№ 142
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105762 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител - юрк. А. С., срещу
С. Б. Я., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1028.81 лева, представляваща
от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия в
общ размер от 2057.62 лева, за имот – апартамент № 81, находящ се в гр. П.,
ул. Р. Д., бл. 95, вх. Г, от които главница в размер на 907.17 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, /част от общата главница за периода в
размер на 1814.34 лева/ и 121.64 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2020 г. до 18.07.2022 г. вкл. /част от общото обезщетение в размер на
243.28 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 16.08.2022 г. за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
4678/2022 г. на Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда - етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за продажба на
държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 29.12.1992 г.
и Решение № 1032/11.10.2000 г. по гр.д. № 4080/2000 г. на РС Перник.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни, необосновани и недоказани. В тази връзка ответницата
признава, че действително е собственик на част от топлоснабден имот-
апартамент № 81, находящ се в гр. П., ул. Р. Д., бл. 95, вх. Г. Посочва обаче че
същият бил в режим на СИО, като след прекратяване на брака й с Решение №
1032/11.10.2000 г. по гр.д. № 4080/2000 г. на РС Перник бил предоставен за
ползване на бившия й съпруг – лицето Г. Б.. Поради това ответницата счита,
че не била потребител на топлинна енергия за имота, доколкото напуснала
същия преди повече от 20 години, след който момент и понастоящем имотът
се ползвал само от Г. Б..
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Не се
представят писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 16.01.2023 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на
исковете.
От своя страна ответницата също изразява писмено становище, но за
отхвърляне на исковете изцяло по доводите, изложени в отговора на исковата
молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2822/16.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 4678/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника чрез лице от домашните.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ АД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на ответницата и още
едно лице /бивш съпруг на ответницата/ са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1814.34
лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и 243.28 лева – обезщетение
за забава за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., като същите не са
заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка като ищцовото дружество претендира заплащането на ½
част от същите от страна на ответницата.
2
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 29.12.1992 г. се
установява, че на 29.12.1992 г. лицето Г. Г. Б. е придобил собствеността върху
имот – апартамент № 81, находящ се в гр. П., ул. Р. Д., бл. 95, вх. Г, за който е
доставяна топлинна енергия. Видно от Решение № 1032/11.10.2000 г. по гр.д.
№ 4080/2000 г. на РС Перник Г. Г. Б. и ответницата С. Б. Я. са сключили
граждански брак на 14.11.1981 г. – акт за граждански брак № 662 от
14.11.1981 г. Бракът на съпрузите е прекратен с посоченото съдебно решение
за допускане на развод. В тази връзка предвид датата на сключване на
граждански брак и датата на придобиване на собствеността върху процесния
недвижим имот следва извод, че последният е придобит от Г. Г. Б. и С. Б. Я.
по време на брака им. Няма данни съпрузите да имат вписан режим на
имуществени отношения. След прекратяване на брака обаче по силата на
бракоразводното решение процесният имот, представлявал семейно жилище,
е предоставен за ползване на лицето Г. Г. Б..
От ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут, в периода от придобиването му договор
за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти
от 29.12.1992 г. до настоящия момент. Напротив ответницата признава, че е
собственик на ½ идеална част от имота.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
2822/16.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4678/2022 г. на ПРС за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез лице от
домашните, но в срока по чл. 414 от ГПК ответницата длъжник е депозирала
възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните
предвид направеното възражение, че ответницата макар и собственик на ½
част от процесния имот не е потребител на топлинна енергия за същия,
доколкото негов единствен ползвател е бившият й съпруг, на когото имотът
3
като семейно жилище е предоставен за ползване след развода със съдебно
решение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от извлечение от сметка, копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 29.12.1992 г. и
Решение № 1032/11.10.2000 г. по гр.д. № 4080/2000 г. на РС Перник/ следва
извод, че ответницата е имала качеството потребител на топлинна енергия за
целия процесен период, доколкото е съсобственик на процесния имот, като
между нея и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно
отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се
урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и
одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е
съсобственик на топлоснабдения имот през процения период като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота след датата на
придобиването му и през процесния период. В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото действително се установява /договорът за покупка на
държавен недвижим имот/, че процесният имот е придобит от две лица
ответницата и бившият й съпруг. Предвид липсата на данни за режим на
4
имуществени отношения и предвид приложимите разпоредби на Семейния
кодекс /СК/, действал към момента на придобиване на имота, съдът приема,
че процесният имот, закупен през 1992 г., е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ между ответницата и съпруга й. След
прекратяване на брака с развод следва прекратяване и на СИО върху
процесния имот като същата се трансформира в обикновена дялова
съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове. По тези
съображения съдът намира, че ответницата следва да отговаря за ½ част от
процесните суми, начислени за топлинна енергия – част, съответна на
участието й в съсобствеността, в който размер са и исковите претенции / в
този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по в. гр. д. №
595/2017 г. /. Действително с бракоразводното решение имотът е предоставен
за ползване на бившия съпруг на ответницата. Това обаче в случая не е
основание за освобождаване на ответницата от отговорност за процесните
суми, доколкото съгласно цитираната по-горе нормативна уредба потребител
е собственикът на имота респ. лицето, в полза на което е учредено вещно
правно на ползване. Бракоразводното решение, по силата на което семейното
жилище се предоставя за ползване на единия съпруг след прекратяване на
брака обаче, не учредява вещно право на ползване в полза на този съпруг –
освен ако съпрузите не са постигнали изрична уговорка в този смисъл. В
случая обаче такава не е налице, поради което и не е отпаднало качеството
потребител на ответницата като собственик на ½ част от имота. Само за
пълнота следва да се отбележи, че предоставянето за ползване на семейното
жилище след развода в общия случай създава между съпрузите наемно
правоотношение, поради което и въпросът за разходите за консумативи
между бившите съпрузи следва да се уреди съгласно разпоредбите на
наемния договор. На последно място следва да се отбележи и че в настоящия
случай няма данни за сключен договор между ищеца и лицето Г. Б. за
доставка на топлинна енергия относно процесния имот.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота
следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът
на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
Предвид гореизложеното съдът намира претенцията за главница за
основателна в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
5
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава също за основателно в
пълен размер.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба, поради
което и съдът не обсъжда въпросът за погасителната давност.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна, като такива й се
дължат съобразно изхода на делото:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 4678/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 91.15 лева, от които 41.15 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. По това дело обаче длъжниците са двама
при равни квоти, поради което от ответницата може да се претендира само
половината от посочената сума. В тази връзка и по заповедното
производството ответницата дължи разноски в размер на 45.57 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 5762/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 141.15 лева, от които 41.15 лева държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени. В случая обаче предвид цената на
исковете на дружеството се дължи държавна такса от 25 лева. В тази връзка
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 125 лева по
настоящото дело.
Ответната страна не претендира разноски, а предвид изхода на делото,
такива не й се и дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Б. Я., с ЕГН: **********,
постоянен адрес: гр. Б., мах. Я., ул.. Б. № 6, ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
кв. М., ТЕЦ „Република“, сумата от общо 1028.81 лева, представляваща ½
част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия
в общ размер от 2057.62 лева, за имот – апартамент № 81, находящ се в гр. П.,
ул. Р. Д., бл. 95, вх. Г, от които главница в размер на 907.17 лева за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вкл, / ½ част от общата главница за периода в
размер на 1814.34 лева/ и 121.64 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2020 г. до 18.07.2022 г. вкл. / ½ част от общото обезщетение в размер на
243.28 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 16.08.2022 г. за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. №
4678/2022 г. на Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата , за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 4678/2022 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА С. Б. Я., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., мах. Я.,
ул.. Б. № 6 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 45.57 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 4678/2022 г. по описа
на Пернишкия РС и сумата от общо 125 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 5762/2022 г. на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 4678 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7