РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1669

 

гр. Пловдив,  .01.10.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 404 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на „Фитополис Еко Оил“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителите – И. К. Г. и К. В. Д. чрез адвокат Г.Д., срещу заповед № РД-19-1164/19.12.2019 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Съществено укрепване на конструкцията на сградата с изграждане на нови носещи елементи и промяна на външното очертание на сградата във вертилано отношение“ на двуетажна сграда с идентификатор 56784.523.761.1 в поземлен имот с идентификатор 56784.523.761 по КК и КР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I – комплексно застрояване, подземен гараж, кв. 381а по план на Трета градска част, ***, гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частно не е извършила служебна проверка за времето на изпълнение на строежа и лицето, което го е извършило. Не се спори, че след придобиването на имота през пролетта на 2019г., чиято заварена конструкция била носещи тухлени стени, колони и греди, дружеството жалбоподател е осъществило действия по поддръжка и ремонт. Въпреки това се твърди, че промените са в рамките на текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж. Сочи се, че даденото в заповедта описание на незаконното строителство не позволява индивидуализация на обема, подлежащ на премахване, което препятства изпълнението на възложените задължения и лишава от предмет изразената от административния орган воля. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

 3. Ответникът – кмет на район „Централен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител К.С., поддържа становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост. Сочи се, че периодът на изпълнение на строежа не може да бъде поставян под съмнение, с оглед наличието на предходни съдебни производства, приключили с влезли в сила съдебни актове по адм. дело № 702 по описа за 2014г. на Административен съд – Пловдив и адм. дело № 1107 по описа за 2016г. на Административен съд – Пловдив, с предмет  установяване търпимостта на процесната сграда и възможността за издаване на разрешение за строеж за извършване на основен ремонт, реконструкции и преустройство. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Заинтересованата страна – „Роберто 09“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Източен“, ул. „***“ № 6, представлявана от управителя – В. Н. Л., легитимираща се като собствени на самостоятелен обект 56784.523.761.1.1 в сграда 56784.523.761.1, в поземлен имот с идентификатор 56784.523.761 по КК и КР на гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Д., поддържа становище за основателност на жалбата и моли оспорения административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

6. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

7. По жалба на “АДВ Билдингстрой” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Гладстон” №15, ЕИК *********, срещу отказ изх.№ 7000-8843 от 07.03.2013г. на главния архитект на община Пловдив - район “Централен” за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, представляващ: двуетажна масивна сграда с идентификатор №56784.523.761.1 по кадастралната карта (КК) на град Пловдив, находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) І- комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана “Трета градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Капитан Райчо” №67а, е образувано административно дело № 702 по описа за 2014г. на Административен съд – Пловдив. Производството е приключило с влязло в сила решение № 2172/22.10.2014 г., с което поради наличието на предпоставките за  прилагане на § 16 от ПЗР на ЗУТ е отменен отказът и преписката е върната на административния орган. Според приетото по делото заключение по съдебно техническа експертиза вещото лице при оглед на място към 23.06.2014 г. е установило в УПИ I - комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв. 381 по плана на Трета градска част, гр. Пловдив, съществува двуетажна масивна сграда. Същата се състои от подземен складов етаж изпълнен с каменна зидария, два етажа изпълнени с тухлени зидове 25 - 38 см от плътни тухли и дървен гредоред; неизползваем тавански етаж, изграден от дървена покривна конструкция. Достъпът до етажите става чрез стоманобетоново стълбище. Сградата е масивна и се състои от тухлени стени, частични стоманобетонови елементи - щурцове над прозорци, стоманобетонови пояси, стоманобетоново стълбище, стоманобетонови балкони. Подовите конструкции са изпълнени с дървен гредоред и дюшеме, дървена покривна конструкция. Сградата се състои от първи приземен етаж с височина 3,30 м и втори етаж е с височина около 3,20 м. Над вторият етаж е обособен тавански неизползваем етаж, покрит с дървена покривна конструкция.

8. Главният архитект на община Пловдив - район “Централен” е издал удостоверение за търпимост № 30 от 04.11.2014 г. за „двуетажна масивна сграда със застроена площ 122 кв. м с изба“, построена в УПИ – I комплексно застрояване, подземен гараж и КОО, кв. 381 по плана на Трета градска част, гр. Пловдив, ***, съгласно нотариален акт № 196, том I, рег. № 1894, дело № 194/16.07.2007г.; вх. рег. № 19531/16.07.2007г., акт № 193, том 65, дело № 15496 от 16.07.2007г. и със застроена площ 120 кв.м, съгласно КК с идентификатор №56784.523.761.1.

9. По жалба на “АДВ БИЛДИНГСТРОЙ” ООД срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-17 от 11.04.2016г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която е отхвърлена жалба на дружество /вх.№ 7000-13813/4/ от 10.03.2016г. и е оставен в сила мотивиран отказ № 1/22.02.2016г. на гл. архитект на район „Централен“ - община Пловдив за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж  - за обект „Укрепване и обезопасяване на съществуваща сграда с идентификатор № 56784.523.761.1, в УПИ I – комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на Трета градска част, гр.Пловдив, с административен адрес ул.Капитан Райчо № 67а“, е образувано адм. дело № 1107 по описа за 2016г. на Административен съд – Пловдив. Производството е приключило с влязло в сила решение № 2359/13.12.2016 г., с което жалбата е отхвърлена. В хода на съдебното дирене е представен протокол за техническото състояние на обект от 21.03.2013г. /л.63 в кориците на настоящото дело/, съставен при оглед на посочената дата, осъществен взаимно от технически специалисти на район Централен и представители на “АДВ БИЛДИНГСТРОЙ” ООД, с който е констатирана изцяло компрометирана покривна конструкция на сградата /в по-голямата си част пропаднала с опасно провиснали керемиди над стрехите/; полусрутени комин и капандура; прогнил гредоред и паднал на места каратаван; силно пропаднали основи; започнали да се отцепват съществуващи на втория етаж стоманобетонни тераси и др. С оглед състоянието на сградата на собственика е препоръчано да извърши ремонт на покрива с подмяна на прогнилите участъци от дървена конструкция и обшивката, ведно с пренареждане на керемиди и замяна на изпочупените с нови и обезопасяване на комините и капандурите; отремонтиране на стрехите; обезопасяване на изгнилите части на дървения гредоред от каратаваните; обезопасяване на прогнилата дървена дограма със затваряне с предпазни капаци. Указан е двумесечен срок с предупреждение – при неспазване на предписанията ще бъде приложена цялата процедура по чл.195 ЗУТ.

На 16.05.2014г. е съставен констативен протокол /л.41 по адм. дело № 1107 по описа за 2016г. / от комисия, назначена със заповед на кмета на район „Централен“ при община Пловдив по чл.196 ал.1 ЗУТ, в който са установени сходни факти, описани в протокола от 21.03.2013г. и в заключение е посочено – сградата е със силно компрометирана конструкция и създава опасност за преминаващите в близост граждани. Указан е тридневен срок за обезопасяване на сградата, така че да не застрашава преминаващи граждани от падащи предмети. Отново е посочено, че при неспазване на предписанията ще бъде приложена цялата процедура по чл.195 ЗУТ. От доказателствата по адм. дело № 1107 по описа за 2016г. на Административен съд – Пловдив, както и от тези, събраните в хода на настоящото производство, не се установява да е издавана заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, която да съдържа конкретни предписания по отношение на процесната сграда.

Според Комплексен доклад от 29.12.2015г. /л.67 и сл. по адм. дело № 1107 по описа за 2016г./, изготвен за оценка на съответствието на технически инвестиционен проект: „Укрепване и обезопасяване на съществуваща сграда с идентификатор № 56784.523.761.1, в УПИ I – комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на Трета градска част, гр.Пловдив, с административен адрес ул.Капитан Райчо № 67а“, с възложител “АДВ БИЛДИНГСТРОЙ” ООД, строежът представлява укрепване на съществуваща сграда, застрашена от самосрутване поради износеност на конструкцията и ограждащите материали: „Ще се изгражда нова стоманобетонна конструкция, която отговаря на изискванията на чл.169, ал. 3 от ЗУТ. Укрепването е в изпълнение на изискванията на чл.195, ал.1 от ЗУТ от страна на възложителя по предписание на общинската администрация. Фактическото изпълнение представлява изграждането на стоманобетонни колони и греди които укрепват съществуващата конструкция на обекта без строителни работи по инсталацията и се цели обезопасяване на сградата и околното пространство от падащи предмети. В част „Архитектура“ е отразено, че на кота ± 0.00 се предвижда премахване на част от съществуващите вътрешни стени, изграждане на хоризонтални и вертикални стоманобетонови укрепящи елементи, с цел укрепване и обезопасяване на сградата. Предвижда се изграждане на нови стени от тухлена зидария 25 см. за допълнително укрепяне на сградата. На кота + 3.00 се изграждат нови стоманобетонни укрепящи елементи, на места се предвижда изграждане на стени от тухлена зидария 25 см. и частично се премахват съществуващи вътрешни стени. Конструкцията е смесена със стоманобетонови плочи, колони и греди, тухлени зидове и дървена подова конструкция в подпокривното пространство /л.148/. В част ПБЗ е отразено, че носещата конструкция на сградата са носещи тухлени стени, зидани с плътни тухли. Предвижда се укрепване на сградата чрез изграждане на нова носеща конструкция от вертикални и хоризонтални укрепващи елементи. Новите вертикални стоманобетонни елементи се фундират на единични фундаменти с кота на фундиране равна на тази на съществуващите каменни зидове.

