РЕШЕНИЕ
Номер 31030.10.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
Секретар:Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200594 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”Софи 2012” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
с. К., обл. С., представляван от управителя С.П.П. обжалва наказателно постановление № 19-
001133/ 08.09.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., с което му е било
наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди /
лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност при издаването на акта и НП.
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., надлежно уведомени, не се явява
представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.
Жалбоподателят ”Софи 2012” ЕООД, надлежно уведомени, явява се представител-
управителя С. П. ведно с проц.представител- адв.Ив.Антонов при САК. Моли съда да отмени
обжалваното от тях наказателно постановление, съобразно изложените в жалбата и съдебно
заседание доводи.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в
качеството на свидетели актосъставителя М. М. и свидетелите по акта Д. Т. и М. Д. Всички лица
се явиха лично и депозираха своите показания по делото, като съда ги прие и приобщи към
доказателствата по делото.
РП-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО беше направено
доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето, което е било
заварено в обекта да работи без трудов договор. По изявления на проц.представител на
жалбоподателя, който не се противопостави на искането заяви, че лицето се намира пред залата
1
и те също биха искали да бъде разпитано в това съдебно заседание. Съдът след като изслуша
искането на проц.представител на АНО и на жалбоподателя счете същото за допустимо и
разпита в качеството на свидетел лицето Х. Д. Д., която даде своите показания добросъвестно и
съда ги приобщи към доказателствения материал по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на
жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 12.08.2020г. в 12,00 часа е била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в павилион за
закуски „Фурната“, находящ се в с.К., обл.С., обект на „Софи 2012“ ЕООД. В хода на проверката
се установило, че св. Х.Д. извършвала трудова дейност, свързана с обслужване на клиенти на
заведението, като сервиране на храна и напитки и отсервиране. При изследване на
обстоятелствата, свързани с характера на възникналото между страните правоотношение са били
изискани и депозирани писмените обяснения на жалбоподателя С.П. и декларация по чл.402,
ал.1, т.3 от св. Х. Д. от датата на проверката. От тях проверяващите установили, че
работничката- св.Д. е била приета на работа на 03.08.2020г., като по указание на управителя-
жалбоподателя П. изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в подконтролния обект, с
разпределение на работно време първа смяна от 10,00 до 13,30 часа и втора смяна от 17,00 до
21,30 часа, при отсъствието на сключен трудов договор.
В хода на проверката са били представени трудов договор № 1/ 10.08.2020г., който не е
бил подписан от св.Х.Д., уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и справка от 12.08.2020г., издадена от
НАП за регистрация на трудовия договор. По този начин проверяващите преценили, че в
нарушение на чл.1, ал.2 от КТ за периода от 03.08.2020г. до момента на проверката- 12.08.2020г.
св.Х.Д. изпълнявала трудовите си задължения на договорената длъжност при отсъствието на
сключен трудов договор в предписаната писмена форма, с което е бил нарушен чл.62, ал.1 от
Според обясненията на жалбоподателя- представителя на наказаното ЮЛ С.П.,
действително по това време св.Х. Д. се е намирала в управлявания от фирмата му обект по молба
на неговата дъщеря, която го стопанисвала. Същата няколко дни преди това по уговорка между
нея и жалбоподателя П. е ходила в обекта за да наблюдава работата с цел последващото и
наемане на работа, тъй като е искала първо да свикне с работата. По негови обяснения св.Х. Д.
не е изпълнявала трудови функции, като само е седяла и наблюдавала какви дейности и как се
извършвали в обекта. Въпросния ден се наложило поради травма на съпругата на жалбоподателя
да оставят св.Х.Д. в обекта, като по обяснения на жалбоподателя П. същата е стояла само на
една пейка, част от обзавеждането към обекта, но не е изпълнявала никакви други функции.
