РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. В., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно гражданско дело №
20221300500143 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на М. П. М. и П. М. П.-и двамата от гр.С. чрез адв.
В.Й. против Решение от 28.02.22г. по гр.д. №459/21 на ВРС, с което е отхвърлен искът им по
чл.422 ГПК за претендирана неустойка в размер на 10 000лв. и законна лихва за забава. Счита
обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което моли
въззивния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковите им претенции като им
присъди разноски по делото.
Излага следните оплаквания:
Относно разпределение на доказателствената тежест твърдят, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ищците следва да докажат неизпълнение от страна на ответника. Във
въззивната жалба твърдят, че това възражение е било прието от съда и от доказателствената тежест
на ищците е заличено доказването на неизпълнение от страна на ответника.
Относно събраните доказателства по делото и мотивите на съда:
Позовават се на обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срок договорените СМР,
като не е представен приемо-предавателен протокол, който да удостовери това, а не е представил и
никакви други доказателства в тази насока. Считат, че по делото е установено,че ответникът в
качеството си на изпълнител не е изпълнил в срок договорените СМР като считат за начало на
договорения срок от 60 дни за извършване на СМР датата 20.08.19г., когато е одобрен проекта от
гл. архитект на СО-район Н. Сочат също, че ответникът не е довел допуснатите му двама
свидетели, с което са нарушени правата им на защита във връзка с установяване на
1
обстоятелството дали са създавали пречки и са възпрепятствали ответника да изпълни СМР.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „М. ВД“ ЕООД-В.
чрез адв. Р.Р. е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение като им присъди направените по делото разноски.
Счита, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, като по делото е установено
чрез писмени доказателства, че ответникът е извършил всички договорени СМР качествено и в
срок, а ищците не са доказали, че представения от тях с ИМ план на покрива не отразява
договорените в споразумението СМР.
В съдебно заседание от 05.07.22г. „М. ВД“ ЕООД-В. чрез процесуалният си представител
адв. Р.Р. е направил възражение за нищожност на договорената клауза за неустойка в чл.32 от
Споразумение от 08.08.2019г. между страните и въззивната инстанция е постановила, че ще се
произнесе с решението си по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото
съдържа реквизитите на чл. 236 от ГПК и е постановено от родово компетентния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
М. П. М. и П. М. П.-и двамата от гр.С. чрез адв. В.Й. са подали заявление по чл.417 ГПК
за вземане срещу „М. ВД“ЕООД-В. за сума от 10 000лв., съставляваща неустойка по силата на
Споразумение от 08.08.19г. между страните, ведно със законната лихва за забава върху сумата от
подаване на заявлението -10.02.20г. Образувано е ч.гр.д. №299/20 на ВРС и е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК. Длъжникът е подал възражение и заявителят е предявил
установителния иск по чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79 и 92,ал.1 ЗЗД, като ищците М. П. М. и П. М. П.-и двамата от гр.С. чрез адв. В.Й. са
искали от съда да признае за установено по отношение на „М. ВД“ЕООД-В., че имат вземане за
сума от 10 000лв., съставляваща неустойка по чл.32 от Споразумение от 08.08.19г., сключено
между страните, ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на заявлението -
10.02.20г. и съдебните разноски.
Пред ВРС е установено, че е сключено Споразумение от 08.08.2019г. между М. П. М. и
П. М. П. като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, “Е. П. ц. в С.“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „М.
ВД“ЕООД-В. като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“. Предметът на споразумението е посочен в чл.1,а именно:
Възложителят възлага на изпълнителя извършване на строителни дейност по изменение на
покривната конструкция на съществуващата сграда /идентификатор 68134.1387.91.1/в имот на
адрес ул.“.. /гр.С/, граничещ с новостроящата се сграда в имот с идентификатор 68134.1387.91.2,
като изменението е свързано и се налага само и единствано поради обстоятелството, че стрехата и
отводняването на съществуващата покривна конструкция навлиза в границите на имот обект на
застрояване- идентификатор 68134.1387.92 като съществуващата стреха не позволява
2
изпълнението на калканната стена в съответствие с одобрените инвестиционни проекти. В т.2 е
посочено, че СМР следва да отговарят на приложения към споразумението проект, а в т. 3 са
посочени допълнителните СМР, които изпълнителят да извърши, а именно: 3бр. отдушници на
сервизните помещения/2бр. на втори етаж и 1бр. на трети етаж/, ревизионен отвор /капандура/ в
съществуващата сграда /идентификатор 68134.1387.91.1/.
В чл.16 и посочено, че всички разноски по изпълнението на възложените СМР се поемат
от заинтересованата страна.
В чл.32 е посочено, че ако изпълнителят не изпълни СМР в срок или част от тях, или не ги
изпълни съгласно изискванията за тяхното извършване, посочени в настоящото споразумение,
същият дължи на възложителя неустойка в размер на 10 000лв. и всички реално причинени вреди.
В доклада по чл.146 ГПК ВРС е указал доказателствената тежест както следва: Ищците да
докажат, че са били налице валидни договорни отношения между страните на посоченото
основание, че са изпълнили поетите със споразумението задължения и да докажат твърдяното
неизпълнение от страна на ответника и размера на исковата сума. Ответникът да докаже, че е
изправна страна като е изпълнил точно и в срок уговореното в споразумението, както и
твърдението в отговора на ИМ, че ищците са му създавали пречки в хода на изпълнение на
възложените му СМР.
В единственото проведено с. з. от 20.01.22г. процесуалният представител на ищците е
направил възражение по доклада относно указаната доказателствена тежест, но съдът е оставил без
уважение това възражение. В този смисъл изложеното във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд е изменил доклада и от доказателствената тежест на ищците е заличено
доказването на неизпълнение от страна на ответника е невярно.
ВРС е приел иска за недоказан и неоснователен и го е отхвърлил.
Пред въззивната инстанция по направено възражение от жалбоподателите чрез адв. Й.
съдът е определил доказателствената тежест относно доказването на пълно и срочно изпълнение в
тежест на ответника. В тази връзка са допуснати и ангажирани нови доказателства.
Представено е уведомление от гл. архитект на СО-район .. до М. П. М., че във връзка с
проверка по сигнал за създаване на шум от СМР е установено, че не е завършено изменение на
покривна конструкция на съществуваща сграда с идентификатор 68134.1387.91.1/в имот на адрес
ул.“...съгласно одобрен проект от 20.08.19г. и продължават да се извършват СМР.
Представени са 2бр. актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващи че са постигнати изискванията на проекта.
Допуснати са гласни доказателства като свидетелски показания са дали арх. Г. А.-
проектант на новостроящата се сграда и М. П.-технически ръководител на обекта при ответника.
Според показанията на свидетеля Г.А. поради строителството на нова сграда на калкан в
съседния на ищците имот се е наложило промяна в покривната конструкция на техния имот, тъй
като стрехата на покрива им е била в имота на новостроящата се сграда и не е било възможно
строителство на калкан по одобрения вече проект. По изготвен от свидетелката проект за
обръщане на ската на покрива, който до този момент се е отводнявал в имота на новостроящата се
сграда, е изготвен конструктивен проект и покрива от двускатен е станал трискатен. При
посещение на 10.07.20г. Г.А. е посетила обекта и е направила снимки като заявява, че покривът на
ищците /жалбоподатели пред ВОС/ е изпълнено съобразно проекта. Имало е покритие с керемиди,
3
изолация на калкана с ламарина и отдушник, а отводняването на покрива трябва да е в собствения
имот. Заявила е, че когато се променя дървената, носеща конструкция е необходимо да се издаде
строително разрешение и строителна линия, но тя не е искала и не е видяла дали такива са
издадени.
Свидетелят М.Попов като технически ръководител при „М. ВД“ЕООД е заявил, че
покривът на съседите /М.П. и П.М./ в пълно нарушение е навлизал в имота на новостроящата се
сграда и се е наложило да бъде преработен. Това е направено и покривът е направен според
проекта за около 10 дни и м. Семтември 2019г. е бил завършен. Освен СМР по одобрения проект
са извършени и СМР по споразумението като са изградени отдушници, които излизат на покрива,
изграден е наново комин, който да излезе над нивото на покрива на новостроящата се сграда, за да
има тяга, направен е калканен борд, обшит с ламарина, поставени са улуци и водосточни тръби.
