Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260039/01.04. Година 2021
Град Варна
Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
На
пети февруари Година две хиляди двадесет
и първа
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица
Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен
секретар Геновева Ненчева
прокурор Илия Николов
като
разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 357 по описа на съда за 2020
година, при произнасянето си взе предвид:
Предмет
на въззивна проверка е правилността на присъда №11/10.07.2020 година,
постановена от Окръжен съд-Шумен по НОХД №51/2020 година.
Срещу
тази присъда е подадена въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК с искане за преквА.фикация
в по-леко или същото наказуемо престъпление, както и намаляване на наказанието.
С допълнение по чл.320, ал.4 от НПК защитникът оспорва съставомерността на
деянието по чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 от НК предвид бързо настъпилата смърт на
пострадА.я, съпътствана с безсъзнателно състояние. Атакува се и квА.фикацията
по чл.116, ал.1, т.9 от НК с опровергаващи съображения за внезапно възникнал
умисъл за побой или за убийство, предизвикан от стремежа на подсъдимия да
защити свидетелстваща по делото от сексуално насилие. Оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание, защитникът мотивира с подценяването на
смекчаващи и надценяването на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, възразява
и срещу проведената оценка на бягството на дееца от страната, само по себе си
утежнило положението му с невъзможността да се ползва от института по чл.371,
т.2 от НПК.
По съществото на делото, представителят на Апелативна
прокуратура – Варна мотивирано пледира за неоснователност на въззивната жалба. Намира
исканията за преквА.фикация на присъдата за противоречащи на доказателствени
източници относно прижизнеността на травмите по пострадА.я. Представителят на
обвинението се солидаризира и с мотивите по индивидуА.зация на наказанието,
което наложено в алтернативата на чл.38а от НК, намира за справедливо и даващо
шанс на подсъдимия при младата му възраст да се възпита и поправи, с
перспектива да се възползва от замяната на доживотния затвор с лишаване от
свобода.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци пледира
за потвърждаване на първоинстанционната присъда, т.к. същата не страда от
пороци. Относно справедливостта ѝ, адв.Д. препраща към заключение на СПЕ,
установяващо безразличието на подсъдимия към чувствата на околните,
неспособността да изпитва вина и нежеланието за промяна.
Частните обвинители Д.Х. и Н.Х. се присъединяват към
становището на процесуалния си представител.
Защитната реч на адв.Г. се придържа към релевираното
твърдение за незаконосъобразност и несправедливост на присъдата. С позоваване
на обясненията на подсъдимия и заключението на съдебна експертиза се обосновава
становище срещу обвинението по чл.116, ал.1, т.6 от НК, оспорва се съставомерността
по чл.116, ал.1, т.9 от НК, а в обобщение се прави искане за преквА.фикация на
деянието по чл.115 от НК, изискващо и намаляване на наказанието. В алтернатива,
защитникът пледира за въззивна намеса по чл.337, ал.1, т.1 от НПК, позовавайки
се на започнал процес на превъзпитание, цялостно съдействие на подсъдимия при
разкриването на обективната истина, образоваността му, утвърдените трудови
навици и добрата характеристика. Не се подминава ролята на св.Б.Ю. за развилата
се деятелност, оценена от адв.Г. като пораждаща мотива у подс.Р. да защити една
безсилна жена от сексуална злоупотреба. Последвалото зА.чаване на следите се
отдава на паника у дееца от стореното, като по мнение на пледиращия, дори и тя не
обосновава прилагането на чл.38а от НК.
В лична защита подс.Ю.Р. се придържа към становището на
адвоката си, а в последната дума изразява съжаление за ненадейно станалото
убийство към което нямал умисъл.
Варненският
апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивната жалба на защитника,
становищата на страните в съдебните прения и след като служебно провери
правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314, ал.1 НПК,
достигна до следните правни и фактически изводи:
С
обжалваната присъда подсъдимият Ю.Л.Р. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.пр.2, 3 и т.9 от НК, защото за времето от 23.30 часа
на 16.09.2018 година до 01.00 часа на 17.09.2018 година в с.Вълнари, обл.Шумен,
умишлено умъртвил Р.Д.М., като убийството е извършено предумишлено, по особено
мъчителен за убития начин и с особена жестокост. Наложено му е наказание
доживотен затвор при специален режим на изтърпяване, зачетено е времето на
задържането по настоящето наказателно производство.
С
присъдата са уважени седем граждански иска за неимуществени вреди от деянието,
като подсъдимият е осъден по всички за законни лихви от датата на увреждането
до окончателното плащане, както и за следните главници:
-
на М.Д., чрез законния представител Ф.Х., в размер на 100 000лв;
-
на Я.Д., чрез законния представител Р.М., в размер на 100 000 лв;
-
на Р.М. сумата от 80 000лв;
-
на Д.Х. сумата от 100 000лв;
-
на Н.Х. в размер на 100 000лв;
-
на Р.А. в размер на 50 000 лв;
-
на А.Х. сумата от 50 000лв.
Исковите
претенции на Д.Х., Н.Х., Р.А. и А.Х. над уважените обезщетения са частично отхвърлени
поради недоказаност.
С
присъдата разноските по делото, държавните такси върху уважените граждански
искове и разноските за адвокатско възнаграждение на гражданските ищци и частни
обвинители, са възложени в тежест на подсъдимия.
Съдебното
следствие в първата инстанция е проведено по диференцирания ред на чл.371, т.1
от НПК. Процедурата е предизвикана с изрично съгласие на подсъдимия,
гражданските ищци и частни обвинители, защитника и тримата повереници да не се
разпитват св.св. Л., А., Н.,
А., А., Х., Р., Ю., С., Р. С., И. С., Д., М., И., В., К., Х., Н. А., Г. М., Ш.,
М., О., Д. и С., както и да не се разпитват вещите лица П.М., Й.Й., З.Й., В.В.,
Н.Л., като при постановяване на присъдата се ползват съответните протоколи за
разпит и експертни заключения от досъдебното производство. През подробно
мотивираните определения на ОС-Шумен (л.118 гръб, л.119 гръб от НОХД) се
проследява изпълнение на задължението по чл.372, ал.1 от НПК и изчерпателност
на съдебния контрол по чл.372, ал.3 от НПК. Показанията на посочените свидетели
и заключенията на СМЕ-зи по метода на ДНК профилиране, отразени в протоколи №№
18/ДНК-236 от 03.10.2018 г. 18/ДНК-257 от 12.12.2018 г., 18/ДНК-274 от
12.12.2018 г., 19/ДНК-194 от 18.07.2019 г. и 19/ДНК-223 от 05.08.2019 г., СМЕ
на ВД № 53/19.10.2018 г., дактилоскопна експертиза № 33/11.10.2018 г., ВТЛИЕ №
147/30.11.2018 г. и СТЕ №2018/ИКУ-244 от 27.11.2018 г., са надлежно приобщени
към доказателствената съвкупност.
В резултат
на проведените съдебно-следствените действия в първата инстанция и извършените
такива в настоящата инстанция, доказателствената съвкупност се прецени за
изчерпателна от гледна точка на предмета по чл.102 от НПК, позволяваща вземане
на мотивирано решение по фактите, по правото и аргументиране на отговор по
възраженията във въззивната жалба. Въззивният състав възприе изложените от окръжния
съд фактически положения, извеждайки накратко следните релевантни обстоятелства:
Подсъдимият
Ю.Р. е жител ***, от месец май 2017 година нает като помощник-готвач във
Великобритания. Той е първи братовчед на Джелил Ю. - съпруг на св.Б.Ю..
ПострадА.ят
Р. ***, към инкриминирания период бил женен за св.Р.М., имал две деца от
различни майки – Я. и М.. Често посещавал родителите си в с.Вълнари и помагал в
семейния магазин.
Св.
Б.Ю. заедно с двете си деца, със съпруга си и неговите родители, обитавала къща
в с.Вълнари, ул. „Гроздан Узунов“ №9. Съпругът ѝ отсъствал често от дома
във връзка с работата си.
Дворът
на къщата на сем.Ю. имал ограда и две входни врати – метална и дървена.
Дървената врата в зелен цвят, била разположена на ненаименована уличка,
перпендикулярна на ул.“Гроздан Узунов“. На нея били паркирани два автомобила „Фолксваген“
(единият на сем.Ю., а другият на свекъра на св.Б.Ю.), а малко по-навътре и в
близост до входа на двора се намирал селскостопански комбайн. Когато бил в
селото, съпругът на свидетелката паркирал л.а.“Мерцедес“ до тази машина.
Сем.Ю.
обитавА. основната къща. Прозорецът на спалнята бил много близко до зелената
входна дървена врата на дворното място. До спалнята имало килер с прозорец към глухата
уличка. Семейството използвало още две стаи на същото ниво.
Под
прозореца на спалнята бил изграден цокъл с височина от земята 1.20м, който
позволявал лесно проникване отвън навътре.
Свекърът
и свекървата на св.Ю. живеели в друга част от къщата, пред която имало
остъкление. След стъмняване, те изгасяли външното осветление, заключвА. входните
врати на двора и на техните помещения.
Една
вечер през 2015 година пострадалият М. минавал покрай дома на св.Б.Ю.. Като
видял, че автомобилът на съпруга ѝ го няма, той влязъл през прозореца в
спалнята. Въпреки нежеланието на свидетелката, пострадА.ят осъществил с нея полов
акт, а после напуснал стаята по същия път. Посещенията на мъжа продължили и се
осъществявА. винаги при отсъствието на съпруга на жената. ПострадА.ят използвал
отвертка, за да отваря прозореца при нужда.
С
цел самозащита, св.Ю. започнала да заключва спалнята и да спи при децата. Това
не отказало пострадалия, който след влизането в стаята, чукал по вратата,
докато свидетелката не му отвори. Посещенията на мъжа продължили и след като
през 2016 година сключил брак със св.Р.М.. Той заплашвал св.Ю., че ако се
съпротивлява или вика, ще каже на родителите на съпруга ѝ, че тя искала
срещите.
По
време на престоя си в Англия, подсъдимият използвал „Фейсбук“ и „Месинджър“ и в
тях общувал със св.Ю.. През месец август 2018 г. подс.Р. видял снимка на св.Ю.,
от която личало, че е плакала. По негово настояване, жената му споделила за
посещенията на пострадалия, за сексуалните взаимоотношения и начинът, по който
той влизал в дома ѝ. При разговорите, подсъдимият отправял закани да
пребие или убие Р.М., включително говорил за вариант да го повика за някакъв
багаж и като се видят да изпълни намерението си.
В
началото на месец септември 2018 година подсъдимият се прибрал в България. На
11.09.2018 г. съпругът на св.Ю. заминал на работа в гр.София. В една от
следващите вечери, след употреба на алкохол, подсъдимият изпратил съобщения на
св.Б.Ю., питал дали децата си легнали, споделил че отдавна не е бил с жена и
поискал сексуален контакт. Свидетелката отказала, но получила заплахи от
подсъдимия. Под напора на страха, жената се съгласила да го приеме. Подсъдимият
не успял да прескочи зелената дървена врата на двора и затова я извадил от
пантите. После стъпил на цокъла и влязъл през отворения прозорец. Последвал
полов акт.
След
известно време, подс.Р. пак писал на свидетелката, искайки да имат интимен
контакт. Тя се съгласила и доброволно отворила входната врата. След полунощ
двамата се срещнА. и осъществили сексуални взаимоотношения.
На
16.09.2018 г. вечерта, пострадалият М., облечен с тениска, обут с долнище на
анцуг и сини маратонки, гостувал на св.А. и в компанията на св.Н. консумирал
около 200мл ракия. Пострадалият си тръгнал около 23.00 часа, по пътя срещнал
св.Н. Х., поговорили, после отворил магазина за кратко, за да продаде бира на
св.Ш., а след това тръгнал към дома на св.Ю..
На
16.09.2018 г. подс.Ю.Р. бил на сватба на св.Т. Ю., употребил алкохол. По-късно на същата дата със
св.св. С., Д. и Ю., посетил заведение в с.Ружица, където до около 21.40 часа, изпил
около 300 гр ракия и 1.5л бира. Към 21.50 часа подсъдимият се прибрал в
с.Вълнари и там срещнал св. Е.О.. Двамата заедно се върнали в заведението в
с.Ружица. До там пътувал с л.а. „Тойота Рав 4“, управляван от свидетеля. При
повторното посещение, подсъдимият консумирал 200 мл ракия и си поръчал една
бира. През цялото време обменял чрез „Месинджър“ съобщения със св.Ю., дори
ѝ заявил намерението си да я посети през нощта.
Около
23.30 часа св.Ю. чула шум от чукане по
вратата и бързо написала на подсъдимия, че Р.М. пак бил дошъл. После отворила и
между двамата се състоял полов акт.
След
съобщението, подсъдимият бързо платил сметката и заедно със св.О. се върнали
веднага в с.Вълнари. Ю.Р. накарал шофьора да спре в центъра на селото след
сватбената зала и го попитал дали има щанга или бухалка. Свидетелят се сетил за
една щанга, която предоставил на подсъдимия. С този предмет мъжът хукнал да
бяга към ул.“Георги Узунов“.
Подс.
Р. приближил дома на св.Ю. и застанал до паркирания в пресечката комбайн, и
по-точно между дом №9 и №11. Видял Р.М. да излиза през прозореца на спалнята на
свидетелката и го изчакал да подмине комбайна. Б.Ю. чула М. да издава звук на
изненада. Веднага след това подсъдимият нанесъл силни удари с щангата по
главата на нападнатия, а след като той паднал - и в горната част на лицето,
причинявайки бързата му смърт от тежка черепно-мозъчна травма, изразила се в:
- шест
разкъсно-контузни рани в областта на главата и по-конкретно: в дясната
челно-слепоочна област; слепоочно вдясно над ухото с дълбочина до костта; в
лявата челно-слепоочна област; две наранявания по свободния ръб на дясната ушна
и на горната устна;
-кръвонасядане
на меките черепни обвивки челно и слепоочно в дясно и в лявата задушно-тилна
област на главата;
-счупване
на дясната странична част на черепа и на черепната основа в областта на
средната черепна ямка с оформяне на два четириъгълни костни фрагмента с
неправилна форма;
-травматично
разкъсване на твърдата мозъчна обвивка в същата област – слепоочно вдясно;
-счупване
на дясната скулна кост двустранно към горната челюст и към слепоочната кост;
-счупване
на долния ръб на дясната очница;
-многофрагментно
счупване на горната челюст през синусите към очниците.
След
като приключил с ударите, подсъдимият пренесъл трупа на пострадА.я в двора на
необитаема къща на ул.“Гроздан Узунов“ №11 и го оставил върху разпилени по
земята дървени стърготини. Заснел на видеоклип само главата на жертвата и го
изпратил на св.Ю., уверявайки я, че този мъж повече няма да я безпокои.
Свидетелката възприела подпухналото лице на Р.М., направило ѝ
впечатление, че той не се движи.
После,
подсъдимият ѝ поискал нож и ключовете за колата. Б.Ю. хвърлила през
прозореца на килера нож със синя дръжка и ключовете на л.а.„Фолкваген Голф“ с рег. №Н8493ВР. С ножа подсъдимият направил
опит да разчлени трупа, нанасяйки послесмъртни порезни рани в областта на
щитовидния хрущял и в слабинната област.
След
като оставил подсъдимия в центъра на селото и му дал щангата, св.Осман изпушил
една цигара и изпил едно кафе. После се качил в колата и потеглил към дома на св.Ю.. Пред двора на необитаемата къща
на ул.“Гроздан Узунов“ №11 св.Осман възприел подсъдимия с кръв по дясната ръка,
облечен с дрехите, с които бил преди да се разделят. Ю.Р. обяснил за инцидент с
мъж и предложил на свидетеля пари, за да му помогне, на което Е.О. отказал
категорично. След около час между двамата се състояла нова среща в центъра на
селото. Преди нея подсъдимият се прибрал, измил се, заредил си мобилния телефон
и се преоблякъл, като свА.л светла тениска с надпис „Н.Йорк Сити Авиатор“ и
светло долнище от анцуг, и вместо тях облякъл камуфлажна тениска и къси
панталони. Взел от леглото си родопско одеяло на червени и зелени райета и
пластмасова туба, за която мислел, че е пълна с гориво.
След
срещата със св.О., подсъдимият се върнал при трупа, увил го в родопското
одеяло, качил го в багажника на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №Н8493ВР и се придвижил
до местност „Татар гьолджук“ в землището на с.Вълнари. Там залял трупа с
неустановен нефтопродукт и го запА.л, причинявайки му послесмъртни обгаряния на
кожата по предната страна на гръдния кош, лявата ключица, корема, горната трета
на лявото бедро и по страничните части на туловището до задната мишнична линия,
както и по мишниците и предмишниците на двата горни крайника и откъм гърба –
само в шийната област.
На
това място трупът на жертвата бил намерен на 21.09.2018 година.
След
запалването на тялото, подсъдимият се
върнал в с.Вълнари и се срещнал със св.Ю.. Той си подал ръцете, за да може
жената да ги помирише, уточнявайки, че заради нея убил човек. Свидетелката му
предложила тоалетна вода, после поговорили и осъществили полов акт.
След
това подсъдимият се прибрал в дома на баща си и изхвърлил във външната тоалетна
щангата, ножа, двата комплекта дрехи, с които бил облечен и маратонките.
На
17.09.2018 г. св. Джевджет Х. *** за изчезването на сина си Р.М., а на
следващия ден същият бил обявен за издирване.
На
20.09.2018 година подсъдимият напуснал страната в посока РТурция, от където на
17.07.2019 година е екстрадиран.
Описаната по-горе фактическа обстановка е установена подробно
от първоинстанционния съд. В съдебното следствие в настоящата инстанция се
събраха нови гласни и писмени доказателства, които не променят релевантните
обстоятелства. В резултат на собствената оценъчна дейност в пределите по чл.14
и чл.107, ал.5 от НПК, въззивният състав намери следното:
В очертания предмет на наказателното производство, могат да
се диференцират няколко безспорни фактически положения. Първото от тях касае взаимоотношенията
между св.Б.Ю. и пострадА.я М., основани
изцяло на сексуална основа, реА.зирани тайно под формата на срещи в дома на
жената и винаги в отсъствие на съпруга ѝ. За тези обстоятелства
свидетелства Б.Ю., както при проведения разпит в съдебното следствие, така и
многократно в показанията си от досъдебното производство, законосъобразно
адаптирани към доказателствената маса чрез способите по чл.281, ал.ал.1 и 4 от НПК. В тази част доказателственият източник се отличава с устойчивост, което от
своя страна не налага подробно навлизане в отделните показания с цел привеждане
на съответстващи твърдения.
За прецизност на доказателствения анА.з, въззивният състав
съпостави показанията на свидетелката относно способа, по който пострадА.ят
прониквал в дома ѝ, с обясненията на подс.Р. и множество ПДС, установявайки
достоверност. При оглед (т.2, л.79) и чрез фотоалбум (т.2, л.81-83) е фиксирана
височината на дървената зелена ограда - 1.58м. Външната част на къщата е
опасана с цокъл с височина 1.20м, който позволява, стъпвайки върху него да се
достигне до прозореца на спалнята, разположен на 1.06м от входната дървена
врата и на 52см от горния край на цокъла. Чрез цитираните ВДС-и безспорно е
установена и възможността зелената врата да бъде извадена от пантите (има
връзка с първата среща между подсъдимия и свидетелката).
