Решение по дело №294/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 156
Дата: 20 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20194150100294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                   № 156

                                   гр.Свищов, 20.06.2019 година

                        

                   Свищовският районен съд в публично заседание на 17.06.2019 година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА    

при секретаря Т. Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.294 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взема предвид:

            

Производство по чл. 127а  СК.

 

Производството по делото е образувано по подадена молба от Т.П.Т. *** против Т.Д.А., в която твърди , че с ответника са родители на непълнолетното  дете ****, родена на ***г.  Твърди , че живеят разделено от 2017г., като с влязло в сила решение по гр.д.276/2017г. на СвРС упражняването на родителските права по отношение на детето е възложено на нея. Тя работи като ******, което и дава възможност да пътува до различни места в Европа и света, където участва в международни студентски мероприятия и изнася лекции. При тези пътувания има желание да изведе и детето ****, освен това има желание да го заведе на почивка в Турция или Гърция. От друга страна детето **** учи в ******и по линия на училищни проекти се организират посещения извън България, в които непълнолетното дете желае да участва. В същото време отношенията им с ответника са силно влошени. Изпратила му нотариална покана, с която поискала да даде съгласие за снабдяване на детето с международен паспорт, както и разрешение за пътуване, придружено от нея или упълномощено от нея лице. До момента липсвало съгласие на бащата на детето, поради което предявява иск за заместване съгласието на ответника по делото непълнолетното дете да бъде снабдено с лични документи за пътуване в чужбина, както и да пътува извън пределите на България- до страните членки на Европейския съюз неограничен брой пъти , като за тези пътувания да бъде придружавана от майката или от упълномощен от нея представител, за срок до навършване на пълнолетие. Претендира разноски.

 

В дадения от съда срок  е постъпил отговор от ответника, в който същият заявява, че преди получаване на исковата молба не е знаел за желанието на детето **** да пътува в чужбина.Представя  пълномощно-нотариално заверено с дата 15.04.2019г. , в което упълномощава ищцата Т.П.Т. да извършва действия във връзка с изготвяне на паспорт и др.документи за детето, както и Декларация –съгласие за пътуване на **** Т. А. извън България, придружена от майка си или упълномощено от нея лице  за срок от 4 години, с което реално дава съгласие за снабдяване на детето с паспорт и да пътува. Преди насроченото  съдебно заседание на 22.05.2019г. оригиналите на Пълномощно и Декларация са предадени на детето.

Като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери за установено:

Не се спори по делото, че детето **** Т. А. е родена  на *** година в гр. Плевен от майка Т.П.Т. и баща Т.Д.А. , за което е представено удостоверение за раждане, въз отснова на акт за раждане №2162/30.12.2004г., издадено от Община Плевен.

Приложено е протоколно определение, с което е одобрена спогодба от 1.09.2017г. по гр. дело № 276/2017 г. на СвРС, като родителските права по отношение на детето **** са предоставени за упражняване на майката, при определен режим на лични отношения с бащата.

По делото беше изслушано непълнолетното дете ****, която обясни, че миналото лято попитала баща си, ще и даде ли разрешение да пътува в чужбина, но той и казал , че ще пътува след като навърши 18 години. Същия въпрос му задала и през септември 2018 г., както и в съобщение по месинджър преди делото, но отговорът бил същия. Въпреки това след завеждане на делото получила необходимите документи от баща си, подали документи за задрганичен паспорт, а в хода на делото, с дадената декларация-съгласие  посетила Холандия с майка си.Според детето, бащата не е дал съгласие за да навреди на майка ѝ.

Не се спори, че след получаване на пълномощното е задвижена процедура по издаване на задграничен паспорт. Освен това се Въпреки това от страна на ищцата

Отношенията между родителите са влошени, което рефлектира негативно на детето. С оглед защита интересите на детето по най-добър начин е препоръчително детето да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между възрастните, както и между тях да бъде постигнато споразумение, относно пътуването в чужбина и други важни за развитието на детето въпроси, което на практика е реализирано по това дело. В хода на производството , ответникът представи пълномощно на ищцата, с което дава съгласие за издаване на паспорт на детето **** и такъв е изготвен. Дадено е и съгласие за пътуване. Въпреки това ищцата не е поискала производството по делото да бъде  прекратено, а държи да получи съдебно решение , с което се замества съгласието на бащата , детето ****  да пътува извън пределите на България, като мотивира искането си с възможността ответникът да оттегли даденото съгласие, както и претендира разноски.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Производството е с правно основание чл. 127а от СК и при липсата на съгласие на двамата родители на детето ****, относно издаването на нов паспорт на детето и необходимостта от съгласие и на двамата родители, за да пътува детето извън страната , майката Т.Т. се е обърнала към съда с молба за заместване на липсващото съгласие на бащата. Това производство има характер на спорна съдебна администрация и постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на обстоятелствата.

В хода на делото, след предоставено пълномощно от ответника  е издаден задграничен паспорт на **** Т. А..

В случая, съобразно действащото законодателство в страната е необходимо както да има личен документ, в случая паспорт, така и да има съгласие и на двамата родители детето им да пътува извън пределите на страната. С писмения отговор е приложено копие от Декларация, нотариално заверена на 15.04.2019г. , с която бащата Т.Д.А. е дал съгласие детето **** Т. А. да напуска територията на Република България и да пътува в чужбина, придружавано от майка си Т.П.Т., или от упълномощено от нея лице за срок от 4 години. Тази декларация  е предоставена от бащата на непълнолетното дете, и дори е използвана при пътуване до Холандия на ищцата и непълнолетното дете.

  Възраженията на майката , че е налице хипотетична възможност ответникът да оттегли даденото съгласие , поради което да се постанови решение за заместващо съгласие са неоснователни. Производството по чл.127 а ал.2 от СК има характер на спорна съдебна администрация и постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. може да бъде променено при определени обстоятелства във всеки един момент. При положение, че целта ,с която е подадена молбата е постигната – предоставено е пълномощно и декларация-съгласие от бащата за пътуване на непълнолетното дете, липсва правен интерес за ищеца  и процесуална възможност за съда да се произнася с решение за заместващо съгласие при наличие на реално такова. Хипотетичната възможност ответникът да оттегли даденото съгласие е бъдещо и несигурно събитие, което не може да се вземе предвид към настоящия момент. Освен това декларацията-съгласие  е стандартна, съдържа всички реквизити, дава възможност за пътуване на детето освен придружено от майка си и от упълномощено от нея лице ( например учител при организирани от училището пътувания в чужбина).

С оглед на горното изцяло е защитен интересът  на детето свободно да се придвижва, освен на територията на страната и да напуска нейните предели, което е и конституционно прогласен принцип в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБългария.

 

Молбата следва да се отхвърли.

Основният спор между страните, с оглед на установените им влошени отношения беше за заплащане на направените по делото разноски. Ищцата е претендирала разноски в размер на 330,00лева., от които 30,00лева-ДТ и 300,00лева-адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото , съдът намира че ответникът следва да заплати половината от направените разноски- 165,00лева. Не са основателни изцяло твърденията му , че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Въпреки, че не е получил изпратената му нотариална покана, по сведения от детето ****, неколкократно е бил молен да ѝ разреши да пътува в чужбина , но отговорът е бил отрицателен. Действително след получаване на исковата молба предостави пълномощно , по силата на което да са предприети действия по снабдяване на детето **** със задграничен паспорт,както и Декларация от 15.04.2019г., с която дава съгласие детето да напуска България и която  е предал своевременно на непълнолетното дете. Предвид на това следва да заплати на ищцата половината от направените разноски.

Водим от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от  Т.П.Т. с ЕГН **********,*** против Т.Д.А. с ЕГН **********  адрес *** за заместване липсата на съгласие от бащата на основание чл. 127а, ал. 2 вр., ал. 1 СК, детето  **** Т. А. с ЕГН  ********** да се снабди със задграничен паспорт и да пътува в чужбина за период до навършване на пълнолетие, придружавано от майка си Т.П.Т. или упълномощено от нея лице.

 

ОСЪЖДА Т.Д.А. с ЕГН **********  адрес *** за заплати на Т.П.Т. с ЕГН **********,*** сумата 165,00 лева –направени по делото разноски.

 

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: