Р Е Ш Е Н И Е
№260212/29.4.2021г. 29.04.2021
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 10
по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от А.С.П. ***,чрез пълномощник
адвокат,със съдебен адрес ***,кант.***,чрез адв. С.-ЯАК, против “Хидравлични
елементи и системи /ХЕС/” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Я.,ул.”***,представлявано
от Г. А. Г. в качеството му на ***, с която са предявени обективно съединени
искове за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата допреди
уволнението длъжност.
Ищеца твърди, че е бил в трудово правоотношение с
ответника, по силата на което е заемал при него длъжността „***“. На 26.11.2020
год. работодателя му връчил Заповед № *** год.,с която на основание
чл.190,ал.1,т.3 и чл.187, т.1, вр. чл.330, ал.2, т.6 КТ, при спазване на
изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и ал.3 и чл.194 КТ му наложил
дисциплинарно уволнение, затова, че в периода 02.09.2020 г.-30.09.2020 г.
извършил пет нарушения на трудовата дисциплина. Ищеца твърди, че не е извършил
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, като не му били
поставяни нито една от задачите описани в заповедта, за които се твърдяло, че е
отказал да ги изпълни и описаното не отговаряло на истината. Твърди се, че
винаги изпълнявал своевременно и правилно задълженията си по длъжностна
характеристика, като някой от описаните в заповедта задачи, не били негово
задължение. Поради това не било налице неизпълнение на задачите описани в
заповедта, съответно не бил допуснал нарушения на трудовата дисциплина за да му
бъде наложено посоченото в заповедта дисциплинарно наказание. Също така се
твърди, че установения в предприятието ред по възлагане на задачите съгласно
заповедта, а именно с писмена бланка, не бил приет такъв ред, нито било
предписано с някакъв вътрешен правилник. Алтернативно се твърди, че дори и да
се приемело, че извършил някакво нарушение, при налагане на наказанието
работодателя не извършил преценка на извършеното, съобразно критериите посочени
в императивната разпоредба на чл.189 КТ. Също така работодателя не спазил процедурата
за налагане на дисциплинарно уволнение, като не бил дал писмени обяснения пред
същия по реда на чл.193 КТ, във връзка с твърдените нарушения, не му било
съобщено за започнатото срещу него дисциплинарно производство, съответно не
можал да се защити, съгласно предоставената му от закона възможност и заповедта
за уволнение не била мотивирана. Не на последно място се твърди, че уволнението
му било незаконосъобразно, поради нарушение на предварителната закрила по
чл.333, ал.1 и ал.2 КТ, като развива подробни съображения в тази насока.
Ето защо, претендира отмяна на уволнението като незаконосъобразно,
като се отмени заповед № *** год. и възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „***” при ответника.
Ответникът оспорва исковете, като
сочи, че заповедта е законосъобразна и мотивирана. Ответника твърди, че във
връзка с изложената докладна записка от 08.10.2020 г. от ръководител сектор „***“
срещу ищеца било образувано дисциплинарно производство. В изпълнение на
изискванията на разпоредбата по чл.193, ал.1 КТ ищеца бил приканен за
изслушване становището и да представи писмени обяснения по посочените нарушения
пет на брой за периода 02.09.2020 г. до 30.09.2020 г. Обясненията били изискани
с цел да бъдат преценени при определяне на формата на вина и при определяне на
вида на дисциплинарното уволнение. Било организирано изслушване на ищеца на
14.10.2020 г. в зала № *** в сградата на ответното дружество, като същия дал
обяснения по всички точки, като по първа точка отрекъл обвинението да било истина,
по втора точка отрекъл да му е поставяна такава задача, по трета точка считал, че
това не е негово задължение, по четвърта точка заявил, че не му била поставяна
такава задача и па пета точка заявил, че е измислица и не му била възлагана
такава задача. В дисциплинарното производство, при определяне на
дисциплинарното наказание, работодателя бил взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са
извършени, както и поведението на работника на основание чл.189, ал.1 КТ.