Заявил е също, че в началото М.П. и П.М. са оказвали съдействие, но след като не са им
уважили претенциите да се постави прозорец на тавана тип „Велукс“, което го е нямало в
споразумението са започнали проблемите. Бил е отказан достъп до техния двор и се е наложило да
изпълняват топлоизолацията по калканния зид, който е извън габаритите на тяхната къща чрез
алпинисти, които да висят на въжета от покрива. М.П. и П.М. не са представили строителни
книжа.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледано по същество – неоснователна.
Във връзка с направените от страните възражения и установената пред въззивната
инстанция фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да
обследва характера на Споразумението от 08.08.20г., въз основа на което ищците са предявили
претенциите си за заплащане на неустойка.
Споразумението е сключено между три страни: М. П. М. и П. М. П. като
„ВЪЗЛОЖИТЕЛ“,“Е. П. ц. в С.“ като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „М. ВД“ЕООД-В. като
„ИЗПЪЛНИТЕЛ“. От клаузите на споразумението става ясно, че изпълнителят ще извърши СМР –
реконструкция на покрив на сграда, собственост на възложителя, а заинтересованата страна ще
заплати стойността на СМР. В съдебната практика е възприето, че договорът за СМР е договор за
изработка и са приложими правилата на чл.258 и сл. ЗЗД. Според чл.258 ЗЗДС договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на
другата страна, а последната-да заплати възнаграждение.
В настоящият казус възложителят- М. П. М. и П. М. П.- нямат задължение да заплатят
възнаграждение за извършената от изпълнителя работа. Заплащането е вменено като задължение
на трето лице-наименовано заинтересована страна. Изхождайки от правилата на договора за
изработка-чл.258 ЗЗД именно заинтересованата страна от споразумението е в облигационни
отношения по договор за изработка с изпълнителя. От там следва, че изпълнителят ще дължи
неустойка при неизпълнение или неточно изпълнение на заинтересованата страна “Е. П. ц. в С.“.
В този смисъл възраженията на ответната по жалба страна са основателни.
Относно направеното възражение за нищожност на клаузата за неустойка-чл.32 от
Споразумението от 08.08.19г.
Възражение за нищожност на даден договор или част от него може да се прави по всяко
4
време и страната да се позовава на нищожност дори без предварително това да е прогласено със
съдебно решение. При това възраженията на жалбоподателите, че възражението е направено
несвоевременно са неоснователни, поради което съдът ги е приел за разглеждане.
С ТР №1 / 2020г. на ВКС ясно и категорично е даден отговор относно позоваването на
нищожност на договор или част от него.
„Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци,
произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или
служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в
гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички
възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания
страните да сочат доказателства. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните,
по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235 ал.2
ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти.“
В случая е направено възражение от ответната по жалба страна, поради което отпада
необходимостта от обсъждане на въпроса доколко съдът служебно е длъжен да се произнесе по
въпроса за валидността на процесната клауза от споразумението.
С ТР№1/2020г на ВКС се дефинират отделните хипотези при недействителност на
договорите и за чл.26,ал.1 ЗЗД те са следните:
„Някои от общите основания за нищожност по чл.26 ЗЗД се установяват от самата сделка
и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката
поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е
установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Неспазването на
разпоредбите, установяващи форма за действителност, също е видимо от самата сделка.
Заобикалянето на закона е трудно установимо от съдържанието на договора, защото той
се сключва в съответствие със закона. При това основание за нищожност, страните целят един
неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече сделки, които
формално не нарушават закона. Ако страната по делото се позовава на крайната сделка и по делото
няма данни за тези, които я предхождат, съдът не би могъл да установи скритата воля на страните.
В общия случай при нищожност поради заобикаляне на закона, следва да бъде направено изрично
възражение от страната и да бъдат доказани от нея допълнителните факти, които разкриват
нищожността.
При нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не
може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай съдът не може да се произнесе
служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по
делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр.
