№ 22357
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С Р С, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ц Р Ц
при участието на секретаря Д Д Н
като разгледа докладваното от Ц Р Ц Гражданско дело № 20241110143774 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „Л И“ АД против С О.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
14.03.2020 г., в гр.София, на общински път, в района на кръстовището на бул. „...“ и ул.
„...“ настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил „М”,
модел „6“ с рег.№ ......., с водач Й. И. И. попаднал в несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно. За събитието бил съставен Проткол за ПТП №....../14.03.2020
г. на органите на МВР. Към датата на посоченото ПТП, собственикът на горепосочения
автомобил имал сключен с ищеца договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица
№........ със срок на застрахователно покритие от 29.08.2019 г. до 28.08.2018 г. След
събитието, във връзка с подадено уведомление за щета и в изпълнение на
задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор, при ищеца била
образувана преписка по щета №5000-1261-20-250764. При извършен оглед на
застрахования автомобил били констатирани увреждания на предна дясна гума, за
която щета, при съобразяване на вида и степента на увреждане, бил определено
застрахователно обезщетение за собственика на увредения автомобил в размер на
148,99 лева. Посочената сума била изплатена на собственика на увреденото МПС- В М
И.а с преводно нареждане от 24.04.2020 г. Ищецът твърди, че пътят, по който се е
движил процесния автомобил при настъпване на пътно-транспортното произшествие, е
част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря С О. С регресна
покана ищецът поканил ответника да му възстанови застрахователното обезщетение,
1
но ответникът не изпълнил задължението си. Ето защо, със заявление от 21.05.2024 г.
ищецът иниицирал заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК за сумата в размер
на 213,46 лева, включваща главница за изплатено от ищеца ЗД „А“ обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ в размер на 148,99 лева и 10 лева
ликвидационни разноски, както и сумата в размер на 54,48 лева – лихва за забава
върху изплатеното обезщетение за периода 20.05.2021 г. - 20.05.2024 г. Поради
подадено от длъжника възражение, на ищеца било указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, което се изпълнявало с подаването на исковата молба по
настоящото дело.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът – С О, му дължи сумата в размер на 213,47 лева,
от които сумата в размер на 148,99 - главница за изплатено от ищеца ЗК „Л И“ АД
обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ и 10 лева ликвидационни
разноски, както и сумата в размер на 54,48 лева – лихва за забава върху изплатеното
обезщетение за периода 20.05.2021 г. - 20.05.2024 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №30019/2024 г. по описа на С Р С, 35 състав.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Оспорва механизма на ПТП и фактическата
обстановка, посочена в протокола за ПТП. Протоколът бил съставен от служител на
МВР, който не е бил свидетел на процесното ПТП. Органите на МВР не били посетили
мястото на инцидента, поради което протоколът се базирал само на субективните
възприятия на водача на МПС. Не бил изготвен снимков материал, изискуем съгласно
чл.2, ал. 2 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, с оглед на което ответникът оспорва на твърдяното място да е
била налице „необезопасена дупка“ на пътното платно. Ето защо намира, че
протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в
него обстоятелства. Не били налице никакви доказателства за размерите на дупката, за
да се направи обосновано заключение за причинно-следствената връзка между
наличието на дупка и настъпилите щети върху автомобила. Твърди също така, че
ищецът бил заплатил застрахователното обезщетение в разрез със собствените си
Общи условия за застраховане на сухопътни МПС. Договорът не покривал
застрахователни рискове, причинени от неравности на пътното платно, а единствено –
пътно-транспортни произшествия, каквото настоящият инцидент не бил съгласно
определението дадено в Общите условия. Ответникът навежда възражение за
съпричиняване на процесното ПТП поради несъобразяване на поведението си с
пътната обстановка. Водачът на МПС не бил изпълнил задължението си по ЗДвП да се
движи със съобразена скорост, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие.
