемото дружество. В чл.2 от договора е посочено изрично, че
6
възнаграждението от 200 лв месечно е дължимо "за предоставяните по чл. 1, б. „А“ и б.“Б“
услуги". Точно поради това за защита, състояща се в процесуално представителство,
страните са се съгласили възложителят да дължи отделно уговорено възнаграждение.
Неоснователно въззивникът поддържа, че сключеният между страните договор е за текущо
правно обслужване и че по него възнаграждение е платимо всеки месец съгласно уговорката
относно срока /за неопределено време/, дори услуги да не са били искани и предоставяни. В
случая, съдът е сезиран с частичен осъдителен иск за вземане в размер на 4000 лв.,
представляващо месечно възнаграждение от по 2000 лв. за м. май и м. юни 2018 г. като част
от цялото вземане в размер на 114 000 лв. за период м.юни 2016 г. –м.февруари 2021 г. Така
определеното частично вземане касае период от действието на договора, в който не се
установява по него да са възлагани от доверителя и изпълнявани и отчитани от довереника,
каквито и да е услуги, обуславящи възникване на претендираното право на възнаграждение.
Само в сферата на пълнота на анализа следва да се отбележи, че в съответствие с решение №
53 от 10.08.2010 г по т. д № 121/2009 на 2-ро т. о ВКС, ЯРС правилно е интерпретирал
значението на бланковите договори за правна защита и съдействие като доказателство за
конкретно възлагане на отделна услуга или правно действие /мандат/ на адвоката, не и като
писмено доказателство, отразяващо съгласие за промяна в изпълнението на съществуващата
договорна връзка по чл.2,изр. 1 от Договора /чрез конклудентни действия/. Единствено
изявлението на адвоката, направено в бланковия договор за правна защита и съдействие, че
договореното възнаграждение му е платено в брой от клиента, би имало значението на
разписка /чл. 77 ЗЗД/. В случая с приетите като доказателство бланкови договори подобно
засвидетелстване липсва, като изявлението на адвоката е за размера на дължимото
възнаграждение и обосновава предполагаема корелация с пряко и независимо възлагане на
отделна дейност по правно обслужване и защита /извън случаите на чл.1, б. „А“ и б. „б“ от
Договора/, независимо от употребеното словесното обозначение срещу предмет и
основание „абонаментно правно обслужване“ Посочените бланкови договори не
обективират по несъмнен начин постигнато писмено съгласие за изменение на размера на
уговореното в договора от 01.10.2004 г. месечно възнаграждение в претендираната от
въззивника перспектива. Правилно ЯРС е отчел, че липсата на приложени в изискуемата
последователност по месеци, съответни на исковия период, разписки или платежни
нареждания на суми, съотносими с твърдяното увеличение на възнаграждението, не
позволява обсъждането на конклудентни действия по изпълнението за напред. В
допълнение, юридически правилна е тезата, че конклудетни действия, обосноваващи
изхождащо от дружеството доверител съгласие да приме изявление на въззивника за
увеличение размера на месечното му възнаграждение, не могат да бъдат формирани и на
база приложените по делото платежни нареждания, доколкото сумите от по 2000 лв. са били
нареждани от трети за спора лица по сметка на адвоката , на основание договори за правна
защита в полза на МК-Петров АД.
Що се касае за свидетелските показания същите в случая нямат самостоятелно
доказателствено значение, което да конкурира, още по-малко да доминира над
гореизтъкнатите съображения. Съдебната практика е последователна, че при наличие на
писмен договор, не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се
съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят, което следва от
забраната, уредена в чл.164, ал.1, т.5 ГПК досежно формалните договори, сключени в
писмена форма. Разпитаният пред първата инстанция свидетел не пресъздава
непосредствени възприятия относно факта на изгубването на анекса за изменение на
договора от 01.10.2004г. и конкретните причини за това, стоящи извън обсега на
небрежността, на претендиращата изгодни за себе си последици страна от доказването на
обстоятелствата по чл.165, ал.1 ГПК. Преценено в качествено и съдържателно отношение
това свидетелстване е източник на косвена информация, получена от въззивника, предвид
което коментираните показания не могат да бъдат достоверна и легитимна доказателствена
7
опора на извод в полза на претендираната в жалбата хипотеза на чл.165, ал.1 ГПК.
А съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основанията, предвидени в закона или тези предвидени в договора, при условие, че
последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. На основание
гореизложените мотиви изменение в претендираната от въззивника насока в рамките на
разглеждания спор не бе доказано.
При този изход на спора право на разноски по см. чл.78, ал.3 ГПК има въззиваемата страна
"Минна компания -Петров" АД, но предвид липсата на заявено искане в тази насока,
въззивната инстанция не следва да присъжда такива.
Мотивиран от гореизложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение №305/19.10.2021 г., постановено по гр.д. №735/2021 г. по описа на
РС-Ямбол, 17-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8