Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 03.10.2023 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …….….
заседание
на четиринадесети септември .........................……..…..…….……………..….………….
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………..…..
Павлина Петрова ….…...………..………….........
като
разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор
Атанасов ............................
административно
дело №198 ... по описа за ..................... 2023 година
...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано по жалба от „ИБОКС“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя И. Н. И., подадена чрез
пълномощник - адв.И.Б. от АК – ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване
на книжа: ***, против Решение
№2153-08-124 от 28.04.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали,
с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Задължително предписание
№ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадено от главен инспектор по
осигуряването - контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
Жалбоподателят заявява
в жалбата, че в срок обжалва изцяло
Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год.
на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата му
против
Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадени от главен инспектор осигуряването в
ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че решението
е незаконосъобразно и необосновано,
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, а потвърдените с решението задължителни предписания, издадени в
противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Излага съображения за
това, като твърди най-напред, че по своята същност предписанието представлява
индивидуален административен акт и следва да притежава реквизитите по чл.59 от АПК, но в обжалваното предписание липсвало изложение на фактическите и правни
основания за издаването му. В тази връзка в жалбата се сочи, че не става ясно
по какъв повод е издаден индивидуалният административен акт, въз основа на
какви факти и обстоятелства и неспазването на какви правни норми е предизвикало
властническото волеизявление на административният орган, като предвид на това
счита, че подобно нарушение на императивна процесуалнаправна
норма е от категорията на абсолютните, както и че то засяга правото на адресата
на акта да се защити и че пречи да бъде осъществен инстанционен
или съдебен контрол по същество за правилността на акта. Според жалбоподателят,
препращането, както се твърди в решението, към друг документ, в който се
съдържат фактическите основания за идването на акта, по никакъв начин не санира допуснатото процесуално нарушение и счита, че същото
е самостоятелно основание за пълна отмяна на обжалвания административен акт. В
тази връзка в жалбата се излагат доводи, че в цитираният протокол няма как да
бъдат изложени мотивите на административния орган, както и кои доказателства приема за относими и допустими към издаването на административния акт
и какви факти установява с тези доказателства, предвид на което жалбоподателят
счита, че е налице пълна липса на мотиви за издаването на акта, което не може
да се санира с решението на горестоящият
орган.
В жалбата отново се
твърди, че липсата на посочени фактически основания за издаването на акта препятства
преценката и контрола за това дали правилно е приложен материалният закон, като
жалбоподателя смята, че за адресата на акта, за горестоящият
административен орган или за състава на съда, е невъзможно да се направи
преценка под коя материално правна норма е подведен казуса и правилно ли е
приложен материалният закон. Според жалбоподателят, в случая административният
орган неправилно е приложил и тълкувал материалният закон - разпоредбата на
чл.10, ал.1 от КСО, като е приел, че не са налице нормативно определените
условия за възникване на осигурително правоотношение и че при преценката на
събраните доказателства, административният орган се е позовал само на липса на
писмени такива относно трудовата дейност на осигуряваното лице, игнорирал е
изцяло събраните гласни доказателства, както и превратно е тълкувал писменото
доказателство - длъжностната характеристика на осигуряваното лице, като счита,
че това от своя страна е довело до необоснованост на извода за липса на
осигурително правоотношение и до необоснованост на административния акт.
С оглед на това, с жалбата моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год. на главен
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят „ИБОКС” ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от упълномощен
процесуален представител – адвокат И.Б. от Адвокатска колегия - ***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения
и моли съда да отмени оспорения административен акт, както и да присъди в полза
на жалбоподателя направените по делото разноски, съгласно списъка, който
представя в съдебно заседание. В предоставен от съда срок депозира и писмена
защита, в която са възпроизведени всички изложени в жалбата съображения, като
освен това са въвеждат и допълнителни такива в подкрепа на доводите за
неправилно приложение на разпоредбата на чл.10, ал. 1 от КСО, както и за
необоснованост на извода на административния орган, че за лицето М.Х.Е. не е възникнало
осигурително правоотношение по сключения между него и дружеството-жалбоподател
трудов договор. Според жалбоподателя, изводът на административния орган, че работникът
не е осъществявал трудова дейност, съобразно заеманата длъжност и длъжностната
характеристика, тъй като не бил подписвал фактури за доставени материали и
пътни листове за транспортирането им, а е изпълнявал задачи невключени в длъжностната
характеристика, не отговаря на събраните доказателства и установените с тях
факти. Излага подробни доводи и съображения в тази насока, като счита, че от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че това лице е осъществявало трудова дейност както в цеха на фирмата
в ***, така и на различни обекти, като е снабдявало производството с материали,
транспортирало е стоки и е извършвало и други дейности, възложени му от
работодателя във връзка с работата му, които не с включени в длъжностната му
характеристика, като освен това счита, че възлагането на и изпълняването от
работника на работа и дейности неописани детайлно в длъжностната му
характеристика, не е основание да се приеме, че липсва упражняване на трудова
дейност и съответно, че работника не е осигурено лице.