Към кореспондиращата доказателствена съвкупност въззивният
съд причисли обясненията на подсъдимия (НОХД, л.189 гръб), протокол за оглед на
местопроизшествие (т.1, л.78 ДП), изготвеният фотоалбум (т.1, л.82 ДП), заключенията на СМЕ на ВД (т., л.52 – относно
ВД №№3, 7,11) и ДНК експертиза (т.7, л.29 ДП за същите обекти), потвърждаващи,
че непосредствено преди смъртта си, пострадА.ят М. напуснал дома на св.Ю. през
прозореца на спалнята.
Отново чрез показанията на св.Ю. (НОХД, л.161 гръб, л.162), синхронни
с тези на св.Весле Р. (т.5, л.87 ДП) и косвено с обясненията на подсъдимия
(НОХД, л.189), доказателствената маса по делото е снабдена с преки
доказателства, че през месец август 2018 година свидетелката водила електронна
кореспонденция с дееца, в която му съобщила подробности за сексуалните си
взаимоотношения с пострадА.я. Въз основа на показанията на същото лице, следва
да се приеме за безспорно, че подсъдимият отправял закани към пострадА.я в
следния смисъл:
-„..Каза, че можело да го убие или да го пребие. Казах на Ю.
да не прави така..“ (т.4, л.38 ДП);
-„ …Казах му, че е Р. и той каза :“Ще го убия, ще го трепя,
ще го бия..“ (т.4, л.44 гръб ДП);
-„…Каза, че ще пребие Р., ще го убие, че ще измисли какво да
му направи..“ (т.4, л.53 ДП);
-„…Ю. ми е казвал на мене, че има намерение да убие Р., да го
бие. Още в Англия когато беше. Още когато споделих на Ю. това, че Р. влиза в
нас, той ми каза: „Аз ще го убия, ще го пребия. Като съм тука ще му намеря
телефона и ще му пиша по месинджъра или по интернет. Ще се свържа с него по
някакъв начин и ще му кажа да дойде в Англия“. Понеже Р. возеше хора до
Франция, Германия, с тази работа се занимаваше. И щял да му звъни или да му
пише по интернет, че да дойде до Англия, че трябва да изпраща някакъв сак нещо
с дрехи или какво не знам…“ (т.4, л.73 гръб ДП);
-„…Каза, че ще го убие още като беше в Англия. Щял да го
извика, нА. той се занимаваше с транспорт Р., щял да го извика да дойде при
него, че ще праща нещо за родителите си, за баща си, и щял още там да го убие…“
(НОХД, л.162 и л.162 гръб).
От показанията на св.Ю. в съдебното следствие става ясно, че тя
не вярвала на тези заплахи, възприемала ги по-скоро като последица от
ядосването на подсъдимия.
Отново при разпитите на свидетелката са събрани неопровергани
преки доказателства за отправени и други заплахи от подсъдимия към пострадА.я,
по-точно непосредствено преди първата му интимна среща със св.Ю. в с.Вълнари,
от следното естество:
-„…След малко ми писа, че иска да му отворя и ако не го направя щял да се обади на мъжа
ми или да отиде да запА. къщата на Р. да изгорят всички. След това дойде…“
(т.4, л.38 ДП);
-„…Започна да ме заплашва и по едно време ми писа, че ще ходи
в къщата на Р. да го запали, да си умрат. Каквото щяло да стане, ще станело,
така ми писа. Казах му, че не го искам. Казах му, че съм му буля и жена на
вуйчо му. Каза ми, че не го интересува, не бил спал отдавна с никоя и искал
мене…“ (т.4, л.45 ДП);
-„…Каза, че иска да дойде в нас и че отдавна не е спал с жена
и че иска да дойде и да спи с мене. Започна да ме заплашва, че ще каже всичко
на мъжа ми за Р. ако не се съглася да спя с него. Каза, че ще запА. къщата на Р.
ако не се съглася…“ (т.4, л.53 ДП);
-„…И той каза: „Или ще вляза у вас, или ще кажа всичко на
вуйчо, или ще хода да запяла къщата на Р.. Ще го изкарам от вкъщи, ще го
бия…“ (л.166 гръб, НОХД).
Смисловата и логическа оценка на гласните доказателства
еднозначно сочи липса на взаимна връзка между условно казано двете групи закани
– едните от месец август, другите –дни преди деянието. Целта на вторите заплахи
е да мотивират свидетелката към сексуални отношения с подсъдимия и очевидно те са успели, т.к. според показанията
на св.Ю. и съответстващите обяснения на подсъдимия (НОХД, л.190 гръб), между
двамата се състояли две интимни срещи преди инкриминираната дата, като Ю.Р. по
подобие на пострадА.я, влизал през прозореца на спалнята.
По-нататък, доказателствената съвкупност съдържа няколко
съществени и едновременно с това
безспорни моменти, касаещи времето преди деянието. Сред тях на първо място
въззивният състав поставя сериозното количество употребен алкохол от
подсъдимия, за което свидетелстват Т. Ю. (т.5, л.1 ДП), Е. А. (т.4, л.80 ДП), М.
Д. (т.5, л.8 ДП), Б. С. (т.5, л.3 ДП), Е.О. (НОХД, л.154 гръб). Фактическото
положение се обсъди съвместно със заключението на КСПЕ (т.7, л.89 ДП), сочещо
че алкохолът понижава прагът на раздразата при подс.Р., води до бързо нарастване
на интензивността на негативните емоции, резултиращи в агресивен акт. В тази
част, експертното мнение синхронизира до детайл с описаната от св.Е.О. (НОХД,
л.154 гръб) реакция на подсъдимия при съобщението от страна на св.Ю., че
пострадалият отново чука на вратата. Настояването от страна на подсъдимия пред
свидетеля да кара бързо към с.Вълнари, да спре в центъра на селото, поисканата щанга,
бягането към къщата на св.Ю., свидетелстват за гневната реакция на дееца,
породена от чувство за ревност, признато в обясненията на подсъдимия в
съдебното следствие в първата инстанция и изцяло съответстващо на характера на обективните
прояви (НОХД, л.180). Пред първата инстанция и пред настоящия състав Ю.Р. дава
недостоверни обяснения, че деятелността му била подчинена на желанието да
защити Б.Ю. от изнасилване. Доказателственото средство в тази част е
опровергано от собственото поведение на дееца, предизвикал две интимни срещи с
жената, по напълно сходен маниер с проявения от пострадА.я.
Безспорни са и травмите по починалия, установени при
аутопсията на трупа (т.6, л.1 ДП). Според заключението на СМЕ, бързо
настъпилата смърт се дължи на тежка ЧМТ, нА.це е и загуба на съзнание (НОХД,
л.146).
В цялост обсъжданата експертиза кореспондира с обясненията на
подсъдимия (НОХД, л.179 гръб, л.180, л.189 гръб), които съдържат преки и
първични доказателства по травмения процес – първият удар „влязъл в главата“ на
пострадА.я и той паднал, потвърдени от преките и производни доказателства в
показанията на св.Ю. (т.4, л.л.56 и 72; НОХД, л.169).
Друга тройна СМЕ(т.6, л.26 ДП), основана на реконструкция на
черепа на пострадА.я, изяснява умъртвителния механизъм - прижизнени силни
наслагващи се удари с твърд тъп предмет с издължена повърхност като автомобилна
щанга, съсредоточени в дясната челно-теменна слепоочна област и зоната на
горната челюст, в направление отгоре надолу и отдясно наляво по дясната
странична повърхност на главата и отпред назад в областта на горната челюст. Експертизата
допуска различни положения на подсъдимия спрямо жертвата, като най-вероятно е
първоначалните удари да са нанесени задно дясно странично на нападнатия при
изправено положение и на двамата. Вещите лица уточняват, че с инкриминирания
метален предмет подсъдимият би могъл да нанася удари с различно направление без
да променя основната поза на тялото си.
Кредитираните две медицински експертизи и съответстващите
показания на Б.Ю., дават основание на въззивния състав да установи частична
недостоверност на обясненията на подсъдимия по отношение на:
1.Твръдението за разменени две-три изречения с пострадА.я,
което се отрича чрез преки доказателства в показанията на св.Ю. (т.4, л.55,
л.71; НОХД, л.170) за звук на изненада, издаден от Р.М., последван веднага от удари;
2.За позицията „лице в лице“ между жертва и нападател при
първия удар - невъзможна според заключението на тройната СМЕ-за по механизма и
отхвърлена със самите обяснения на подсъдимия инициалния удар;
3.Броят на нанесените удари – по експертен път се установяват
минимум шест удара в главата на починалия.
От протокол за оглед (т.1, л.78 ДП) се извлича
характеристиката на мястото на инцидента - застлано с камъни. Оставените следи
по два от тях (обекти №№3 и 5), както и петната в червеникаво-кафяво по задната
броня вдясно от теглича и по уплътнението на заключващото устройство на
багажника на л.а.“Фолксваген голф“ с рег.№Н 8943В, според заключението на СМЕ
на ВД (т.6, л.52 ДП) и ДНК експертиза (7, л.29 ДП), са от кръвта на пострадА.я.
Чрез показанията на св.Осман за мястото, където възприел
подсъдимия известно време сред раздялата им, както и от показанията на св.Ю. за
залечените кървави следи след деянието, се установява че подсъдимият завлякъл
трупа до необитаема къща на ул.“Гроздан Узунов“№11. Фактът намира категоричното
си потвърждение в протокол за оглед(т.1, л.78 ДП), при който от този имот били
иззети, угарка от цигара, 3бр.дървени изрезки, изсъхнало листо и сплъстени
опилки, носещи следи от кръв на пострадА.я, съобразно заключението на ДНК
експертиза (7, л.33 ДП).
При първата срещу между Ю.Р. и св.Осман, свидетелят възприел
окървавена дясна ръка на дееца (НОХД, л.155), в съответствие с обясненията на
подсъдимия, че държал щангата и нанасял ударите по пострадА.я точно с тази
ръка. Тогава, съобразно показанията на очевидеца (т.4, л.13-л.20 ДП) и
кореспондиращото заключение на ВТЛИЕ (т.6, л.84 ДП), подсъдимият бил облечен с
дрехите, които носил по-рано вечерта в заведението в с.Ружица.
За уточняване версията на св.О. относно мястото на срещата му
с подсъдимия, в досъдебното производство е проведен следствен експеримент,
неправилно именуван като оглед на местопроизшествие (т.1, 24 ДП). Въззивният
съд цени протокола за следственото действие като годно ПДС, което отразява
спазването на чл.166-чл.167 от НПК, а самият доказателствен способ е използван
за проверка и уточняване на гласни доказателства в показанията на св.Осман,
дадени на 20.09.2018 година и на 21.09.2018 година (т.4, л.л.1, 7 ДП). Чрез
резултатите се добиват впечатления за вида на изоставената къща, в която
подсъдимият първоначално укрил трупа (т.1, л.123 от ДП).
Междувременно св.Б.Ю. хвърлила на подсъдимия ключовете за
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№Н 8493 ВР и нож, с който той направил опит да
разчлени трупа, нанасяйки му послесмъртни порезни рани в областта на шията и
лявата ингвинална област (т.5, л.л.104, 110 ДП , с показанията се въвеждат
производни доказателства, които се ползват поради недостъпност на първични по
сочения факт).
За заличаване на следите, подсъдимият сменил облеклото си
(обяснения на подсъдимия, показания на св.О., заключение на ВТЛИЕ – всички
цитирани), измил се, включително взел родопско одеяло от дома на баща си, факт
потвърден с показанията на св.св.А. и Р. (т.4, л.78, л.107 ДП).
Увитото с одеялото тяло на пострадалия било транспортирано от
дееца с горепосочения л.а.“Фолксваген голф“ до гориста местност в землището на
с.Вълнари. Фактическото положение се извлича от еднопосочни преки и косвени
доказателства, въведени чрез показанията на св.Ю., с обясненията на подсъдимия,
с установена следа от кръв на пострадалия по черно-кафява кутия, иззета от
багажника инкриминираното МПС (т.2, л.37-л.51; т.7, л.33 ДП). Прокуратурата не
поддържа фактически принос на св.О. към укриването на трупа, поради което
съображения в тази насока не се налагат.
На 21.09.2018 година св.Б. предала метална лопата с дървена
дръжка (т.4, л.31 ДП), по която също чрез заключението на вече цитираната
многократно ДНК експертиза, се установява наличие на следи от кръв на починалия.
Отношение към идентификацията на трупа имат протокол за оглед
(т.2, л.1) и съответстващите му ВДС-и, оглед на труп (т.2, л.10 ДП), СМЕ-зи по
метода на ДНК профилиране на ВД (т.6, л.43, л.63 ДП), като в съвкупност не
оставят съмнение във факта, че намерените обгорени човешки останки на
21.09.2018 година в землището на с.Вълнари са от пострадА.я Р.М..
На 25.09.2018 година във външна тоалетна в имота, обитаван от
подсъдимия в с.Вълнари, се извършило претърстване, в хода на което били
установени и иззети метална щанга, къси мъжки панталони, камуфлажна мъжка
тениска, сиво долнище на анцуг, бежова тениска с къс ръкав, нож със синя
пластмасова дръжка и чифт черни маратонки (т.2, л14-16, л.19-25 ДП). Чрез СМЕ
на ВД (т.7, л.44 ДП) по щангата и късите панталони се установило наличие на
човешка кръв. Заключението на ДНК експертиза на същите ВД-ва (т.7, л.53 ДП)
обяснява, че поради действието на различни процеси, не може да се определи ДНК
профил.
От приобщените по реда на чл.283 от НПК гласни
доказателствени средства, въззивният състав изключи показанията на св.Младен Д.
(т.5, л.117 ДП), с които са събрани производни доказателства в нарушение на
чл.115 от НПК. Подобен доказателствен подход неотменно е критикуван, както от
националната съдебна практика (например Р 273-2012-3н.о., Р 391-2013-3н.о., Р
591-2014-1 н.о.), така и от ЕСПЧ (решение от 08 март 2018 година по делото
„Димитър Митев срещу България“), което изключва процесуалното му толериране.
В доказателствената си дейност въззивният състав не се основа
и на приложените ВДС-и, отделени в класифициран том по делото. Същите
документират резултатите от допустимо използвани СРС-ва по отношение на лица
със съответно процесуално качество към началото на експлоатацията (обвиняем и
свидетел), но не могат да послужат за установяване на релевантни за
наказателното производство факти, т.к. чрез тях е заобиколен закона и недопустимо
са заместени предвидените в НПК способи за събиране на доказателства по
чл.чл.138 и 139 от НПК чрез друг способ на разследване, който има изцяло
производен характер (Р 164-2009-1н.о., Р 626-2011- 3н.о., Р 273-2012-3н.о.).
По отношение на незасегнатите в горния доказателствен анА.з гласни
ДС-ва и експертизи, обхванати от процедурата по чл.371, т.1 от НП, въззивният
състав изцяло споделя извършената подробна оценка от първата инстанция. Тя се
основава на логически вярна селекция на доказателствените източници според
приноса им към предмета по чл.102 от НПК, изяснявайки поведението на дееца при
двукратното му посещение на заведение в с.Ружица, външния вид на пострадалия и
физическия му контакт с Б.Ю. непосредствено преди умъртвяването му (св.св.Н., А.Х.,
Х., Ш., заключение на ДНК експертиза 18/ДНК-257), мероприятията за издирване на
починА.я и на подсъдимия ( св.св. М., И. и др.).
В резултат на собствения доказателствен анА.з, настоящият състав
счете, че проверяваната присъда не може да се подложи на упреци за
необоснованост, а и същата не се атакува на това основание.
Въззивната проверка приема жалбата за основателна, т.к. при установените
фактически положения материалният закон е приложен неправилно по отношение на
квА.фициращите обстоятелства по чл.116, ал.1, т.т.6, пр.2 и т.9 от НК. За да е извършено
умъртвяването по особено мъчителен начин за убития, е необходимо жертвата да е
преживяла изключителни страдания от умъртвителния способ (ППлВС 2-1957), а
съзнанието на дееца трябва да обхваща нейните тежки предсмъртни мъки (напр. Р
81-1972-1 н.о., Р 439-1976-2 н.о.). Доказателствата по делото не сочат
действията на подсъдимия да са подчинени на такъв вътрешен тласък, напротив налице
е незабавно удовлетворяване на инцидентно възникналия умисъл за убийство с
нанасяне на силни удари в главата на пострадА.я, довели до бързата му смърт. Неправилно
по този съставомерен признак, първоинстанционният съд придава решително
значение на множеството удари и прижизнеността на травмите по пострадА.я, които
имат съответно значение за съставомерността само ако са съпроводени с
изключителни, необичайни по своя обем страдания на жертвата, чертаещи една
нетипична картина на смъртта, каквито двете СМЕ-зи по делото категорично не
констатират.
По тълкувателен път е изведена разликата между съставите по
чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 от НК, като установените фактически положения по
механизма на умъртвяване на жертвата, сочат че подсъдимият е действал с особена
ярост, нанасяйки силно поразяващи, тежки удари, с които причинил счупването на
черепа на жертвата. Съвсем правилно в своите мотиви проверяваната инстанция се
е позовала на продължаващия яростен побой и след падане на Р.М. на земята, като
ударите в зоната на горната челюст разкриват ожесточението и отмъстителността
на дееца.
Неправилно е осъждането на подс.Р. по квалификацията на
чл.116, ал.1, т.9 от НК. По съдържанието на волевия и интелектуалния момент
предумисълът и внезапният умисъл не се различават. Разликата между тях е в начина
на формиране, като при предумисъла деянието се обмисля от дееца в сравнително
спокойно състояние и спокойна обстановка, позволяващи обсъждането на мотивите
за и против посегателството. В съдебната
практика е изяснено, че за предумисъл може да се съди по предварителни и
сериозни изявления на дееца относно намерението за убийство, по предварително
начертан план, набавени средства и пр.
Настоящият казус не съдържа релевантни факти към горните
положения по материалното правоприлагане. Безспорно по делото е, че по време на
престоя си в Англия, подсъдимият се заканвал да пребие или убие пострадА.я. Известно
е, че не всяка закана с убийство е годна да се оцени като предумисъл, например
когато тази закана е лишена от предварителна подготовка за осъществяването
ѝ, не може да се обоснове хипотезата по чл.116, ал.1, т.9 от НК (Р
361-1974-1н.о.). В предметния случай подсъдимият се е задоволил само с вербални
заплахи, които дори самата Б.Ю. не възприела като сериозни. Между тях
(заплахите) и завръщането на дееца в България няма никаква връзка. За това се
съди от сравнително дългото време, в което подсъдимият не е търсил контакт с жертвата,
отдал се е на забавления и на други ежедневни дела, възползвал се е сексуално
от св.Ю.. Заканата към пострадА.я преди първата интимна среща с жената няма касателство
с предходните фрази от месец август 2018
година, т.к. тя била предназначена единствено за мотивиране на свидетелката към
секс .
По-нататък, убийството на Р.М., както личи, е лишено от
всякаква предварителна подготовка. Подсъдимият не би могъл да знае, че пострадалият
ще посети св.Ю. на 16.09.2018 година. Липсата на план се извежда и от това, че
той не е бил въоръжен. Решението му да умъртви пострадА.я е взето спонтанно,
под въздействието на чувството за ревност, обзело го след информацията от св.Ю.,
че Р.М. идва при нея отново за секс.
Защитната теза необосновано е насочена към разколебаване на
прекия умисъл за убийство (в тази насока са и обясненията на подсъдимия в
настоящата инстанция). Въззизвният състав, припомняйки средството за
въздействие, локацията на ударите, тяхната сила и краткото време, в което са
причинили смъртта на жертвата, изключва каквато и да е вероятност, в съзнанието
на дееца да е имало отразена друга представа за общественоопасния резултат
освен смъртта на Р.М.. В съзнанието на лицето са формирани представи и за жестокостта
на проявената агресия, като изпълнителската деятелност е пряко отражение на
субективните намерения на Ю.Р. за лишаване на Р.М. от живот.
Въззивната намеса по чл.337, ал.1, т.2 от НПК подлага на
преосмисляне индивидуА.зационната дейност по наказанието в следната насока:
Санкцията на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК е алтернативна
и съобразно чл.57, ал.1 от НК съдът дължи две оценки – за определяне вида на
наказанието и при идентификация на размера му. Видът на наказанието се определя
с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца, размерът на
увредените блага, времето и мястото на извършването на деянието, подбудите,
степента на вина и всички други обстоятелства по делото, които имат отношение
към чл.54-чл.56 от НК.
Няма и не може да има спор, че извършеното деяние от подсъдимия е с висока
степен на обществена опасност с оглед тежкия резултат, причинен нощно време, на
изолирано обществено място, което ясно показва невъзможността нито на пострадА.я,
нито на друг човек да препятстват настъпването на общественоопасната последица.
Умъртвителният способ се обхваща от санкцията и на него, съобразно чл.56 от НК,
не може да се придава допълнително значение.
Обществената опасност на дееца се извежда от фактическите данни по делото,
сочещи на упоритост при постигане на субективното намерение, изразила се в броя
на ударите и тяхната локация. Действията на подсъдимия са безцеремонни, което
обсъдено съвместно със заключението на КСППЕ (т.7, л.89 ДП) свидетелства за
скъсен диапазон на емоциите, преливащ в егоизъм и недостатъчен емоционален
резонанс към околните. По мнение на въззивния състав, тази лична характеристика
на дееца му е вътрешно присъща, т.к. тя се проявява и във взаимоотношенията със
св.Б.Ю..
В предистория, многократно в разпитите си жената заявява, че не е намерила
приемлив начин да се противопостави на пострадалия, защото била заплашвана от
него, че ще я набеди за изневяра. Приложеното по делото НЧХД №184/2014 година
дава представа за негативно обществено мнение през 2013 година, по повод на слухове
за любовна връзка между Б.Ю. и Р.М., т.е. съвсем реалистично е да се счита, че
подновяването на темата няколко години по-късно би имало тежки последици за св.Ю.
в личен и семеен план. Според показанията на свидетелката, вътре в семейството била
подложена на физическо насилие, което пряко обяснява защо се страхувала от
разкриване на посещенията на пострадалия. Очевидната лична безпомощност е
причината тя да сподели тревогите си с подсъдимия, като тук е важно да се
припомни, че поводът за разговора дошъл от разплакания външен вид на жената,
обективно сочещ за нейни действителни страдания.
Подсъдимият отлично познавал семейната среда на свидетелката (първи
братовчед е на нейния съпруг), поради което обосновано може да се счита, че в
съзнанието му ясно съществувала представа за тежките последици, които очакват Б.Ю.
в случай, че се разчуе за сексуалната ѝ връзка с пострадА.я. Пряко
доказателство за това са заплахите, отправени от подс.Р. за склоняване на
свидетелката към сексуален акт, започнА. не с друго, а с думите, че ще каже на
мъжа ѝ какво прави тя в негово отсъствие.
Ето защо последвА.те сексуални взаимоотношения между дееца и
свидетелстващата, следва да се оценят като проява на незачитане на личността,
която по-късно в пълна степен се разкрива и спрямо пострадА.я. От горните
съображения също следва, че в деятелността си подс.Ю.Р. не е бил воден от съчувствие или
намерение за защита, напротив, той сам по подобие на пострадА.я, безцеремонно
се възползвал физически от жената. Отразеното дотук има пряко отношение към
подбудите на дееца, които следва да се ценят като отегчаващо вината
обстоятелство.
По-нататък, отрицателната характеристика на обвиненото лице се задълбочава
от деятелността му по укриване на трупа, която по особено ясен начин откроява
дълбочината на личните дефицити. Защитникът предлага несъстоятелна трактовка на
това поведение, да се е състояло под давлението на паника, като пропуска
изключителната последователност в действията на подсъдимия. В доказателствен
план е безспорно, че първото нещо, което направил подс.Р. е да снима главата на
починалия, което свидетелства за отсъствието на съчувствие, лична критичност и
страх пред последиците. В много кратко време съзнанието на дееца отработило
план за прикриване на противоправността, към който безуспешно направил опит да
привлече и св.Осман. Действията по рязането на трупа (според заключение на СМЕ,
главата почти е отделена от торса) и впоследствие по запалването на тялото,
разкриват в най-дълбока степен безчовечността на подсъдимия. На фона на
трагичната смърт на един човек, демонстративните прояви в дома на свидетелката
(да мирише ръцете и маратонките му), както и последвалия сексуален акт,
очертават жестокостта на дееца, която съвместно с гореотразените обстоятелства
му придава много висока степен на обществена опасност.
Изцяло в негативен план въззивният състав оценява последвалото укриване на Р.
от наказателно преследване, сложило началото на един продължителен процес по
международното му издирване и предаване. Настъпилата законодателна промяна в
чл.369а от НПК в течение на бягството е обективен факт, който няма връзка с
присъединяване на обстоятелството към отегчаващите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд цени частичното
самопризнание, което преценено обективно, не е подпомогнало разследването в сериозна
степен.
Пред настоящата инстанция са ангажирани писмени доказателства, установяващи
признание от страна на подсъдимия на отразените в екстрадиционната процедура
факти по убийството, които нямат доказателствено значение за оценката по чл.54
от НК.
В пределите на чл.54, ал.2 от НК въззивният съд не възприе младата възраст
на дееца и чистото му съдебно минало като смекчаващи отговорността
обстоятелства. В принципен план младата възраст се характеризира с
неустойчивост на емоционалните прояви и незрялост на житейските решения,
каквато картина категорично не се наблюдава при Ю.Р.. Поведението му преди, по
време и след деянието е подредено, подчинено на егоистични нужди и лишено от
чувство за вина. Формален факт е и липсата на съдимост, като следва да се има
предвид, че подсъдимият не проявява уважение към закона, за което свидетелства
многократното шофиране преди деянието, въпреки че е неправоспособен (гласни доказателства в
показанията на св.Ю.).
Доказателствената съвкупност е снабдена с характеристики, от които само
тази по месторабота от ресторант в Англия дава актуални положителни данни за
трудовите навици на дееца. Педагогическите сведения са ирелевантни към личната
степен на обществена опасност, така както и фактът на завършеното средно образование.
Дадената характеристика за подсъдимия по местоживеене е обща по съдържание,
поради това непълноценна. Повече подробности се съдържат в показанията на св.св. Б.Ю., Т. Ю., Е. А., М.
Д., Б. С., Е.О., чрез които се установява една трайна алкохолна злоупотреба на
дееца в седмиците преди деянието, а тя не е за подценяване с оглед
констатирания от КСППЕ негативен ефект върху прага на раздразнимост на лицето.
Преценени в
съдържателен план, показанията на св.св.Н. Р. (НОХД, л.121 гръб) и И.Н.(ВНОХД,
л.105 гръб) не са доказателствено ефективни. Показанията на първия свидетел са
много общи, а и с оглед родствената му връзка с подсъдимия, същият проявява
очевидно нежелание да съобщи точни подробности за неговия характер. Другата
свидетелка установява факта на образование, към който вече се взе отношение,
както и трудовите навици - отчетени в благоприятна светлина за дееца.
В обобщение, въззивният съд счита че не е изправен пред условията за
налагане на наказания в алтернативите по чл.38 и чл.38а от НК, т.к. инкриминираното
деяние не е особено тежко и няма данни деецът да е непоправим с ресурса на
пенитенциарното третиране. Съответно на конкретната
обществена опасност на престъплението и дееца, на подбудите за извършване на
престъплението и наличието на категоричен превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, ще е наказание лишаване от свобода, наложено в санкционния
максимум по чл.116 от НК – двадесет години, което на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.а от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим.
С такова по вид
наказание ще се постигне индивидуалната превенция на наказателната отговорност,
като целенасоченото и продължително пенитенциарно третиране ще способства за
разграждане на утвърдения престъпен стереотип и замяна със законосъобразен
модел на поведение, по който начин деецът ще бъде превъзпитан и поправен. От
друга страна наказанието, наложено в съответствие с престъплението и неговата
неотвратимост, удовлетворява и общата превенция.
Ангажираните
съображения обосновават и въззивна намеса в хипотезата по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
Проведената служебна
проверка в гражданско-осъдителната част на обжалвания акт, констатира
обоснованост и законосъобразност, като не се установи основание за инстанционна
реакция.
Деянието на
подсъдимия е основание на предявените по делото граждански искове, като нА.чието
на активна процесуална легитимация на родителите, съпругата и двете дъщери на
пострадА.я е безспорна, с оглед постулатите на ППлВС 4-1961, а ТР 1-2016-ОСНГТК
установява такава и за Р.А. и А.Х. – сестра и баба на починалия.
Показанията на св.св.А.
(НОХД, л.150 гръб), А. (НОХД, л.152 гръб) и Ахмедова (НОХД, л.153 гръб) и Н.
(НОХД, л.148 гръб) оформят една сравнително стабилна доказателствена група,
установяваща взаимоотношенията приживе между пострадА.я и най-близкия му кръг.
На базата на гласните доказателства следва да се приеме еднозначно, че Р.М.
имал дълбока бащинска връзка с двете си дъщери – Я.Д. и М.Д., изразяваща се в
материална подкрепа и емоционален контакт. Двете деца са малолетни, загубили
родителя си в ранна възраст, което ги лишава от възможност за подкрепа
занапред, от пълноценност на семейната среда, отнема бащиния авторитет в
процеса на възпитание и съзряване. Уважаването на гражданските искове в пълния
им размер – от по 100 000 лева ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на главниците, съответства в пълна
степен на дълбочината на причинената им загуба и удовлетворява принципа на
справедливостта.
Гражданските ищци Н.Х.
и Д.Х. са родители на пострадА.я, с които той, съобразно показанията на св.св.А.,
А. и А. имал пълноценна синовна връзка. Привидно показанията на св.Н. съдържат
опровергаващи доказателства, като въззивният състав анА.зирайки ги внимателно,
приема че след сключването на брак между пострадалия и Р.М., взаимоотношенията
продължили обичайния си ход на взаимна привързаност и помощ, която Р.М. оказвал
в семейния магазин (в тази насока са показанията на св.Ш. - т.5, л.80 ДП).
Изживеният ужас от гражданските ищци във връзка с изчезването на сина им,
последващият шок при намиране на разчленения и опожарен труп, са еквивалентни
на много дълбоки родителски болки и страдания, които съвместно с отнетия им контакт и подкрепа,
обосновано сочат, че уважените граждански искове от по 100 000 лева са
справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Над този размер
гражданските искове са недоказани, съответно законосъобразно отхвърлени с
проверяваната присъда. Законосъобразно са уважени исковете за законни лихви
върху присъдените главници, считано от датата на увреждането до окончателното
заплащане на сумите.
Доказани са болките и
страданията на съпругата на починА.я – Р.М., която приживе разчитала на
финансова и емоционална подкрепа на мъжа си. Чрез показанията на св.Н. се
установява дълбока връзка на обич между съпрузите, нА.чие на хармонично
семейство и добри перспективи в съжителството. След смъртта на Р.М.,
гражданската ищца преживяла болезнени психически емоции, като с оглед тези
фактически положения, въззивният състав оценява уважения граждански иск за
сумата от 80000 лева като справедлив. Законът е спазен и с уважаването на иска
за законна лихва върху главницата.
Показанията на св.св.А.,
А. и А. очертават дълбоката връзка между пострадА.я и гражданските ищци А.Х. и Р.А..
Първата от тях е баба на Р.М., за която той полагал постоянни грижи – купувал
лекарства, осигурявал медицински прегледи и с която имал дълбока емоционална
връзка. Жестоката смърт на внука ѝ
нанесла действителни и дълбоки морални болки на гражданската ищца, която към
края на житейския си път е лишена от обичта и подкрепата на низходящия си.
Правилно през естеството на връзката окръжният съд е преценил, че справедливо
неимуществените вреди ще се обезщетят с частично уважаване на гражданския иск
за сумата от 50000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Гласните
доказателства в многократно цитираните показания, са категорични и относно ефективната
връзка между пострадА.я и сестра му Р.А., основана на непрекъснат контакт и
подкрепа. Загубата на брат е дълбока и
за дълги години напред, като се има предвид възрастта на гражданската ищца. При
оценка на пълноценността на взаимоотношенията, въззивният състав прие, че
присъденото обезщетение в размер на 50000 лева удовлетворява критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД, като за разликата над този размер исковата
претенция е неоснователна. Законосъобразно е уважен искът за законна лихва от
датата на увреждането.
Служебната проверка
обхвана произнасянето по чл.59 от НК и чл.189 от НПК, което не подлежи на
корекция поради своята законосъобразност.
Водим
от горното и на основание чл.337, ал.1, т.т.1 и 2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
частично присъда №11/10.07.2020 година, постановена от Окръжен съд-Шумен по
НОХД №51/2020 година, като оправдава Ю.Л.Р. по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.9 от НК и намалява наказанието му на двадесет години лишаване от свобода, което на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.а от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг
режим.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: