Р Е Ш Е Н И Е
№ 260720 08.03.2021г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно
заседание на десети февруари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Нназарева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16922 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 415, ал. 1 ТПК, вр. с член 30, ал. 3 от ЗС.
Ищецът С.С.Г., ЕГН **********,
представляван от адв. П., е предявил срещу ответника Г.И.Д., ЕГН **********,
представляван от адв. П., иск за признаване за установено в отношенията между
страните, съществуването на парично вземане в полза на ищцата, представляващо
сумата от 2233,23 лева, получена без основание от ответника ¼ част от
сумите за рента на зем. земи, находящи се в землището на с. Д., общ. П., обл.
В. с площ от 28571 дка и нива в м. *******, с площ от 24,7 дка за периода
2014-2018г. по силата на сключен договор за аренда от *****., сключен със
„*******, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от 02.07.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.
В срока по член 131
ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се признава до
размера на 678,25 лева, съобразно делът от 1/8 ид. ч. от правото на
собственост, притежавано от ищцата, върху отдадените под аренда зем. земи.
Представя се завещание от ****.,
извършено от И.П. Д. с което последната е завещала на сина си И. Б.
собствените си и наследените от същата
зем. земи. Ответникът не оспорва обстоятелството, че с решение № ***** от
****г. на насл. на Д. Д. е възстановена собствеността върху описаните в
исковата молба зем. земи.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Страните не спорят относно обстоятелствата, че описаните
в исковата молба зем. земи са били възстановени в лицето на общия им
наследодател Д. И. Д., починал на *****г. в с. Д., обл. В. на основание зем.
реституция с решение № *******. съгласно одобрен план за земеразделяне за
землището на село Д., както и че земите са били отдадени под аренда от бащата
на ответницата И. Б. на 09.08.2013г. за 9 стопански години, считано от
01.10.2013г. до 01.10.2022г., като ответницата е получила за процесния период
рента в размер общо 5426 лева. Не се оспорва и факта на образуване на
заповедното производство и издаването на заповед за изпълнение срещу ответника.
Видно от представеното от ищцата у-ние за
наследници на починалия Д. Д. се установява, че след смъртта му негови
наследници са преживялата му съпруга И. Д., починала на ****** г. и трите му
***: *** И. Б., починал на ****г., чиято **** е ответницата; *** Д. Г. починала
на ****г., чийто *** е ищецът и **** Д.М., починала без деца и съпруг на ****г.
След смъртта на И. Б., същият е наследен от
неговите низходящи децата му Д. и Г.Д.,
съответно Д. Г. е наследена от **** Д. и С.Г., а починалата Д. М. е наследена
от низходящите на *** И. Б. *** Д. Г.. Така ищцата получава 1/6 ид.част от
майка си и 1/12 ид.ч. от леля си, или общо
3/12 ид.ч., като след съкращение на числителя и знаменателя на дробта с
числото три се получава ¼ ид.ч. за ищцата.
Възражението на ответника, че черпи права от
извършеното в полза на неговия баща завещателно разпореждане от И. Д е
неоснователно. Този завет е недействителен, доколкото към момента на откриване
на наследството на И. Д. – деня на нейната смърт, последната не е притежавала в
патримониума си правото на собственост върху описаните в исковата молба зем.
земи. Собствеността върху земите е възстановена след смъртта й, през ****
година по силата на решението на ПК П., доколкото решенията по член 27, ал. 1
от ЗСПЗЗ имат конститутивно действие относно обекта на собственост. Решението
на на КС, касаещо обявяването на противоконституционността на член 90а от ЗН,
има за приложно поле само завещанието, а не завета, за който се прилага
разпоредбата на член 19, ал. 1 от ЗН. Отделно от това решението на КС следва по
време решението на ПК за възстановяването на собствеността на насл. на Д.Д..
Съгласно представената от арендатора справка за
изплатената на ответницата рента за периода от 1914 до 1918 г. е видно, че
същата е получила сумата от 5 426 лева, като на ищцата на основание член 30,
ал. 3 от ЗС съобразно притежаваната ¼ ид.ч. от правото на собственост
върху съсобствените вещи се следва сумата от 1356,50 лева, като за разликата
над този размер до пълния предявен от 2233,23 лева искът като неоснователен ще
се отхвърли.
По разноските:
На ищцата съобразно уважената част от иска ще се
присъдят разноски по заповедното производство в размер на 27,13 лева за
държавна такса и 182,22 лева за адв. възнаграждение, а за исковото производство
в размер на 27,13 лева държавна такса и
182,22 лева за адв. възнаграждение.
На ответника по съразмерност съобразно
отхвърлената част от иска ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 156
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца С.С.Г., ЕГН ********** съществува
парично вземане спрямо ответника Г.И.Д., ЕГН **********, представляващо сумата
от 1356,50 лева, получена без основание от ответника ¼ част от сумите за
рента на зем. земи, находящи се в землището на с. Д. общ. П., обл. В. с площ от
28571 дка и нива в м. ********, с площ от 24,7 дка за периода 2014-2018г. по силата
на сключен договор за аренда от ****г., сключен със „*****, ведно със зак.
лихва върху главницата, считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане,
за което вземане има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на член 410 ГПК по ч. гр. дело № 10972/2019г. на ПРС, V гр.с., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1356,50 лева до пълния й предявен
размер от 2233,23 лева, като неоснователен..
ОСЪЖДА Г.И.Д., ЕГН ********** да заплати
на С.С.Г., ЕГН ********** разноски по заповедното производство в размер на
27,13 лева държавна такса и 182,22 лева за адв. възнаграждение, както и
разноски по исковото производство в
размер на 27,13 лева държавна такса и 182,22 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** да заплати
на Г.И.Д., ЕГН ********** разноски по съразмерност от 156 лева адв.
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
КЯ