Съобразено било и дисциплинарното минало на работника, като се твърди, че на
ищеца били налагани много други наказания, свързани с нарушаване на трудовата
дисциплина и които били предмет на друг висящ процес. Също така се твърди, че
била проведена процедурата по чл.333, ал.2, вр. чл.333, ал.1, т.2 и т.3 КТ, с
оглед на това, че ищеца се ползвал от закрила съгласно разпоредбата на чл.333 КТ, за даване на мнение относно прекратяването на трудовото правоотношение пред
ТЕЛК. Били издадени две експертни решения, като второто било тълкуване по молбата
на работодателя, като ТЕЛК към МБАЛ-Я. излезли със становище, че евентуално
уволнение няма да се отрази неблагоприятно върху здравословното състояние на
лицето. От ИТ-Я. било получено предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и
присъждане на съдебно деловодни разноски.
В
с.з. исковата молба се поддържа от ищеца и
процесуалния му представител.
Ответникът
оспорва иска, чрез процесуален представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
се установява между страните, а същите и
не спорят , че ответника бил назначен с трудов договор в ТКХИ „ ***“ –Я., през
1988 г., като в последствие с трудови договори и допълнителни споразумения към
тях, последното от които допълнително споразумение № *** г. от 02.04.2018 г.
към трудов договор № *** г. на длъжност „ ***“ и изпълнявал посочената длъжност
в „Хидравлични елементи и системи / ХЕС/“ АД. Също така страните не спорят, че
със заповед № *** г. на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ и чл.187, т.1 КТ, вр.чл.
330, ал.2, т.6 КТ, при спазени изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и 3 КТ и
чл.194 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание- дисциплинарно
уволнение, като заповедта била връчена на 26.11. 2020 г. В обстоятелствената
част на заповедта са описани извършените нарушения, като в периода 02.09.2020
г. -30.09.2020 г. са описани пет нарушения, като на ищеца са възлагани задачи
свързани с технологичния процес в предприятието в което работи, като задачите
му били описани в бланки, които същия отказвал да приеме и не били изпълнени. В
мотивите за налагане на наказанието, че по докладна записка № *** г., изготвена
от М. А. Н., ръководител сектор „***“, срещу ищеца било образувано
дисциплинарно производство. На 14.10.2020 г. било организирано изслушване на
същия, като дал обяснения по всички пет точки, като по първа точка отричал
обвинението да било истина; по втора точка също отричал да му била поставяна
такава задача; относно трета точка, считал, че това не било негово задължение;
по четвърта точка заявил, че не му била възлагана такава задача за доставка на
обработващи инструменти и по точка пета заявил, че била измислица и не му била
възлагана такава задача. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ се твърди, че излагането на тези факти и обстоятелства сочели за
системност в поведението на работника, свързано с арогантност към прекия ръководител и към безотговорност
на поставените задачи и цели. Също така в заповедта е посочено, че на ищеца
били налагани и много други наказания, свързани с нарушение на трудовата
дисциплина, извън посочените в настоящото дисциплинарно производство, като за
периода от м.януари 2019 г. до м. август са описани 11 бр. наказания, като на
ищеца са наложени парични санкции, но въпреки наложените дисциплинарни
наказания, не била настъпила промяна в поведението на ищеца, като същия
продължавал системно да нарушава трудовата дисциплина. Следствие на
неговото поведение било проведено настоящото дисциплинарно производство. Това
мотивирало ръководството на предприятието да наложи най- тежката дисциплинарна
санкция : дисциплинарно уволнение. Също така в заповедта е посочено, че ищеца
има издадено експертно решение от 23.11.2017 г. с оценка на работоспособност
50% и срок до 01.11.2018 г. при което ползвал месечно данъчно облекчение,като
на 02.11.2018 г. му било издадено експертно решение с оценка на
работоспособността 30 % и което било обжалвано от ищеца пред НЕЛК, съгласно
уведомление от 29.11.2018 г. На 15.04.2019 г. НЕЛК издали ЕР от 15.04.2019 г. с
което потвърждавали оценката на работоспособността 30 % за срок до 01.11.2020
г. С това ТР ищеца бил трудоустроен. В качеството му на лице ползващо закрилата
на чл.333 КТ била проведена процедурата по чл.333, ал.2, вр. чл.333, ал.1, т.2
и т.3 КТ за даване на мнение относно прекратяване на трудовото правоотношение с
лицето А.С.П.,***, която в две свои последователни решения от 09.11.2020 г. и с
извършено тълкуване по молба на работодателя от 20.11.2020 г. излезли със
становище, че евентуалното уволнение нямало да се отрази неблагоприятно върху
здравословното състояние на лицето. От ИТ било получено предварително
разрешение за прекратяване на трудовите правоотношения по чл.330, ал.2, т.6 КТ.
По настоящото дело е приложено и приети
съдържащите се документи в ЛТД на ищеца. В същото се съдържа становището на ИТ-
Я.от 28.10.2020 г. по искане на ответника работодател за даване на
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с
работник/ служител, който ползва особена закрила по чл.333 КТ, като ответното
дружество било уведомено, че на основание чл.333, ал.1, т.2 КТ, във връзка с
постъпило искане с вх. № ***г. и след преглед на приложената към него
документация, дават предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 330, ал.2, т.6 КТ с А.С.П., работещ на длъжност „ ***“ в
„ХЕС“ АД. Приложена е декларация с вх. № *** г. до *** на ответното дружество,
подадена от ищеца в която декларира, че е трудоустроен, като страда от заболяване,
посочено в Наредба№ 5 на МНЗ и се ползва от закрилата на чл.333 КТ, като са
приложени ЕР № ***г. и ЕР № *** г. Също така е приложен протокол от 14.10.2020
г., провел се в зала за срещи № *** в „ХЕС“ АД, където било проведено
изслушване на А.С.П., на длъжност ***, като протокола съдържа подпис на А.П. и
на протоколчика Д. К.. Също така е представена покана с изх.№ *** г. от *** на
дружеството работодател до ищеца, с която го уведомяват, че във връзка с
докладна записка № *** г., от М. А. Н., Ръководител сектор „***“ било образувано дисциплинарно
производство спрямо него, за следните установени и надлежно документирани
нарушения по посочени пет нарушения в периода 02.09.2020 г. – 30.09.2020 г. В
изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ го канят на
14.10.2020 г. / сряда/ в 11.00 ч., зала за срещи № 2, ет.3 за изслушване на
становището му по така посочените нарушения или до края на същия ден да
представи писмени обяснения по същите, които щели да се ценят при определяне на
формата на вина /ако има такава/ и при определяне вида на наказанието. Ищеца
бил предупреден, че при неподаване на писмени обяснения или неявяване за
изслушване, щяла да бъде приложена разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ. От същата е
видно, че посочената по-горе покана е връчена на ищеца на 13.10.2020 г. за
което положил лично подписа си. Също така е приложена докладна записка от М. А.
Н. в качеството му на ръководител на сектор „***“ до *** на ответното дружество работодател, с
която го уведомява за неизпълнение на възложените задачи от работника А.С.П.,
на длъжност ***, като са изброени същите нарушения за които е изискано
обяснение от ищеца, касаещи периода 02.09.2020 г. – 30.09.2020 г. Също така е
посочено, че това непристойно поведение на работника се превърнало в системно и
продължавало повече от година, като отказвал да приема задачи за изпълнение, държал
се арогантно с прекия си ръководител и с колегите си, които обиждал, използвал
неприлични думи, като не се съобразявал със ситуацията и обстановката.
Излагането на тези факти и обстоятелства сочели на една системна постоянност на
поведението на работника, свързана с арогантност към преки ръководители и
колеги и към безотговорност към поставените задачи и цели- поведението
недопустимо за позицията *** в посочения сектор. Във връзка с всичко изложено,
предлага срещу *** на сектор „***“ , г-н А.П., да бъде образувано дисциплинарно
производство и ако бъдело установено виновно неизпълнение на трудовите му
задължения, да му бъде наложено дисциплинарно наказание, като се вземели
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които било извършено,
както и поведението на работника. Също така са приложени задачи към *** / ***/
на сектор „***“ с кратно описание на задачите, срок на
изпълнение и дата на възлагане, като в същите при оценка на изпълнената задача,
е отбелязано, че последния отказва да изпълни задачите, като при някой от тях
отказа на ищеца да приеме поставените му задачи е удостоверен с подписа на
служители в ответното дружество- работодател. Също така са приложени жалби
подавани от ищеца до работодателя във връзка с наложени му парични наказания от прекия му ръководител, с
които уведомява дружеството, че ако не вземат отношение ще потърси правата си
по съдебен ред. Въз основа на жабите на ищеца до работодателя, от страна на
последния са изискани обяснения от М. А. Н. в качеството му на ръководител сектор „***“, както и обяснения от ищеца по
дисциплинарни събития. В ЛТД на ищеца се съдържат и много други писмени
доказателства, като това кога му е разрешен да ползва отпуск, допълнителни
трудови споразумения и др., които настоящия съдебен състав счита за ирелевантни
към настоящия спор.
По настоящото дело по искане на
страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.
Свидетеля В.З.И. заявява, че работи
в ответното дружество, като с ищеца работили в различни цехове, но се познавали
от 2004 г. Откакто започнал работа ищеца работил като ***, а той работил като ***
и нямал пряко наблюдение върху неговата работа. Когато имало задача я казвал на
прекия си ръководител или на ищеца, като от 2015 г. работили заедно. Ищеца бил
наказван от ръководителя, когато нещо не било изпълнено. Мисли, че ищеца няма
конфликти с колегите си, като прекия ръководител поставял задачите към ***. По
принцип задачите са поставяли в писмена или устна форма, като зависело от
тяхната сложност. Ако било нещо лесно формата била устна, а ако изисквало
повече внимание, време и задачата била сложна, както и намесата на други хора,
се възлагала писмено. Не знаел кое преобладавало при поставянето на задачите,
като нямал информация някой да е предлагал на А. да напусне.
На
въпрос на пълномощника на ответното дружество свидетеля отговори, че не само на
03.09.2020 г. имало проблем, а постоянно имало проблеми и имало такива случаи,
като деформация на детайла или усукване от прибора. Детайла който се изработвал
машинно имал усукване и проблем. Той се обадил на прекия си ръководител М. Н.
който отишъл заедно с ищеца. Поговорили и последния просто си тръгнал, като се
скарали нещо и проблема не бил оправен. Имало друг ***, мисли, че бил С. който
помогнал, не помнел точно кой но се обърнали към друг човек. Такава била
процедурата в „ХЕС“, като той се обръщал към прекия си ръководител и ***. За
решаването на проблема трябвало да си говорят *** и ***. Разговора с прекия
ръководител и *** бил свързан с неговата машина на която работил, разменили си
реплики и се скарали. Имало такива и други случаи, не присъствал на много
такива, но някой присъствал. Мисли, че просто искал ръководителя да се
изпълняват задачите.
Свидетеля Р. Д. Р. заявява, че работи в „ХЕС“, като ***
и познава А.П., който работил при тях като ***, в един цех. Случвало се да са
дневна смяна, някога на смени първа и втора, като А. работил дневна смяна и
затова се засичал и с двете смени. Прекия ръководил на А. се казвал М. Н., като
ги виждал двамата да се карат в недоброжелателна атмосфера. Това се случвало с
проблеми свързани с работата и пряко с поставянето на задачите от прекия
ръководител към *** и ***. Обикновено се събирали в цеха, на една маса, където
се коментирали задачите, към всеки един, до къде са стигнали с производствения
процес, какво им предстояло и съответно от там всеки разбирал за поставените му
задачи и започвал работа. От недоброжелателно отношение било меко казано, като
следвало да се разбира арогатно поведение на А.П. към прекия ръководител,
служещ си с обидни кавлификации и това имал предвид, като казал, че ги виждал
да се карат. Бил свидетел как прекия ръководител поставя задача, като А.П.
започвал да го обижда и тръгвал в някаква посока без обяснения. Спомня си за
една от задачите която била поставена, за едни шлифовъчни камъчета, които били
работен консуматив за машината на която работил, като последвало невъзприемане
на задачата, хвърляне на едни листи, защото се наложило в един момент задачите
към А.П. да се пишели на едни печатни бланки, с оглед неговото отричане за
поставянето на такива задачи. Това наложило ръководството да измисли нов
подход, като задачите му били връчвани на печатна бланка срещу подпис с двама
свидетели. Негови колеги ***, включително и той били свидетели по този начин да
му се възлагат задачите. Този път същите му били поставени писмено и съответно
станал свидетел на хвърлянето на тези листи, на които били написани конкретните
задачи за изпълнение. За тази машина, конкретната задача била свързана с
набавяне на комплектовки, без които машината не можела да работи. Това било
лицето което отговаряло за технологичния процес и затова тези задачи били
давани на него. Повтаря, че когато такива задачи са поставяни на А.П., той
обикновено ги късал, хвърлял ги, като по молба на прекия ръководител да ги
подпише отказвал. Казвал, че не се разписвал на такива документи, а се
разписвал само на ведомости. Това се
случвало често, по- точно ежедневно, като не само той и неговите колеги ставали
ежедневно свидетели на тези взаимоотношения.
Работния процес бил такъв, че всеки ден се налагало разнородни задачи,
всеки ден се питали и всеки ден протичал с поставянето на задачи и тяхното
изпълнение. Ежедневно се поставяли задачи и към А.П., които били свързани с
технологичния процес или проблеми, като ставал свидетел на почти и същи сцени с
нагрубявания, арогантно поведение, незачитане на взаимоотношенията между
работник и пряк ръководител, с неуважение и най вече с обидни думи. Естествено
това не можело да бъде приемливо, като най- малко не било нормално. Това
нагнетявало една обстановка, която не помагала на работния процес, като напротив
се вредяло, защото създавала едни обтегнати отношения, като тяхната задача била
да работят в тясно сътрудничество и когато възникнел проблем да го решавали
заедно и работата да вървяла гладко. Когато имало такива отношения между *** и
началника като човек, който също трябвало да работи, се чудели дали можели да
се обърнат към него, дали не можеш и дали бил обиден. Това пречило на работния
процес да си вършат нормално работата. Многократно бил наказван А.П., като той
сам се хвалел, че бил рекордьор па наказания в предприятието, като сцените били
ежедневие и всеки ден.
На
въпроси на съда свидетеля отговори, че
дали имало норма, зависело каква е задачата. Имало разписани бланки, разписани
били колко бройки трябвало да излязат от машината и всеки *** трябвало да се
стреми да достигне тези бройки като зададено темпо на работа. Можело да случи
машината да има нужда от поддръжка, и тази норма не винаги можела да се
достигне, като съответно, когато се случвало нещо по машината и неможел да
излезе детайла със съответните параметри които били зададени, се получавало
проблем за който следвало да се уведоми ***, след това прекия началник, като се
отстрани проблема и се свърши работата. В техния цех работил един *** и той
отговарял за гладкото протичане на технологичния процес.
На
въпрос на пълномощника на ищеца свидетеля отговори, че от година и половина
работили заедно с А.П. и започнал работа през октомври 2019 г., като през месец
септември изкарал обучение. Чувал за него, че е дългогодишен работник в ХЕС,
като процедурата с печатните бланки се използвала само за него и за никой друг.
Сега когато А. го нямало, не се използвала и такава практика, да се поставяли
задачите писмено нямало абсолютно към никой друг. Презумцията била, че когато
прекия ръководител ти постави задача, ти я изпълняваш, без да я коментираш,
като това им била задачата. Случая с А.П. бил, че той отричал всяка една
задача, която му била поставяна и за да имало доказателства, че му била
възложена задача, се наложило така писмено, дори и със свидетели, като
практиката била специално за него, като
такава практика в завода нямало.
Не можел да каже, дали А.П. имал конфликти с други работници, такива в
каквито бил с прекия им ръководител, но неможел да каже, че са в приятелски
отношения, като в цеха били определени хора и казвал това на което бил
свидетел.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира предявените искове по
чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ за допустими, тъй като се предявени от лице, имащо
правен интерес от оспорване законосъобразността на уволнението си и от
възстановяване на заеманата от него допреди уволнението длъжност, срещу
надлежен ответник, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск на ищеца.
Съдът намира предявения иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ за
отмяна на уволнението на ищеца като незаконно за неоснователен, по следните
съображения:
Реализирането на дисциплинарната отговорност на
работника/служителя е регламентирано в КТ посредством императивни правни норми,
като неспазването им винаги съставлява отменително основание.
Разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ предвижда
дисциплинарното наказание да се налага най-късно в двумесечен срок от откриване
на нарушението, но не по – късно от една година от извършването му.
Сроковете са преклузивни и нарушаването им води до
незаконност на наложеното след
изтичането им дисциплинарно наказание.
