№ 1974
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100512180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 12.07.2021г., постановено по гр.д. № 28324/2020г. на СРС,
ГО, 150 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове от „Т.С.” ЕАД срещу Й. К. СТ. с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване
съществуването на следните вземания: за сумата от 390, 91 лева – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент *******, находящ се в гр. София, жк „*******, абонатен
номер 220352, за периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 33, 99
лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2016г. до
м.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане и за
сумата от 58, 50 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 15.09.2017г. до 30.10.2019г. върху стойността на доставената топлинна
енергия, като предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е
отхвърлен за периода от м.05.2016г. до м.10.2016г., както е отхвърлен изцяло
1
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 7, 53 лева - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016г. до
30.10.2019г.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от Й. К. СТ., в която са
изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства. Излага доводи, че представените и приети експертизи са
изготвени въз основа на документи, които не са приети като доказателства по
делото, а са изходящи такива от счетоводството на ищцовото дружество.
Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила като е приел заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което не е изготвено на базата на реално отчетеното
количество топлинна енергия. Оспорват се изводите на съда, че качеството
собственик на процесния имот е обосновано с волеизявлението на ответника в
списъка на етажните собственици, представляващ неразделна част от
протокола от общото събрание на етажната собственост. Изложени са доводи,
че съдът не е приложил правилно института на погасителната давност.
Поддържа становище, че по делото не са ангажирани доказателства за
съществуването на договорни отношения между етажната собственост и
фирмата, извършваща дялово разпределение, поради което оспорва
основателността на претенцията за заплащане на цена на услугата дялово
разпределение. По тези съображения е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят изцяло.
Насрещната страна "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, в които са
отхвърлени предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната
енергия и изискуемостта на вземането.
Според действащата към 1991г. уредба – чл. 5 от Наредба № 1 за
ползване на топлинна енергия /отм./, както и съгласно §1, т.13 от ДР на
Закона на енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /действал за
периода от 1999г. до м.03.2004г./, „потребител” е физическо и юридическо
лице, което получава топлинна енергия от енергийното предприятие и я
използва за собствени нужди. Нормата на чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ предвижда
продажбата на топлинна енергия за битови нужди да се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия. Ал. 4 от същата разпоредба
предвижда, че потребители на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.
Аналогична е и уредбата при действието на ЗЕ – в § 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ
е посочено, че потребител на топлинна енергия или природен газ за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа енергия или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, установена в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни
действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
3
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
В конкретния случай по делото е представен договор за продажба на
държавен недвижим имот от 18.11.1991г., с който Й. К. СТ. е придобила
правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент *******,
находящ се в гр. София, жк “*********, вх. А, ет. 8. Противно на твърденията
във въззивната жалба, първоинстанционният съд е формирал изводите си за
титулярство в правото на собственост именно въз основа на легитимиращия
ефект на описания договор за покупко-продажба, а не въз основа на
волеизявлението на ответницата в списъка на етажните собственици.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане
на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателите, като
съсобственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
4
собственост, се явяват страна по силата на посочената по-горе законова
разпоредба.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал .2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.
1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната
и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че
жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е топлофицирана.
Експертът е посочил, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция са били
отчислявани за сметка на топлопреносното предприятие. Количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала
чрез монтиран в абонатната станция топломер. През процесния период в
имота е имало един радиатор с монтиран индивидуален разпределител на
разход отопление /ИРРО/, а в сервизно помещение е имало щранг-лира, без
техническа възможност за монтаж на уред. Потребената топлинна енергия с
отоплителното тяло щранг-лира е била определена на база инсталирана
мощност съобразно методиката в Наредбата за топлоснабдяването.
Потребеното количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
е определено въз основа на показанията на монтирания водомер за топла
вода, който е бил отчитан в края на всеки отоплителен сезон. Направен е
извод, че сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била
начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
имота и една изравнителна сметка. Експертното заключение е изготвено въз
5
основа на приложените по делото документи, включително и въз основа на
представените от третото лице-помагач документи – изравнителни сметки и
талони за отчет на уредите. Ответницата не е оспорила изгответните от
фирмата за дялово разпределение отчетни документи, включително относно
отразения конкретен абонатен номер за процесния имот, както и относно
вписаните в талоните за отчет показания на водомерите и на уредът за дялово
разпределение, които документи са подписани от абоната Й.С.. Заключението
на вещото лице следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
обосновано, включително и при съобразяване на обстоятелството, че същото
не е оспорено от ответницата. По тези съображения съдът приема за
неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че количеството на
топлинната енергия не е било измерено правилно, че липсват доказателства за
реално доставеното, потребено и отчетено количество топлинна енергия в
имота, че не са приложени изискванията на ЗЕ във връзка с дяловото
разпределение. В заключението на техническата експертиза е направен
категоричен извод, че начислените суми за процесния период са в
съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-
334/06.04.2007г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия, както
и че същите са определени след извършване на реален отчет на монтираните
уреди за дялово разпределение и на база показанията на монтирания водомер.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е установил по реда на
пълното и главно доказване, че е начислена реално потребената топлинна
енергия. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено
към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответника суми
съответстват на действително дължимите. Стойността на реално потребената
за исковия период топлинна енергия с включени изравнителни сметки и при
съобразяване на извършеното частично плащане, възлиза на сумата от общо
390, 91 лева.
Неоснователни са релевираните доводи за неправилно приложение на
6
нормата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 05.11.2019г. /което
прекъсва давността по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК/ не е
изтекла тригодишната погасителна давност за вземанията за периода от
м.11.2016г. до м.04.2018г., както правилно е приел първоинстанционният съд.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и
за периодите, посочени в обжалваното решение. Предвид липсата на
конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за установени от
СРС факти относно иска за обезщетение за забава върху вземането за
потребена топлинна енергия /конкретно относно изпадането в забава за
плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на
забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав в
правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното от
първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право. Отнесено
към разглеждания случай това означава, че съдът приема за основателна
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода, посочен в
първоинстанционното решение.
7
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения
досежно действието на договора, сключен с фирмата за дялово
разпределение. По делото е представен договор от 02.10.2002г., сключен
между “Н.И.” ООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост на
сграда, находяща се в гр. София, жк “*********, в качеството на възложител,
съгласно който фирмата за дялово разпределение е приела да извърши
доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и
индивидуални топломери, както и да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки. Установява се, че според клаузата на чл. 4 от договора, същият се
сключва за срок от пет години. Неоснователни са изложените във въззивната
жалба доводи, че договорът с третото лице-помагач за извършване на
услугата дялово разпределение е прекратен с изтичане на предвидения 5
годишен срок. И това е така, тъй като по делото са представени изготвените
от третото лице-помагач дялови разпределения за топлоснабдявания имот за
исковия период, което обстоятелство, обсъдено наред с липсата на
доказателства за изявления на етажната собственост, че счита договора за
прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо продължен с
конклудентни действия, което приложимата нормативна уредба не забранява.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение, поради
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване на услугата дялово разпределение през исковия период
и нейната стойност. По делото са приети изготвените от “Н.” АД
изравнителни сметки и талони за отчет на водомери и уреди за дялово
8
разпределение, съдържащи данни за дяловото разпределение на топлинната
енергия за исковия период. Тези документи не са оспорени от ответника и въз
основа на същите се установява, че в топлоснабдения имот е извършвана
услугата дялово разпределение за целия процесен период, поради което
претенцията за заплащането й е установена в своето основание. Задължението
за плащане на цената на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал.
2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Т.С.” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А
според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Размерът на вземането за предоставената услуга
дялово разпределение е установен въз основа на приетото и неоспорено
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
9
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение *******8 от 03.12.2019г. на ВКС
по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
С оглед изхода на спора и предвид задължителните разяснения, дадени
в т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълкувателно
дело № 6/2012г., ОСГТК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС дължимата за въззивното обжалване държавна такса в размер
на 25 лева, доколкото въззивното производство е инициирано чрез
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение, включително и в
частта му с характер на определение, не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20155465 от 12.07.2021г., постановено
по гр.дело № 28324/2020г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Й. К. СТ., ЕГН **********, гр. София, жк “*********, вх.
******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Й. К. СТ., ЕГН **********, гр. София, жк “*********, вх.
******* на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и
пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Т. Н.И." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11