В тази аспект са и показанията на допусната допълнително св.Х. Д., която заяви, че при
извършването на проверката е била седнала на пейка в заведението, но не е извършвала никаква
друга дейност и проверяващите са и казали в последствие какво да пише в попълнената писмена
декларация от нея собственоръчно по реда на чл.402, ал.1, т.3 от КТ.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на нарушителя бил
съставен АУАН № 19-001133/ 20.08.2020г., който бил подписан от нарушителя с възражения, че
ще представи такива в тридневен срок. Действително възраженията по реда на чл.44 от ЗАНН
2
били депозирани от страна на наказаното лице. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно
установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което
на основание чл.414, ал.3 от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 2
000 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
АУАН № 19-001133/ 20.08.2020г. и обжалваното НП № 19-001133/08.09.2020г. са
издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.62,
ал.1 от КТ.
Проц.представители на жалбоподателя и АНО излагат своите съображенията си по които
съда счита следното:
Съобразно изложените доводи от двете страни в процеса се очертаха две групи
възражения, свързани с образуваното административнонаказателно производство. Първата група
е възражения, касаещи нарушения свързани със съществени нарушения на административно
производствените правила. И втората група, по съществото на повдигнатия спор визира
съставомерността на деянието съобразно фактическия състав на разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от
По първата група възражения настоящия съдебен състав счита, че както в хода на
образуване на самото административно производство, така и в момента на неговото
приключване със създаване на санкционния акт не са допуснати твърдените от страна на
жалбоподателя нарушения на разпоредите на чл. 42, респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Както в
АУАН-ът, така и в НП, процесното нарушение е описано със съставомерните му черти и белези.
Посочена е датата на извършване на нарушението, това е момента на приемане на завареното
лице на работа на 03.08.2020 г., мястото на работа- павилиона за закуски, обстоятелствата при
които е възникнало самото правоотношение, посочени са доказателствата в покрепа на
обвинителната теза. Правилно е определена и личността на административнонаказателно
отговорното лице. В случая, това е търговското дружество работодател по смисъла на §1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КТ. В този смисъл, от формална страна не са допуснати
твърдените нарушения, които да опорочат самото производство и да възпрепятстват или
ограничат правото на защита на наказаното лице.
На следващо място, относно съжденията на жалбоподателя, свързани с допуснато
неоснователно смесване съставите на отделните административни нарушения, за което са
предвидени отделни различни административни наказания, настоящия съдебен състав счита
също за неоснователни. Действително, в НП, в съдържателната му част е посочена разпоредбата
чл. 1, ал. 2 от КТ, но тук трябва да се съобрази, че тази разпоредба съставлява правен принцип
и визира, и определя отношенията по предоставяне на работната сила да се уреждат единствено
и само като трудови правоотношения със сключване на трудов договор и възникване на валидно
трудово правоотношение. В този смисъл, между посочената разпоредба чл. 1, ал. 2 и чл. 62, ал. 1
от КТ, който предвижда именно сключване на такъв трудов договор в писмена форма,
3
съществува систематична връзка и отношение на субсидиарно прилагане. Както в АУАН, така и
в НП правилно административнонаказателната отговорност е потърсена и реализирана по реда
за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и наказанието е наложено съобразно специалния състав на
санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ.
По съществото на повдигнатия с жалбата спор настоящия съдебен състав счита, че
събраните в хода на самото административнонаказателно производство и в хода на съдебното
следствие по категоричен и непротиворечив начин обосновават трудово правния характер на
възникналото между страните правоотношение. Безспорно установено е, че от 03.08.2020
св.Х.Д.Д. е била приета на работа и е започнала изпълнение на възложената трудова дейност
при установено място на работа и уговорено работно време. Както от свидетелските показания
на актосъставителя, така и от показанията на останалите свидетели е видно, че тя е извършвала
трудова дейност към момента на проверката, свързана със сервиране и отсервиране на храна,
като след поискване е декларирала факти и обстоятелства свързани с трудово правния ѝ статус.
В този смисъл, настоящия съдебен състав не кредитира дадените от нея показания за
неизвършването на абсолютно никаква трудова дейност. Тя сама признава, че от 03.08.2020 г. е
започнала да посещава заведението, макар, че нейните показания коренно са в доказателствено
противоречие с визуалното възприемане от страна на контролните органи на дейността, която тя
e извършвала. Нещо повече, индиция в това отношение е изготвянето на трудов договор веднага
след момента на проверката и неговата регистрация в Информационната система на трудовите
договори в НАП, направено непосредсвено след извършената контролна проверка. Отделно от
това и във връзка с горните обстоятелства, показанията на св.Х.Д. не биха могли да се ценят като
годни доказателствени средства, тъй като очевидно същата се намира в служебно подчинено
състояния спрямо жалбоподателя, който се явява и неин работодател. Както стана ясно и от
нейните показания, св.Д. се намира и в близки отношения както с жалбоподателя, така и с
неговата дъщеря при която е ходила дни наред, за да помага и „да се учи“, както самата
свидетелка заяви. Именно тези и изложените по-горе обстоятелства и факти правят св.Х.Д.
заинтересована от изхода на делото, а нейните показания се явяват изцяло противоречиви,
изолирани и без взаимовръзка с останалия доказателствен материал по делото.
Що се касае до заявената от представителя на наказаното лице позиция, че лицето е било
в процес на обучение, то следва да се има предвид, че в КТ няма предвиден законов ред по който
лицето да се обучава, без да е налице сключен трудов договор. В този смисъл, правно
технически би следвало към възникването на самото трудово правоотношение да се подхожда
със сключване на трудов договор с клауза на срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ, като в
рамките на този изпитателен срок работодателят да провери деловите, професионалните
качества на лицето и евентуално да прекрати договора, или да предложи сключане на
окончателен трудов договор по реда на чл. 67 или чл. 68 от КТ. От друга страна обясненията на
жалбоподателя следва да се ценят и с оглед позицията му в процеса, а именно като негова
защитна теза и поради липсата на взаимовръзка и противоречието им с останалия доказателствен
материал по делото, същите не биха могли да се ценят като годно доказателствено средство.
Извън гореизложеното и с оглед пълнота на изложението, настоящия съдебен състав
счита, че следва да се произнесе и относно размера на наложеното наказание на жалбоподателя.
4
В КТ има специална правна уредба, относно отговорността за нарушение по този ред. Съгласно
нормата на чл. 414, ал.3 от КТ, озаглавена " Отговорност за нарушения на другите разпоредби на
трудовото законодателство", за нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, наказанието е глоба или
имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. Настоящия казус не се отличава с нищо от
обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в същото време и характера на
защитените с нарушената разпоредба обществени отношения, както и липсата на предишни
наказания по този ред спрямо жалбоподателя.
За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл. 414, ал.3
от КТ е наложил на търговското дружество, в качеството му на работодател имуществена
санкция в размер на 2 000 лева, като не е изложил никакви мотиви за завишаването на санкцията
над нейния минимален размер, определен от законодателя. При определяне размера на
наложеното наказание обаче, административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и е определил размера на наказанието в предвидения от закона над минимален
размер. Както е видно от материалите по делото, нарушението е отстранено на практика веднага
след проверката, въпреки, че представения трудов договор на името на св.Х.Д. не е бил
подписан от нея, няма данни за налагане на наказания на жалбоподателя за неспазване
разпоредбите на КТ, поради което съдът приема, че адекватното наказание в случая е в
предвидения от закона минимум и НП следва да бъде изменено в тази му част, като
имуществената санкция бъде намалена на такава в размер на 1 500 лева.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание
съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
обуславящи отмяна на НП.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима и
частично основателна и следва да бъде уважена в тази и част.
Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед
крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната
сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Д „ИТ“- С. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ наказанието в Наказателно постановление № 19-001133/ 08.09.2020г. на
Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.С., издадено въз основа на АУАН № 19-
001133/ 20.08.2020г., с което на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 2 000 / две хиляди / лева на „Софи 2012” ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление- с.К., обл.С., представлявано от управителя
С.П.П, за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.414,
ал.3 от КТ административно наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и
петстотин / лева за извършеното нарушение по горепосочения текст.
ОСЪЖДА „Софи 2012” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление- с.К.,
обл.С представлявано от управителя С.П.П да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“– С.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Административен
съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6