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и съдът е длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/.“
С атакуваната клауза -чл.32 от Споразумението от 08.08.19г. е предвидено, че ако
изпълнителят не изпълни СМР в срок или част от тях, или не ги изпълни съгласно изискванията за
тяхното извършване, посочени в настоящото споразумение, същият дължи на възложителя /М. П.
М. и П. М. П./ неустойка в размер на 10 000лв. и всички реално причинени вреди.
Както вече отбелязахме по-горе възложителят по споразумението не е обвързан със
задължение за насрещна престация-заплащане на възнаграждение за извършената работа. При това
5
положение съдът намира, че е налице хипотезата на чл.26,ал.1 ЗЗД- тази клауза противоречи на
добрите нрави-страна, която не е обвързана със задължение за плащане по един договор да има
правото да претендира неустойка, която по принцип цели обезвъзмездяване при неизпълнение.
Съгласно чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на
добрите нрави. Обратната страна на тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9
ЗЗД, в която добрите нрави („морала“) са регламентирани като един от ограничителите на
свободата на договаряне на страните. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
В съдебната практика се приема, че липсата на еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят
границата на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД. Така в Решение №277/26.01.2015 г.,
постановено по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС разяснява, че преценката дали
нееквивалентността е значителна, съответно дали е налице основание за нищожност на сделката,
следва да се извършва при съобразяване на преследваната от страните цел и обстоятелството
свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. (в т.см. Решение
№153/24.07.2015 г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В процесния случай клаузата на чл.32 от сключения между страните договор нарушава
изискванията за еквивалентност.
Добрите нрави служат като рамка, ограничение, а не способ за дефиниране на
съдържанието на сключваните между страните договори. С термина „добри нрави" се обозначава
група правила, които имат морално-етичен характер. Те не са възпроизведени в закона и закрепени
в конкретни нормативни разпоредби. По своята същност добрите нрави са правила за поведение,
които наред и в хармония с правните норми регулират обществените отношения. Те са функция на
обществения морал, който е един от фундаментите на цивилизованите отношения в обществото. В
този смисъл общественият морал е първопричината за съществуването на добрите нрави. Те са
негова проекция в обществените отношения и представляват модели за поведение, които са
съобразени с морала. Моралът установява критериите за оценка на едно или друго поведение, а
добрите нрави представляват трансформация на моралните критерии в правила за поведение.
Добрите нрави имат неформален характер. Те са неписани правила за поведение. Според Решение
№ 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о. когато се преценява дали една сделка
противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният
резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице
6
очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че
сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. В Определение № 326 от
3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2008 г., IV г. о., ГК, също е застъпено становището, че
добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от най-съществените
от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се
защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес."
Безспорно е, че в случая , че между страните е сключен договор /наименуван споразумение/
за СМР, по който договор ищецът е възложител, а ответникът изпълнител и в качеството му на
възложител по договора за СМР съгласно клаузата на чл.32 от договора може да претендира
неустойка за неизпълнение. В съдебната практика се приема, че договорът за СМР е разновидност
на договора за изработка, като последният е ДВУСТРАНЕН ВЪЗМЕЗДЕН ДОГОВОР.
Задълженията на страните по такъв договор се състоят в това : че едната страна се задължава да
изработи нещо, а другата страна се задължава да приеме и да заплати изработеното. Със
процесния договор /наречен споразумение/ изпълнителят следва да изработи изменение на
покривна конструкция на възложителя, а възложителят няма задължение да заплати цена на, с
което са нарушени принципите за добросъвестност и еквивалентност на престациите -чл.12 ЗЗД и
чл.8, ал.2 изр.първо ЗЗД.
В случая е налице пълна нееквивалентност на престациите, като очевидно е, че
изпълнителят следва да престира изменение на покривна конструкция, като възложителят не само
няма задължението да заплати изработеното, но има право и на неустойка за неточно или
некачествено или не в пълен обем изпълнение на основание посочената клауза, като
недобросъвестното поведение на възложителя не може да намери оправдание в разпоредбата на
чл.9 ЗЗД. В Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г.О. , ВКС
приема, че съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, но тази свобода се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.
При тези съображения и при констатираната нееквивалентност на насрещните престации,
следва да се приеме, че е нарушен принципа на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Ето защо съдът приема, че при сключването на процесния договор ,респ. на чл.32 от
Споразумението е налице нарушаване на добрите нрави и в тази част договорът следва да бъде
обявен за нищожен.
Изхождайки от изложеното се налага извода,че чл.32 от Споразумение от 08.08.19г. е
нищожна клауза и следва да бъде прогласена за такава, което означава, че ищецът /жалбоподател
пред въззивната инстанциа“ не би могъл да се позовава на нея.
Съдът не възприема доводите за нищожност на клаузата поради противоречието й на
закона или заобикалянето на закона. В случая не е налице императивна правна норма, на която
спорната клауза на чл.32 да противоречи. Не е налице и заобикаляне на закона , тъй като страната
не твърди да е налице като крайна цел някакъв неправомерен резултат . Съгласно т. 3 от ТР №
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – съдът следи служебно за нищожността, тъй като тя се урежда от
императивни норми в защита на публичния интерес и има действие erga omnes. Съдът е длъжен
сам да прецени валидността на сделката (дори и без възражения на страните), когато
основателността на иска е в зависимост от нейната действителност. Съгласно т. 1 на това ТР, при
проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може сам да приложи
7
императивна материалноправна норма, каквато безспорно е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Освен това съдебната практика приема, че съдът е длъжен да се произнесе по искане за
нищожност поради противоречие с добрите нрави, на договорна клауза за неустойка, независимо
от момента на въвеждането й в спора, вкл. извън срока за писмен отговор на исковата молба. (Виж
така постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение – № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г.
на II т. о. на ВКС. В него се изхожда от принципната постановка на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г . по
т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите към която е прието, че добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, правните последици от
нарушаването на които са идентични с противоречието със закона. Поради което при предявен иск,
основан на спорната клауза, съдът служебно следи за съответствието й с добрите нрави).
Принципната позиция, че възраженията за нищожност, с които се релевират основания, за които
съдът следи служебно, не попадат в обхвата на преклузията по чл. 133 ГПК (какъвто е
коментираният случай с добрите нрави) е обоснована в Определение № 357 от 12.05.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 771/2014 г., I т. о., ТК (докладчик съдията Р. Б.). Изтъква се, че „…поради
правното значение на добрите нрави за действителността на договора, предвиденият в чл. 367, ал.
1 вр. с чл. 370 ГПК преклузивен срок е неприложим спрямо възражението за нищожност на
договорната клауза“. Нещо повече, прието е че тази проверка се дължи служебно, независимо дали
страните изобщо са се позовали на нищожността, тъй като предвидените в процесуалния закон
преклузии не се прилагат в случая. Идентично разрешение е дадено и в Решение № 247/11.01.2011
г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II т. о.
Процесуалният представител на жалбоподателите се е позовал на сключен договор в
полза на трето лице, но съобразявайки правата и задълженията на всяка от страните по
споразумението не може да се направи такъв извод.
Условията на договор в полза на трето лице са уредени в чл.22 ЗЗД. Налице са обещател,
уговарящ и трето лица, в чиято полза се уговаря. В случая уговарящ е “,“Е. П. ц. в С.“
наименована като „ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ по споразумението, обещател е „М.
ВД“ЕООД-В. като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“,а третото лице, в чиято полза са договаря е
„ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ“ М. П. М. и П. М. П..
Без значение е как ще са наименовани страните по един договор, техните действителни
качества се определят от правата и задълженията, за които са се договорили. При тази хипотеза
ако двете страни –заинтересована страна и изпълнител са се договорили за извършване на СМР в
полза на възложителя, то той няма право да претендира неустойка от изпълнителя.
Относно изпълнението на СМР.
В ИМ ищците не са посочили кои точно части от СМР по реконструкцията на покрива не
са изпълнени и кои са неточно или некачествено изпълнени. Това освен, че е нередовност на ИМ,
която не е отстранена пред ВРС не е дало възможност на ответника да организира защитата си
позовавайки се на конкретни елементи от СМР.
Основно твърдение на ищците е, че обектът не е завършен в срок. За начална дата
приемат изготвянето и одобрението на проект от гл. архитект на СО-Н.-20.08.19г. От събраните
пред въззивната инстанция доказателства се установи, че проекта за реконструкция на покрива е
изготвен от арх. Г.А. и след това е изработен конструктивния проект. Установи се също, че не е
издадено или поне не е представено строително разрешение и не е дадена строителна линия за
8
процесните СМР, а такова е необходимо, тъй като се прави изменение в дървената конструкция на
покрива и от двускатен той става трискатен покрив, т.е. друг вид. Със строително разрешение
могат да се снабдят само собствениците на имота, а това са М. П. М. и П. М. П., които няма данни
да са изпълнили това свое задължение, гарантиращо законността на извършените промени в
покривната конструкция.
За настоящия спор този факт има отношение относно снабдяването с всички необходими
строителни книжа и документи, след което започва да тече договореният 60 дневен срок на
изпълнение-чл.19 от споразумението.При липсата на някои от необходимите строителни книжа на
практика не е започнал да тече срок на изпълнение и ответникът не е в забава.
От гласните доказателства-показанията на свидетеля М.П.-технически ръководител на
обекта- се установи, че дори без да са представени строително разрешение да е дадена строителна
линия при изготвянето на конструктивния проект извършването на СМР е започнало и е
приключило за около 10 дни през м. септември 2019г. като са изпълнени всички показатели по
конструктивния проект и допълнителните СМР по споразумението. Това се потвърждава и от
свидетеля Г. А. –проектант на новостроящата се сграда и изготвила проекта по реконструкцията на
покрива на ищците.Тя на място е обследвала и констатирала изпълнението на всички СМР по
проекта.
По делото се установи също, че М. П. М. и П. М. П. не са изпълнили задължението си по
чл.11 от споразумението да не възпрепятстват строителните дейности. Свидетелят М.П., който е
бил постоянно на обекта като технически ръководител и има непосредствени впечатления е
заявил, че след като е отказано да се сложи прозорец „Велукс“, какъвто няма по проект и по
споразумението, ищците са тръгнали със заплахи към работниците, с викане на полиция, с вадене
на оръжие и тормоз. Те не са осигурили и достъп до покрива, а се е наложило с въжета да
довършват работата си по изолацията на калкана и въпреки това са я изпълнили.
Общ е принципа в правото, че не може да черпиш права от собственото си неправомерно
поведение. В случая се доказа по делото, че ищците не са изпълнили задълженията си по
споразумението като не са оказвали съдействие за извършването на СМР-не са се снабдили с
необходимото строително разрешение и освен това са възпрепятствали изпълнението на СМР от
изпълнителя.
При това положение съдът намира, че ответниците по жалба и изпълнител по
споразумението са доказали твърдяното н отговора на ИМ изпълнение на всички СМР и при това в
срок. При това положение исковата претенция на ищците се явява неоснователна и правилно е
била отхвърлена от първоинстанционния съд.
Жалбоподателите следва да заплатят на ответната по жалба страна направените от тях
разноски за настоящата инстанция в размер на 2100лв.-адв. възнаграждение съгласно представен
списък на разноски и пълномощно за адв. С. Искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. По делото са предявени три обективно съединени
иска. С оглед материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум
на дължимо възнаграждение по предявените искове - договореното и заплатено от ищеца
възнаграждение е в размер близък до нормативно установения минимум, поради което не са
налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар.
9
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна при условията на чл.26,ал.1 ЗЗД клаузата на чл.32 от
сключеният между М. П. М. и П. М. П. като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ“, “Е. П. ц. в С.“ като
„ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА“ и „М. ВД“ЕООД-В. като „ИЗПЪЛНИТЕЛ“ договор, наречен
Споразумение от 08.08.19г., като противоречаща на добрите нрави.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.02.22г. по гр.д. №459/21 на РС-В..
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** и П. М. П. с ЕГН **********, двамата с адрес.
гр.С. , кв. ... да заплатят на „М..ВД“ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.В., ул... направени по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 2100лв.-
адв.възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10