Предвид изложеното жалбоподателят счита, че жалбата се
явява основателна и доказана, поради което още веднъж моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени изцяло оспореното решение, издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против
задължителните предписания, издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – Кърджали, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, явява се лично, както и редовно упълномощения процесуален
представител – ст.юрк. З. Б., която оспорва жалбата и
счита същата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна,
с оглед събраните по делото доказателства. Счита оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали за правилно и законосъобразно, издадено въз
основа на констативен протокол, съставен в съответствие със законовите
процедури и при съобразяване на събраните в хода на административното
производство доказателства. Моли също така да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, като в
условията на алтернативност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В предоставен от съда
срок депозира и писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в
подкрепа на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали и
задължителните предписания, издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – Кърджали. Предвид
всичко изложено в писмената защита счита, че не са представени доказателства за
изпълнение на конкретни трудови функции от страна на М.Х.Е. по сключения трудов
договор с „ИБОКС“ ЕООД ***, предвид което твърденията в обратен смисъл останали
недоказани, както и че са налице доказателства, че са представени документи с
невярно съдържание, изготвени с цел заобикаляне на закона по повод преследвана
цел и всички изложени факти и обстоятелства водели до извода, че трудовият
договор е сключен фиктивно, налице е привидно трудово правоотношение, целящо
имитиране на качеството „осигурено лице“ по отношение на работника, въз основа
на което да бъдат получени произтичащите от него осигурителни права. В писмената защита се моли, като се има предвид
изложеното и съображенията, съдържащи се в обжалвания административен акт, да
бъде отхвърлена жалбата на И. Н. И. – управител на „ИБОКС“ ЕООД ***, подадена
чрез адв.И.Б., срещу Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ -
Кърджали.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І/първо/ и ІІ/второ/ от КСО, решението на
ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в
14/четиринадесет/-дневен срок от получаването му, пред административния съд,
като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в
7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателя „ИБОКС“ ЕООД ***, със съпроводително писмо Изх.№1012-08-163#1 от 28.04.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.8/,
като същото е получено от пълномощника – адв.И.Б., срещу подпис, на датата 03.05.2023
год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от
известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.12/. Жалбата е подадена чрез
административния орган, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана
в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх. №2153-08-124#1 от 11.05.2023 год., видно от положения върху същата и
попълнен щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез
административния орган, на 8-я/осмия/ ден след получаването на решението, т.е.
спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен
срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така подадената жалба е
допустима - подадена е в законоустановения срок, в
предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по
предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните
предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По административната преписка е приложено писмо/сигнал/
с Изх.№2113-08-132#3 от 06.02.2023 год.,
изготвен от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, адресирано
до началника на отдел „КПК” при ТП на НОИ – Кърджали/л.77/, с
което е поискано да се извърши проверка на осигурителя „ИБОКС“ ЕООД ***, с ЕИК ***, за да се установи дали
действително лицето М.Х.Е., с ЕГН **********, е извършвало трудова дейност,
което да е основание за възникване на осигуряването, респ. възникнало ли е
осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, като в писмото е посочено, че в
ТП на НОИ – Кърджали е постъпило заявление е Вх.№2113-08-132 от 30.01.2023 год.
от посоченото лице, за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО и
в това производство е установена необходимост от изясняване на посочените
обстоятелства.
Във връзка с това писмо, със Заповед №ЗР-5-08-01293985
от 07.02.2023 год. на За ръководител на ТП на НОИ – Кърджали/л.76/, на
основание чл.107 от Кодекса за социално осигуряване и чл.29, ал.1 от Инструкция
№1 от 3.04.2015 год. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е възложено
извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ИБОКС“
ЕООД, с ЕИК ***, от контролен орган на ТП на НОИ – А. Д. Ч. – главен инспектор
по осигуряването, за извършването на която проверка е определен срок от 20
работни дни, считано от датата на връчване на заповедта. Тази заповед, видно от
оформената към нея разписка за връчване, е връчена на управителя на „ИБОКС“ ЕООД
***, с ЕИК *** – И.И., срещу подпис, на датата 14.03.2023
година.
Така разпоредената проверка
е приключила със съставянето на Констативен протокол №КП-5-08-01325224 от 20.03.2023
год. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали - А. Д. Ч./л.19-л.21/,
в който е посочено, че същата е извършила проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „ИБОКС“ ЕООД и че проверката започнала на 14.03.2023
год. и приключила на 20.03.2023 год., за което извършилият проверката главен
инспектор употребил 1.00 работен ден (!?!
– елементарната справка в календара сочи, че от 14.03.2023 год./вторник/ до 20.03.2023
год. вкл./понеделник/ има 5 работни дни). В същия констативен протокол е
посочено, че проверката е извършена във връзка с постъпил сигнал от ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ - град Кърджали с Изх.№2113-08-132#3/06.02.2023 год.,
относно установяване на обстоятелството, дали за М.Х.Е., с ЕГН**********,
назначен в осигурителя „ИБОКС“ ЕООД ***, с ЕИК ***, е възникнало основание за
осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. В
този констативен протокол е описано, че в хода на проверката е установено, че с
трудов договор №** от *** год., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, М.Х.Е. е
бил назначен на работа във „ИБОКС“ ЕООД, на длъжност „***“, на пълно работно
време - осем часа дневно и че със Заповед №100 от 23.12.2022 год., трудовото
правоотношение на М. Е. е прекратено, считано от 23.12.2022 год., с причина
„прекратяване по време на срока за изпитване“. В протокола е описано, че в хода
на проверката, пред контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали управителят на
дружеството е представил писмени обяснения/л.24-л.26/, в които е посочил, че
дружеството се занимава със производство на мебели, че М. Е. е бил назначен в
дружеството, като работата му била свързана с транспортни дейности – превоз на
материали в *** и ***, извършван с камион и че е работил заедно с Р., С. и И.
Посочил е, че М. Е. извършвал дейности, каквито управителя му казвал и че в
работата си не е изготвял или подписвал фактури, касови бележи и др. документи.
На въпроса, с колко обекта разполага дружеството и къде се намират те,
управителят И. е отговорил, че дружеството има обект в ***, както и магазин в
***.
За изясняване на всички факти и обстоятелства
контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е изискал и обяснения от М. Х.Е.,
дадени от него на 17.02.2023 год./л.68-л.70/. В констативния протокол е отразено, че същия е
заявил, че е назначен в дружеството като „***“ и в тази връзка снабдявал
дружеството с дървени материали от фирма „***“ – ***, като също така е посочил,
че е пътувал и доставял стоки до ***, *** и ***, доставял лепила, лакове и бои.
Посочил е, че при изпълнение на задълженията си управлявал лек автомобил „***“,
както и бус „***“ и че когато не пътувал извън града,
работил в цеха на дружеството, като помагал на И. в подготовката на врати и
кухненски материали. Заявил е също, че е сключил трудовия договор в
присъствието на работодателя И.И. и е посочил имената
на колегите, с които е работил – И., М., С., Р., Н., М. и Д.
В констативния протокол е възпроизведено съдържанието
на длъжностната характеристика за длъжността „***“, заемана от лицето М. Х.Е.
при работодателя „ИБОКС“ ЕООД, като при съпоставяне на същото с изложените
писмени обяснения от страна на управителя на дружеството – И.И. и наетото при този работодател лице – М. Е., контролния
орган при ТП на НОИ – Кърджали е направил констатации, че не се съдържат
твърдения за трудови функции, които да съответстват на задълженията, посочени в
длъжностната характеристика и че не са представени никакви документи, фактури,
стокови разписки и др., удостоверяващи лицето М. Е. да е предавал стоки на
контрагенти или да е приемал покупките на такива стоки.
В констативния протокол е отразено, че в представената
документация не се съхраняват документи, удостоверяващи командироването на
лицето, както и че липсвала каквато и да е следа относно извършването на
трудова дейност от страна на същото, още повече извън град Кърджали. Посочено
е, че командироването е временно изменение на трудовото правоотношение от
работодателя, при което се променя мястото на работа – на работника или
служителя се възлага за определен период да изпълнява трудовите си задължения
на друго място в страната или чужбина, като е прието, че от представените
документи за М. Е. липсвали заповеди за командировка с необходимите
задължителни реквизити, липсвали допълнителни писмени споразумения за изменение
на съществуващия договор за срока на командироването, в случай, че е имало
такова, както и че липсвали документи, удостоверяващи конкретното място, на
което М. Е. е бил командирован и е изпълнявал служебните си задължения, които
от своя страна да докажат, че лицето действително е упражнявало трудова
дейност.
Контролният орган е констатирал и следните разминавания
по отношение на декларираното от И.И., в качеството му
на управител в дружеството, обект на проверката и от М. Е., в качеството му на
наето в осигурителя лице. В констативния протокол е описано, че управителя на
„ИБОКС“ ЕООД заявил, че със служебните задължения М. Е. бил запознат от „С.“, а
наетото лице декларирало, че с тези задължения го запознали „И.И. и С.“. На следващо място в констативния протокол е
отразено, че в трудовия договор на М. Е. е вписано място на работа: ***, а
според писмените обяснения на управителя и наетото лице, последния превозвал
стоки освен в рамките на града, но и в ***, ***, в *** и ***. Посочено е също,
че представляващия дружеството управител е декларирал, че наетото при него лице
управлявал камион: „***“ (*** камион или *** камион), докато М. Е. заявил, че
управлявал „***“ и *** бус „***“. В констативния
протокол е описано също, че основанието, на което било прекратено трудовото
правоотношение на М. Е., било по чл.71, ал.1 от Кодекса на труда, като в писмените
си обяснения представляващият работодателя - И.И., посочил като причина за прекратяване на
трудовия договор: „Заради ниска заплата“, докато наетото лице М. Е. заявил: „Причината
не получавам достатъчно пари казаха ще увеличат продължение на работата аз
поисках да напусна с молба“. Посочено е също, че в длъжностната характеристика
на заемната от М. Е. длъжност било вписано работно време от 08:00 часа до 17:00
часа, с почивка от 1 час на обяд, като в тази връзка, в дадените от М. Е.
писмени обяснения, пред контролния орган същия декларирал работно време от 09:00
часа до 17:00 часа, с почивка от 10:00 часа до 10:15 часа, а за същите
обстоятелства от управителя било писмено заявено, че работното време на наетото
лице е от 08:00 часа до 17:30 часа, с почивка от 10:00 часа до 10:15 часа. На
следващо място, в протокола е описано, че в обясненията си М. Е. посочил, че
преминавал през инструктаж – начален, ежедневен и периодичен, но не се
подписвал за същите. Посочено е, че в тази връзка от страна на осигурителя са
представени книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа - начален и
книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана - периодичен и извънреден, като е установено, че М.
Е. фигурира в посочените книга със положен подпис под съответния номер.
В констативния протокол е описано, че за нуждите на
проверката са изискани и съответно представени от страна на И.И. - управител на „ИБОКС“
ЕООД, фактури, издадени от/на дружеството-осигурител, за извършени продажби и
покупка на стоки, за периода 22.11.2022 год. до 22.12.2022 год./л.33-л.67/,
през който период М.Х.Е. е бил назначен на работа при осигурителя, обект на
проверката и че при проверката на тези фактури/всичките описани в констативния
протокол/ се установило, че в нито една от тях не фигурира име или положен
подпис от страна на М. Е., предвид на което е прието, че в представените документи липсват такива, индикиращи, че М. Е. е упражнявал трудова дейност в „ИБОКС“
ЕООД ***.
