Определение по дело №39/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 29.01.2019 година

 

 

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ въззивен състав, в  закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди  и деветнадесета година в състав:

                       

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                                    2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

 

след като разгледа по реда на чл. 341- 345 НПК докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 39 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

 

            Образувано е по депозиран от РП С. частен протест против определение от 12.12.2018 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 418/2018 г. по описа на РС С., с което съдът уважил направеното от защитника на подсъдимия Т. искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия и върнал делото на прокурора с указания за отстраняването им.

 

Прокурор при РП С. е внесъл за разглеждане в РС С. обвинителен акт за извършено от Д.Х.Т. престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК – за това, че на 11.08.2016 г. в с. Г., ул. „*****“ № ** е причинил на М. Т. Ф. от гр. П. средна телесна повреда, като нанасял удари с дърво по тялото на пострадалия, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на типично място (на около 2 см. на гривнената става), което е причинило на пострадалия трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-голям от 30 дни, като възстановяването е в рамките на 2-3 месеца.

 

В проведеното разпоредително заседание по делото представителят на държавното обвинение взел становище по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НК, като изтъкнал липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правата на подсъдимия.

Към това становище се присъединил  повереникът на конституирания граждански ищец и частен обвинител М. Ф. – адв. С. от САК.

От защитника на подсъдимия Т. – адв. М. от САК,  било направено искане за прекратяване на делото поради допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса и нарушаващи правата на подсъдимия, а именно наличието на недостатъци във внесения за разглеждане обвинителен акт. Като такъв недостатък била посочена непълнотата при описание на механизма на причиняване на твърдяната средна телесна повреда и липсата на съществени елементи от фактическата страна на престъплението, както и противоречието между записаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че средната телесна повреда е причинена посредством падане на терена, докато в диспозитива на повдигнатото обвинение се твърди, че това е сторено чрез удари с клон от дърво.

Подсъдимият Т. се присъединила към становището на защитника си.

 

            След като изслушал становищата на страните по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът приел, че искането на защитата е основателно, тъй като твърдението в обстоятелствената част на обвинителния акт, че счупването на лявата лъчева кост е станало при падане на терена, е в противоречие с твърденията в диспозитива на обвинението, че е причинено с удари с дърво по тялото на пострадалия. Прието е от съда, че по този начин в обвинителния акт е въведено вътрешно противоречие, което създава неяснота за това на какви факти се основава обвинението досежно начина на причиняване на увреждането, при което е налице отстранимо съществено процесуално нарушение, накърняващо защитата на подсъдимия и по-конкретно правото му да научи за какво престъпление е обвинен (в частност от какво е причинено счупването) и какви са фактите, на които се основава обвинението.

По изложените съображения районният съд прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия Т., и върнал делото на прокурора.

 

В депозирания пред настоящата инстанция частен протест срещу определението на съда се сочи неправилност на атакуваното протоколно определение и изземване от съда по неприемлив и недопустим начин на  процесуалните права на прокуратурата. Твърди се, че единствено прокурорът може да прецени дали е доказано обвинението, а съдът няма правомощия да дава абсурдни и неизпълними указания на прокуратурата и да взема становище по съществото на делото, каквото е направил в настоящия случай, а само при постановяване на присъдата. Счита се, че изводите на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство са неправилни и немотивирани, а с преповтарянето изцяло на защитната теза на защитника адв. М. са и съмнителни, като се иска отменя на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане.

 

            Срещу депозирания частен протест е постъпило писмено становище от подсъдимия Т., в което по същество се навеждат твърдения за липса на осъществен престъпен състав по отношение на пострадалия Ф..

 

            ОКРЪЖЕН СЪД – С., след като се запозна  с  атакувания съдебен акт, с внесения за разглеждане от съда обвинителен акт и с материалите по досъдебното производство намира, че частният протест срещу определението, с което съдът е прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, е допустим,  като подаден в срок и от страна, която разполага с право на такъв, а по съществото си е  неоснователен.

  Главното предназначение на обвинителния акт, съгласно  Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,  е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита в съдебната фаза. Когато в съдържанието на обвинителния акт не са отразени правнорелевантните факти на обвинението и въз основа на тях не са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, или това е сторено по противоречив начин, то винаги е  налице допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза на процеса.

 В конкретния случай повдигнатото на подсъдимия Д.Т. обвинение е неясно, тъй като е налице противоречие между фактите, изложени от представителя на държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт и повдигнатото с диспозитива на същия обвинителен акт обвинение на привлеченото към наказателна отговорност лице - досежно начина на причиняване на увреждането.

Така прокурорът първоначално посочил, че обвиняемият Т. замахнал и нанесъл силен удар по посока главата на пострадалия Ф., който се предпазил с лявата си ръка и почувствал силна болка в областта на китката си; като след това последвала „канонада“ от удари по цялото тяло на Ф., който паднал на земята (стр. 1 от обвинителния акт). След това в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът направил анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като посочил, че поведението на подсъдимото лице е наблюдавано от свидетелката Е. З., която повикала на помощ съпругата на пострадалия – свидетелката С. Ф.а и след това откарала пострадалия в ЦСМП при МБАЛ С., както и цитирал подробно заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебномедицинска експертиза. Именно в изводите си относно механизма на получаване на уврежданията експертът – на когото дословно се позовал прокурорът, посочил, че на пострадалия са причинени охлузвания по външната повърхност на лявата предмишница и счупване на лъчева кост на типично място, като последното увреждане в конкретния случай не може да бъде получено при нанесените удари с дърво, тъй като лъчевата кост се намира на противоположната страна на предмишницата. Прокурорът цитирал и заключението в частта, в която вещото лице е обсъдило данните за падане на пострадалия върху земята, както и направеният въз основа на изложеното извод от експерта, че счупването е станало именно при падане върху терена (стр. 2 от обвинителния акт).

И ако в обстоятелствената част на обвинителния акт има известна последователност в изложението на прокурора, основано на извършения подробен анализ на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена съвкупност, то в диспозитива на повдигнатото срещу Д.Т.  обвинение (т. е. в заключителната част на обвинителния акт) представителят на държавното обвинение записал, че средната телесна повреда счупване на лявата лъчева кост, довело до трайно затруднение в движенията на левия горен крайник, е причинена посредством нанасяне на удари с дърво по тялото на пострадалия.

С това обвинение прокурорът счел, че е изпълнил задълженията си по чл. 246 от НПК, а на практика създал в обвинението неяснота, препятстваща правото на защита на подсъдимото лице, тъй като въвел нов факт, обосноваващ ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия – а именно механизъм на причиняване на увреждането, противоречащ на вече описания в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Посоченото противоречие води до неяснота във формулирането на обвинението спрямо подсъдимия Т., която го лишава от възможността да разбере в какво престъпление е обвинен и какъв е механизмът на осъществяването му. По този начин внесеният за разглеждане в РС – С. обвинителен акт е негоден да сложи началото на съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия да организира защитата си по фактите.

Заявеното от прокурора в проведеното разпоредително заседание по делото – че никой не твърди да е нанесена телесна повреда вследствие падане, допълнително внася неяснота в обвинението, тъй като влиза в противоречие с изложеното от същия представител на държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно механизма на причиняване на увреждането и обсъдените във връзка с този механизъм доказателства.

В заключение, въззивният съд намира, че противоречието в наведените с обвинителния акт твърдения на прокуратурата за възникнали факти, обосноваващи основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Т., води до липса на ясна фактическа рамка на повдигнатото пред съда обвинение и препятства осъществяване правото на защита на подсъдимия, а това всякога е съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните. Коментираните по-горе съществени пропуски в обвинителния акт определят обвинението като фактически неясно формулирано, а предметът на доказване – като неопределен.

Наведените от прокурора в частния протест доводи за абсурдност и неизпълнимост на дадените от първостепенния съд указания, за ограничаване процесуалното право на прокуратурата да прецени какво обвинение да повдигне и поддържа пред съда не се споделят от въззивния съд. Действително, право на прокурора съобразно чл. 127 от Конституцията на Република България е да поддържа или не определено обвинение срещу конкретно лице, но това лице следва да знае всички релевантни факти, които очертават обвинението срещу него. Само при наличието на такъв анализ в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответстващо на този анализ фактическо обвинение би било гарантирано в пълен обем правото на защита на подсъдимия. В настоящият случай установените в обвинителния акт неясноти и противоречия се отнасят  до съставомерните признаци на престъплението по чл. 129 от НК и до участието на подсъдимия Т. в него, а винаги, когато се преценява съдържанието на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти или противоречия се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него. (вж. ТР № 2/2002 г. на ВКС).

Обвинителният акт е необходимата фактическа и правна оценка на прокурора по съществените въпроси, предмет на доказване в наказателното производство, а оценката се прави въз основа на събраните доказателства, приети за установени обстоятелства и закона. Констатираното в настоящия случай съществено процесуално нарушение е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов обвинителен акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за пределна яснота относно визираните по-горе съставомерни обстоятелства.

    

 

 

 

 

При така изложеното въззивният съд намира, че контролираното определение, с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Воден от изложените съображения, ОКРЪЖЕН СЪД – С.

 

 

 

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение от 12.12.2018 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 418/2018 г. по описа на РС С., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

 

Определението е окончателно.

                                                                                                                                 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………

                                                                                                                      (Пл. Петков)

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1:………………

                                                                                                                      (Н. Николова)

 

 

 

                                                                                                                      2:………………

                                                                                                                       (Ан. Игнатова)