№ 302
гр. Бургас, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело №
20232100900467 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Слънчев
бряг“ АД, ЕИК *********, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 640 000 лева,
представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа,
осигуряваща предоставянето на водопроводни и канализационни стоки и услуги в КК
„Слънчев бряг“, източна част, за периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г., предявен на две
евентуално съединени основания: ползване на вещта след прекратяване на договор за
наем между страните и неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца
вследствие ползването без основание на собственото му имущество. Претендира се и
сумата от 22 000 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода
от 15.05.2023 г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва
върху търсената главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно изплащане.
Дружеството- ищец твърди, че на 08.03.2005 година е сключен договор (за
краткост Договора) със срок на действие до 31.12.2005 година, съобразно който
„Слънчев бряг“ АД предоставило водопроводната и канализационната си мрежа и
съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу
заплащане на наемна цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на
питейната вода, като водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода
от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод, собственост на
дружеството-ищец. На основание чл.11, раздел V, срокът на Договора е удължаван до
31.12.2008 година. Посочва се още, че съдържанието на понятието „водопроводната и
канализационната си мрежа и съоръженията към нея“ се извежда от съдържанието на
Договора и кореспонденцията по него, като технологична система- група от вещи,
осигуряващи доставка на вода, извеждане на канализационни води до пречиствателна
станция. Твърди се, че ответникът юридически винаги е признавал правото на
собственост на ищеца, за което свидетелствали писма изх. №№ К1551-А26-06-2018
година и пд 29241-1/03-10-2019 година.
С писмо изх. № И 94-00-283/09.12.2008 г. ищецът уведомява ответника, че
прекратява Договора и същевременно му отправя предложение за сключване на нов, с
1
начало на действие - 01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена. В отговор
наемателят изпраща писмо № 13413 от 06.01.2009 година, че не приема така
направеното предложение за сключване на нов договор и такъв не е сключен. Въпреки
това се сочи, че до депозиране на исковата молба ответникът ползва собствената на
ищеца ВиК мрежа- водопровод, канал и технологични съоръжения през целите 2009
година до 2023 година включително, обслужвайки абонатите си на територията на КК
„Слънчев бряг“.
Изтъква се от ищеца допълнително, че дори да не е налице облигационна връзка
на договорно основание, то е налице основателна претенция на извъндоговорно
основание- ползването от страна на ответника на имуществото на ищеца за
търговската му дейност, без наличие на договор и без същият да заплаща дължимо
обезщетение, като се сочи, че ответникът продължавал до ползва безвъзмездно цялата
ВиК мрежа, собственост на ищеца, и да реализира печалба в резултат на това, явяваща
се разликата между приходи и разходи от дейността на територията на КК „Слънчев
бряг“, източна част. Чрез водопроводната мрежа на ищеца, канализационната мрежа и
обслужващите съоръжения на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част,
ответникът реализирал печалби, като извършвал доставка и продажба на вода,
извеждане на канализационни води и пречистване на води. Заявява се, че всяка една от
тези три дейности ответникът не можел да осъществява, без да ползва съоръженията
на ищеца и именно те давали фактическата възможност да се предлагат тези услуги на
крайните потребители и да се реализира търговска печалба.
Злоупотребявайки с право и използвайки монополния си статут, като единствено
възможен продавач на тези услуги, водният оператор осъществявал дейността си по
нормирани цени, утвърдени от ДКЕВР, като по този начин реализирал търговска
печалба и се обогатявал за сметка на ищеца с процесната сума, представляваща
половината от чистия положителен финансов резултат на територията на КК „Слънчев
бряг“, източна част, който по преценка на ищеца възлиза на сумата от около 640 000
лева. Посочва, че размерът на обезщетението е формиран в съответствие с възприетото
от съдебната практика между страните по спорове със същия предмет, но за различни
периоди- т.д. №223/2010 по описа на АС- Бургас и т.д. № 54/2011 по описа на ОС-
Бургас относно обезщетението за 2009 година; т.д. № 693/2013 г. по описа на ОС-
Бургас; т.д. № 597/2016 г. по описа на БОС; т.д. № 582/2018 г. по описа на ОС- Бургас;
т.д. № 667/2019 г. по описа на БОС.
Твърди се, че ищцовото дружество като търговец, собственик на
водоснабдителната и канализационна мрежа, е в правото си да получи обезщетение за
ползването на мрежата му, което, с оглед на икономическа справедливост, счита, че е в
размер на половината от счетоводната печалба от дейността на територията на КК
„Слънчев бряг“, осъществявана чрез неговата водоснабдителна и канализационна
мрежа.
Обезщетението се дължало и с лихва за забава в размер на 22 000 лева за
периода от 15.05.2023 г. до датата на завеждане на иска, тъй като ответникът
многократно бил канен да заплати задълженията си, включително и с нотариална
покана рег.№4756/19, том първи, №190 на нотариус Марияна Анастасова- Тумбакова,
получена на 10.05.2023 година.
В законоустановения срок по делото постъпи отговор на исковата молба, с който
ответникът намира исковете за неоснователни. Набляга, че от изложеното в исковата
молба остава неясно как ищецът е изчислил размера на дължимата главница,
респективно и на търсеното акцесорно вземане за мораторна лихва. Посочва, че
ищецът не е установил причинно-следствена връзка между твърдяното от него
обезщетение и невъзможността да ползва ВиК мрежата, и да реализира печалба, тъй
като същият не би могъл да извършва нито доставка и отвеждане, нито пречистване на
вода, нито извеждане на канализационни води, без значение дали ВиК мрежата се
ползва от трето лице или не. Единствено във волята на „Слънчев бряг“ АД било дали
2
ще се регистрира като воден оператор, съответно дали ще събира приходи от подобна
дейност, обстоятелство, което е извън сферата на „ВиК“ ЕАД. Към настоящият момент
нямало данни това да е извършено. В тази връзка твърденията за „монополен статут“
на дружеството били напълно безпредметни. Предвид липсата на самостоятелна
възможност от страна на „Слънчев бряг“ АД да експлоатира ВиК мрежата, то напълно
неоснователна била и претенцията за половината от „чистия положителен финансов
резултат на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част.
Извън горното, ответникът твърди, че неправилно в исковата молба били
посочени осъществяваните дейности, тъй като пречистването на отпадните води се
извършвало само от пречиствателни станции и съоръжения, които нямали отношение с
ВиК мрежата. В същото време липсвали и доказателства как и от кого се
експлоатирала ВиК мрежата, като не било налице противопоставяне от страна на
„Слънчев бряг" АД в тази връзка.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца сочи, че в
хода на водените дела между същите страни със същото основание дела се наложило
да се създава алгоритъм на изчисление на обезщетение. Твърди, че става дума за
съдебно призната и установена като СПН методика за изчисление на обезщетението,
като резултативна величина, опряна на закона и на принципа на справедливостта. В
тази методика самият финансов резултат бил измерител, но не и постоянен елемент,
защото не се касаело за някакво сдружаване между ищеца и ответника, и
разпределение вследствие на него на някакъв положителен или отрицателен финансов
резултат, а за един оценъчен инструмент опрян на правото и принципите му.
В този смисъл се сочи, че ако резултатът от дейността на процесната територия
на ответника бил отрицателен, това в никакъв случай не означавало, че той не дължи
обезщетение вместо наем, поради факта, че за този период е нямал печалба. В един
такъв евентуален случай размерът на претенцията ще е препратен към сходни
резултати от минали или последващи периоди, които били предмет и на предходно
съдебно произнасяне, но в никакъв случай, нямало да е функция на текущия финансов
резултат на ответника за тази територия, ако този резултат бил нисък или отрицателен.
Изследването на волята на страните и точния текст на Договора ясно сочели, че става
въпрос за чисто наемни отношения, а определянето на наемната цена било чрез квотно
разпределение на дохода, но сдружаване нямало. Търсеното обезщетение обаче
следвало да е по размер съобразено и с пазарния наем. Твърди се, че многократно
било заявявано по делата между страните, че за такъв вид наемно отношение пазар в
РБългария няма. Затова бил създаден модел, който обследвал натурално приходи и
разходи на територията на КК „Слънчев бряг“. Наред с това се твърди, че
обстоятелството, че за ищеца съществувала възможност самостоятелно да ползва ВиК
мрежата си, като доставя, отвежда и пречиства вода, по никакъв начин не променяло
факта, че ВиК ЕАД е ползвало и ползва собствената на ищеца мрежа в процесния
период, респ. реализира приходи от нея, а дали друг би могъл да я ползва било без
касателство по спора, тъй като ответникът не въвеждал твърдение, че не ползва
мрежата на ищеца. Набляга се, че „водопроводната и канализационната си мрежа и
съоръженията към нея” може да бъде разглеждана единствено като технологична
система- група от вещи, осигуряващи доставка на вода на територията на КК Слънчев
бряг, община Несебър, извеждане на канализационни води от територията на к.к
Слънчев бряг, община Несебър, до пречиствателна станция. Тази ВиК мрежа била
изградена и функционирала като система от технологични елементи, разположени
както на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, така и извън нея, и която
функционирала в цялост и чрез своите съставни части, така че стоката „вода“ да
бъдела доставена на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, и да се
извършали и следните 2 услуги: канализационните води (отпадни канални води) да
бъдат изведени чрез мрежа от канализационни тръби към пречиствателната станция на
ответника в гр.Равда, където да бъдат пречистени и депонирани по ползваната от
3
ответника технология. Това бил завършеният цикъл на ВиК услугите, които
ответникът непрекъснато осъществявал на територията на КК „Слънчев бряг“, източна
част. С оглед спецификата на процесната вещ като съвкупност от елементи,
спецификата и вида на доставяните стока и услуги, които могат да бъдат
осъществявани единствено при функционално обединение на тези отделни елементи,
било установено, установимо и известно какво представлявала тази технологична
мрежа, какво съдържала и как функционирала.
В законоустановения срок по делото постъпи допълнителен отговор от
ответника, с който се твърди, че в процесния период не ползвал (държал) движими,
недвижими вещи и съоръжения, които да са собственост на ищеца, а само такива,
които били негови, които били държавна или са общинска собственост, предоставени
му от областната и общинската администрация, на основание „Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги”, сключен на 25.02.2016 г.
между ответника и „Асоциация ВиК Бургас” ЮЛНСЦ. Следователно нямало как
ищецът да е собственик на цялата водопроводна и канализационна мрежа, респективно
не е ясно защо се претендирало обезщетение за някакви неуточнени части от мрежата
на техническата инфраструктура, които били собственост на ответника, на Държавата
или местната община, и му били предоставени от „Асоциация ВиК Бургас” ЮЛНСЦ.
Ответникът ползвал ВиК мрежа на процесната територия на собствено правно
основание посредством Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, който бил сключен на 25.02.2016 г. Този договор бил годно правно основание
на ответника да осъществява дейността си на процесната територия на курортния
комплекс, включително и правото да пречиства отпадните води чрез ПСОВ. На
основание ЗВ (гл. 11”а”), цялата държавна и общинска публична собственост,
изграждаща ВиК мрежите, се предоставяла на „Асоциация ВиК Бургас” ЮЛНСЦ.
Последното сключило договор с ВиК оператора за експлоатацията на ВиК мрежите.
Следователно без значение било какви активи били описани в договора между
„Асоциация ВиК Бургас” ЮЛНСЦ и „ВиК Бургас” ЕАД, ако един актив бил публична
държавна или публична общинска собственост и предназначението му е ВиК, то тогава
ответникът го ползвал по силата на закона и договора с „Асоциация ВиК Бургас”
определящ го за воден оператор. По тази причина ответникът ползвал процесната
мрежа на правно основание - императивните норми на ЗВ и договора си с „Асоциация
ВиК Бургас” ЮЛНСЦ.
Допълнителен довод в тази насока ответникът извежда и от удостоверение №
51/28.03.2018 г., издадено от Кмета на Община Несебър, и разрешения за ползване, от
които следвало, че общинската администрация му била предоставила ползването на
цялата общинска ВиК мрежа, разположена на територията на общината (където попада
и тази находяща се на територията на КК „Слънчев бряг-Изток”), както и това, че
Община Несебър била възложител на реконструкцията на процесната ВиК мрежа
ведно с ищеца, макар последният без законово основание да е вписал същата като свой
материален актив. Ответникът набляга, че ищецът не бил собственик на ВиК мрежите
на техническата инфраструктура на територията на КК „Слънчев бряг“. Съществувало
незаконосъобразно вписване в АДС № 2600, съставен на 18.07.1995 г., че на „Слънчев
бряг” ЕАД бил предоставен за оперативно управление терен от 2150 декара. За
основание на вписването в АДС било посочено, че се извършвало на основание
Заповед 3890/14.12.1973 г. на Министерство на горите и опазването на околната среда
и Разпореждане 238 на МС от 20.11.1973 г. Според ответника вписването било
незаконосъобразно, защото с нито един от двата акта не се предоставяло за оперативно
управление терен от 2150 декара на „Слънчев бряг” ЕАД. С Разпореждане 238 на МС
от 20.11.1973 г. се разрешавало на Министерство на горите и опазването на околната
среда да изключи от държавния горски фонд 2150 декара и да се предостави за
изграждане на КК „Слънчев бряг”. Със заповед 3890/14.12.1973 г. на Министерство на
4
горите и опазването на околната среда се изпълнявало разпореждането на МС и се
отреждал терен, който се изваждал от горския фонд и се отреждал за изграждането на
курортния комплекс „Слънчев бряг”. Във всички документи се касаело за селището
КК „Слънчев бряг”, но не и за предоставяне на държавно предприятие със същото име
(по това време на същата територия оперира държавното „Балкантурист“).
Длъжностното лице при Областна управа- Бургас не било съобразило при съставянето
на АДС № 2600/18.05.1995 г., че с влизане на ЗМСМА в сила (17.09.1991 г.) по силата
на § 7 от ПЗР частта от терена, където били изградени улици, алеи, и паркова среда и
техническа инфраструктура в курортния комплекс вече била публична общинска
собственост от четири години.
От друга страна, според ответника в Заповед № 256/21.10.1996 г. на Комитета по
туризъм било посочено, че капиталът на „Слънчев бряг” ЕАД се увеличавал с правото
на собственост върху земята, но заповедта не посочвала коя земя и колко точно.
Всъщност заповедта третирала земята, прилежаща към хотелите собственост по това
време на същото търговско дружество, но не третирала и не можела да засяга онази
част от терена, която била заета от улици, алеи, и паркова среда и техническа
инфраструктура. Това било така, защото с министерската заповед не можело да се
отмени влезлия в сила пет години преди това ЗМСМА. Също така било ясно, че
публична общинска собственост не можело да включи в капитала на държавно
дружество със заповед на министър.
Ответникът излага още, че в периода 2003-2008 г. „Слънчев бряг” АД,
съвместно с Община Несебър, инвестирало свои средства и средства от европейски
програми за ремонт и възстановяване на част от ВиК мрежата, разположена на
територията на курортния комплекс. Това не означавало, че придобива същите в
собственост, а само, че има право на обезщетение от собственика в срок от 5 години от
извършване на подобрението и при условие, че правото не е погасено по давност.
Курортният комплекс „Слънчев бряг” (сега селищно образувание с национално
значение), бил създаден с Постановление № 120/30.06.1958 г. на Министерския съвет.
В т.5 от ПМС 120/58 г. е посочено, че „...Министерство на търговията си запазва
правото на управление и стопанисване върху изградените строежи, благоустройствени
и паркоустройствени мероприятия....”. Следователно собствеността върху улиците,
алеите, парковите зони и мрежите на техническата инфраструктура не са били
предоставени на държавно предприятие за стопанисване и управление. През
следващите години в хода на приватизационния процес построените хотели били
продадени, но законодателството не позволявало да се приватизират
„благоустройствени и паркоустройствени мероприятия”, тоест улиците, мрежите на
техническата инфраструктура и парковата част. Не съществувал изричен властнически
акт, с който съответното министерство, явяващо се принципал на „Слънчев бряг” АД
(или на неговите праводатели), да е предоставило и включило в имуществото на
същото търговско дружество улиците, мрежите на техническата инфраструктура и
парковата част в курортния комплекс. Следователно Държавата никога не се била
разпореждала с териториите заети от алеи и улици, с мрежите на техническата
инфраструктура и с парковата част в курортния комплекс в полза на „Слънчев бряг”
АД, респективно в полза на дружествата, на които то е правоприемник.
Мрежите на техническата инфраструктура, които обслужвали съответната
община- в случая община Несебър, и задоволявали потребностите на потребители от
общината били публична общинска собственост, съгласно чл. 2 от ЗОС във връзка с
чл. 19 от Закона за водите и § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Мрежите на техническата
инфраструктура в курортния комплекс не попадали в изключението, посочено в ал.2
на § 7 от ПЗР на ЗМСМА (респективно чл. 19, ал. 1, т. 4 б. "в" на Закона за водите). За
да е собственик на инфраструктурата „Слънчев бряг” АД следвало да я е изградило
или да му е предоставена с нарочен акт на принципала, най- късно до датата на
влизане на ЗМСМА в сила (17.09.1991 г.), а към същия момент ищцовото дружество
5
дори не съществувало. Това е така, защото, съгласно пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА, с
влизане в сила на закона преминават в собственост на общините изчерпателно
посочени държавни имоти, включително и ВиК мрежите на тех. инфраструктура.
Съгласно Постановление на Министерски съвет 120/1958 г., чл.8, б.”д” на
Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, се
възлагало да построи инфраструктурата (вкл. ВиК мрежите) в КК”Слънчев бряг”.
Следователно всички мрежи на техническата инфраструктура, улици, алеи и паркови
зони, разположени на територията на курортния комплекс ”Слънчев бряг”, били
публична държавна собственост до влизане в сила на ЗМСМА, когато по силата на
закона преминават в публична общинска собственост. „Слънчев бряг” АД не бил пряк
правоприемник на всичките активи на бившите държавни фирми „Балкантурист” и
„Слънчев бряг”, а на 13 търговски дружества, които били получили само част от
активите на държавното предприятие, но нямали собственост върху мрежите на тех.
инфраструктура. Следователно сключеният на 08.03.2005 г. договор за наем между
ищеца и ответника бил нищожен като противоречащ на редица закони. Предмет на
договора било пораждането на наемно правоотношение относно вещи, извън
гражданския оборот. Така например, ако ВиК мрежата на процесната територия е била
публична държавна собственост, то тогава наемният договор бил сключен в нарушение
на императивните норми на чл.16 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗДС (в редакцията към
23.03.2014 г.), във вр. с чл. 4, ал. 1, т.8 от ЗК (отм.). В случай, че ВиК мрежата на
процесната територия е била и е публична общинска собственост, то тогава договорът
бил сключен в нарушение на императивните норми на чл.19, т.4, б.”а” и б.”б” от ЗВ (в
редакцията към 04.06.2001 г.), във вр. с чл. 14 ал.7 от ЗОС (в редакцията към
16.11.2004 г.).
Ответникът твърди, че ищецът бил в забава, като видно от Констативен
протокол от 15.03.2011г. и писмо озаглавено „Отговор” № К-2118-1/21.07.2021г.,
връчено на ищеца на 23.07.2021г., ищецът бил поканен да получи обратно ВиК
мрежата, предмет на наемния договор, но не се явил представител. Според ответника
горните две писмени доказателства доказвали, че ищецът последователно бил отказал
през 2011 г. и през 2021 г. да получи обратно онова, което счита, че е предоставил под
наем. Следователно по смисъла на чл. 95 от ЗЗД ищецът бил в забава, а ответникът на
основание чл. 96, ал. 1 от ЗЗД бил освободен от последиците на евентуалната забава.
Наред с горното ищецът е могъл да кандидатства и получи лиценз за ВиК
оператор щом твърди, че е собственик на процесната мрежа, но не е сторил това, като
е предпочел да не получава владението на онова, което смята, че е предмет на
договора за наем, каквото и да е било то. След промяната в ЗВ през 2009 г. и по силата
на чл. 198о, ал.6 от същия закон, вече било допустимо в една община да има повече от
един воден оператор. Следователно не било вярно твърдението на ищеца, че
единствено и само ответника можел и имал право да осъществява дейност като ВиК
доставчик.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.236, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.288 от Търговския закон ТЗ/, а евентуално
наведения такъв- с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Искът за мораторна лихва е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.294,
ал.1 и чл.288 от ТЗ.
По делото не се спори, а това се установява и от приложените доказателства, че
на 08.03.2005 година бил сключен договор, със срок на действие до 31.12.2005 година,
съобразно който „Слънчев бряг“ АД предоставило водопроводната и
канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от
6
рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се
отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода
от главния водопровод, собственост на дружеството-ищец. На основание чл.11, раздел
V, срокът на съглашението бил удължаван до 31.12.2008 година.
Безспорно е по делото, че договорните отношения били прекратени с писмо изх.
№ И 94-00-283/09.12.2008 г., с което ищецът уведомява ответника, че прекратява
договора, като му отправя предложение за сключване на нов, с начало на действие-
01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена. В отговор наемателят изпраща
писмо № 13413 от 06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение за
сключване на нов договор и такъв не е сключен.
Ищцовото дружество твърди, че въпреки прекратяване на отношенията
ответникът продължил да ползва собствената на ищеца ВиК мрежа- водопровод, канал
и технологични съоръжения през целите 2009 година до 2023 година включително,
обслужвайки абонатите си на територията на КК „Слънчев бряг“.
Няма спор, а и на настоящия състав му е служебно известно, че между страните
са били водени множество съдебни производства /приключили с влезли в сила
решения/ с предмет абсолютно аналогичен с настоящия, но за различни периоди от
време след прекратяване на договорните правоотношения- т.д. № 62/2010г., №
54/2011г., № 693/2013г., № 597/2016г., № 582/2018г., № 667/2019г. и № 363/2020г., т.д.
№ 364/2020г., № 366/2021г., № 365/2021г., № 71/2022г./. Развило се е и производство по
т.д. № 184/2015г. по описа на Окръжен съд- Бургас, по което са били отхвърлени
предявените от „ВиК“ ЕАД срещу „Слънчев бряг“ АД искове за установяване
нищожност на сключения между страните договор за наем от 08.03.2005 година. С
Решение № 184 от 12.01.2018 година по търговско дело № 24/2017 година на ВКС, ІІ
т.о., решенията на първоинстанционния и въззивния съд са били обезсилени, а
производството по исковете- прекратено, поради преклудирането им с влязлото в сила
решение по посоченото по-горе търговско дело № 54/2011 година по описа на
Окръжен съд- Бургас.
По делото са приети няколко заключения по изготвени съдебни експертизи. В
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, се сочи подробно
и изчерпателно какво е предназначението на процесната водоснабдителна и
канализационна мрежа и как функционира същата конкретно на територията на КК
„Слънчев бряг“, източна част. Изброени са отделните видове услуги, предоставяни от
процесната ВиК мрежа, като експертът мотивира и аргументира становището си, че не
е възможно пречистване на отпадъчните води в пречиствателните станции на
ответника без ползването на процесната канализационна мрежа на ищеца, разположена
изцяло в процесната територия. Установено е, че напорният резервоар с обем 20 000
куб.м., изграден в местността „Мерата“, община Несебър, както и съоръженията на
същия, довеждащи водата до водопроводната мрежа на ищеца, са извън територията
на КК „Слънчев бряг“, източна част. Сочи се начина, по който водата достига от
язовир „Камчия“, през съответното трасе- водопроводи, до мрежата на комплекса,
впоследствие до пречиствателна станция в с. Равда, и заустването в Черно море.
Съобразно заключението на вещото лице по извършената съдебно-
икономическа експертиза, се установяват включените в баланса на ищеца съоръжения
по дати на завеждане, стойности на изграждане и поддръжка, както и начислените
разходи за амортизация към 31.12.2022г. Уточнено е, че основанието на ищеца да
осчетоводи тези активи е включването им в балансите на праводателите му и
наличните документи за собственост, фактури и протоколи за извършване на СМР.
След проверка в счетоводството на ответника е констатирано, че през процесния
период разходите по предоставяне на ВиК услугите се отчетени в група 60 от
сметкоплана на дружеството, като преките са отразени на аналитични нива по
направления /вода, канал, пречистване/, а непреките- по видове дейности, но не са
отчетени такива на аналитично ниво, индивидуализиращо само процесната територия-
7
Слънчев бряг-изток. Сочи се, че направените при ответника счетоводни записвания не
отчитат разходи за предоставените ВиК услуги на аналитично ниво само в КК
„Слънчев бряг“ през 2022г. Отразени са разходите, свързани с инвестиционни
програми, аварийни и текущи ремонти, отчетените количества по направления вода,
канал и пречистване за 2022 г. Вещото лице е установило разходите за обслужване на
мрежата и приходите на ответното дружество към месец декември 2022 г., при което е
посочило, че 50% от изведения положителен финансов резултат от дейността на
ответника в КК „Слънчев бряг“ през 2022 г. възлиза на сумата от 805 475 лв.
Експертът е посочил, че в счетоводството на дружеството- ответник не е имало
промяна в политиката при отчитането на разходите по сметките.
Изготвената съдебно-оценителна експертиза е определила средния пазарен наем
за 2022г. на съвкупността от елементите на ВиК мрежата и съоръженията към нея,
заведени като дълготрайни материални активи по счетоводните записвания на ищеца и
осигуряващи водоснабдяването на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, в
размер на 611 765 лева. Вещото лице е анализирало счетоводните записвания при
ищеца, свързани с процесната ВиК мрежа и отразяващи заприходяването на всички
елементи на техническата инфраструктура- водопроводни клонове, канализационни
клонове, тласкатели и помпени станции. Констатирало е, че обектите на
водопроводната мрежа, намираща се на територията на КК „Слънчев бряг“, източна
част, са заведени като дълготрайни материални активи в дружеството.
Съдът кредитира така изготвените по делото заключения като аргументирани,
пълни и изчерпателни, като няма основание да се съмнява в безпристрастността и
компетентността на вещите лица.
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
Както бе посочено по- горе между страните са водени множество дела със
същия предмет, но за различни години. По тези производства са навеждани аргументи,
аналогични с настоящите, по които е налице произнасяне и с които влезли в сила
решения съдът е обвързан. В настоящото производство не се навеждат нови факти и
обстоятелства от страна на ответника.
Относно посочените основания за нищожност на договора, на основание чл.299,
ал.1 от ГПК, настоящият съд приема, че е преклудирана възможността за възражения
на ответника по валидността на договора за наем, тъй като с цитираните влезли в сила
съдебни решения по исковете с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД са установени със
сила на пресъдено нещо между страните всички факти, относими към правото на
ищеца на такова обезщетение, за съответните предходни периоди, в това число и
валидността на договора за наем, въз основа на който е получено ползването на
наетата вещ, прекратяването на договора и липсата на обратно предаване от наемателя
на наемодателя на получената по силата на договора вещ. Именно на това основание с
Решение № 184 от 12.01.2018 г. по т.д. № 24/2017 г., състав на ІІ т.о. на ВКС е
обезсилило решенията на първоинстанционния и въззивния съд по иск за нищожност
на договора от 08.03.2005 г.
С оглед на така изложеното настоящата инстанция приема за доказани фактите
относно изправността на страните и надлежното изпълнение на задълженията им,
свързани с прекратения договор за наем, поради което се налага извод за преклудиране
и на възражението на ответника за забава на ищеца, в качеството му на кредитор на
задължението за връщане на наетата вещ, основано на твърдение за отказ да получи
обратно вещта, удостоверен с констативен протокол от 15.03.2011г., който факт с
правно значение се е осъществил преди периодите, за които е формирана сила не
пресъдено нещо. Налице са твърдения за предприети последващи действия от страна
на ответника за предаване на вещите по вече прекратеното наемно правоотношение
през 2023 г., но доказателства в тази насока не са представени по делото- приложен е
единствено констативен протокол от 2011 г. на нотариус Линка Чуткина.
8
Що се касае до наведените твърдения от ответното дружество, че ищеца не е
собственик на ВиК мрежата, този факт не променя наличието на основание на
наемодателя да претендира обезщетение. Константна, последователна и
непротиворечива е практиката на върховната инстанция, че собствеността на
отдадената под наем вещ не е релевантно за производството по чл.236, ал.2 от ЗЗД
обстоятелство и не рефлектира на крайния извод за основателност.
По отношение на наведеното твърдение, че ответника ползва мрежата на
основание договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията, и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от
25.02.2016 г., същото вече е било предмет на разглеждане по т.д. № 365/2021 г. по
описа на ОС- Бургас, касаещо претендирано обезщетение за 2018 г., потвърдено с
решение на Апелативен съд- Бургас по в.т.д.№ 183/2022 г., недопуснато до касационно
обжалване с определение по к.т.д. № 2784/2022 г. на I т.о. на ВКС. Със същите е
прието, че не се установява материално тъждество между вещите, предоставени за
ползване по силата на този договор и процесния наемен договор, което е пречка да се
изгради извод за релевантност на цитирания договор от 2016 г. към правоотношенията,
предмет на делото, което становище се споделя и от настоящият съдебен състав. С
прекратяване на наемното правоотношение възникна задължението на наемателя да
върне вещта, като със сключването на нов договор това задължение на отпада.
Всичко изложено до тук налага извода, че предявената главна претенция е
доказана по основание. Установи се, че валидно сключения между страните договор за
наем от 08.03.2005г. е бил прекратен. От страна на ответното дружество е налице
продължаване ползването на съоръженията, предмет на прекратения договор за наем,
въпреки противопоставянето на наемодателя- ищец на това ползване, както и
причинна връзка между ищцовата претенция за пропусната полза и невръщането на
владеенето върху наетата вещ от ответника. С това е осъществен фактическият състав
на чл.236, ал.2 от ЗЗД и на това правно основание ответникът дължи на ищеца
обезщетение за продължаващото ползване през процесната 2022г.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът намира, че няма
основание да не възприеме изложеното в заключението на вещото лице по съдебно-
оценителната експертиза. Обезщетението се изразява в пропуснатата полза за ищеца
да реализира приходи от ползването на тази мрежа, възлизащи на пазарния наем на
елементите на ВиК мрежата за 2022 г., като в случая без правно значение е
твърдението, че ищецът, въпреки че разполагал с възможност, не се бил регистрирал
като воден оператор. Липсата на такава регистрация не предоставя правото на водния
оператор да ползва мрежата с основание, без да заплаща съответното наемна цена.
Ето защо и предвид спецификата на процесната съвкупност от вещи и
съоръжения, вещото лице определя средната пазарна стойност за процесния период в
размер на 611 765 лв., което прави претенцията основателна до този размер, като за
разликата до претендираните 640 000 лв. следва да бъда отхвърлена.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху този размер на дължимото обезщетение се
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от датата на
забавата. Видно от отправената нотариална покана, връчена на 10.05.2023 г. на
управителя на ответното дружество, и предвид нормата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, както и
дадения в поканата 3-дневен срок, вземането става изискуемо, считано от 14.05.2024 г.
/в случая се претендира от 15.05.2023 г./. Ето защо и след проверка с изчисление
посредством онлайн калкулатор https://www.calculator.bg, се установява, че законната
лихва възлиза на сумата от 39 442.87 лв., поради което съдът намира предявената
претенция в размер на 22 000 лв. за основателна в цялост.
Уважаването на главната претенция прави основателна и акцесорната такава за
законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
9
Предвид основателността на главната претенция не следва да се пристъпва към
разглеждане на евентуалната такива.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, следва да се
уважат исканията на страните за присъждане на сторените разноски съобразно
уважената, респективно отхвърлената част. От двете страни бяха направени
възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, които съдът
споделя от части. Настоящата инстанция счита, че макар и с голям материален
интерес, делото не се характеризира с фактическа и правна сложност предвид факта,
че всички изложени твърдения и съображения от двете страни са били вече предмет на
разглеждане, установяване и защита. В този смисъл, като взе предвид броя на
предявените претенции и тяхната цена, съдът намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца следва да бъде намалено до сумата от общо 37 476
лв. с ДДС. Възнаграждението на ответното дружество се претендира в по- нисък
размер. Предвид на така изложеното на ищеца се следва сумата от 37 983,78 лв., а на
ответника се следва сумата от 1 550,80 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Цветан Мирчев, да заплати на
„СЛЪНЧЕВ БРЯГ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление КК
„Слънчев бряг“, община Несебър, област Бургас, представлявано от изпълнителния
директор Соня Енилова, сумата от 611 765 лв., представляваща обезщетение за
ползването след прекратен договор за наем от 08.03.2005г. на водопроводната мрежа и
съоръженията на територията на КК „Слънчев бряг“, източна част, за периода
01.01.2022г.- 31.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба 13.11.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 611 765 лв. до претендираните 640 000 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Цветан Мирчев, да заплати на
„СЛЪНЧЕВ БРЯГ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление КК
„Слънчев бряг“, община Несебър, област Бургас, представлявано от изпълнителния
директор Соня Енилова, сумата от 22 000 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.05.2023 г. до 13.11.2023 г.,
както и сумата от 37 983,78 лв., представляващи заплатени разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление КК „Слънчев бряг“, община Несебър, област Бургас, представлявано от
изпълнителния директор Соня Енилова, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ж.к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от
изпълнителния директор Цветан Мирчев, сумата от 1 550,80 лв., представляваща
заплатени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10
11