В настоящия казус съдът намира, че този срок е спазен,
т.к. по смисъла на задължителната съдебна практика /решение № 367/06.10.2011 г.
по гр.д.№ 108/2011 г. на ІV-то г.о. на ВКС и решение № 231/13.06.2011 г. по
гр.д.№ 858/2010 г. на ІV-то г.о. на ВКС/ срокът започва да тече от момента, в
който субектът на дисциплинарната власт е узнал за извършеното дисциплинарно
нарушение и узнаването на този факт от други служители на работодателя не
променя началния момент на срока.
В настоящия случай извършването на нарушенията на
трудовата дисциплина от страна на А.С.П., е било узнато от законните
представители на работодателя-ответник след достигането до знанието им на
докладната записка от М. А. Н.- Ръководител сектор „***“ от
08.10.2020 г., а дисциплинарното наказание е наложено на 26.11.2020 г.,
т.е. срокът по чл.194, ал.1 от КТ е бил спазен.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда, че
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния
текст, въз основа на който се налага то.
Утвърдената задължителна съдебна практика /виж реш.№
339/05.10.2012 г. по гр.д.№ 1422/2011 г.
на ІV-то г.о. на ВКС и реш.№ 432/07.11.2011 г. по гр.д.№ 65/2011 г. на
ІV-то г.о. на ВКС и посочените в тях други решения на ВКС/ приема, че задължението на работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и за
възможността на наказания работник да се защити ефективно, а когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания,
заповедта отговаря на чл.195,
ал.1 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на ищеца за неяснота, а оттам и за немотивираност на оспорената от
него заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, т.к. счита,
че в съдържанието на същата са налице конкретно посочване на нарушенията, за
които бива наложено съответното наказание, като на наказания работник му е дадена възможност
да се защити ефективно срещу посочената заповед.
Видно от мотивите на заповедта,в нея се съдържат посочване на нарушителя, извършените от него
нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването им, посредством
посочването на определени дати, така и на наказанието и законния текст въз
основа на който се налага то, т.е. от формална гледна точка предписаното по закон
съдържание на заповедта е налице.
Съгласно разпоредбата на чл.187 т.1 КТ вид нарушение на трудовата дисциплина е
закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време.
Разпоредбата на чл.190, ал.1 т.3 КТ предвижда хипотеза на нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 КТ, при които може да се наложи дисциплинарно
уволнение и включва системни нарушения
на трудовата дисциплина.
В оспорената уволнителна заповед като правно основание
за налагане на наказанието е посочено чл.190, ал.1 т.3 от КТ „системни нарушения
на трудовата дисциплина“ , като същите са описани в обстоятелствената част на
заповедта и както беше посочено по-горе, предписаното по закон съдържание на заповедта
е налице, поради, което му се налага дисциплинарното уволнение.
Според настоящия съдебен състав така мотивирана
заповедта за уволнение позволява ясна и
недвусмислена преценка, без да се налага тълкуване и нагаждане на описаните факти
към конкретните правни норми, в какво според работодателя се изразява
извършеното от работника дисциплинарно нарушение, за което му се налага
най-строгото дисциплинарно наказание – уволнение.
С уволнителната заповед ищецът е санкциониран за
това,че по време на работа на 02.09.2020 г. му е възложено да провери
технологичната изправност и функционалност на всички приспособления н сектора,
с цел ако има негодни, те да бъдат поправени или заменени с нови, като задачата
била описана в бланка, но при опит за връчване, А.П. отказал да я приеме, като
свидетели за това били два колеги и задачата не била изпълнена; на 03.09.2020
г.*** В.И. и В. С., работещи на машина VRX- 500 имали проблеми с технологията
на обработка на детайл КпЗд 2V52. Проблема бил в това, че в
някакъв момент от изработката, самия детайл се изкривявал. Прекия ръководител М.
Н. възложил на А.П. задача, да провери в коя точно операция се случва този
проблем и да даде становище как проблема да се отстрани. Задачата била
описана на бланка, която А.П. отказал да
приеме и не била изпълнена; на 28.09.2020 год. му било възложено да донесе в
сектора концентрат за миялните машини, заедно с необходимите филтри. Задачата
била описана на бланка, която А.П. отказал да я приеме и не била изпълнена; на
30.09.2020 г. му било възложено да направи заявка за доставка на обработващите
машини за шлифоване. Задачата била описана на бланка, която А.П. отказал да
приеме и не била изпълнена и на 30.09.2020 г. му било възложено да провери дали
менгемето, намиращо се на универсалната фреза може да бъде използвано вместо
менгеме, намиращо се на машина с цифрово- програмно управление, и да даде
мнение дали това ще повлияе на технология за изработване на изделията. Задачата
била описана на бланка, с която ръководителя възлага задачи, но когато поискал
да му я връчи, А.П. отказал да я приеме и задачата не била изпълнена.
В случая
процедура била спазена,като на ищеца задачите са поставени писмено от
прекия му ръководител, но същия отказал да ги приеме и изпълни, като в тази
насока са и свидетелските показания на разпитаните свидетели, които са
последователни и без противоречиви,поради което настоящия състав приема,че нарушенията на трудовата дисциплина са
доказани по категоричен начин, като отказа на ищеца да приеме и изпълни
възложените му задачи са удостоверени с подписи на работници. Съгласно
практиката на ВКС е прието,че дисциплинарното уволнение е законно и когато е
спазена процедурата по чл.193-195 КТ само за част или са установени само част
от нарушенията,за които е наложено,стига наказанието им да съответства по
тежест. При преценка тежестта на нарушенията се вземат предвид всички
обстоятелства за извършването им,в това число значимостта на неизпълнените
задължения,възможното настъпване на вредни за работодателя
последици,субективното отношение на работника или служителя към конкретното
нарушение и въобще към полагане на труд в предприятието.Безкритичността към
собствено поведение,неуважението към установените вътрешни правила на труд и
етика и арогатното им пренебрегване следва да се отчетат като придаващи тежест
на нарушението от субективна страна по чл.189 КТ.Неправилната правна
квалификация на нарушението,дадена от работодателя не обуславя незаконност на
уволнението- от значение за дисциплинарната отговорност на работника е
установяване на дисциплинарните нарушения,в съответствие с фактическите
основания,изложени в уволнителната заповед. В тази връзка самите нарушения са
описани подробно във фактическите обстоятелства на самата заповед, кто същите
са изброени по време и място, като ясно е посочено, че ищеца отказвал да приеме поставените му задачи и да
ги изпълни, същите са квалифицират като нарушения по чл.187, т.3 КТ, като нарушенията на трудовата дисциплина, извършени
от ищеца на посочените в заповедта дати покрива фактическия състав на приложеното от
работодателя правно основание за налагане на дисциплинарното уволнение.
Относно предварителната закрила по чл.333, ал.1 и ал.2 КТ.
В посочената разпоредба е предвидено по ал.1, че в
случаите на чл.330, ал.2, т.6 КТ работодателя може да уволни работника само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, като
в т.3 е посочено трудоустроен работник или служител. В ал.2 на посочения текст
е предвидено, че в случаите по т.2 и т.3 на преходната алинея преди уволнението
се взема мнението и на трудово- експертната лекарска комисия.
Безспорно се
установява, че на ищеца с ЕР № *** г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „***“ –
Я. му е дадена оценка на работоспособността 30 % трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза-***. Същото е потвърдено с ЕР № *** г. на
НЕЛК по всички поводи и определя 30 % тнр (трайно намалена работоспособност) в
съответствие с т.3 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на
тнр в противопоказни условия на труд- физическо и психическо натоварване, нощен
труд,дежурства, невротоксични вещества, неблагоприятни климатични условия. С
оглед на това, работодателя е изискал
мнението на ТЕЛК, като в ЕР № *** г. са дали мнение, че съгласно чл.333, ал.1,
т.2 КТ ищеца подлежал на защита от съкращение, като заболяването му позволявало
адаптиране на ново работно място и с ЕР № *** г. са дали мнение, че съгласно
чл.331, ал.1, т.2 КТ същия подлежал на защита от съкращение, като евентуалното
му уволнение нямало да се отрази неблагоприятно върху здравословното му
състояние. С оглед мнението на ТЕЛК по посочените ЕР, настоящия съдебен състав
приема, заболяването на ищеца- състояние
след ***е сред болестите, при които работниците и служителите, боледуващи от
тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ .
В тази насока работодателя е бил длъжен да
изпрати мнението на ТЕЛК, по двете посочени ЕР на ИТ, за да даде / или откаже
даване на разрешението за уволнение. В настоящия случай видно от представените
доказателства с декларация вх. № *** г. ищеца представил на работодателя по
негово искане с вх. № *** г. посочените по- горе две ЕР на ТЕЛК, като няма
данни същите да са изпратени в ИТ в гр.Я.. В
посочената по-горе закрила се включва задължението на работодателя да поиска и
получи предварително разрешение за уволнението от ИТ, като преди това задлъжително вземе и
мнението на ТЕЛК. В конкретния случай работодателят е доказал
предприемането на действия за изпълнение на тези свои задължения като с писмо
от 22.10.2020 г. е поискал от Дирекция „ ИТ“- Я., разрешение за уволнение на ищеца, като такова е
дадено на 28.10.2020 г. В случая обаче не е взел
актуалното мнение на ТЕЛК, съобразно изискването на чл.333, ал.2 КТ, като видно от
изисканите от ищеца ЕР на ТЕЛК са с дати от 09.11.2020 г. и 20.11.2020 г., един
месец след даденото разрешение от ИТ-Я.. Това е недопустимо и
означава на практика липса на мнение на ТЕЛК.
Смисълът на експертното медицинско мнение е да подпомогне ИТ да прецени възможностите за адаптация на работника
или служителя с оглед на актуалното му здравословно състояние при евентуална
промяна в трудовоправното му положение, а не формално да съдържа само известна
отпреди информация за наличието или не на определени болести. Липсата на мнение
на ТЕЛК, взето непосредствено преди
процесното искане за преодоляване на закрилата, прави незаконно уволнението
независимо от даденото разрешение от ИТ. Правните последици
от неизпълнението на това задължение на работодателя са посочени в разпоредбата
на чл.344, ал.3 КТ - признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, като възраженията на
пълномощника на ищеца в тази насока са основателни.
По изложените съображения съдът намира, че заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца А.С.П. е незаконно,
поради което същото следва да бъде отменено.
По иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ:
Предвид основателността на главния иск по чл.344, ал.1
т.1 от КТ, основателен се явява и иска по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, поради което
той също следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на заеманата от
него допреди уволнението му длъжност „***” в Дирекция: ***, направление : ***,
сектор : *** в „Хидравлични елементи и
системи/ХЕС/“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул. „***.
Относно разноските и държавните такси:
При този изход на делото
основателно се явява искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, като с оглед на представените
доказателства за реално направени разноски, съдът намира,
че в полза на А.С.П. следва да бъдат присъдена сума в размер на 650,00 лв.,
съставляваща платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса върху уважените искове в размер на 80, 00 лв.,
състояща се от определена от съда държавна такса от 40.00 лв. за неоценяемия
иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ и държавна такса в размер на 40.00 лв. за неоценяемия
иск по чл.344, ал.1 т.2 КТ, както и 20.00 лв. за свидетел.
Водим от изложените мотиви на основание чл.235 от ГПК Районен съд -
Ямбол
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1 т.1 КТ уволнението
на А.С.П., ЕГН – ********** ***, извършено на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ и
чл.187, т.1 КТ,вр. чл.330, ал.2 т.6 КТ
поради дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № *** г. на „Хидравлични елементи и
системи/ХЕС/“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул. „***, за незаконно и отменя заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание
чл.344, ал.1 т.2 КТ А.С.П., ЕГН – ********** ***, на
заеманата от него до уволнението му длъжност „***” в Дирекция: ***, направление
: ***, сектор : *** в „Хидравлични
елементи и системи/ХЕС/“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул. „***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Хидравлични елементи и системи /ХЕС/” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Я.,ул.”***,представлявано от Г. А. Г. в качеството му на *** да заплати А.С.П., ЕГН – ********** ***, сумата
от 650,00 лв., разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК “Хидравлични елементи и системи /ХЕС/” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Я.,ул.”***,представлявано от Г. А. Г. в качеството му на *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол държавна такса
върху уважените искове в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ЯОС в двуседмичен срок от посочената дата на обявяването му – 07.05.2021
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: