Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр. София, 09.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
Софийският
градски съд, въззивно отделение, ІV-„Д” състав, в закрито заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч. гр. д. № 10406 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 16750/28.06.2019 г. на длъжника „Х.Х.Х.“ АД срещу отказа на
ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 14028/14.06.2019
г., да намали приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 1 000 лв., както и определената такса по т. 22 от
ТТРЗЧСИ, по и. д. № 20198580400387.
Жалбоподателят
поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение от
1 000 лв. е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Тъй
като в случая изпълнителният способ (въвод във владение) за реализацията на притезанието
по изпълнителния лист е определен в него, участието на процесуалния
представител на взискателя в изпълнителното производството се изчерпва
единствено с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, за което се
дължи възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004
г. НМРАВ. Необоснована е и претенцията за заплащане на такса по т. 22 от
ТТРЗЧСИ, доколкото, до датата на издаване на съобщението за разноските, по
изпълнителното дело не е приложена данъчна оценка на имота, поради което дължимата
такса следва да бъде в минималния размер от 200 лв. Моли отказът на съдебния
изпълнител да бъде отменен, а възложените в тежест на длъжника разноски да
бъдат редуцирани. Претендира разноски
Взискателят
С.М.И., чрез представителя си, е подал отговор на жалбата, в който изразява
становище за нейната недопустимост, а при условията на евентуалност, счита
същата за неоснователна. Поддържа, че от приложените по изпълнителното дело
документи се установява, че длъжникът не е изпълнил задълженията си и не е
предал владението в рамките на срока за доброволно изпълнение. Твърди се, че процесуалният представител лично е
присъствал на въвода, който е продължил няколко часа с оглед необходимостта да
бъдат подробно описани идеалните части на имота, подлежащи на предаване.
Предвид изложеното счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за
адвокатски хонорар за настоящото производство.
В
представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ У.Д., рег. № 858,
излага подробни съображения за неоснователност на жалбата изтъквайки, че
определените разноски са в установения в закона размер.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително
дело № 20198580400387 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, е образувано
по молба на взискателя С.М.И., чрез адв. Г.Б., срещу „Х.Х.Х.“ АД, за вземания
от дружеството - длъжник по изпълнителен лист от 25.03.2019 г., издаден по гр.
д. № 12724/2005 г. по описа на СРС, за сумата от 206, 73 лв., представляваща
разноски по делото, както и за предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от
недвижими имоти, находящи се на сутеренния етаж на външната къща на бул.
„Витоша“ № 45, в гр. София, подробно индивидуализирани в изпълнителен лист
25.03.2019 г., издаден по гр. д. № 12724/2005 г. по описа на СРС.
На лист
37 от изпълнителното дело е приложено уведомление от СО, Дирекция „Общински приходи“, получено
в деловодството на ЧСИ с вх. № 13191/16.05.2019 г., според което данъчната
оценка на недвижимите имоти, предмет на въвода във владение, е в общ размер на
34 772,70 лв.
На
20.05.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за
заплащане на сумата от общо 285, 53 лв., от която 206,73 лв. - присъдени
разноски, 78, 80 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 06.05.2019 г., като „Х.Х.Х.“
АД е уведомено, че на 07.06.2019 г. ще бъде извършен въвод във владение в
процесните имоти.
Не е
спорно, а и видно от приложената на л. 40 от изп. дело разпечатка от онлайн
банкиране, че сумата от 285, 53 лв. е била погасена на 28.05.2019 г.
С молба
от 06.06.2019 г. (л. 51) взискателят е претендирал разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, в размер на 1 000 лв.,
за което е представил договор за правна защита и съдействие от 09.04.2019 г. с
договорено и заплатено в брой възнаграждение на адв. Г.Б. в размер на 1 000 лв.
Към молбата са приложени и доказателства за внесена такса по т. 22 ТТРЗЧСИ от
417, 28 лв. ДДС във връзка с извършване на действия по въвод във владение.
Съгласно
протокол за въвод във владение, на 07.06.2019 г. длъжникът е предал на
взискателя владението върху 1/2 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се на
сутеренния етаж на външната къща на бул. „******, в гр. София, представляващи
понастоящем Помещение № 5, означено като изложбена площ, с площ 15, 80 кв. м.,
Помещение № 1, означено като магазин „Торго“ – 16,70 кв. м. и Помещение № 4,
означено
като изложбена площ, с площ от 6, 95 кв. м. Съгласно отразяването в протокола,
при извършване на въвода е присъствал процесуалния представител на взискателя –
адв. Г.Б..
Със
съобщение от 07.06.2019 г. длъжникът е уведомен, че по изпълнителното дело са
приети за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лв., както и са начислени такси по ТТРЗЧСИ от 468, 28 лв.
Със
съобщение изх. № 14028/14.06.2019 г. ЧСИ е оставил без уважение искането на
длъжника за намаляване до размера от 200 лв. на адвокатското възнаграждение и
таксата по т. 22 от ТТРЗЧСИ. Отказът е връчен на „Х.Х.Х.“ АД на 24.06.2019 г.
Жалбата
е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е
насочена срещу акт на съдебен изпълнител, попадащ в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата, въззивният съд съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуване на изпълнителното дело,
каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя,
минималното възнаграждение е 200 лв. и същото не е спорно между страните, че се
дължи от „Х.Х.Х.“ АД.
Въззивният
състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, касае извършването на
процесуални действия от страна на представителя с цел удовлетворяване на
парични вземания и няма да намери
приложение, защото в изпълнителното производство, след връчване на поканата за
доброволно изпълнение на 20.05.2019 г., не са предприемани други действия от
процесуалния представител на взискателя, довели до удовлетворяване на паричното
вземане. Такива не са били и необходими предвид постъпилото плащане на
паричната сума в срока за доброволно изпълнение.
Освен
събиране на паричното вземане, предмет на изпълнителното производство е бил и въвод
във владение като форма на принудително изпълнение на непарично притезание. В
чл. 10, т. 3 от НМРАВ е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие за въвод или опразване на недвижим имот се дължи минималният
размер на адвокатското възнаграждение, равняващо на 1/2 от съответните
възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота. В случая осъществените
от пълномощника на взискателя действия във връзка с проведения на 07.06.2019 г.
въвод във владение не се ограничават единствено до подаване на молба за
извършването му, както неоснователно твърди жалбоподателя. Видно от протокола
за въвод, при неговото извършване адв. Г.Б. лично е присъствал, поради което разходите
на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени
в тежест на длъжника.
Съгласно
представеното от Столична община писмо (л. 37 от изпълнителното дело),
данъчната оценка на 1/2 идеална част от имота е 34 772, 70 лв., а определеното
по реда на чл. 10, т. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ адвокатско
възнаграждение възлиза на 786, 59 лв. (половината от 1 573, 18 лв.). Следователно,
минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ, дължимо за образуване (200 лв.)
и водене на изпълнителното дело (786, 59 лв.), е в общ размер на 986, 59 лв.,
която сума, съпоставена със заплатения от взискателя адвокатски хонорар от 1 000
лв. не е прекомерна по размер предвид фактическата и правна сложност на делото
и извършения въвод.
Без
уважение следва да бъде оставено и искането на „Х.Х.Х.“ АД за намаляване на определената
от съдебния изпълнител такса по т. 22 от ТТРЗЧСИ, която разпоредба предвижда,
че за въвеждане във владение на недвижим имот се събира такса в размер 1 на сто
върху цената на имота, но не по - малко от 200 лв., а според забележка 1 към т.
22 - когато цената на имота не е посочена в изпълнителния лист, таксата се събира
върху данъчната му оценка по Закона за местните данъци и такси. Противно на
твърденията на длъжника, в изпълнителното производство е приложено уведомление
от Столична община за размера на данъчната оценка на недвижимите имоти -
34 772,70 лв., а определената по правилото на т. 22 от ТТРЗЧСИ такса се
равнява на 347,73 лв. или 417, 28 лв. с ДДС. При това съдът намира, че съдебният
изпълнител е изчислил правилно таксата по т. 22 от ТТРЗЧСИ.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че отказът на ЧСИ У.Д. да
намали до размера на 200 лв. приетото за събиране в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение от 1 000 лв., както и определената по т. 22 ТТРЗЧСИ
такса за въвод в размер на 417, 28 лв. с ДДС, е правилен и следва да бъде потвърден,
а подадената жалба от длъжника „Х.Х.Х.“ АД - оставена без уважение.
Независимо
от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, а не тези на
взискателя, макар последният да е процесуално легитимиран да вземе становище
(чл. 436, ал. 3 ГПК), настоящият състав намира, че в полза на взискателя не
следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на
органа по изпълнението. Следва да се посочи, че става въпрос за контролно - отменително производство, което
протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния
процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни
действия със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира
приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в
настоящото производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл
определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският
градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх. № 16750/28.06.2019 г., подадена от длъжника „Х.Х.Х.“ АД, ЕИК *********
срещу отказа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. №
14028/14.06.2019 г., да намали приетите за събиране в полза на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000 лв., както и
определената такса по т. 22 от ТТРЗЧСИ, в размер на 417, 28 лв. с ДДС, дължими по
и. д. № 20198580400387 на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.