Според данните в обяснителна записка към проект: „Укрепване и обезопасяване на съществуваща сграда с идентификатор № 56784.523.761.1, в УПИ I – комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на Трета градска част, гр.Пловдив“ /л. 176 и сл. по адм. дело № 1107 по описа за 2016г./, сградата, подлежаща на укрепване, е двуетажна с изба и неизползваемо таванско подпокривно пространство. Носещата конструкция на сградата са носещи тухлени стени, зидани с плътни тухли (единички) с размери 6/12/25см. Външните зидове са с дебелина 38см, а вътрешните 25см. Преградните зидове са с дебелина 12см. Зидовете в избата са с дебелина мин. 50см, изпълнени от каменна зидария на циментов разтвор. Междуетажните конструкции са дървен гредоред, отгоре покрит с дюшеме, а от долу каратаван. Покривната конструкция е дървена, покрита с керемиди на летвена скара. Носещата конструкция на сградата е в лошо състояние. Предвижда се укрепване на сградата чрез изграждане на нова носеща конструкция. От вертикални и хоризонтални укрепващи елементи, като тухлените зидове ще се освободят максимално от вертикалните товари и ще носят само себе си. Частично изпълнените стоманобетонови елементи - плоча за тераса в североизточния ъгъл на сградата и стълбищната клетка се запазват. Компрометираната тераса към ул. „Кап. Райчо“се изрязва (премахва и при укрепването се оформя отново). Новите вертикални стоманобетонови елементи се фундират на единични фундаменти с кота на фундиране, равна на тази на съществуващите каменни зидове. При укрепването на всяко етажно ниво тухлените зидове се прикрепват към новата стоманобетонова конструкция, без да ги натоварва с вертикални товари с помощта на дюбелни връзки (бетонови или стоманени скоби).

Според данните от Конструктивно обследване на сграда с идентификатор 56784.523.761.1 в УПИ I – комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на Трета градска част, гр.Пловдив, при визуално обследване от месец декември 2015 г. /л. 200, л. 207, л. 208 и сл. по адм. дело № 1107 по описа за 2016г./  се установява сграда с един приземен, два надземни етажа и таванско подпокривно пространство (към онзи момент неизползваемо). Покривът е четирискатен. Носещата конструкция са носещи зидове, като в приземния етаж са каменни на варов разтвор и тухлени в етажите. Външните са с дебелина на зида 38см, а вътрешните 25см. Стените са една над друга, само дебелината им намалява във височина. Междуетажната конструкция над призема, етажите и таванската е дървен гредоред, обшит отдолу и отгоре с дъски. Покривната конструкция е дървена, фермова. Тухлените зидове в етажите и надзида при подпокривното пространство са изпълнени от единични плътни тухли. Покривът е покрит с керемиди върху летви. Стълбищните рамена и междуетажни и етажни площадки са изпълнение от стоманобетон. Елементите се носят от прилежащите тухлени зидове. Няма вертикални стоманобетонови елементи.

10. В действащия РП „Трета градска част”, гр. Пловдив, одобрен със заповед № 617/21.06.1984г. процесната сграда е заснета със сигнатура 2МСБЖ без планоснимачен номер /скица № 6/. Сградата е заснета без разлика по местоположение в отделните планове и не е променяла границите си, площта и етажността. В КККР е заснета с идентификатор 56784.523.761. Сградата не е елемент от предвижданията на планът за УПИ I – комплексно застрояване, подземни гаражи и КОО, кв.381 по плана на Трета градска част. Не е отразена в застроителния план като запазваща се. Това обстоятелство е установено от съдебна експертиза по адм. дело № 1107 по описа за 2016г. по описа на Административен съд – Пловдив и отразено в Комплексен доклад от 29.12.2015г. /л.67 и сл./ и по-конкретно - в част „Резултати от оценката”: „По изискванията на чл.142 ал.5 т.1 – съответствие с предвижданията на ПУП: Сградата няма траен градоустройствен статут и е в презумпцията на търпим строеж”.

11. По силата на нотариален акт № 143, том 1, рег. № 4117, дело № 140 от 21.03.2019 г., „Фитополис Еко Оил“ ООД е придобило от „АДВ БИЛДИНГСТРОЙ“ ООД изключителната собственост върху сграда с идентификатор 56784.523.223.3, в поземлен имот с идентификатор 56784.523.223 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: ***, гр. Пловдив, със застроена площ от 120 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна със стар идентификатор 56784.523.761.1

Според скица № 15-165819/18.02.2020г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, имот с идентификатор 56784.523.223 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: ***, гр. Пловдив е с нов идентификатор 56784.523.761, номер по предходен план: кв. 381а, по плана на Трета градска част, парцел I – 523.64, компл. застрояване, подземни гаражи и КОО.

12. На 25.11.2019г. длъжностни лица при район „Централен“ на община Пловдив извършили проверка на обект: „Двуетажна масивна сграда със застроена площ 120 кв.м. с изба“ с идентификатор 56784.523.761.1 в поземлен имот с идентификатор 56784.523.761 по КК и КР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I – комплексно застрояване, подземен гараж, кв. 381 по плана на Трета градска част, гр. Пловдив, ул. ***. За резултата от проверката е съставен констативен акт № 41 от 25.11.2019г., в които е отразено, че имотът и строежът са собственост на „Фитополис Еко Оил“ ООД, същият е посочен и като възложител на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като: „Съществено укрепване на конструкцията на сградата като е изпълнена нова стоманобетонова конструкция, състояща се от стоманобетонови колони на първи етаж, стомаобетонови колони и греди на втори етаж, стоманобетонова плоча над втори етаж, стоманобетонови колони и пояси в подпокривното пространство, върху които е изпълнен нов дървен покрив, с променена конструкция на покривните линии. Съществуващия покрив е трансформиран от четирискатен в трискатен в резултата на което е увеличено подпокривното пространство и е променена фасадата от юг, към ул. „Кап. Райчо“, съответно и очертанията на сградата във вертикално отношение“. Изготвена е и графична част, от която е видно разположението и броя на констатираните нови стоманобетонови носещи колони.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, чл. 157 и § 53, ал. 2 от ЗУТ  и е незаконен, което е основание за започване на процедура за издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Отразено е, че проверката е извършена в присъствието на представител на „Фитополис Еко Оил“ ООД - И. К. Г. , но подпис от това лице не е положен. Констативният акт е съобщен на дружеството по реда на § 4, ал. 2 от ЗУТ със съобщение изх. № 41/09.12.2019г., също така е получен лично от И. К. Г. на дата 11.12.2019г.

13. Според нотариален акт № 50, том III, рег. № 4856, дело № 443 от 28.11.2019 г., „Роберто 09“ ООД е закупило от „Фитополис Еко Оил“ ООД самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.761.1.1, в сграда идентификатор 56784.523.761.1 по КККР на град Пловдив, представляващ: жилище апартамент, етаж минус едно, брой нива: 2,  с площ 30,10 кв.м за първото и 116,50 кв. м за второто ниво.

14. От страна на  „Фитополис Еко Оил“ ООД е подадено възражение рег. № 24 00-6044 /1/16.12.2019г. срещу констативен акт № 41 от 25.11.2019г., в което се поддържа, че всички извършени в сградата дейности – подмяна на дограми, стари мазилки и настилки, инсталации и подмяна на компрометирана покривна част,  представляват текущ ремонт, за който не се изискват строителни книжа. Сочи се, че сградата е придобита през месец март 2019г. със заварена смесена конструкция, с носещи тухлени стени, колони и греди. Възразява се, че проверката не е извършена в присъствието на представител на дружеството, тъй като при пристигането на И. К. Г. същата вече е била в ход. Заварените непознати лица в обекта не се легитимирали.

15. Със заповед № РД-19-1164/19.12.2019 г. кметът на район „Централен“ при община Пловдив е наредил да се премахне процесният незаконен строеж, като се е позовал на установената в констативен акт № 41 от 25.11.2019 г. фактическа обстановка. Приел е, че строежът е изпълнен от „Фитополис Еко Оил“ ООД, което дружество е посочено и като собственик на процесната сграда. Възраженията на оспорващия са обсъдени, но са намерени за неоснователни.

16.  По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се установява, че процесната сграда е на 3 етажа, с подземен етаж. Налични са 3 стоманобетонови плочи на етажни подови нива на първи, втори и трети етаж. Над третия етаж е изпълнена дървена покривна конструкция, оформяща трискатен покрив със стрехи от всички страни. Излети са само 4 броя стоманобетонови колони със сечение 20/20см. Втори и трети етаж се обслужват от стълбищна клетка със стоманобетонови площадки и рамена. Покривната конструкция е дървена с изолации и ламперия. Конструкцията на сградата в момента е монолитна, с носещи стоманобетонови колони, изпълнени изцяло от вътрешната страна на съществуващите ограждащи зидове, греди за първите две плочи /третата е безгредова/, носещи тухлени стени като тухлени шайби. В сградата е съществувал един вътрешен носещ зид в посока север-юг, пресичащ цялата сграда. Новите греди са стоманобетонови, стъпили на новите колони. Огледът на място показа, че част от вътрешните преградни стени в етажите са от стари единични тухли, но повечето преградни зидове са от нови тухли. Видими са на много места остатъци от премахнати зидове, на мястото на които сега няма стени. В избения етаж колоните са видими на същите места както на първия етаж, което означава, че изпълнението на колоните е направено от горния ръб на основите до горния ръб на надзидовете в третия етаж /бивш таван/. На втория етаж е изпълнена тераса - лоджия в североизточния ъгъл на сградата, която заема части и от двете фасади. Това е терасата, за която в протокола за оглед на 21.03.2013г. се твърди, че е отцепена и има пукнатини по стоманобетоновите пояси. Покривната конструкция е изцяло нова. Изпълнен е трискатен покрив с дървени греди, с изолация от каменна вата и покритие от ”Бардолин”. От вътрешната страна е накована дъсчена ламперия. В обобщение извършените строителни работи в сградата включват: 1) изпълнение на нови стоманобетонови подови конструкции /плочи/ на 3 нива, като първата плоча вероятно е по-рано изпълнена във времето; 2) изпълнение на три реда стоманобетонови колони в посока север-юг, изцяло вътрешни за сградата, до съществуващите тухлени зидове, два реда колони са до фасадните зидове, а трети ред е вътрешен (колоните до фасадите са по 4 броя за всяка от тях); 3) ново стоманобетоново стълбище за втори и трети етаж и нова стоманобетонова стълба за избени помещения; 4) нова трискатна дървена покривна конструкция; 5) изцяло нови довършителни работи вътре в сградата и по фасадите; 6) подменени са вътрешните инсталации, като не навсякъде те са довършени.

Тъй като в сградата е извършена замяна на основни носещи конструктивни елементи, основни части и инсталации и са изпълнени нови такива, вещото лице класира изпълненият строеж като ”реконструкция” по смисъла на т.44 от § 5 на ДР на ЗУТ. В процесната сграда е извършена цялостна замяна на подовите и покривната конструкции, а след изпълнението на стоманобетоновите колони във всички етажи може да се приеме, че е налице увеличаване на носимоспособността и устойчивостта на конструкцията на цялата сграда. Според вещото лице извършената реконструкция на сградата попада в обхвата на понятието за ”строеж" по смисъла на § 5,  т.38 от ДР на ЗУТ

Доколкото няма никакви данни за обитаем трети етаж на старата сграда, а на място се установява ползването на такъв като офиси, се установява и извършена промяна в предназначението на съществувало таванско пространство в жилищни помещения.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.761.1.1 заема северната половина на подземния етаж и целия първи етаж от сградата. Извършената реконструкция засяга цялата сграда, засегнати са еднакво всички етажи, всички вертикални и хоризонтални елементи, включително и основите. В този самостоятелен обект са изпълнени СМР, описани в обжалваната заповед като подлежащи на премахване. Изпълнението на заповедта ще доведе до конструктивна намеса и в СОС с идентификатор 56784.523.761.1.1.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че така както е формулирана заповедта за нейната реализация се изисква премахване на цялата конструкция на процесната сграда, което е равносилно на разрушаване на цялата сграда.

17. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 13ОА-556/05.03.2013 г. на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Централен“, на основание §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, е делегирано правомощието да издава заповеди по чл. 225а от ЗУТ.

ІV. За правото:

18. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

19. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

20. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.

21. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява сграда, обект на основното застрояване, V - та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

22. Констатираната от контролните органи и потвърдена от вещото лице подмяна на носещата конструкция на сградата, запълват понятието за „реконструкция“ по § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ - възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. По аргумент от чл. 148, ал. 13 във вр. чл. 151, ал. 1 от ЗУТ за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, при които се засяга конструкцията на строежа, задължително се изисква издаване на разрешение за строеж след извършено обследване по реда на чл. 176в. При тази фактическа обстановка се явява неоснователно възражението на оспорващия, че извършените в обекта дейности следва да се класират като „текущ ремонт“. Правилото на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ изрично изключва от обхвата на текущия ремонт действията, които засягат  конструкцията на сградата. Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. В този аспект се явява и ирелевантен въпросът дали сградата е под режима на § 53, ал. 1 или ал. 2 от ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 101 от 2015 г.), доколкото и в двата случая за всяка конструктивна намеса по правилото на ал. 3 се изисква проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред на този закон.

Неоснователни са и възраженията за наличието на неяснота в предмета на нареденото за премахване незаконно строителство. Ответният административен орган изрично се е позовал на фактите, отразени в констативен акт № 41 от 25.11.2019г. Този подход се явява допустим съобразно постановката на Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС, според което мотиви към административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта и в друг документ към изпратената преписка. Не може да има съмнение, че волята на контролния орган е да бъде премахнато незаконното строителство, обозначено като съществено укрепване на конструкцията на сградата, изразяващо се  в изпълнена нова стоманобетонова конструкция, състояща се от стоманобетонови колони на първи етаж, стомаобетонови колони и греди на втори етаж, стоманобетонова плоча над втори етаж, стоманобетонови колони и пояси в подпокривното пространство, върху които е изпълнен нов дървен покрив, с променена конструкция на покривните линии;  както и премахване на нови  трискатен покрив и увеличеното подпокривното пространство, довело до промяна на фасадата от юг, към ул. „Кап. Райчо“, съответно и очертанията на сградата във вертикално отношение. Броя и разположението на новите стоманобетонови колони се индивидуализира и в изготвената графична част към констативния акт.

23. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че дружеството – адресат на заповедта,  към момента на контролната проверка е притежавало процесното строителство в пълен обем. Действително, след съставяне на констативния акт и преди издаване на заповедта, собственикът се е разпоредил с правото си върху самостоятелен обект от сградата, придобит от заинтересованата в настоящото производство страна. Въпреки това съдът намира, че правилно е определен адресатът на обжалвания административен акт, тъй като констатациите за незаконност на строежа не се обуславят от правото на собственост върху него. След като към момента на установяване на незаконното строителство не друг, а именно дружеството „Фитополис Еко Оил“ ООД се е легитимирало като едноличен собственик на сградата, същото носи и тежестта по изпълнение на поставената административна принуда. Заинтересованата страна „Роберто 09“ ООД се явява последващ приобретател на част от строежа и като такъв понася и неблагоприятните последици от съществувалото към момента на придобиването незаконно строителство, макар и да не е адресат на заповедта (в този смисъл Решение № 3339 от 02.04.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1656/2007 г., II о.). От друга страна това, че приобретателят не е адресат на заповедта не означава липса на правен интерес, доколкото по делото безспорно се установява, че волеизявлението на административния орган засяга пряко и неблагоприятно правната му сфера. По аргумент от чл. 226, ал. 1 и ал 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, производството следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, което именно в случая е сторено в съдебната фаза, при което правото му на защита не се явява засегнато. Отношенията на приобретателя с неговия праводател, са ирелевантни за законосъобразността на акта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, тъй като същият има за цел да премахне незаконния строеж, а не да санкционира конкретно лице.

24. На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено,  че незаконният строеж, изразяващ се в „съществено укрепване на конструкцията на сградата с изграждане на нови носещи елементи и промяна на външното очертание на сградата във вертикално отношение“, е извършен след месец декември 2015 г. Този извод се подкрепя както от констатациите на контролните органи, отразени в протоколите за техническото състояние на обект от 21.03.2013г. и 16.05.2014г., така и от конструктивното обследване на сградата, извършено от трети незаинтересовани от спора правоспособни лица. При това положение строежът като изграден след 31.03.2001 г. не може да бъде признат за търпим.

25. Въпреки установената незаконност и нетърпимо на строежа, за да бъде допуснато премахването му се дължи и преценка за съразмерността на намесата в правната сфера на собствениците на сградата. Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в правото на частната собственост, респ. правото на жилище. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в съдебната практиката, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължение на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Релевантните за „необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства изискват тя да бъде „ … в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за намеса на Държавата в хипотезата на „допустимостта“ чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.), което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за „предотвратяване на безредици“ и като насърчаване на „икономическото благосъстояние на страната“ /така по делото Иванова и Черкезов срещу България пред ЕСПЧ/.

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел и нуждата от охрана на обществените интереси. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице, без значение физически или юридическо. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица. Противното би означавало да се допусне неравно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект - обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно строителство. Например:  законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството и др. В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него; отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

С оглед спецификите на настоящия казус, на първо място следва да се съобрази, че незаконното строителство отчасти е провокирано от обективно влошеното състояние на търпимата жилищна сграда. Действително необходимостта от заздравяването на един строеж /по начало законен/, чрез ремонтни и възстановителни дейности, сама по себе си не е оправдава извършването на ремонт и реконструкция, като вид строеж по §5, т.38 от ДР на ЗУТ, без строителни книжа. Въпреки това постигането на крайния резултат  - поддръжката на сградата в състояние, което не застрашава живота и здравето на обитателите й или трети лица, се явява съответен на основната цел на закона, залегнала в правилата на чл. 169, ал. 3 и чл. 195, ал. 1 от ЗУТ. Не следва да се пренебрегва и фактът, че в случая са положени и усилия за снабдяване със строителни книжа, за да бъде обезпечена тази намеса. Респективно контролните органи са установили и необходимостта от такава намеса. Собствеността върху строежа е придобита законно и добросъвестно. Същественото укрепване на конструкцията, чрез нови стоманобетонови колони и плочи, е изпълнено в обема на заварената търпима жилищна сграда, зад ограждащите й тухлени стени, без да се изменя външното й очертание в хоризонтално отношение. Явно е, че с това си поведение собственикът не е манифестирал поведение в ярък разрез с установения ред на държавно управление. Иначе казано изпълненото съществени укрепване на конструкцията на търпимата двуетажна сграда не се явява в крайна несъвместимост със защитаваните обществени интереси и целта на закона.  

Тук следва да се съобрази и смисълът на §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ, изключващ премахването на търпими строежи, както и да се зачете силата на присъдено нещо по решение № 2172/22.10.2014 г. по адм. дело № 702 по описа за 2014г. на Административен съд – Пловдив. Каза се в това производство е установена търпимост на „двуетажна масивна сграда със застроена площ 122 кв. м с изба“, построена в УПИ – I комплексно застрояване, подземен гараж и КОО, кв. 381 по плана на Трета градска част, гр. Пловдив, ***, съгласно нотариален акт № 196, том I, рег. № 1894, дело № 194/16.07.2007г.; вх. рег. № 19531/16.07.2007г., акт № 193, том 65, дело № 15496 от 16.07.2007г. и със застроена площ 120 кв.м, съгласно КК с идентификатор №56784.523.761.1. Според вещото лице, чието експертно становище бе прието без възражения от ответника и се споделя от съда, премахването на изградената стоманобетонова конструкция на сградата, в частност: стоманобетонови колони на първи етаж, стомаобетонови колони и греди на втори етаж, стоманобетонова плоча над втори етаж, стоманобетонови колони и пояси в подпокривното пространство, ще доведе до крайна конструктивна намеса, равносилно на разрушаване на цялата сграда. Не може да има съмнение, че един такъв резултата не съответства нито на волята на административния орган, доколкото същата не е насочена към премахване на сградата, нито на статута и на търпим строеж, още по – малко на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК и принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3 вр. ал. 5 от Конституцията на Република България. В този аспект частният интерес на оспорващия да съхрани основния субстрат на жилищната сграда се явява противопоставим на целта на закона. От друга страна  строежът не се установява в императивно забранена територия. Що се отнася до предвидената инфраструктура, респ. фактът, че търпимата сграда не е с траен градоустройствен статут, общественият интерес не се явява до такава степен неблагоприятно накърнен с извършените действия по укрепването й. Самата конструкция на сградата не влияе на правния и статус, не я прави законна, нито я поставя в по – благоприятен режим като застрояване, което следва да бъде запазено в бъдеще. Това са въпроси, които се решават в самостоятелни производства по устройство на територията, които са извън предмета на настоящия съдебен контрол.

В резултата на горния анализ съдът намира, че в случая не се обосновава „необходимостта“ от крайно неблагоприятната намеса в правната сфера на оспорващия и заинтересованата страна, окончаваща се в премахване на извършеното съществено укрепване на носещата конструкция на сградата - стоманобетонови колони на първи етаж, стомаобетонови колони и греди на втори етаж, стоманобетонова плоча над втори етаж, стоманобетонови колони и пояси в подпокривното пространство. Пороцесният административен акт, в тази си част,  се явява издаден в противоречие с принципа за съразмерност - чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3 вр. ал. 5 от Конституцията на Република България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

Не така стои въпросът с извършената конструктивна намеса в съществувалия четирискатен покрив на сградата, който е трансформиран в трискатен, в резултата на което е увеличено подпокривното пространство и е променена фасадата от юг, към ул. „Кап. Райчо“, съответно и очертанията на сградата във вертикално отношение. Тази конструктивна намеса не се явява крайно необходима за укрепване носещата  конструкция на сградата. Напротив, видно от доказателствата по делото, преследваната цел е била необитаемото подпокривно пространство да бъде трансформирано в жилище. Постигнатият краен резултат, макар да способства за подобряване цялостното състояние на търпимата жилищна сграда, се явява в пряк разрез със забраната по §53, ал. 2 от ЗИД на ЗУТ за промяна на външното й очертание във вертикално отношение. Респективно нареденото премахване на новия трискатен покрив не е от категорията конструктивни намеси, които могат да застрашат целостта на сградата, още по – малко да доведат до нейното цялостно разрушаване. В този аспект частният интересът на собствениците на сградата не може да бъде противопоставен на преследваната от закона цел, а именно да се гарантира върховенството на закона като се пресекат своеволия и безредици, така че строителните дейности да се разрешават след представяне на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред в рамките на ограниченията, поставени в §53 от ЗИД на ЗУТ.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на незаконно изградения трискатен покрив, в резултата на което е увеличено подпокривното пространство и е променена фасадата на търпимата сграда от юг, към ул. „Кап. Райчо“, не се явява непропорционално съобразно преследваната от закона цел. В тази част административният акт се явява законосъобразен, а жабата - неоснователна.

V. За разноските:

26. Предвид изхода на делото, претенциите на жалбоподателя и ответника за присъждане на разноски се явяват основателни. Доколкото делото не е от категорията с установен материален, а в закона липсва предвиден ред за пропорционалност, разноските следва да се присъдят така като са извършени и доказани.

Жалбоподателят е извършил разноски в размер на 1160 лева, от които 50 лева за държавна такса, 800 лева за адвокатски хонорара и 310 лева за възнаграждение на вещо лице. По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

 

 

По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение за юрисконсултска защита на ответника в размер на 100 лева.

По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК и предвид защитната теза на заинтересованата страна, с оглед изхода на делото, съдът намира, че претенцията й за присъждане на разноски е неоснователна.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ заповед № РД-19-1164/19.12.2019 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив, В ЧАСТТА, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Съществено укрепване на конструкцията на сградата с изграждане на нови носещи елементи …“ на двуетажна сграда с идентификатор 56784.523.761.1 в поземлен имот с идентификатор 56784.523.761 по КК и КР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I – комплексно застрояване, подземен гараж, кв. 381а по план на Трета градска част, ***, гр. Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Фитополис Еко Оил“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителите – И. К. Г. и К. В. Д. чрез адвокат Г.Д., срещу заповед № РД-19-1164/19.12.2019 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив, В ЧАСТТА, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „ … промяна на външното очертание на сградата във вертикално отношение“ на двуетажна сграда с идентификатор 56784.523.761.1 в поземлен имот с идентификатор 56784.523.761 по КК и КР на гр. Пловдив, представляващ УПИ I – комплексно застрояване, подземен гараж, кв. 381а по план на Трета градска част, ***, гр. Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив, да заплати на „Фитополис Еко Оил“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителите – И. К. Г. и Костадин Василев Даскалов, сумата от 1160 /хиляда сто и шестдесет лева/, представляващи съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Фитополис Еко Оил“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителите – И. К. Г. и Костадин Василев Даскалов, да заплати на община Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: