№ 70
гр. Ловеч, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900081 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Ю. М. Б. против
„Армеец“ АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1, вр.
чл. 477 КЗ за заплащане на следните суми: 2521,89 лв. -застрахователно
обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение) и 51 000 лв. –
претендирана като частичен иск от претенция за неимуществени вреди в
размер на сумата от 170 000,00 лв., ведно със законната лихва върху двете
суми от подаване на исковата молба (12.11.2021 г.) до окончателното им
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.05.2017 г. ищцата управлявала лек
автомобил марка „О.", модел „Ф.“ с peг. № ******** по първокласен път 1-4,
900
че при километър 56+ в посока София — Варна между управлявания от
нея автомобил и насрещно движещ се друг лек автомобил марка „Б.“, модел
**** с peг. № ** **** **, управляван от В. И. З., настъпило ПТП (удар между
двата автомобила). В исковата молба се посочва следният механизъм на ПТП-
то: движение на двата автомобила в противоположни посоки, поднасяне на
лекия автомобил Б., завъртане и навлизане в насрещната пътна лента,
последвал удар със задната част на лекия автомобил Б. в предната част на
насрещно движещия се лек автомобил О.. Твърди се, че в съставения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 27/22.06.2017 г.
означената причина за пътнотранспортното произшествие е движение със
скорост от страна на водача на лек автомобил Б. ****, несъобразена с
интензивността на движението, на мокра пътна настилка, на лява крива,
довело до занасяне и навлизане в лентата на насрещно движение и
последвалия удар.
Посочва се, че в резултат на ПТП-то ищцата получила тежки
1
травматични увреждания, изразяващи се във влошаване на общото й
здравословно състояние, в счупване на ключицата, контузия на меките тъкани
на гърдите и на гръдния кош, в дълбока рана на дясното коляно, в контузия на
главата, на корема и на гръбначния стълб (счупване на шийни прешлени), на
коремните органи и тънките черва, фисура на черния дроб, перитонит,
травматична лезия на оментума, увреждане на главата и на очите (с
настъпване посттравматична парализа на VI ЧМН, двойно виждане). Твърди
се, че след ПТП-то ищцата е откарана по спешност в лечебно заведение,
където направена животоспасяваща коремна операция, че въпреки
последвалия престой и продължително възстановяване, нейното здравен не е
възстановено напълно – ищцата развила втора степен на болестта
„Хипертонично сърце”, необратимо увредено зрение (виждане на двойни
образи), трудности при пазене на равновесие и ходене пеш. В исковата молба
се посочва, че след инцидента ищцата продължава да изпитва чувство за
паника и безпокойство, загубила напълно съня си, изпитва страх за живота и
здравето – своите и на дъщеря , че в резултат на ПТП-то ищцата е получила
психическа травма, която не е преодолЯ., и краткосрочна загуба на памет, вкл.
за служебно известни от години факти. Твърди се, че ищцата сторила
разходи (подробно изброени по пера в исковата молба) за лечението на
получените от ПТП-то травматични увреждания и че техният общ размер е
2521,89 лв.
Посочва се, че по време на ПТП-то, управляваният от В. И. З. лек
автомобил марка „Б.”, модел **** с peг. № ** **** ** имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, съгласно полица № BG/11/117000691257, издадена от
„Армеец“ АД, (дружеството ответник) и валидна към настъпване на ПТП-то,
както и че ищцата заявила претенцията си пред застрахователя с посочване на
банкова сметка, но последният отказал да определи и изплати обезщетение.
В писмения отговор на исковата молба от ответника „Армеец“ АД се
правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Една част от
правоизкщчващите и от правонамаляващите са основани на оспорвания
относно: наличие на елементите на фактическия състав за възникване
деликтната отговорност на В. И. З. (застрахования при ответника); механизма
и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното застрахователно
събитие; вида, характера и степента на уврежданията, обусловили болките и
страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди
и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие; разходите за
лечение, направени от ищцата (изразяващи имуществените вреди). Друга част
от правоизкщчващите и от правонамаляващите са основани на твърдения
относно: поведението на ищцата като водач, явяващо се единствена причина
за настъпване на ПТП-то и вредите от него (управление на МПС със скорост,
превишаваща максимално допустимата такава за съответния пътен участък
и/или несъобразена с конкретните пътни и атмосферни условия, и/или след
употреба на алкохол/упойващи вещества, и/или не се е движила в полагащата
2
и се лента за движение и/или най-вдясно на пътното платно, и/или е навлязла
в лентата за насрещно движение, и/или не е предприела намаляване на
скоростта и/или спиране при възникнала на пътя опасност, като по този начин
с поведението си е предизвикала настъпването на ПТП и вредите); настъпване
на част от травматичните увреждания в резултат от външни фактори,
предходни травми и/или заболявания, некоректно проведено лечение,
неспазен предписан режим на поведение или дадени препоръки за съответно
поведение. От ответника се прави правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца поради неползване на
предпазен колан.
Съдът е допуснал изменение на иска, чрез увеличаване на размера на
частично предявената претенция за неимуществени вреди от 51 000 лв. на
126 000 лв. (с определение от 27.04.2022 г.) и от 126 000 лв. на 170 000 лв. (с
определение от 20.06.2022 г.).
Ищцата Ю. М. Б. взема участие е съдебното заседание лично и чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Я. М., която поддържа иска,
в хода на устните състезания навежда съображения за неговата
основателност, моли за присъждане на претендираните обезщетения и на
разноските по делото. В представени по делото писмени бележки
пълномощникът на ищеца доразвива съображенията си за основателност на
иска и за наличие на обстоятелствата, с оглед на които се претендират
размерите на застрахователните обезщетения.
Ответникът „Армеец“ АД взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Л. М., която
оспорва иска, в хода на устните състезания навежда съображения за неговата
неоснователност, моли за отхвърлянето му или за присъждане на
обезщетения в размер, по-малък от претендирания, и за заплащане на
разноските по делото. В представени писмени бележки пълномощникът
доразвива доводите си за неоснователност на иска, респ., за основателност на
наведените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писма на ОП Ловеч (изх. № 3179/2017 г. от
22.07.2021 г. и от 13.09.2022 г.) се установява, че на 24.05.2017 г. е образувано
досъдебно производство № 346/2017 г. по описа на МВР Ловеч срещу
неизвестен извършител за това, че на същата дата, около 17:52 часа, на
първокласен път 1-4, при километър 56+900 в посока София-Варна, при
управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 20, ал.
2 ЗДвП) причинил смъртта на В. И. З., управлявал лек автомобил марка „Б.“,
модел **** с peг. № ** **** **, и на Е. К. З. и телесна повреда на Ю. М. Б.,
управлявала лек автомобил марка „О.“, модел „Ф.“ с peг. № ********. С
постановление от 27.06.2022 г. на прокурор от ОП Ловеч наказателното
3
производство е прекратено (поради смърт на В. И. З., чието поведение е
причина за ПТП), а с влязло в законна сила определение № 304/22.07.2022 г.,
по ч.н.д. № 268/2022 г. на ОС Ловеч, постановлението на прокурора е
потвърдено.
От заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза се
установява, че ПТП е настъпило на 24.05.2017 г., в землището на с. Българене,
в светлата част от денонощието, на мокра пътна настилка, при липса на
намалена видимост, като процесиият участък от първокласен път 1-4 (мястото
на ПТП) е изграден от едно платно за двупосочно движение, с две пътни
ленти (по една за всяка посока), всяка от които с ширина от 3,7 метра, с ясно
видима хоризонталната маркировка (разделяща лептите за движение),
съставляваща единична непрекъсната бяла линия. От заключението на същата
експертиза се установява следният механизъм на ПТП: движение на лек
автомобил О., с посока от гр. Варна към гр. София на път 1-4, със скорост към
км
82 /; движение на лек автомобил Б. по посока от гр. София към гр. Варна
ч
км900
на път 1-4, със скорост към 80 /; в района на километър 56+ автомобил
ч
Б. губи напречната си устойчивост, навлиза в странично плъзгане, ротирайки
в посока обратна на часовниковата стрелка (гледано отгоре), след което (0,3
секунди след загубата на устойчивост) левият габарит пресича границата
между двете пътни ленти; в този момент предната част на автомобил О.
отстои на 41,2 метра от мястото на удара, като при скоростта на движение (82
км
/) водачът му реагира за незначително отклонение на МПС към десния
ч
край на платното за движение, докато автомобил Б. продължава движението
си при едновременна ротация и транслация; заради относително високата
ъглова скорост, позволяваща бързото завъртане, лекият автомобил Б.
изминава разстояние от 38,05 метра, променяйки положението си със 176° и
км
редуциране на скоростта до около 50 /; настъпване на удар между предната
ч
част на автомобил О. и задната част на автомобил Б. (2,22 секунди след
загубата на устойчивост за автомобил Б.) изцяло в лентата за движение към
гр. София; заради различното въздействие и направление на ударните сили
(ударната сила за лек автомобил О. действа основно с посока отпред-назад и
значително по-малка компонента, насочена отляво-надясно, а ударната сила
за автомобил Б. действа основно с посока отзад-напред и значително по-малка
компонента отдясно-наляво), разликата в масите и скоростите на двата
автомобила, както и надлъжния наклон при спускане (в посока от Варна към
София), лекият автомобил О. запазва първоначалната си посока, а лекият
автомобил Б. рязко променя направлението си, насочвайки се в посоката на
О.а; изминаване от автомобил О. на разстояние от 4,5 метра след мястото на
удара, отклонявайки се допълнително към десния край на платното за
движение, а автомобил Б. реализира движение с едновременна транслация (с
доминиращо транслационно движение, предимно по посока огледа и в по-
малка компонента, насочена към десния край) и ротация (по посока обратна
на часовниковата стрелка, гледано отгоре); установяване на двата автомобила
4
в покой, на местата, описани при огледа, извършен от дежурната група. От
заключението се установява, че от техническа гледна точка причината за
загубата на устойчивост на лекия автомобил Б. са неправилните действия с
органите му за управление от страна на неговия водач (комбинация от
неправилно боравене с волана и педала за „газ“), както и че при правилно
предприети действия с органите за управление, водачът на лекия автомобил
Б. е разполагал с възможността да премине безопасно през процесната крива
(частта от пътния участък на ПТП), както при изчислената скорост на
км
движение преди ПТП от около 80 /;така и при по-висока нея. От
ч
техническа гледна точка, причината за настъпване на процесното ПТП се
явява внезапното навлизане на леки автомобил Б. в лентата за насрещно
движение. При ПТП с конкретния механизъм на настъпване /навлизане в
насрещна лента/, спирането на единия от автомобилите не винаги е
достатъчно условие за предотвратяване на ПТП – то може да доведе до
преместване мястото на удара, както и до промЯ. на направлението и
големината на ударния импулс. От техническа гледна точка, най-правилния
начин за предотвратяване на ПТП е запазване /своевременно възстановяване/
на безопасна траектория на движение на автомобила, в нормална ситуация по
средата на дясната лента, а в критична - плътно в десен край на платното за
движение без да излиза от него. Установява се от заключението, че ударът
между двата автомобила би настъпил и при реакция за спиране, предприета
от водача на лекия автомобил О. във възможно най-началния момент, когато
лекият автомобил Б. навлиза с левия си габарит в лентата за насрещно
движение. От техническа гледна точка това означава, че от същия момент (на
навлизане на автомобил Б. в насрещната лента за движение), водачът на лек
автомобил О. не е разполагал с възможността да избегне удара с идващия
насреща му автомобил и да предотврати ПТП – както със спиране преди
мястото на удара, така и със забавяне на своето движение със своевременни
действия за аварийно спиране. От заключението се установява, че ударът
между двата автомобила е определен като еластопластичен с преобладаваща
пластична компонента, което означава, че по-голямата част от кинетичната
енергия на двата автомобила се е превърнала в деформация и топлина.
Деформацията на лек автомобил О. е в цялата предна част и свидетелства за
проявено действие на ударната сила основно в посока отпред-назад и
значително в по-малка компонента, насочена отляво-надясно. При това
конкретно проявление на ударната сила и импулс, тялото на водача на лекия
автомобил О. (ищцата) се отклонява напред и леко наляво.
От заключението на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза съдът приема за установено, че по време на
управление на лек автомобил О., ищцата е била с поставен предпазен колан.
Изводът на вещите лица за постановен предпазен колан се основава на
несъмнено установените при огледа данни относно състоянието на коланите в
лекия автомобил О. (десният колан е бил срязан, а левият е бил в разтегнато
положение, с деформация в горната шарнирна точка на колана), както и на
5
констатацията при проведения в отделението преглед на ищцата, при която се
установява наличен линеен белег в областта на лявата ключица, съответстващ
на типично нараняване от предпазен колан. Липсата на описани в
медицинската документация следи от наранявания по кожата от поставен
предпазен колан се обяснява с ангажираността на медицинските екипи към
тежките травматични увреждания на ищцата и към спасяването на нейния
живот. Поставянето на обезопасителен колан е предотвратило по-тежки
травматични увреждания от удар на тялото във волана, в предно арматурно
стъкло и в арматурно табло.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната
медицинска експертиза се установява, че на Ю. М. Б. са причинени следните
травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка,
нарушена цялост на шести черепно-мозъчен нерв; Коремна травма -
разкъсване на тънко черво и чреводържател с развитие на фибринозно-гнойно
възпаление на коремницата (фибринозно-гноен перитонит), повърностни
пукнатини на черния дроб, вътрекоремни хематоми в областта на цекума
(началото на дебелото черво), двете извивки - дясна в областта на черния
дроб и лява - в областта на слезката (Флексура коли хепатика ет лиеналис),
около влагалището на левия прав мускул и ректума (правото черво); гръдна
травма – изразяваща се в реактивното възпаление на плевралните листове с
ограничен излив в двете гръдни кухини. От заключението на същата
експертиза се установява, че нарушената цялост на шести черепно-мозъчен
нерв се проявява с двойно виждане, невъзможност за пълнообемно движение
на дясната очна ябълка, че към момента на прегледа увреждането на същия
нерв продължава да е налично, заради което ищцата продължава да
възприема двойни образи, и че с оглед продължителния период от време след
инцидента, не може да се очаква подобряване. Заради усложнения на коремна
травма, изразяващи се в развитие на гноен възпалителен процес на предната
коремна стена в областта на оперативния срез, се е наложило да бъде
извършена втора коремна операция за отстраняване на некротичните тъкани и
гнойната колекция. Установява се от заключението, че травматичните
увреждания са необходима и закономерна последица от процесното ПТП.
При тяхното наличие е създало реална опасност за живота на ищцата, като
без високоспециализираното оперативно лечение преодоляването на
фаталния резултат е невъзможно. По отношение на всички застрашаващи
живота травматични увреждания е било предприето незабавно оперативно
лечение (в УМБАЛ гр. Плевен - хирургично отделение), след което ищцата е
била настанена в Клиника за рехабилитация в клиника по физикална и
рехабилитационна медицина. Повторна оперативна интервенция е била
проведена, поради развитие на гнойно възпаление на оперативната рана, след
което лечението на Ю. Б. е продължило в домашно-амбулаторни условия.
През цялото време на възстановяване тя е изпитвала значителни болки и
страдания, неудобство при обслужване, при извършване на обичайни
човешки дейности - придвижване, работен процес, пълноценен живот. При
6
освидетелстването й ищцата споделя субективни оплаквания - главоболие,
световъртеж, замайване при резки движения, невъзможност за
продължително ходене по неравен терен. От заключението се установява, че
всички субективни оплаквания, диагностицирани усложнения и остатъчни
явления, без „хипертоничното сърце“, са необходима и закономерна
последица от процесното ПТП, както и че не се идентифицират фактори,
различни от ПТП (като предходни травми и/или заболявания, некоректно
проведено лечение, неспазване на предписан режим на лечение и
рехабилитация и пр.), които да са допринесли за влошеното здравословно
състояние на ищцата. При прегледа на Ю. Б. от вещото лице са констатирани:
белег от проведеното оперативно лечение на предната коремна стена с
неравна повърхност, седефен цвят, с обща дължина 30 см и лентовиден белег
в областта на лявата ключица с кос ход (отгоре надолу и отляво надясно) с
размери 8/1 см, отговарящ на причинена травма от поставен предпазен колан.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че с
изключение закупуването на колаген, всички разходи, за чието извършване са
ангажирани приетите по делото документи, са направени с оглед
възстановяване и лечение на травматичните увреждания на Ю. Б. и в този
смисъл те са необходима и закономерна последица от процесното ПТП.
От заключението а приетата комплексна съдебни психолого-
психиатрична експертиза се установява, че при Ю. М. Б. е имало и все още е
налице психотравмиращо изживяване, довело до възникването на
посттравматично стресово разстройство, което продължава да персистира с
лека смесена тревожно - депресивна симптоматика. Споделената
симптоматика, както и установеното от експертизата състояние на ищцата, е
свързано с претърпяното ПТП и с последиците от него. Въпреки преживяното
психотравмено събитие, при освидетелстваната Б. не се отчитат данни за
траен значим спад в цялостното социално функциониране. Способността за
комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са
съхранени, не е налице семейна или трудова дезадаптация. Към момента на
освидетелстването негативните емоционални преживявания в значителна
степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им
дезактуализация. От експертите се посочва, че описаното състояние по
принцип налага консултация с психиатър и психолог, както и медикаментозно
лечение с антидепресанти, тимостабилизатори и бензодиазепини под
контрола на психиатър, както и провеждането на психологични консултации.
Ю. М. Б. е преживяла травматичен стрес и нейните реакции и преживявания
са нормален отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства. При нея
се наблюдава разгърнатата картина на травматична криза, с характерните
емоционални преживявания и обичайното преминаване през отделните фази
на преработка на психотравмата. Дискомфорта и негативните емоционални
преживявания са породили тревожност, безпокойство, несигурност, отчаяние.
Фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на
личността на ищцата и важни пунктове в ценностната й система (отговорност
7
и грижа за семейството и децата), без да се отчитат данни за траен значим
спад в цялостното социално функциониране. Способността за
комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси при
ищцата са съхранени и не е налице семейна или трудова дезадаптация. Към
момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания в
значителна степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до
пълната им дезактуализация.
От показанията на свидетеля Т. М. Б. ценени с по-висока критичност,
оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (дъщеря на ищцата) се установява, че
веднага след като научила за произшествието, свидетелката отишла в
болницата в гр. Ловеч, където възприела майка си в тежко състояние – в
безсъзнание, дезориентирана и неспособна да разпознава близки. След като
били направени по спешност в УМБАЛ Плевен животоспасяващите
хирургични интервенции, ищцата се намирала в тежко състояние до десетия
ден от престоя й в лечебното заведение – тя била неадекватна, не можела да
се обслужва самостоятелно и се оплаквала от болки. При изписването й от
болницата след триседмичен престой, здравето на ищцата било по-добро, но
състоянието й все още не позволявало самостоятелно придвижване и стоеж –
с двойно виждане, с невъзможност за самостоятелен изправен стоеж и
задържане на главата изправена (което наложило да ползва проходилка и
яка). Около три месеца след произшествието ищцата посещавала
консултативни кабинети и рехабилитационни процедури, с цел
възстановяване на опорно-двигателния апарат. Ю. М. Б. провеждала и
терапевтични процедури за премахване на двойното виждане, които се
оказвали без очакван успех. Неуспехът в терапията силно я депресирал и
демотивирал, насаждал у нея чувство на вина и безперспективност. В
разговорите с близки ищцата често говорела за случилото се, поставяйки
акцент върху опасността да погуби дъщеря си. След третия месец от
произшествието ищцата започнала да се справя самостоятелно с личната
хигиена и с храненето, но продължавала да изпитва затруднения в ходенето,
заради възприеманите двойни образи. Понастоящем Ю. М. Б. може да ходи на
работа, но избягва да управлява автомобил – изпитва несигурност и
неувереност в уменията си да шофира, като прибягва до управление на МПС
само при ясно време и в светлата част на денонощието.
Съдът обяви за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо
се от доказване, че към 24.05.2017 г. (датата на ПТП-то) е налице валиден
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, сключен с
ответника „Армеец” АД за лек автомобил марка „Б.”, модел **** с peг. № **
**** **.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП в размер на 2521,89 лв. -
8
имуществени вреди (разходи за лечение) и 170 000 лв. – неимуществени
вреди (болки и страдания), ведно със законната лихва върху двете суми от
подаване на исковата молба (12.11.2021 г.) до окончателното им изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане,
основателността на иска предполага валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, действаща към момента на увреждането. Предварителното
отправяне на писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по която
претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен да покрие
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ,
установени за съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника
по чл. 493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на
ищцата. Фактическият състав на непозволено увреждане е осъществен.
Ищцата е претърпяла вреди (неимуществени и имуществени), които са в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то, причинено от В. И. З.
(водачът на застрахования при ответника лек автомобил), поради което за
причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
От това ПТП са настъпили травматичните увреждания на ищцата, а те от своя
страна са довели до изживени от нея болки и страдания (неимущесвтени
вреди) и до извършване на разходи за провеждане на лечение и закупуване на
медицински изделия (имуществени вреди). След като за управлявания от В.
И. З. лек автомобил е налице валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този договор е
ответникът, последният е длъжен да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение за причинените вреди, вследствие ползването на това МПС
9
(чл. 493 КЗ). Като претърпяла вреди (неимуществени - болки и страдания от
травматичните увреждания и имуществени - разходи за провеждане на
лечение и закупуване на медицински изделия) ищцата притежава качеството
на пострадала и увредено лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ). В тази връзка
се явяват неоснователни правоизключващите и правонамаляващите
възражения на ответника, основани на оспорвания относно наличие на
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. относно
механизма на ПТП-то и обстоятелствата, свързани с настъпването на
процесното застрахователно събитие. Вината на водача в случая се
предполага (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а по делото не се установяват обстоятелства,
които я изключват, включително наличие на случайно деяние по чл. 15 НК.
Напротив, именно заради неправилно боравене с волана и педала за „газ“,
явяващо се причината за загубата на устойчивост на лекия автомобил Б., В. И.
З. не е положил дължимата грижа и сам се е поставил в състояние, при което
не е имал техническа възможност да предотврати навлизането в насрещната
лента за движение и сблъсъка с автомобила на ищцата. Застрахователят по
задължителна застраховка дължи обезщетение за вредите, вследствие на
притежанието или използването на моторното превозно средство, като вината
на водача има значение не за изплащане на обезщетението, а за възникване на
регресни права на застрахователя (чл. 500 КЗ) или за изключване на
застрахователното покритие в някоя от хипотезите на чл. 494 КЗ, каквито не
са налице.
Претендираните от ищцата обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане попадат в
застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Размерът на
имуществените вреди се определя с оглед на конкретните ангажирани по
делото доказателства, а обезщетението за неимуществени вреди – по
справедливост, като и при двата вида вреди определените размери не могат да
превишават сумите по чл. 492, т. 1 КЗ.
Имуществените вреди се доказват в размер от 2 471,36 лв. доколкото от
приетите по делото документи (фактури и фискални бонове) се установява
заплащане на консумативи и лекарства, а от заключението на съдебно-
медицинската експертиза - че тези разходи, с изключение на закупен колаген
на стойност 50,53 лв., са направени с оглед причинените травматични
увреждания и лечението на ищцата. В този смисъл разходите са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, като освен основанието за
извършването им, се установява и техния размер.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД), като критерият „справедливост” не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди за претърпените болки и страдания от телесните увреждания съдът
10
отчете вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на
пострадалата при увреждането й, трайността на вредните последици,
интензитета и продължителността на изживените от ищцата болки и
страдания. Ю. М. Б. е жена в зряла работоспособна възраст. На нея са
причинени множество травми - Черепно-мозъчна травма - контузия на
мозъка, нарушена цялост на шести черепно-мозъчен нерв; Коремна травма -
разкъсване на тънко черво и чреводържател с развитие на фибринозно-гнойно
възпаление на коремницата (фибринозно-гноен перитонит), повърностни
пукнатини на черния дроб, вътрекоремни хематоми в областта на цекума
(началото на дебелото черво), двете извивки - дясна в областта на черния
дроб и лява - в областта на слезката (Флексура коли хепатика ет лиеналис),
около влагалището на левия прав мускул и ректума (правото черво); Гръдна
травма – изразяваща се в реактивното възпаление на плевралните листове с
ограничен излив в двете гръдни кухини. Съдът отчита, че травматичните
увреждания са живото застрашаващи и са създали състояние на реална
опасност за живота на ищцата, че леталният изход е избегнат единствено
заради своевременна квалифицирана лекарска намеса. Съдът съобразява, че
всички увреждания са наложили оперативна интервенция, че заради
настъпило усложнение при коремната травма е имало повторна операция, че
тяхното лечение е продължило с престой в лечебно заведение за около месец,
а след това при амбулаторен режим и в домашни условия. Съдът отчита, че
през време на нейното лечение и възстановяване ищцата е изпитвала
значителни болки и страдания, нуждаела се от чужда помощ при
придвижване и извършване на обичайни човешки дейности, че тя продължава
да има главоболие, световъртеж, замайване при резки движения,
невъзможност за продължително ходене по неравен терен. От съществено
значение при определяне справедливия размер на обезщетението е наличието
на „двойно виждане“ при ищцата, което продължава и понастоящем, при
отсъствие на благоприятна перспектива за отпадането му (заради трайното
увреждане на шести черепно-мозъчен нерв). Увреденото зрение и неуспеха от
провежданото лечение водят до изпадане на Ю. М. Б. в депресии, до липса на
мотивация, до чувство на вина и безперспективност. Съдът съобразява, че
ПТП е довело до възникване на посттравматично стресово разстройство при
ищцата, което продължава да персистира с лека смесена тревожно -
депресивна симптоматика. Освен изброените обстоятелства относно, съдът
отчита конкретните за страната и региона икономически условия, както и
лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях съдът приема, че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания от причинените ѝ телесни увреждания е 130 000 лв.
Определените по-горе размери на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди не следва да се редуцират, поради неоснователност на
правонамаляващото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради неползване от ищцата на предпазен колан. По делото се установи, че
тя е пътувала в превозното средство с поставен такъв. Няма основание за
11
редуцирането им и с оглед възраженията, основани на твърдения относно
поведението на ищцата като водач, явяващо се единствена причина за
настъпване на ПТП-то и вредите от него. По делото се установи (от
заключението на автотехническата експертиза), че ищцата е управлявала
автомобила с допустимата за конкретния пътен участък скорост, че избраната
от нея скорост е била съобразена с конкретните пътни и атмосферни условия,
че тя е запазила движението на автомобила в нейната пътна лента и че заради
внезапното навлизане на застрахования при ответника автомобил в нейната
пътна лента, на относително близко разстояние преди разминаването им, тя
не е могла да избегне настъпването на ПТП чрез предприемане на аварийно
спиране или намаляване на скоростта. Няма основание за редуциране размера
на обезщетенията и с оглед възражението за настъпване на част от
травматичните увреждания в резултат от външни фактори, предходни травми
и/или заболявания, некоректно проведено лечение, неспазен предписан режим
на поведение или дадени препоръки за съответно поведение. По делото се
установи, че всички травматични увреждания са изключителен резултат от
ПТП, че появата им не е обусловена от предходни травми и/или заболявания
на ищцата, че проведеното лечение е било навременно и адекватно, при
съблюдаване на предписаните режими и препоръки на специалистите.
Застрахователят заплаща обезщетение за вредите, които са пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, както и за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице. Тъй като отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност”
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител,
ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря
водачът, предизвикал ПТП-то. При непозволено увреждане длъжникът е в
забава от деня на причиняване на вредата (чл. 84, ал. 3 ЗЗД) и в случая това е
24.05.2017 г., но с оглед диспозитивното начало и заявеното от ищеца
претендиране от по-късен момент – датата на предявяване на иска (12.11.2021
г.), застрахователните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
подлежат на присъждане в доказаните им размери, ведно със законната лихва
от последната дата до окончателното им изплащане.
По изложените съображения съдът приема, че искът е частично
основателен. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден заплати на
ищцата застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди в размер на 2 471,36 лв. (за имуществените) и на 130 000 лв. (за
неимуществените), ведно със законната лихва от 12.11.2021 г. (предявяване
на иска) до окончателното им изплащане, а за разликата до пълния
претендиран размер – да се постанови отхвърляне на предявения иск.
12
С оглед частичната основателност на иска, ответникът ще следва да
заплати на ищците сторените разноски съобразно уважената част от исковете
(чл. 78, ал. 1 ГПК). Ищцата Ю. М. Б. е сторила разноски в общ размер на
17010 лв., включващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9000
лв. Този размер на възнаграждението е под минималния такъв от 11 450 лв.,
определен според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. при
конкретния общ размер на защитавания интерес (170 000 лв.). Съобразно
общия размер на присъдените обезщетения (132 471,36 лв.) и общият, в който
са претендирани (172 521,89 лв.), ответникът следва да заплати по
съразмерност разноски на ищцата в размер на 13 061,17 лв. (чл. 78, ал. 1
ГПК).
С оглед частичната основателност на иска, ищцата ще следва да
заплатят на ответника сторените разноски съобразно отхвърлената част (чл.
78, ал. 3 ГПК). Ответникът е сторил разноски в общ размер на общ размер на
766 лв. (761 лв. – депозити за изготвяне на експертизите и 5 лв. – такса
съдебно удостоверение). Съобразно общия размер на отхвърлената част от
иска (40 050,53 лв.) и този на претендираното обезщетение (172 521,89 лв.),
ищците следва да заплатят на ответника по съразмерност разноски в размер
на 177,82 лв. (чл. 78, ал. 3 ГПК). Заради осъщественото процесуално
представителство на ответника от юрисконсулт и заявената претенция за
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в искания
размер от 360 лв., ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело,
определен според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ ЗАД „Армеец“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София бул.
„Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Ю. М. Б., с ЕГН **********, с адрес:
*** сумите от 2 471,36 лв. (за имуществени вреди) и от 130 000 лв. (за
неимуществени вреди), ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (12.11.2021 г.) до окончателното им изплащане, представляващи
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 24.05.2017 г., с
лек автомобил марка „Б.“, модел **** с peг. № ** **** **, управляван от В.
И. З., чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна
13
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата над
присъдените суми до пълния претендиран размер от 170 000 лв. (на
обезщетението за неимуществени вреди) и до 2 521 лв. (на обезщетението за
имуществени вреди).
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София бул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на Ю. М. Б.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 13 061,17 лв., представляваща
разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСЪЖДА Ю. М. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД
„Армеец“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София бул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата от 177,82 лв., представляваща
разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК), както и
сумата от 360 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
14