№ 377/13.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Сасов |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к.адм. дело № 274 по описа на съда за
2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна
жалба на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца и касационна жалба
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София против Решение №
674/29.09.2021 г., постановено по адм. дело № 1351/2020 г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
С подадената от К.Д.И. жалба се обжалва решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер до претендирания такъв, като от касационната
жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановен в
нарушение на материалния закон. Иска отмяната му в оспорената част, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск
в пълен размер. Претендира разноски по делото.
С подадената от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез
процесуалния представител юрисконсулт Р., се обжалва решението, в частта му, с
която е уважен предявения против нея иск за обезщетяване на причинени
неимуществени вреди и е осъдена да заплати разноски по делото, като неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по
чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго
по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло
като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадените касационни жалби. Счита решението на Административен съд гр.
Пазарджик за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни
страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част,
поради което са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд - Пазарджик се е развило по
исковата молба на К.Д.И. с ЕГН **********,*** против Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр. София,
бул. „Генерал Столетов“, № 21, за осъждане на същата, на основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 204, и сл. от АПК, да му заплати
сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
противоправни действия и бездействия на ответника спрямо ищеца за периода
01.11.2019 г. до 28.01.2020 г., изразяващи се в психически и физически дисконфорт
и стрес поради непреместване, респективно преместването на ищеца заедно с друг лишен
от свобода в една килия.
Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в една килия
с друг лишен от свобода – Д. Я., с който са имали несъвместимост. Твърди се, че другият лишен от
свобода бил агресивен, чупил му вещите, псувал, заканвал се с убийство. Твърди,
че многократно е молил Я. да бъде преместен в друга килия, но същият не бил преместен,
а само му се налагали наказания. Ищецът счита, че с непредприемане на действия от
страна на затворническата администрация да му осигури условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в една нормална среда, са му причинени неимуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с твърдяните бездействия, респ.
действия и ангажират отговорността на държавата.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията
на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането
им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения
иск за сума в размер на 300 лева и го е отхвърлил в останалата му част до
претендирания размер от 20 000 лева като неоснователен. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че са били налице
незаконосъобразни бездействия, респективно – действие от страна на администрацията
на затвора Пазарджик, тъй като не са били предприети своевременно мерки за защита
на живота и здравето на ищеца, а единствено за наказание на л.с. Я.. Счел е за
неоснователно е възражението на ответника, че в периода се е извършвал ремонт в
затвора и не е имало подходящо помещение за настаняване поотделно на двамата
лишени от свобода, тъй като разрешаването на този въпрос е бил свързан с една по-добра
организация и е налагал необходимото внимание
към наличието на тази силно конфликтна ситуация продължила няколко месеца. В
мотивите е казано, че е налице и другия елемент от противоправния фактически състав,
а именно причинно следствена връзка между действието, респективно бездействията
на администрацията на затвора Пазарджик – непреместването на л.с. Я., респективно
преместването му отново в едно помещение с л.св. Я., което е породило чувството
на несигурност, страх и малоценност у ищеца.
Горните обстоятелства, първоинстанционният съд е преценил комплексно, като
е взел предвид това, че от една страна настоящият случай не се отличава от обичайните
такива характерни за разглежданата затворническа среда. Коментирал е, че поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС следва да представлява третиране способно да породи у него
емоционално и морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди и поддържа.
Независимо от липсата на по-конкретни доказателства относно изживените отрицателни
емоции, липсата на адекватна реакция от страна на затворническата администрация
за предотвратяване на възникналия конфликт, е дало основание на съда да приеме,
че тези изострени междуличностни отношения са от такова естество, че да предизвикат твърдените от ищеца страдания, които обосновават
и наличието на настъпила неимуществена вреда за него.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при
съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в породено у него емоционално и морално страдание, стрес и
безпокойство от пребиваването му с друг лишен от свобода, с когото са били
налице конфликтни ситуации. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по
делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГД "ИН", че
решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен
отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за
частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение
на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани
твърдени в исковата молба факти.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения, а именно осигуряване на условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в една нормална среда, без междуличностни конфликти с други
лишени от свобода, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за
недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС
в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и
степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - Пазарджик,
където е изтърпявал наказание ищеца. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство.
Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в една нормална среда несъмнено предпоставят унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни са доводите в касационните жалби за неправилност на
обжалваното решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване
на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от
този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не
само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена
вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението
следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда
при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е
пребивавал в Затвора - Пазарджик. Преценката на кумулативното въздействие на
тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни - без уважение.
При този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на
разноски от К.Д.И. е неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 674/29.09.2021 г., постановено по адм. дело №
1351/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/