На основание гореизложените факти и обстоятелства, при
така представените документи и писмени обяснения от работодателя и работника, според
контролния орган се констатирало, че за М.Х.Е., с ЕГН **********, липсвали категорични
доказателства, че лицето е упражнявало трудова дейност в „ИБОКС“ ЕООД ***,
което да е основание за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Посочено е, че в
тази връзка, на осигурителя, заедно с настоящия констативен протокол, ще бъде
съставено задължително предписание, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО за
заличаване на данните за М.Х.Е., подадени на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО
за месец 11 и 12.2022 год., като е отбелязано, че е освен това, осигурителят
следва да предприеме мерки по заличаване на регистрираните в ТД на НАП -
Пловдив, офис Кърджали трудови договори.
Екземпляр от този Констативен протокол №КП-5-08-01325224
от 20.03.2023 год. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –
Кърджали е връчен на управителя на „ИБОКС“ ЕООД ***, срещу подпис, без обаче да
е посочено, на коя дата е станало това връчване.
На същата дата, на която е издаден посочения по-горе
Констативен протокол №КП-5-08-01325224 от 20.03.2023 год., съставен и подписан
от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, са издадени от
същия главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали и обжалваните
Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год./л.18/, в
които е посочено, че по повод постъпил сигнал с Вх.№2113-08-132#3 от 06.02.2023
год. и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 от Инструкцията за реда и
начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, се дава задължително предписание по отношение на осигурителя „ИБОКС“ ЕООД
***, с ЕИК *** - да се заличат данните, подадени на основание чл.5, ал.4, т.1
от КСО, за М.Х.Е., ЕГН **********, за периода от 22.11.2022 год. до 22.12.2022
год., с Декларация, обр.№1 „Данни за осигурено лице”.
Като мотиви към задължителните предписания е посочено, че е извършена проверка
и е съставен Констативен протокол №КП-5-08-01325224 от 20.03.2023 год., като е
установено, че М.Х.Е., с ЕГН **********, не е упражнявал трудова дейност в „ИБОКС“
ЕООД ***, което да е основание за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. В мотивите
е посочено, че е установено, предвид изложените в констативния протокол факти и
обстоятелства и писмените обяснения на наетото лице, управителя на „ИБОКС“ ЕООД
***, представените документи и информационната система на НОИ, че липсват безспорни
доказателства, които да потвърдят престиране на
трудова дейност от страна на М.Х.Е., с ЕГН **********, в осигурителя „ИБОКС“ ЕООД
***, което да е основание за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Посочено е, че
осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски и че съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от КСО, „осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до нейното прекратяване, както и че осигуряването се прекъсва през
периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по
чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена.
В задължителното предписание е указано, в 3/три/-дневен
срок от подаване на информация във връзка с изпълнение на задължителните
предписания, да се представи в ТП на НОИ - Кърджали заверено копие на протокола
от ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали или Вх.№ на заявлението, с който същите
са подадени, както и къде да бъде изпратената посочената информация. Определен
е срок за изпълнение на предписанието: 14
работни дни от получаването му, а за отговорно
длъжностно лице за изпълнение на предписанията е посочен И. Н. И. – управител
на „ИБОКС“ ЕООД ***.
Видно от оформената разписка към тези задължителни
предписания, същите са връчени на управителя на дружеството – И. Н. И., на
датата 22.02.2023 год., за което получателят се е подписал лично и е вписал
името и фамилията си.
Против тези Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482
от 20.03.2023 год., издадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ
– Кърджали, е подадена в законоустановения срок жалба
от „ИБОКС“ ЕООД ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му И. Н. И., чрез пълномощник – адвокат И.Б. от АК
- ***, до директора на ТП на НОИ – Кърджали, регистрирана с Вх.№1012-08-163 от 29.03.2023
год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.15/, в която са развити доводи и съображения, почти
идентични с тези, развити в жалбата, задвижила настоящото съдебно производство.
Така, по повод тази жалба е издадено и оспореното
Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.9-л.11/,
с което е отхвърлена жалбата на „ИБОКС“ ЕООД ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му И. Н. И., против
Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадени от главен инспектор по
осигуряването - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.
В мотивите към това решение, административният орган е
възпроизвел установените, според контролния орган, в хода на производството
факти и обстоятелства, описани в анализирания по-горе Констативен протокол №КП-5-08-01325224 от 20.03.2023 год. на главен инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – Кърджали, като в решението са изложени подробни мотиви от фактическа
страна. В мотивите са изведени и правни изводи, като е посочено, че качеството
„осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО се придобива от
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. В тази връзка е посочено, че сключеният между „ИБОКС“
ЕООД и М.Х.Е. трудов договор свидетелства за съществуването на трудово
правоотношение, но само по себе си обаче то не може да обуслови възникването на
осигурително правоотношение, ако реално не бъде упражнявана трудова дейност, за
която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО.
В мотивите е прието, че изпълнение на трудови
задължения от страна на М.Х.Е. по възникналото трудово правоотношение с
осигурителя „Ибокс“ ЕООД, не се установяват от
събраните и налични писмени доказателства и че след като не било налице реално
упражняване на трудова дейност, за лицето не е възникнало осигуряване и същото
няма качество на „осигурено лице“ по смисъла на КСО, поради което подадените от
осигурителя основни данни с декларация обр.1 „Данни
за осигуреното лице“ се явявали неправилно подадени и подлежали на заличаване.
На следващо място, според административния орган, твърденията
в жалбата, че Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20 03.2023 г. на
контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали са издадени при липса на фактически и
правни основания за това, са неоснователни, като е посочено, че мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени в съпътстващите документи,
съставени в това производство и предхождащи издаването на административния акт.
Посочено е също, че в конкретния случай това било Констативен протокол №КП-5-08-01325224
от 20.03.2023 год. и че изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с
цитирането им, е спазено, поради което не били налице отклонения от
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акт. Пак в тази връзка
се сочи, че не било необходимо фактите установени с Констативен протокол
№КП-5-08-01325224 от 20.03.2023 год. да се приповтарят и като мотиви на
издадените въз основа на този констативен протокол задължителни предписания, в
които предписания е цитиран същия констативния протокол №КП-5-08-01325224 от
20.03.2023 год. с неговите индивидуализиращи белези - номер и дата, както и че
направените в констативния протокол констатации, представляват фактическия
състав, от който органът черпи упражненото от него субективно административно
право и конкретните факти, въз основа на които същия е счел, че следва да
упражни предоставената му компетентност.
С оглед всичко изложено дотук, директорът на ТП на НОИ
– Кърджали е извел и крайния си извод, че Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482
от 20.03.2023 год. на контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали са правилни и
законосъобразни, издадени при стриктно спазване на материалния закон и при
съобразяване с наличните писмени доказателства, поради което жалбата срещу тях
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В хода на производството по настоящото дело, по искане
на процесуалния представител на жалбоподателя и за изясняване на обстоятелства
по делото, свързани с характера на работата и с реалното упражняване на трудова
дейност от посоченото в задължителните предписания лице, а и на други
обстоятелства, свързани със заеманата от това лице длъжност в осигурителя „ИБОКС“
ЕООД ***, по делото са допуснати и гласни доказателства, като в съдебно
заседание са разпитани като свидетели лицата С.А.Ю., И.Н.И. и С.С.М.
В показанията си свидетелката С.А.Ю. заявява, че познава
М. Е., откакто същия е назначен на работа в дружеството, макар и за кратко
време, след което е напуснал. Сочи, че често се случва в дружеството да
започват работа лица, които след седмица – две напускат, поради това, че
работата е тежка. Свидетелката пояснява, че производствения цех на фирмата се
намира в ***/***/ и че дружеството притежава магазин в ***, в който често се
кара стока. Свидетелката сочи, че дружеството се снабдява с необходимите за
производствената си дейност материали от магазин „***“, както и от фирма „***“
и че за закупените стоки се издава
стокова разписка и след това същите се фактурират, като тя подписва фактурите,
отразява ги в системата, след което ги предава на счетоводителя. Свидетелката
заявява, че в началото, за да свикне с работата, М. Е. е работил с различни колеги.
На поставен й въпрос от процесуалния представител на ответника отговаря, че
когато е пътувал за доставка на стоки и материали, М. Е. не е бил сам, а с
колеги, както и че когато не пътува, същия стои в цеха на дружеството, за да помага
на мебелистите. На поставен й въпрос от ответника, а именно - в какво се
изразява работа й в дружеството, свидетелката отговаря, че изготвя счетоводни
документи, следи за фактури, пуска заявки и приема стоки, както и че следи
производството, като още веднъж пояснява, че получените от снабдителите стокови
разписки, самата тя проверява и съхранява в папка, след което тези стокови
разписки се фактурират, като пояснява, че стоковите разписки не се подписват от
страна на дружеството.
В показанията си, другият свидетел И.Н.И – *** на И. Н.
И. – управител на „ИБОКС“ ЕООД ***, заявява, че познава М. Е., т.к. същия през
месец ноември-декември миналата година започнал работа в дружеството като *** и
така му станал колега. Свидетелят пояснява, че работата на Е. била свързана с
доставка на материали, а когато нямало доставки, помагал в производствения цех,
както често се случвало да прави и самия свидетел. Заявява, че работата е тежка
и не било единичен случай лица да постъпват на работа за кратък период, след
като да напуснат. На поставени му от ответника и процесуалния му представител
въпроси отговаря, че М. Е. не е ходил сам за материали, а двамата са правили
това и че тези материали са били вземани от фирмите „***“ и „***“, както и от
магазин „***“. Отговаря още, че при закупуването на материали вземали фактури,
когато плащали на място, а когато се плащало по банков път, вземали касова
бележка. На зададен от съда въпрос свидетелят отговаря, че снабдяването с
материали се извършвало с микробус, марка „***“, като освен това, дружеството
притежавало и още два камиона, марка „***“.
В показанията си, третият свидетел С. С. М. сочи, че
познава М. Е., понеже през месец ноември е започнал работа в „ИБОКС“ ЕООД и че
работата му се е състояла в това да снабдява фирмата с материали, като освен
това често бил пращан да помага в цеха, в зависимост от това какви задачи
нареждал управителя. Свидетелят заявява, че фирмата притежава магазин в ***, където
често се налага да карат мебели с притежаваните от дружеството автомобили –
микробуси с марка „***“ и „***“, както и „***“, управляван от управителя. На
поставен от процесуалния представител на ответника въпрос, свидетелят отговаря,
че М. Е. не е ходил сам за стока, а с други колеги, а понякога и с управителя.
На друг поставен му въпрос отговаря, че когато не пътува за стока, М. Е. върши
и други дейности, в т.ч. и в цеха, където работил свидетеля.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона.
По отношение компетентността на органа,
издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен
институт, а съгласно чл.107, ал.2, т.1 от КСО, контролни органи на Националния
осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения
на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО,
е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482
от 20.03.2023 год. са издадени именно от такъв главен инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, от което следва, че същите са издадени
от материално и териториално компетентен орган.
Същевременно, съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е
издадено от С. П. – *** в ТП на НОИ –
Кърджали, на която, със Заповед №1015-08-38 от 07.04.2023 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.17/, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника
за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено
да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ - Кърджали, предоставени по
чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на
отсъствието на директора поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както
и при друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представена и
Заповед №9793 от 19.04.2023 год. на подуправителя на НОИ/л.13/, с
която, на С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на НОИ – Кърджали”, е разрешено
ползването, съгласно чл.56, ал.1 от ЗДСл, на платен годишен отпуск за 2023
год., в размер на 5 работни дни, считано от 24.04.2023 год. до 28.04.2023 год.
