№ 406
гр. Русе , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ГЮН. Б. АЛ., чрез адв. В.В., депозирана
против наказателно постановление № 38-0000225/03.02.2021г., издадено от
Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за
нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАП.
С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при грубо
нарушаване на административнопроизводствените правила и в противоречие
с материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е извършвал
обществен превоз на 4 броя пътници от Р. България за Ф. Р. Германия и
Кралство Белгия, както и че Р. Р. П. не му е заплатил сумата от 130 евро за
такъв превоз, поради и което жалбоподателят не е нарушил чл. 6, ал. 1 ЗАП.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него
защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
1
прения инвокира доводи, че в АУАН и НП не са индивидуА.зирани три от
лицата, по отношение на които се твърди, че е извършван обществен превоз,
което според процесуалния представител на жалбоподателя съставлява
съществено процесуално нарушение, допуснато при описание на
нарушението. На следващо място се излагат съображения, че след датата, на
която се твърди, че е извършено деянието, за което е санкциониран
жалбоподателят е нА.це промяна в § 1, т. 1 на ДР на ЗАП, като към настоящия
момент, за да е нА.це извършване на обществен превоз се изисква превозът да
е за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, а не както е
било преди изменението или икономическа облага. На следващо място се
релевират доводи, че за да нА.це обществен превоз същият следва да е за
чужда сметка или срещу заплащане, а в случая не е посочено, че плащането е
за водача, което също е самостоятелно основание за отмяна на оспореното
наказателно постановление. На последно място се излагат доводи, че при
съвкупната преценка на всички доказателства и начина, по който е
формулирано административнонаказателното обвинение, деянието не
покрива признаците на състава на нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Органът издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е становище, в което се релевират доводи,
че административното нарушение е безспорно установено и доказано и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
2
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 285383/20.12.2020г. против жалбоподателя, за това,
че на 20.12.2020г., около 22,30 часа, в град Русе, ГКПП Дунав мост, изход от
Р. България, управлявал лек автомобил марка Мерцедес, модел „Спринтер“,
категория М 1, с рег. № СС 73 60 АТ, собственост на Бейджет Себайдин
Белчет, с ЕГН: **********, като извършвал обществен превоз на 4 броя
пътници от Република България за Федерална Република Германия и за
Кралство Белгия, за което пътника Р. Р. П., с ЕГН: ****, е заплатил сумата от
130 евро на водача. При извършената проверка водачът не е представил
заверено копие на лиценз за извършване на международен обществен превоз
на пътници, като след направена справка в информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – Раздел „Лицензи“ е
било установено, че моторно превозно средство с рег. № СС 73 60 АТ не е
включено в списък на МПС към лиценз.
Въз основа на така установеното, актосъставителят е субсумирал
установените от него фактите като нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАП, извършено
от жалбоподателя.
АУАН е подписан от нарушителя, като в него същият е отразил, че
няма възражения.
Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квА.фикация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАП
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
3
Не са нА.це противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както
гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се в хода на административнонаказателното производство
факти.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е нА.це противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, касаещи допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия нарушението е описано, чрез посочване от страна на
административнонаказващия орган на всички обективни признаци на състава
на нарушението, за което ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача и по начин, който напълно позволява на наказаното
лице, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Изрично са посочени, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП конкретното МПС, чия
собственост е същото, за къде е бил превозът, конкретна заплатена сума за
превоза и от кое лице и на кого е извършено плащането, както и
обстоятелството, че моторното превозно средство не е включено в списък на
МПС към лиценз. Така описано нарушението, според настоящия съдебен
състав, съдържа всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, включени в неговия състав и въз основа на тези факти, които
са намерили отражение, както в АУАН, така и в НП нарушителят е могъл да
разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и
в какво се изразява същото и по никакъв начин не е ограничено правото на
защита на жалбоподателя, както да бъде запознат с всички приети за
осъществили се факти, така и да организира защитата си във връзка с така
приетите за осъществили се фактически положения. Неотразяването в АУАН
и НП на имената на останА.те трима броя пътници, според настоящия съдебен
състав не представлява съществено процесуално нарушение, при описание на
нарушението, тъй като не е накърнило правото му на защита, да разбере, за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да
организира защитата си.
По изложените мотиви, съдът намира за неосноватени релевираните
с жалбата доводи, касаещи допуснати в хода на производството съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП
Обстоятелството, че водачът е бил запознат, още към момента на
съставянето на АУАН, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
5
отговорност се доказва и от гласните доказателства, приобщени, чрез разпита
на актосъставителя и изричното отразяване в АУАН от страна на
жалбоподателя, че няма възражения срещу съставения му АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАП Обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността….“.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП предвижда административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, което се налага на водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Съгласно легалните дефиниции на понятията „Обществен превоз“,
„Превоз на пътници“ и „Икономическа облага“, дадени в § 1, т. 1, т. 2 и т. 56
от ДР на ЗАП
„Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство.
„Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
„Икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето
не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне
разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови
ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото
действие на пазарните механизми.
Действително след деянието, за което е санкциониран
6
жалбоподателят и преди издаване на наказателното постановление е нА.це
промяна в легалната дефиниция на понятието „Обществен превоз“, като за да
бъде приет един превоз за обществен след промяната съюзът „или“ пред
икономическа облага е заменен със съюзът „и“.
Настъпилата промяна, според настоящия съдебен състав не води до
отпадане на наказуемостта на деянието, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
В конкретния случай от доказателствата по делото – показанията на
разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д. С. Д.,
чиито показания по своята доказателствена същност представляват преки
доказателства, депозирани от лице пряко и непосредствено възприело
фактите, за които свидетелства безспорно се установява и доказва, че на
посочената в АУАН и НП дата именно жалбоподателят е бил водач на
посоченото МПС, което не е негова собственост и със същото е извършвал
превоз на посочените 4 бр. пътници, срещу което е получил сумата от 130
евро от единият от пътниците, а именно Р. Р. П.. В същата насока са и
събраните в хода на протеклото административнонаказателно производство
писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
Така установените и доказани фактически положения, според
настоящия състав изцяло покриват състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Именно на жалбоподателя, в качеството му на водач на моторното
превозно средство е била заплатена сумата от страна на единия от пътниците
Р. Р. П., в размер на 130 евро, която сума е заплатена именно за превоз до
Федерална Република Германия. По отношение на друг от пътниците Ю. А.ш
А., разходите във връзка с пътуването в размер на 100 евро, същият е
следвало да заплати след пристигането си. Отделно от това е нА.це и
икономическа облага тъй като е нА.це избягване на разходи, свързани с
дейност по извършване на обществен превоз на пътници, включително
разходи, във връзка с удостоверение за професионална компетентност на
водача, в хипотезата на извършван обществен превоз.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП именно водачът е
субект на административнонаказателната отговорност и правилно е
7
ангажирана именно неговата отговорност.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи неправилно
приложение на материалния закон и недоказаност на деянието.
В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение № 170 от 28.06.2021 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д.
№ 143/2021 г. и Решение № 149 от 11.06.2021 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д.
№ 126/2021 г.
Не са нА.це предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, което да
обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. Конкретните особености на
деянието, а именно че се касае за международен превоз на пътници и броят на
пътниците, според настоящият съдебен състав също изключва приложението
на чл. 28 ЗАНН, в настоящия случай.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива не са претендирани от
наказващия орган, поради и което не следва да бъдат присъждани в полза на
същия.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0000225/03.02.2021г., издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на ГЮН. Б. АЛ., ЕГН:
**********, с адрес ********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева,
за нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
8
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9