№ 468
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20232100101876 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Г.Р. против Н. О. Й. и Д. Н. Й., с
която е предявен иск с правно основание чл.62, ал.2, вр. чл.61, ал.1, предл.2 от СК, а именно
за приемане за установено по отношение на ответниците, че Н. О. Й. не е баща на детето Д.
Н. Й., роден на ***** г.
С определение № 2823/10.11.2023 г. съдът назначи на основание чл.29, ал.4 от ГПК
особен представител на Д. Н. Й., като с определение № 3072/05.12.2023 г. за такъв е
назначен адвокат Росен Русев.
В исковата молба ищцата твърди, че през 2021 г. сключва брак с Н. О. Й.. След
няколко месечно съжителство, през април 2022 г. се разделят и заживяват разделени. Малко
след това ищцата започва да се среща с друго лице – А. Д. М., с когото през юли 2022 г.
заживяват в един дом в ****. Това става повод ищцата и първият ответник да се разведат,
като е постановено решение за развод от 12.01.2023 г. от РС – Айтос в сила от същата дата.
На ***** г. се ражда детето Д. Н. Й., като за негов баща в акта за раждане е вписан първият
ответник.
В законоустановения срок не постъпва отговор от първия ответник.
В законоустановения срок постъпва отговор от особения представител, който оспорва
иска. Моли съда да назначи съдебно-медицинска експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа иска и моли
съда да го уважи. Заявява, че страната не претендира разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника Д. Н. Й. заявява, че от
събраните по делото доказателства се установява, че Н. О. Й. не е баща на Д. Н. Й., поради
което исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът Н. О. Й. не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Н.З.М. и Н. О. Й. са имена на едно и също лице, което е ответник по делото. На
19.10.2021 г. Н.З.М. и И.Г.Р. сключват граждански брак в ******, за което е съставен акт за
1
граждански брак № **** г. в ******. След брака съпругата приема фамилното име М.. С
решение № 6/12.01.2023 г. по гр. дело № 996/2022 г. по описа на РС – Айтос, в сила от
същата дата, е прекратен сключеният граждански брак между И. Г. М. и Н.З.М. по взаимно
съгласие на съпрузите. С решението е утвърдено споразумение, сключено между страните,
по силата на което съпругата след развода възстановява предбрачното си фамилно име Р.. В
споразумението е посочено, че страните нямат родени от брака деца.
На ***** г. в **** е родено момчето Д. Н. Й., като в акта му за раждане като негови
родители са отразени И.Г.Р. и Н. О. Й. (бившият съпруг на майката с променени бащино и
фамилно имена). От социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – с.
Руен, се установява, че по твърдения на майката, биологичен баща на момчето е А. Д. М., с
когото тя живее на съпружески начала. От раждането на детето те двамата го отглеждат в
жилище, находящо се на адрес ******, което е собственост на Д.М.С., който е баща на А. Д.
М..
Според показанията на разпитания свидетел по делото Ж.Р.Д., които съдът
кредитира, И.Р., която той познава и с името „Г.“, се е оженила според обичая, т.е. без
граждански брак, през юли месец 2022 г. за А., чийто баща се казва Д.. Д. посочва, че
ищцата и А. са живели заедно в *** и преди „сватбата“. Той знае, че те имат дете, което се е
родило *** г. и са го кръстили Д.. А. и И. се грижат за детето.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-биологична (ДНК)
експертиза вероятността А. Д. М. да е биологичен баща на Д. Н. Й. е 0,999999993762 (при
гранични стойности от 0 до 1), поради което тези данни осигуряват убедително
доказателство, че А. Д. М. е биологичен баща на Д. Н. Й. и изключват категорично Н. О. Й.
като такъв. Експертът уточни при изслушването й в съдебно заседание, че е допуснала
фактическа грешка в изписване на фамилното име на А. Д. М. в заключението, като вместо
„М.“ е отразила „Й.“. Крайният извод обаче е непроменен – А. Д. М. е биологичен баща на
Д. Н. Й.. Експертът уточни също така, че доказателството са ДНК-профилите и когато по
отношение на изследваните лица има поне едно съвпадение във всеки един маркер (такова е
налице по отношение на А. Д. М. и момчето Д.), тогава се пристъпва към математическата
интерпретация, която се извършва на базата на формула.
По доказателствата:
Така изложените факти съдът прие за установени въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, неоспорени от страните, както и от показанията на свидетеля Ж.Р.Д.
и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-биологична (ДНК) експертиза,
което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.62, ал.2 от СК майката може да оспори, че съпругът й е
баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да
бъде предявен до една година от раждането. Според разпоредбата на чл.61, ал.1 от СК
съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди
изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Детето Д. е родено преди изтичането на
триста дни от прекратяване на брака на неговата майка с Н. О. Й. и ищцата се домогва да
опровергае именно презумцията, че бившият й съпруг е баща на момчето. Искът е допустим,
защото към момента на предявяването му детето не е навършило една година.
Установи се от показанията на свидетеля Д., че още преди развода с Н. О. Й. ищцата е
заживяла на съпружески начала с А. Д. М., при това в друго населено място (***) от това, в
което се е намирало семейното жилище на съпрузите Н. и И.М. по смисъла на пар.1 от ДР
на СК, посочено в решението за развод, а именно ******, като дори двамата (И. и А.) са
направили „сватба“, т.е. са изявили пред близки желанието си да бъдат възприемани като
семейство.
Фактът на зачеването не може да бъде възприет непосредствено, но се установи по
категоричен начин от заключението на вещото лице по назначената съдебно-биологична
(ДНК) експертиза, че баща на детето е А. Д. М., а не Н. О. Й., поради което е оборена
2
законовата презумпция за бащинство в хипотезата на чл.61, ал.1 СК. Ето защо искът следва
да бъде уважен.
По делото не е предявен иск по чл.69 от СК за установяване на произход от бащата,
поради което съдът не може да постанови диспозитив, с който да се приеме, че биологичен
баща на детето е А. Д. М..
Ищцата не претендира присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 62, ал.2, вр. чл.61, ал.1 от СК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Н. О. Й., ЕГН – **********, с адрес
*****, не е биологичен баща на родения от ищцата И.Г.Р., ЕГН – **********, с адрес
******, на ***** г. в **** ответник Д. Н. Й., ЕГН – **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати на Община
Бургас за заличаване на Н. О. Й. като баща в акта за раждане на детето Д. Н. Й., ЕГН –
**********, и в акта да бъдат записани „баща-незвестен“ и промяна на бащиното и
фамилното име на детето, съобразно чл.15 ЗГР, в съответствие със заявеното от майката.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати за сведение
на Диреция „Социално подпомагане“ – с. Руен.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3