2
Поддържа, че С О е изпълнявала задълженията си по поддържане на пътя в
съответствие с нормативната уредба, като е сключила със „С З 3“ ДЗЗД Договор за
извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения за процесния пътен участък. Твърди, че дружеството-изпълнител по
договора било изпълнило задълженията си и процесният пътен участък бил
ремонтиран.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи
правопораждащи факти по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/
заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец и
размера на дължимото обезщетение; 3/ предпоставките по чл.49 от ЗЗД - вреди; тези
вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил
работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод
на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага –
чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
Като доказателство по делото е представена застрахователна полица
№......../27.08.2019 г., сключена между ищеца ЗК „Л И“ АД и В М И.а за имуществена
застраховка „Каско“ на л.а. марка „М“, модел „6“, номер на рама:
........................................ с период на застрахователно покритие 29.08.2019 г. -
28.08.2020 г., с посочено покритие „Клауза 1“. За договора имуществена застраховка е
предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен
във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими
задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото е проведено пълно и главно
доказване на наличието на облигационно правоотношение по договор за застрахова
„Каско на МПС“ относно процесния увреден автомобил, действащ към момента на
настъпване на процесното ПТП.
Като доказателство по делото е представен протокол за ПТП №1....../14.03.2020 г.,
съставен от служител на ОПП на СДВР, в който данните за увреденото МПС са
3
попълнени в графата „Участник 2“, като в графа „Обстоятелства, причини и условия
за ПТП, извършени маневри и други материални щети“ е посочено следното:
Участник 2 се движи по бул. „...“ в посока от бул. „.......“ към бул. „.......“ и на
кръстовището с ул. „...“ реализира ПТП в несигнализирана и необезопасена дупка.
За установяване механизма на процесното пътнотранспортно произшествие по
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Й. И. – водач на
процесното МПС към момента на пътно-транспортното произшествие. Свидетелят
заявява, че си спомня за ПТП през март 2020 г., като същото настъпило на бул. „...“ по
пътя „Евро мастер“. Свидетелят споделя, че управлявал автомобил „М 6“, комби,
движел се в посока към Волуяк, когато на едно Т-образно кръстовище попаднал в
трап. Сочи, че към момента на ПТП валяло дъжд, движел се леко с автомобила заради
дъжда. ПТП-то настъпило вечерта, движението не било интензивно, но не могъл да
избегне дупката, тъй като се разминавал с друг автомобил. Свидетелят сочи, че
дупката била в дясно на пътното платно. След това завел щета – за предна дясна и
задна дясна гума, но щетите се оказали доста повече- имало изкривени компоненти по
автомобила. След ПТП се обадил на КАТ, дошъл патрул и написали протокол.
Получил обезщетение.
По делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвена.
Съгласно заключението на вещото лице механизмът на ПТП е следният: лек автомобил
„М 6“ при движение в гр. София, по бул. „...“ с посока от ул. „.......“ към ул. „.......“, като
на кръстовището с ул. „...“ реализира ПТП в несигнализирана и необезопасена дупка
на платното за движение. Всички увреждания на автомобила, отразени в описа на
застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
Според заключението стойността необходима за възстановяване на л.а. „М 6“, рег.
№......., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 155,09 лева.
Като доказателство по делото е представена и приета и преписка по щета №5000-
1201-20/250764, от която се установява, че уведомлението за щета е подадено от
водача Й. И. на 14.03.2020 г., като описаните в уведомлението обстоятелства напълно
съответстват на отразените в протокола за ПТП, съставен от служител на СДВР. От
представеното опис-заключение №L********** от 16.03.2020 г. – част от преписката
по процесната щета, се установява, че застрахователят е приел като щета вредата по
предната дясна гума на автомобила, която подлежи на подмяна, като съгласно
експертизата по щета №5000-1201-20/250764 от 09.04.2020 г. дължимото обезщетение
за възстановяване вредите върху застрахования автомобил е в размер на 148,99 лева,
които са били изплатени на В М И.а (собственик на увредения автомобил) с преводно
нареждане от 20.04.2020 г.
Настоящият състав намира, че от представените по делото доказателства, а
4
именно – преписка по щета №5000-1201-20/250764, гласните доказателства от разпита
на св. И. и съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 14.03.2020 г. е
реализирано ПТП с л.а. „М 6“, с водач на л.а. Й. И., който при движение в гр. София,
по бул. „...“ с посока от ул. „.......“ към ул. „.......“ на кръстовището с ул. „...“ реализира
ПТП в несигнализирана и необезопасена дупка на платното за движение, в резултат на
което е била увредена предна дясна гума на процесния автомобил.
Неоснователни са възраженията на ответника – С О относно обстоятелствата по
съставяне на протокола за ПТП и невъзможността същият да бъде ползван като
доказателство по делото, доколкото съставилият го служител на МВР не бил очевидец
на ПТП. След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед
на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него,
които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на
движение на автомобила, наличието, разположението и размерите на дупката на пътя
и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното
платно или нейното обезопасяване. По отношение на възприетите от съставителя
факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно и наличието на
щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по
смисъла на чл. 179 от ГПК, като оплакванията на ответника за противното са
неоснователни. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело
при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Отразените в протокола
обстоятелства съответстват и на подаденото от водача на увредения автомобил
уведомление от 14.03.2020 г., в което е посочил, че на 14.03.2020 г., се е движил по бул.
„...“ в посока ....... и на кръстовището с ул. ... се ударил в дупка. Тези факти, заявени от
водача на процесното МПС в уведомлението, се потвърждават от него и показанията,
които същият дава пред съда като свидетел в откритото съдебно заседание на
13.11.2024 г. Не на последно място – вещото лице по автотехническата експертиза,
след запознаване с приетите писмени доказателства, е посочило, че щетите,
удостоверени от длъжностното лице в протокола за ПТП и щетите, посочени в описа
на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП, описан в
протокола.
Неоснователно е възражението на ответника за липсата на покрит по
застраховката риск, доколкото съгласно раздел XIV от Общи условия за застраховане
на сухопътни МПС договорът не покривал вреди, причинени от неравности на
пътното платно, а единствено – пътно-транспортни произшествия. В Раздел XIV от
Общи условия за застраховане на сухопътни МПС при ищцовото дружество съдържат
дефиниции на покритите по различните клаузи застрахователни рискове, като за
покрит риск „пътнотранспортно произшествие“ е дадено следното определение: по
5
време на движение и/или в паркирано положение – внезапно сблъскване на МПС с
друго МПС и/или с други подвижни и неподвижни обекти, в т.ч. животни по време на
движение на управляваното МПС по обществената пътна мрежа, включително и в
паркирано положение, свличане и/или потъване на МПС вследствие изброените по-
горе събития. Съдът намира, че дупката на пътното платно отговаря на определението
за „неподвижен обект“, с който е настъпил сблъсък на 14.03.2020 г. и така е
реализирано процесното пътнотранспортно произшествие.
Не се спори по делото, че в тежест на ответника е вменено задължението да
поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията за
движението, което означава да отстранява всяка неизправност на настилката, която
създава опасност от повреждане на движещите се по нея МПС-та (чл. 31 от Закона за
пътищата).
Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебно-автотехническа
експертиза, стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 155,09 лева.
Неотносимо към основателността на иска е обстоятелството, че процесният пътен
участък е бил след завършен ремонт към датата на ПТП. По делото са налице
достатъчно убедителни доказателства за наличието на твърдяната в исковата молба
неравност на пътното платно, в която е попаднало процесното МПС. Наличието на
сключен договор за поддръжка на пътния участък, на който е настъпило ПТП-то, не
може да бъде противопоставено на ищеца, доколкото лицето, с което е сключен
договорът за поддръжка на процесния пътен участък, отговаря за евентуално
неизпълнение на задълженията си по договора за обществена поръчка единствено в
отношенията си с възложителя (ответник в настоящото производство), но не и по
отношение на трети за договора лица, какъвто е ищецът.
В отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване от страна
на водача, като същото е основано на теоритични постановки относно
съпричиняването на вредоносния резултат и анализ на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. От
изложените обстоятелства може да се направи извод, че се твърди движение от страна
на водача на МПС с несъобразена скорост. В насока на тези твърдения обаче не са
представени никакви доказателства от ответника С О, поради което така направеното
възражение е неоснователно.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявената от ищеца
регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно – налице е облигационно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ относно процесния
автомобил, в срока на застрахователното покритие по което (на 14.03.2020 г.) е
настъпило пътно-транспортно произшествие на път от общинската пътна мрежа, за
6
чиято поддръжка отговаря ответната община, като в резултат на ПТП е увредена
предна дясна гума на процесния автомобил, за което на собственика му е заплатено
застрахователно обезщетение от 148,99 лева
С оглед на горното, исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е основателна и следва да бъде уважена в
пълен размер от 158,99 лева, от които 148,99 лева – сумата, заплатена от ищеца като
застрахователно обезщетение, и 10 лева – ликвидационни разноски.
По претенцията за лихва за забава с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното. За уважаване на иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД необходимо е доказване съществуване на главен
дълг и забава на длъжника в изплащането на задължението му.
Наличието на главен дълг беше установено в настоящото производство по иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Като доказателство по делото е представено писмо с изх. №5111/05.05.2020 г.,
изпратено от ищцовото дружество до С О, получено от ответната община на
08.05.2020 г., с което се уведомява ответната община за настъпилото ПТП и
съдържащо покана за плащане на регресната сума.
В настоящото производство се претендира лихва за забава за периода 20.05.2021
г. - 20.05.2024 г. Съгласно чл. 84 ЗЗД при задължения без определен срок за
изпълнение, каквото е процесното, длъжникът изпада в забава от поканата, т.е. в
случая от 08.05.2020 г. Предвид изложеното, съдът намира, че е доказана и втората
предпоставка на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно – изпадането в
забава.
За претендирания от ищеца период 20.05.2021 г. -20.05.2024 г. размерът на
законната лихва за забава върху дължимата от ответника сума в размер на 158,99 лева
– заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, е в размер на
54,48 лева, предвид което искът се явява основателен в пълен размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има само ищеца. Същият претендира
заплащането на разноски, както следва: 25 лева- за държавна такса в заповедното
производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство;
25 лева – държавна такса в исковото производство, 250 лева – депозит за изготвяне на
САТЕ, 50 лева – депозит за призоваване на свидетел и юрисконсулстско
възнаграждение. Предвид уважаване на исковете в пълен размер, следва да бъдат
присъдени изцяло претендираните разноски.
Относно юрисконсултското възнаграждение за исковото производство, съдът
намира следното.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37 от
Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към момента
на претендиране от страна на ищеца на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по
дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до
360 лева. Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и
проявената от процесуалния представител на ищцовото дружество активност в
процеса, намира, че на ищцовото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗК „Л И“ АД, ЕИК:
................... срещу С О, ЕИК: ..................... искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата
158,99 лева (сто петдесет и осем лева и 99 стотинки), представляваща главница за
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, изплатени от ищеца на собственика на л.а. М 6, рег.
№ ......., застрахован при ищеца, за вреди настъпили от ПТП на 14.03.2020 г. при което
водачът на л.а. М, модел 6, с рег. № .................... попада в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно в град София, ведно със законна лихва за
период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 54,48 лева (петдесет и
четири лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.05.2021
г. до 20.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№30019/2024 г. по описа на С Р С, 35 състав.
ОСЪЖДА С О, ЕИК: ..................... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
ЗК „Л И“ АД, ЕИК: ................... сумата в размер на 75 лева – разноски, сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №30019/2024 г., както и сумата в размер на 425
лева – разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
8
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при С Р С: _______________________
9