№ 147
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100506896 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.08.2020г., гр.д. 5316/19г., 73 с-в осъжда Агенция „П.
И.” да заплати на ЗАД „А.“ АД на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49
ЗЗД сумата 6 706.44 лв., представляваща обезщетение за претърпените на
26.05.2013г. имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. ******* от
попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно при
движението по републикански път, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица № 0306В066536 срещу причинителя на вредата, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 28.01.2019г. до изплащане на сумата;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 2 042,26 лв. – обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл.49 през периода 31.01.2016
– 28.01.2019 г. и сумата 649,95 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска
Агенция „П. И.”. Счита, че не е съставен протокол за ПТП. Недоказани са
механизмът на ПТП, мястото на инцидента и причинната връзка между
1
произшествието и претърпените вреди. Липсва яснота за цялостната П.
обстановка, няма снимков материал, произшествието не е извършено в
присъствие на актосъставителя. Не се установява дали водачът на автомобила
е бил в състояние да възприеме и избегне пропадането в дупка на пътя, с
оглед евентуално въздействие на алкохол, умора, техническа неизправност на
автомобила, лоша метереологична или П. обстановка. Не е изяснено дали
действа при груба небрежност или умисъл. Съставените от застрахователя
опис-заключение, доклад по щета и ликвидационен акт не съдържат всички
задължителни реквизити. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът ЗАД „А.” АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
По аргумент на противното основание от изчерпателно изброените
хипотези в чл.125, т.1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че при ПТП с
2
имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява
органите на МВР-КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото на
произшествието и да съставят съответен протокол. Наред с това, в чл.6, т.4 от
Наредба № І3-41 от 12 януари 2009г. за документите и реда за съставянето им
при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния
център към Гаранционния фонд ясно се предвижда, че не се посещават от
органите на МВР - „П. полиция”, и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС. В този смисъл, законовият и
подзаконов нормативни актове не съдържат изрично изискване всяко ПТП да
бъде посещавано от служител на КАТ, което да е придружено със съставяне
на протокол за ПТП, а само ПТП-та, настъпили в конкретни хипотези,
различни от настоящата за попадане в необезопасена неравност на пътя.
По принцип, протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно
механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
В тази част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице-
актосъставител за факти, осъществени пред него по смисъла на чл.179, ал.1
ГПК, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил пред
него участника в пътния инцидент. Тези обстоятелства подлежат на пълно и
главно доказване, когато бъдат своевременно оспорени от насрещната страна.
Независимо че за процесния пътен инцидент няма представен протокол за
ПТП, след като съставянето му не е задължително съобразно чл.125 ЗДвП,
обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната връзка с вредите
могат да бъдат установени с други доказателствени средства.
В тази връзка са декларация и уведомление за щета, съставени от Д.Г.
А., собственик и водач на увредения автомобил, застрахован по „ГО“ при
ищеца ЗАД „А.“ АД, показанията на водача – свидетеля А. и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза. От съвпадащите данни по тези
доказателствени средства се установява, че на 28.05.2013г., при движение с
разрешена скорост по републикански път в участъка между гр. Вакарел и гр.
Нови Искър, застрахованият автомобил попада в разположена на П.та лента
несигнализирана дупка, като в резултат настъпва удар и щети за МПС-то.
Вещото лице установява причинно-следствена връзка между механизма на
ПТП и причинените имуществени вреди.
3
Въззивният съд отчита заинтересоваността на свидетеля от
благоприятния за ищеца изход на делото. Това, обаче не води до
недопустимост на показанията по аргумент на противното, черпен от чл.164
ГПК. Свидетелят е разпитан след предупреждение за наказателна отговорност
при лъжесвидетелстване. Показанията на заинтересован не следва да се
кредитират само, ако са опровергани или разколебани от противоречащи им
преки доказателствени средства, при извършена преценка по реда на чл.172
ГПК. След като липсват други данни по делото в смисъл, различен от
установения от свидетеля, няма пречка да се възприемат показанията.
Релевантно е попадането на автомобила в участък на неравност от
пътното платно. При този доказан факт, съдът намира, че щом П.та неравност
не е била обезопасена и обозначена, не е било възможно своевременното й
възприятие, с оглед избягване на произшествието. Налице е условие, без
което вредата не би настъпила при нормално стечение на обстоятелствата.
Изцяло в тежест на ответника, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, е да докаже
правоизключващите си възражения, доколко водачът на автомобила е в
състояние да възприеме и избегне пропадането в дупка на пътя, с оглед
евентуално въздействие на алкохол, умора, техническа неизправност на
автомобила, лоша метереологична или П. обстановка, дали действа при груба
небрежност или умисъл. Подобно успешно доказване за съпричиняване не е
проведено.
Напълно ирелевантно за спора е доколко едностранно съставените от
застрахователя опис-заключение, доклад по щета и ликвидационен акт,
съдържат нормативно задължителните реквизити. Тези частни
свидетелстващи документи по чл.180 ГПК не се ползват с материална
доказателствена сила. Вписаните в тях факти от значение за спора подлежат
на проверка с обсъдените вече други преки доказателствени средства.
Следва да се ангажира отговорността на ответника АПИ, който на
основание чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ ПП на ЗП има задължение да организира
дейностите по поддържане на платното за движение на републикански път в
границите на села или селищни образования, каквато е настоящата хипотеза.
Искът по чл.213, ал.1 КЗ/отм./ е изцяло основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
4
следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.08.2020г., гр.д. 5316/19г., 73 с-в.
ОСЪЖДА Агенция „П. И.”, гр.София, бул. „******* да заплати на ЗАД
„А.“ АД, гр.София, ул. ******* сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5