включително. От горното следва, че решението е издадено при условията на
заместване, съгласно цитираната по-горе Заповед №1015-08-38 от 07.04.2023 год.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид
това съдът приема, че оспореното Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год., също е
издадено от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в
рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
Решението е издадено в посочения
едномесечен срок/жалбата против задължителните предписания е постъпила в ТП на
НОИ - Кърджали на 29.03.2023 год., а решението е издадено на 28.04.2023 год./,
при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Издаденото от директора на ТП на
НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му, чрез
пълномощник, по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени
доказателства. Съдът в настоящия състав не споделя доводите в жалбата за
неспазване на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, поради липса на посочени
фактически и правни за издаване на задължителните предписания, тъй като в
същите, като основание за издаването им, изрично е посочен Констативен протокол
№ КП-5-08-01325224 от 20.03.2023 год. на контролен орган при ТП на НОИ –
Кърджали. В този констативен протокол са отразени установените в контролното
производство факти и обстоятелства, събраните доказателства и тяхното
анализиране, възпроизведени са съответните норми, твърдени за нарушени от
осигурителя, обект на проверката, направени са и правни изводи от извършващия
проверката контролен орган. Извод, че констативния протокол предхожда
издаването на задължителните предписания, евентуално може да бъде направен от
посоченото в тези предписания като мотиви, че е „Извършена проверка и съставен
Констативен протокол №КП-5-08-01325224/20.03.2023 год.“, поради което съдът
счита, че са спазени изискванията за излагане на мотиви в административния акт,
предвидени в ТР №16/1975 год. на ОСГК на ВС, т.к. съгласно цитираното ТР
№16/1975 год. на ОСГК на Върховния съд, мотивите на административния акт могат
да бъдат изложени и в материалите на помощния орган на административния орган в
процедурата по неговото издаване, в който смисъл са и доводите в оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
Независимо от горното, съдът намира, че в
случая, при издаване на оспорените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год. на
главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, не са спазени стриктно
разпоредбите на Раздел ІІ. Проверки/чл.27 - чл.32/ от Инструкция №1 от
03.04.2015 год. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ, на
основание чл.108, ал.3 от КСО. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.27, т.1 от същата Инструкция,
проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните
органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване и изясняване на факти и
обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване, а съгласно чл.29, ал.1, ал.2 от същата, проверката се
извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното
ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден от управителя
на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т.1 – т.3 на ал.1 от
същия текст, като съгласно чл.29, ал.4, заповедта по ал.1 се връчва на
проверяваното лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено
лице. От тази уредба следва, че проверката, като съвкупност от действия,
предприети от контролните органи по чл.3, т.1 и т.3, за събиране, установяване
и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване, следва фактически да започне след
издаването и връчването на проверяваното лице или на негов законен
представител, на заповедта по чл.29, ал.1 и ал.2 от Инструкцията за реда и
начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, като в хода на тази проверка, контролните органи са длъжни да се
запознаят с относимите за проверката документи и да
установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от
извършването й, съгласно чл.31, ал.2 от Инструкцията. Най-сетне, според чл.32,
ал.1 от Инструкцията, за резултата от извършената проверка контролните органи
съставят констативен протокол, а съгласно ал.3 на същия текст, към констативния
протокол се прилагат оригинални и/или заверени копия на събраните при
проверката документи (справки, декларации, обяснения и др.). Обсъдените по-горе
писмени доказателства, обаче, сочат, че този ред не е бил спазен съвсем
стриктно, като проверката реално е започнала преди да бъде връчена на
проверяваното лице Заповед №ЗР-5-08-01293985
от 07.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с която
е разпоредено извършването на същата. Заповедта е
връчена на управителя на проверяваното дружество на датата 14.03.2023 год., но повече от месец преди това, до същия е изпратено
писмо с Изх.№1029-08-293 от 08.02.2023 год. на главния инспектор по
осигуряването при КТП на НОИ – Кърджали, на който е било възложено извършването
на проверката/л.73/ и с което писмо, управителят на „ИБОКС“ ЕООД *** е
следвало да бъде уведомен, че на основание чл.107 и чл.108, ал.1 и ал.2 от КСО ще
да бъде извършена проверка на дружеството по разходите на държавното обществено
осигуряване, от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали, като с писмото му е
разпоредено, за извършване на проверката, лично в тридневен
срок от получаване на това писмо, да представи в ТП на НОИ - Кърджали, на
посочения адрес, описаните документи, както и печат на дружеството -
осигурител. Видно от приложеното известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ***/л.74-л.75/, това писмо не е било получено от адресата му, като
по преписката няма никакви данни за това, кога управителят на „ИБОКС“ ЕООД ***
е представил на контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали изисканите му с
цитираното писмо с Изх.№ 1029-08-293 от 08.02.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали
документи.
Освен това, както бе посочено и по-горе,
разпоредбата на чл.32, ал.1 от Инструкцията повелява, че за резултата от
извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол, а
съгласно ал.2 на същият текст, констативният протокол се съставя в най-малко
два еднообразни екземпляра, в срок до 3 дни след изтичането на срока за
извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или
по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето. В случая е
съставен такъв констативен протокол по чл.32, ал.1 от Инструкцията, с
№КП-5-08-01325224 от 20.03.2023 год., т.е. протоколът е съставен на същата
дата, на която, според изписаното в тях, са издадени и обжалваните задължителни
предписания, като според отразеното в този констативен протокол, екземпляр от същия
е връчен на управителя на проверяваното дружество, срещу подпис, но неясно на
коя дата, т.к. в същия не е посочена датата на връчване. При това положение не
става ясно, дали този констативен протокол е връчен на проверяваното лице преди
връчването на обжалваните задължителни предписания, дали е връчен едновременно
с тях или е връчен след това, т.е. след като задължителните предписания вече са
били връчени. В Инструкция №1 от 03.04.2015 год. не е регламентиран въпросът,
дали констативният протокол следва да връчи преди или едновременно със
задължителните предписания, като нормата на чл.32, ал.2 от същата регламентира
единствено, че констативният протокол се съставя в най-малко два еднообразни
екземпляра в срок до 3 дни след изтичането на срока за извършване на проверката
и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна
разписка в тридневен срок от съставянето. Съдът намира, че според нормалната
правна, а и житейска логика, следва да се приеме, че констативният протокол по
чл.32, ал.1 от Инструкцията следва да бъде връчен на проверяваното лице преди
да му бъдат връчени задължителните предписания и именно в това е смисълът на
изискването да бъде съставен и връчен такъв протокол – за да може проверяваното
лице да се запознае своевременно с констатациите в него и приложени към
протокола оригинални и/или заверени копия на събраните при проверката документи
и съответно, по негова преценка, да представи допълнителни доказателства във
връзка и по повод тези констатации. Така или иначе обаче, доколкото този въпрос
не е изрично уреден в Инструкцията, то съдът намира, че описаното по-горе,
съответно и липсата на дата на връчване на протокола, дори и да съставлява
някакво нарушение на административнопроизводствените
правила, то това нарушение не е от категорията на съществените такива, тъй като
дори и да не е било допуснато, то това няма да доведе до различен краен
резултат от този, разпореден с обжалваните задължителни
предписания.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение
съответствието му с приложимите материалноправни
норми на закона, съдът намира следното:
Спорният въпрос по делото, всъщност, се
свежда до това, дали посоченото лице в обжалваните задължителни предписания
лице М.Х.Е., с ЕГН **********, реално е упражнявало трудова дейност, на
длъжността „***“, НКПД ***, в дружеството-жалбоподател „ИБОКС” ЕООД ***, с
което М. Е. е имал сключен срочен трудов договор, на основание чл.70, ал.1, във
вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за периода от 22.11.2022
год. до 23.12.2022 година. Съдът в настоящия състав намира, че е неоснователен
изводът на контролния орган/главен инспектор по осигуряването/ при ТП на НОИ –
Кърджали, респ. възпроизведен и от директора на ТП на НОИ – Кърджали в
издаденото от него решение, в смисъл, че лицето М.Х.Е. не е упражнявало реално такава
трудова дейност, която да е основание за възникване на осигуряване по смисъла
на чл.10, ал.1 от КСО, както и намира, че този извод е направен въз основа на
неправилна, неточна и едностранчива преценка на документите, предоставени от
осигурителя и на установените факти и обстоятелства, а и при неизяснени,
всъщност, напълно факти и обстоятелства.
Неоснователни са, най-напред, изводите на
контролния орган, направени въз основа на писмените обяснени, дадени от
управителя на дружеството И.И. и наетото от това дружество
лице М. Е. и въз основа на приложената по преписката и по делото длъжностна
характеристика, чиито съдържания са възпроизведени относително вярно в мотивите
към оспореното решение, като обаче, без всякаква логическа връзка с тези
доказателства, административният орган прави извода, че в резултат на всичко
изложено е констатирано, че лицето М.Х.Е. не упражнявало трудова дейност, която
да е основание за възникване на осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и съвкупно,
обаче, сочат точно обратното, а именно – че през посочения период от време,
лицето М. Е. реално е упражнявало трудова дейност, т.е. полагало е труд на
длъжността „***”, на която е било назначено с посочения по-горе трудов договор.
По делото не се спори, че дейността на осигурителя „ИБОКС“ ЕООД *** е
производството на мебели и че тя основно е свързана с изработването на
мебели/без мека мебел/, тяхната доставка и монтаж и че посочената дейност по
изработка на мебели се осъществява в цех, намиращ се в ***, стопанисван от
дружеството-жалбоподател. Освен това не се спори, че посоченият осигурител
притежава и магазин за мебели, находящ се в ***, в
който магазин се доставя изработените вече мебели, с цел тяхната продажба. Едва
ли се нуждае от някакво специално доказване обстоятелството, че за да бъде
изработена кухненска мебел, гардероб, скрин, врата за стая и др., в състояние,
в което да бъде предложено на пазара, са необходими дървени материали, лакове,
бои, лепила, шкурки и мн. други, с които производителят следва да се обезпечи,
като се снабди с тях от специализирани в тази област търговци. От
доказателствата по делото става ясно, че именно такава дейност е била извършвана
от М.Х.Е. – снабдявал е дружеството с материали, необходими за основната
производствена дейност на дружеството по изработка на мебели, като следва да се
посочи, че за извършване на тази дейност, не се изисква някаква специална
квалификация или някакви особени професионални знания и умения, като същата е
била извършвана от М. Е., т.е. именно тези трудови задължения са били реално
изпълнявани от страна на това лице, като *** в дружеството-осигурител. Предвид
това, буди сериозно недоумение, констатацията на контролния орган, извършил
проверката на дружеството-жалбоподател, че в писмените обяснения на управителя
на дружеството и наетото при него лице, не се съдържали твърдения за трудови
функции, които да съответстват на задълженията, посочени в длъжностната
характеристика, като следва да се посочи, че в тези писмени обяснения съвсем ясно
е заявено, че М. Е. е превозвал стоки и материали в *** и ***, т.е. че това е
лице снабдявало с материали и стоки цеха на дружеството в ***, както и
магазина, стопанисван от търговеца, намиращ се в ***. Тези трудови функции на
изпълняваната от М. Е. длъжност са подробно и ясно описани и в показанията на
тримата свидетели, разпитани по делото, като изложеното от тях, от една страна,
напълно съответства на обясненията на управителя и на наетото лице, дадени в
хода на контролно производство, както и на задълженията посочени в приетата по
делото длъжностна характеристика.
Така, след като е налице валидно трудово
правоотношение, по което работникът е полагал труд, с определено работно място
и определено работно време за полагането на този труд, то следва да му бъде
зачетен и осигурителен стаж. В конкретния случай става дума за изпълнение на
трудови функции като ***, в малка търговска фирма за производство на мебели, в
която, лицето М. Е. реално е полагало труд, т.е. изпълнявал е описаните по-горе
трудови задължения като ***, за каквато длъжност е бил сключен с него и
трудовия договор. Във връзка с горното съдът кредитира показанията на тримата
свидетели, разпитани по делото, като логични, последователни и взаимно
допълващи се, като намира, че същите не противоречат на снетите писмени
обяснения от управителя на дружеството-работодател и от наетото при него лице –
М. Е., като всъщност тези показания ги допълват и конкретизират. Съдът намира,
че интерпретацията на дадените писмени обяснения и изложените в тях факти и
обстоятелства, а и на останалите събрани писмени доказателства, се основава на
предположения на контролния орган и не съответства на действителната фактическа
обстановка, установена н хода на производството по настоящото дело. Дадените на
жалбоподателя задължителни предписания са постановени и при неизяснена
фактическа обстановка, като почиват не на ясно и безспорно установени факти, за
които да са налице и съответните писмени и гласни доказателства, а на
абстрактните представи на контролния орган и на предположенията му, като съдът
намира, че същите не съответстват на събраните в хода на т.нар. „проверка”
писмени и гласни доказателства, а от това следва, че към момента на издаването
им, не са били налице твърдяните от административния
орган фактически основания за това, което води до тяхната материална
незаконосъобразност.
От изложеното по-горе следва, че като е
отхвърлил жалбата на осигурителя „ИБОКС” ЕООД ***, с ЕИК ***, против
Задължителни предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадени от
контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, директорът на ТП на
НОИ – град Кърджали е издал оспорения административен акт при неправилно
приложение на материалния закон, т.е. по отношение на същото е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от „ИБОКС” ЕООД ***, с ЕИК ***, се
явява основателна и доказана, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в установената от закона форма и с изискуемото се съдържание, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. по отношение на него е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-124 от
29.04.2023 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, както и Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадени от контролен
орган/главен инспектор по осигуряването/ в ТП на НОИ – Кърджали, се явяват
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени.
С оглед изхода на спора по настоящото
дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя „ИБОКС” ЕООД ***, с ЕИК ***, изразена в жалбата и поддържана от процесуалния
му представител в хода по същество, за присъждане на направените по делото
разноски. Така, доказани са направени деловодни разноски в размер на
950.00/деветстотин и петдесет/ лева, представляващи внесена държавна такса, в
размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно представеното и приложено по делото платежно
нареждане за плащане към бюджета с УРН *** от 10.05.2023 год. на „ЦКБ“ АД - ***/на л.7/ и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 900.00/деветстотин/
лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023
год./на л.6, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата
дата/л.6/. Съдът намира за
основателно направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на
ответника по жалбата, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
по следните съображения:
Съгласно действащата редакция на нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 500.00/петстотин/ лева. Както се посочи и по-горе, договореното и заплатеното в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 900.00 лева, което означава, че същото надвишава минималния размер, регламентиран в посочената по-горе норма от Наредба №1 от 09.07.2004 год., с цели 400 лева, т.е. заплатеното в брой възнаграждение е почти в двоен размер от минимално предвидения в Наредбата. Предвид това, а и предвид реално осъществените по настоящото дело правна защита и съдействие, които се изразяват в изготвянето и подаването на жалба против оспорения административен акт, изготвянето и подаването на писмена защита, явяването на упълномощения адвокат и в двете открити съдебни заседания, в които същият е направил относими доказателствени искания, които са били уважени, както и с оглед сложността на делото от фактическа и правна страна, която да обуславя значително по-висок размер на възнаграждението от минимално предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата, то съдът в настоящия състав намира, че размерът на дължимото от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 900.00 /деветстотин/ лева, на 600.00/шестстотин/ лева, т.е. малко над регламентирания минимален размер на възнаграждението за административни дела от тази категория. Съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие.
За дължимите на жалбоподателя „ИБОКС” ЕООД ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ – в случая ТП на НОИ – Кърджали, към която принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №2153-08-124 от 28.04.2023 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на „ИБОКС” ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя му И. Н. И., против Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадени от контролен орган/главен
инспектор по осигуряването/ в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна И
ОТМЕНЯ Задължителни
предписания №ЗД-1-08-01325482 от 20.03.2023 год., издадени от контролен орган/главен
инспектор по осигуряването/ в ТП на НОИ – Кърджали.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, с адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ИБОКС” ЕООД ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя му И. Н. И., направени разноски по делото, възлизащи общо в размер
на 650.00/шестстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен
съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването
или връчването му на страните.
Преписи от решението, на основание чл.138,
ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните
по делото.
С
Ъ Д И Я: