№ 2628
гр. Варна, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110103601 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Б. Ж. Ж., ЕГН ********** с адрес гр.
****** срещу Община Варна с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” №43 обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
й заплати сумата от 2950.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от контузия на лявото
коляно, травматични отоци и кръвонасядания, в резултат на настъпил на 05.11.2022г.
инцидент - падане в необезопасен участък от отводнителна шахта, разположена в района,
където се пресичат ул. „Фредерик Шопен“ и ул. „Драган Цанков“ в посока бул. „Мария
Луиза“, както и 50.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
под формата на загуба, изразяваща се в разноските за заплатен преглед и издадено
Съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва считано от датата на деликта
- 05.11.2022г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 05.11.2022г., около 16:30ч., ищцата се разхождала
със свои приятели в централната част на гр. Варна, като се движели пеша в посока към бул.
„Мария Луиза“. Както вървяла по ул. „Фредерик Шопен“, където се пресича с ул. „Драган
Цанков“, изведнъж изгубила равновесие и паднала напред, като левият й крак пропаднал в
шахта. Изпитала силна болка и уплаха. Приятелите й, й помогнали да се изправи и да
измъкне крака си от шахтата. Усетила болка, която се разпростряла по целия й крак. До
вечерта левият й крак се подул и не можела да стъпи на него. Тъй като инцидента се случил
в събота, в началото на следващата седмица, посетила медицинско заведение в гр. Шумен,
където я прегледал лекар при съдебна медицина, който удостоверил причинените й
травматични увреждания. Консултирала се и с ортопед-травматолог. Кракът й бил с
1
поставена ортеза за 4 седмици и й било назначено медикаментозно лечение. Получената
травма й създавала неудобство и дискомфорт при движение, сядане и ставане, като в
началото на лечението било почти невъзможно да стъпва на левия си крак. Все още имала
видим белег на коляното и изпитвала болка при докосването му. Тъй като инцидентът се е
случил поради необезопасяване на дълга канализационна шахта, с липсваща предпазна
решетка , покрита с неизчистени листа и ползвана като пешеходна зона за преминаване на
пешеходци, находяща се в пределите на Община Варна, то последната е в неизпълнение на
задължението й по поддържане в изправност металните шахти и капаците на
отводнителната канализация. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на
Община Варна да й заплати обезщетение за претърпените вреди, ведно със сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Община Варна депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не следва да
бъде ангажирана отговорността на общината, тъй като ищцата е имала обективната
възможност от дълго разстояние да възприеме процесната дупка, ако в действителност е
съществувала и да предотврати настъпването на деликта. Твърди, че липсват твърдения
относно наличието на други обективни обстоятелства като нарушено зрение или други
сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение на метеорологичните условия
обуславящи невъзможността да се възприеме въпросната дупка , както и че е налице принос
на ищцата за настъпване на увреждането, тъй като при обикновено внимание, ищцата е
разполагала с възможността да възприеме тази неравност и съответно да избегне
настъпването на инцидента. В евентуалност се сочи претенцията да е завишена в своя
размер. Моли за отхвърляне на исковата, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното на л. 10 от делото удостоверение № 238/2022г., че на
08.11.2022г. е извършен преглед на ищцата от съдебен лекар при „МБАЛ Шучев“ АД, при
който са установени следните видими увреждания: оток и множество кръвонасядания в
областта на лява колянна става; частична лезия и латерална нестабилност на външната
колятерална връзка на лявата колянна става; кръвонасядания в областта на лявата
подбедрица, глезен и ходило; две кръвонасядания на дясната подбедрица под коляното.
Посочено е, че описаните травматични увреждания могат да бъдат получени по време и
начин, съобщен от Ж. – на 05.11.2022г., около 16:40ч., в гр. Варна, стъпила с левия крак в
необезопасена отводнителна шахта, паднала на земята напред. За така извършения преглед и
освидетелстване ищцата е заплатила сумата от 40 лева, видно от приложените на л. 12 от
делото фактура и фискален бон.
Представено е и медицинско направление/искане (л. 11), от което се установява, че
ищцата е била прегледана на 09.11.2022г. е била прегледана от специалист ортопед-
травматолог, при който са констатирани посочените в съдебномедицинското удостоверение
2
травматични увреждания, без фрактура. На ищцата е предписана следната терапия: ортеза за
4 седмици, обезполяващи и криотерапия.
По делото са ползвани и специални знания на вещо лице – съдебен лекар, който в
заключението си по съдебномедицинската експертиза сочи, че са налице външни, кожни
увреди, разположени по три от повърхностите на левия долен крайник от нивото на
коляното надолу, в характеристиката на които има охлузвания със забелване на епидермиса
в една посока от долу нагоре. Вещото лице заключава, че всички наранявания по крайника
са получени в динамика при тангенциални удари на твърди тъпи ръбести предмети и в този
смисъл видът и разположението на нараняванията съответстват да са получени по описания
в исковата молба начин. За това вещото лице сочи, че свидетелства и увредата единствено
по предната повърхност на подбедрицата на другия долен крайник, получени при падане
напред. Наред с това в заключението е посочено, че при неочаквано внезапно стъпване на
по-ниско ниво, се получават условия за резки движения с прекомерно сгъване или разгъване
в определена става, което води до травмиране на ставни връзки, каквото е настъпило в
случая.
Възстановителния процес според вещото лице на описаните травми е в рамките на
месец, като в първите дни-седмица е възможност ищцата да е изпитвала постоянна или при
определени движения болка, налагаща прием на обезболяващи. Разтежението на външната
връзка на коляното е изисквало обездвижване на крайника чрез ортеза и щадене от
натоварване за около 3-4 седмици, носене на определени обувки, което значително
ограничаване във времето на ходенето и изправен стоеж. Поради усещането за нестабилност
в ставите, носенето на ортеза и щаденето на крайника, е налице и накуцваща походка. За
повлияването на външните увреди – оток, кръвонасядания и охлузвания е препоръчителна
единствено локална терапия – компреси, унгвенти. Вещото лице излага, че не са налице
данни в процеса на възстановяване да са възникнали усложнения, които да ограничат
функционално крайника за по-дълъг период. Към момента на изготвяне на заключението
движенията са в пълен обем, без остатъчни затруднения. От дълбоките ухлузвания по
подбедрицата има ограничени белези, в границите на които ищцата усеща нарушена
сетивност при допир, което е често наблюдаван симптом при засягане на по-дълбоки слоеве
от кожата и с течение на времето отшумява или човек привиква с него без да създава
някакви неудобства.
Ангажирани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Александър Бориславов Генчев, с който ищцата е във фактическо съжителство. В
показанията си същият излага, че на 05.11.2022г. ищцата, той и техен приятел се
разхождали и когато подминали фонтаните, на ул. „Шопен“, където тя се пресича с ул.
„Драган Цанков“, при слизане от тротоара Б. Ж. пропаднала в шахта. Последната не можело
да бъде възприета, тъй като върху нея имало много натрупани листа, паднали от близките
дървета. В шахтата пропаднал левия крак на ищцата, до коляното, като с другия се подпряла
на пътя. От случилото се ищцата се изплашила доста, още повече, че били и на публично
място. Наложило се да й помогнат при изправянето и изваждането от шахтата. Тъй като не
3
можела да ходи самостоятелно и с оглед силната болка, която изпитвала, приятелите й я
пренесли до близка пейка. Тъй като Б. Ж. била в шоково състояние, постояли на пейката.
Болката обаче се засилвала, като установили, че част от кожата по крака й липсва. След
известно време е отвели до паркирания им в близост автомобил и след като се прибрали
кракът й започнал да посинява и да се подува. Тъй като продължавала да изпитва силна
болка, вечерта не могла да спи. Тъй като това се случило в събота, при първа възможност
отишла на ортопед, който й предписал носене на ортеза, която носила около 3-4 седмици.
Дълго време изпитвала болки, като към настоящия момент има белези.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца), вредите да
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, работникът да има вина за причинените вреди.
Не се оспорва от ответната страна, че пътят, находяща се на ул. „Фредерик Шопен“,
гр. Варна е собственост на Община Варна, респ. нейно е задължението по ремонт и
поддръжка на пътните съоръжения, като елемент от пътната инфраструктура (чл. 5, ал. 1, т.
2 ЗП), каквито се явяват и водоотвеждащите устройства по смисъла на § 1, т. 3 ДР на Закона
за пътищата. Това поражда и задължение на общината за неговото стопанисване и
обезопасяване, като неизпълнението на това задължение е основание за възникване на
отговорността й по чл. 49 ЗЗД за обезвреда на вредите, причинени от необезопасеното
съоръжение.
Установи се от събрания по делото доказателствен материал, че във водоотвеждащата
шахта на ул. „Фредерик Шопен“, гр. Варна е налице процеп, който не е бил обезопасен или
обозначен, в който ищцата е пропаднала с левия си крайник, вследствие на което е
претърпяла увреда на здравето си. От анализа на медицинската документация, приетата
съдебномедицинска експертиза и показанията на разпитания свидетел, съдът намира, за
установено, че тази увреда са изразява в получени травматични увреждания, както следва:
оток и множество кръвонасядания в областта на лява колянна става, охлузване със забелване
на епидермиса от долу нагоре, разтежение на външната връзка на коляното, кръвонасядания
в областта на дясната подбедрица под коляното. Тези увреждания са възникнали
непосредствено след пропадането в отводнителното съоръжение, което се подкрепя от
гласните доказателства, че ищцата е пропаднала с крайника си и се е наложило да и
помогнат да се изправи и да извади крака си от шахтата. Наличието на посочените
увреждания възникнали в резултат на инцидента се потвърждават и от представената по
делото медицинска документация и приобщената медицинска експертиза, която заедно със
4
събраните гласни доказателства, установяват, че те са причинили на ищцата болки, които
първите дни са били силни до степен, непозволяващ на ищцата да спи в нощта след
произшествието, наложило прием и на обезболяващи. Наред с това ищцата е търпяла и
ограничения свързани с предвижването й, тъй като от една страна се е налагало крайникът
да бъде обездвижен, а от друга – да бъде щаден от натоварване. Действително в случая не е
налице фрактура, а само наранявания, които са отшумяли в рамките на месец, но несъмнено
същите са съпроводени с болезнени усещания и дискомфорт.
Така исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява доказана по
своето основание, като при определяна на нейния размер, изхождайки от указанията,
дадените в ППВС № 4/1964 год., съдът намира за релевантни следните обстоятелства:
характер на травматичните увреждания, техния интензитет, продължителност на
възстановителния процес, причинените неудобства, негативните емоционални изживявания.
Отчитайки тези обстоятелства и съгласно принципа за справедливост, съдът намира, че
макар и несъвършено, общоприетият критерий за справедливост би бил удовлетворен с
присъждане на обезщетение в полза на ищцата от 3000 лева за претърпените физически
болки и страдания и психически такива, който размер се явява доказан и основателен. За да
формира този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчете и факта на завършилото с
оздравяване лечение на травматичните увреждания, което не е съпътствано с усложнения и е
протекло нормално за такива увреждания продължителност.
За неоснователно намира възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно дадените в т. 7 на ППВС № 17/1963г. разяснения, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В настоящия случай по делото безспорно се установи, че процепът в
отводнителното съоръжение и самото то е било покрито с листа, паднали от околните
дървета. Последното обективно е възпрепятствало възможността да се възприеме процепът,
който не е бил обозначен или обезопасен. Това мотивира настоящия състав да приеме, че
ищцата с поведението си не е допринесла до настъпване на вредоносния резултат и в този
смисъл възражението за съпричиняване за неоснователно.
С оглед горното и предвид диспозитивното начало, предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в рамките на предявения размер от 2950 лева,
като се присъди и лихва за забава от датата на увреждането – 05.11.2022г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
Основателна се явява и претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в сторени
разходи във връзка с преглед и освидетелстване на ищцата в размер на 50 лева, поради което
и тази претенция следва да бъде уважена. Лихва за забава обаче върху същата следва да бъде
присъдена от деня, в който е направен разхода – 08.11.2022г., като за времето от датата на
събитието – 05.11.2022г. до 07.11.2022г., искането следва да бъде оставено без уважение.
Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ж.. В случая
страната е направила разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева, 300 лева за
5
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, действителната правна и фактическа сложност на
делото, обема на положения труд от адвоката и предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. минимум, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до
сумата от 600 лева. Или, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 1000
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Варна, бул. ”Осми приморски полк” № 43, представлявана от
кмета Иван Н. Портних, да заплати на Б. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. ******, сумата от
2950.00 лева (две хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
контузия на лявото коляно, травматични отоци и кръвонасядания, в резултат на настъпил на
05.11.2022г. инцидент - падане в необезопасен участък от отводнителна шахта, разположена
в района, където се пресичат ул. „Фредерик Шопен“ и ул. „Драган Цанков“ в посока бул.
„Мария Луиза“, ведно със законната лихва върху горната сума суми, считано от датата на
увреждането – 05.11.2022г. до окончателното изплащане на обезщетенията, както и сумата
от 50.00 лева (петдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за преглед и освидетелстване, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня в който е претърпяна вредата – 08.11.2022г. до
окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ОХВЪРЛЯ претенцията за присъждане
на лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от датата на инцидента –
05.11.2022г. до 07.11.2022г., включително, на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна, бул. ”Осми приморски полк” № 43, представлявана от
кмета Иван Н. Портних, да заплати на Б. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. ******, сумата от
1000.00 лева (хиляда лева), представляваща сторени съдебни разноски и адвокатско
възнаграждение в хода на първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: BG32 STSA
9300 1527 5491 12.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6