Решение по дело №5042/2015 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 845
Дата: 10 юни 2016 г. (в сила от 21 ноември 2016 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова Алексова
Дело: 20151720105042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 620

гр. Перник, 10.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК IІ-ри състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

при участието на секретаря Н.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 05042 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск предявен

от  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“, вписано в Търговския регистър, ЕИК1 12113078, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх„ №51, представлявано от М.М.Г – изпълнителен директор

против С.Х.С. с ЕГН:********** ***

С искане да бъде признато за установено вземането на  ЗК „Лев Инс“ АД срещу С.Х.С. с ЕГН:********** ***, произтичащо от застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил „М. с рег. № ****ТК, застрахователна полица №22112002355605в сила от 16.10.2012 г. до 15.10.2013 г. и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1575.00 лева в едно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане и направените по делото съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищеца твърди, че 24.04.2013 г. в 23.50 часа в с. Б.П. ул. „З.“ № 8-13 община Р., С.Х.С., управлявайки л.а. М. с рег. № ****ТК собственост на Микрофинансираща институция Д. ЕАД след употреба на алкохол, не оставяйки достатъчно разстояние с паркирани автомобили  се удря в л.а. Фолксваген пасат в рег. № ****АХ собственост на Д.Д.М., който е бил паркиран, като му е нанесъл имуществени вреди. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол № 1491257 от 24.04.2013 г. На основание сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ полица №22112002355605 в сила от 16.10.2012 г. до 15.10.2013 г. на л.а. М. с рег. № ****ТК със ЗК „Лев Инс“, след настъпване на ПТП собственикът на увреденото МПС е подал уведомление и е образувана щета №0015-5060-13-302016. Бил е извършен оглед на автомобила и е било определено обезщетение в размер на 1575.00 лева, която сума е била преведена  с преводно нареждане от 27.05.2013 година на собственика на увредения автомобил – Д.Д.М.. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, за  ЗК „Лев Инс“ се породил правен интерес“ да предяви настоящата претенция.

На основание чл.213 ал.1 от КЗ с изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК “Лев Инс“ встъпил в правата на пострадалия против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.

Твърди, че на основание чл.410 от ГПК ЗК „Лев Инс“ е подало заявление срещу С.Х.С. и е било образувано ч.г.д №3333/2015 г. на Районен съд Перник 7 с-в и е била издадена заповед за изпълнение като срещу така издадената заповед и било направено възражение от ответника. Във връзка с изплатеното обезщетение и на основание на чл. 422 ал.2 от ГПК и чл. 213 ал.1 от КЗ за ЗК “Лев Инс“ е възникнал интерес за предявяването на настоящия иск.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е депозира отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер, както и описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на исковата молба.

В съдебно заседание ищеца редовно призован, не изпраща представител, чрез изрична молба моли да бъде уважена предявената искова претенция изцяло, като моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски, като представя и списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответника редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена предявената искова претенция изцяло, като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно наведените от страните твърдения и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 03333/2015 год. на Районен съд гр. Перник, по което съдът е издал заповед за изпълнение №2736/28.05.2015 г., с която е разпредено ответникът да заплати на заявителя сумата от 1575,00 лв. /хиляда петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение на осн.чл.274, ал.1, т. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите, въз осн. на сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №22112002355605 от 16.10.2012г. до 15.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 1575,00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -28.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 31,50 лв. /тридесет и един лева и 50 ст. държавна такса и сумата от 340,25 лв. /триста и четиридесет лева и 25 ст./ юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения в чл. 414 ГПК срок  длъжникът  е депозирал възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

От представеното по делото Застрахователна полица № 22112002355605, се установява, че „Микрофинансираща институция джобс“ ЕАД, в качеството си на собственик на т.а. влекач „М. А.“ с № на шаси WDB9340321L211471 е сключил на 15.10.2012г. с ищцовото дружество застрахователна полица по застраховка ”Гражданска отговорност” със срок на валидност от 16.10.2012г. до 16.10.2013г.

От Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица се установява, че Д.Д.М., в качеството си на собственик на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****АХ, е заявител, че на 23.04.2013г. на ул. “З.“  в с. Б.П., Република България, са му причинени повреди на посоченото МПС в предна и странична дясна част.

 Видно от Опис – заключение и приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза в резултат на ПТП на лек автомобил л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****АХ са повредени следните детайли: броня предна, капак преден, ключалка капак преден, капачка челна, греда над радиатор, радиатор воден, перки вентилаторни с дифузьор, греда под радиатор, калник преден десен, колона предна дясна, огледало странично дясно, врата предна дясна, лайсна врата предна дясна, врата задна дясна, лайсна врата задна дясна, дръжка външна врата задна дясна, панел заден десен /калник/, стъкло на панел заден десен, 5та врата /капак заден/, стоп заден десен /външен/, облицовка броня задна, рог преден ляв, рог преден десен, м-ли /бои и др./. Предвид обстоятелството, че ремонта е икономически нецелесъобразен, тъй като неговата стойност е по-висока от пазарната стойност на МПС на собственика е изплатено обезщетение равно на пазарната стойност – 1575,00 /видно от Доклад по щета №0015-5060-13-302016/1/. С платежно нареждане с Уникален регистрационен номер *********/27.05.2013г. на собственика Д.Д.М. му е изплатена сумата от 1575,00 лв.

Според изготвената по делото съдебно- автотехническа експертиза механизма на настъпване е следния: „ПТП настъпва на 23.04.2013г., в с. Б.П., общ. Р., обл. Пловдив на ул.”****” пред дом № 13, между автокомпозиция състояща се от влекач седлови марка „М.”, модел „А. 1840”, с ДК № СА **** ТМ, с полуремарке с ДК № **** ЕЕ и паркираният автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК № РА **** АХ, собственост на Д.Д.М. от гр. Стрелча, ул. ”Стара планина” № 20. Произшествието настъпва в условия за движение, ясно време, в тъмната част на денонощието, без улично осветление, суха пътна асфалтова настилка, с неравности. ПТП настъпва в прав хоризонтален пътен участък при липса на хоризонтална и вертикална маркировка. Профил на пътя - хоризонтален пътен профил. Движението в района на ПТП, е двупосочно, изградени са две пътни ленти. Пътното платно в района е с ширина от 6.0м., без разделителна ивица, с банкет от двете страни, всеки с ширина до 1.0м. ПТП настъпва в населено място, с режим на движение на МПС до 50км./час. Водачът на автомобил марка „М.”, модел „А. 1840” / влекач седлови/, с ДК № СА **** ТМ и полуремарке с ДК № **** ЕЕ, е пътувал в населено място /с. Б.П., общ. Р./, по ул.”****”, в посока пешеходен надлез. Автомобилът е управляван от управляван от С.Х.С.,***. Водачът е управлявал автомобила в лявата пътна лента на пътното платно по данни от скицата към „Протокол за ПТП” № 1491257/24.04.2013г. От лявата страна по посока на неговото движение, е бил паркиран автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК № РА **** АХ. Водачът на товарния автомобил е предприел маневра, заобикаляне на лекия автомобил, при която е настъпило ПТП. Ударът на двата автомобила настъпва в дясна странична част на лекия автомобил /броня задна, десни врати, калник преден десен и др./ и странична лява част на полуремаркето на товарния автомобил /брезент, капаци странични и др./. Ударът в полуремаркето започва от средата и завършва в задната му част, а удара на лекия автомобил започва от задна дясна част до предна дясна част. Такъв удар може да се получи при неправилна маневра заобикаляне от страна водача, след преминаване на влекача, е извършил маневра завиване в ляво, при удара лекия автомобил е изхвърлен в ляво, следствие на което се удря в електрически стълб с предна част /челно/. ПТП настъпва и поради неправилното движение на товарния автомобил по пътното платно. Вместо да се движи в крайно дясно на пътната лента, той се е движил в лявата пътна лента, което е довело до настъпване на ПТП. Като причина за ПТП, експертизата приема неправилното движение на автомобила в лявата пътна лента, не подсигуряване на достатъчно странична дистанция между товарният и лекият автомобил и рязката маневра в ляво преди удара. В тясна причинна връзка за настъпване на ПТП, е употребата на алкохол при управление на товарния автомобил.“

Съгласно изготвената съдебно – икономическа експертиза е изплатено застрахователно обезщетение, като сметката на Д.Д.М. в банка „ДСК“ е заверена със сумата от 1575,00 лв., преведена с преводно нареждане от 27.05.2013г. от Банка „Юробанк България“ АД.

Видно от показанията на свидетелите Йорданова и С. няколко дни след настъпилото ПТП са посетили село Б.П., където са видели, че по автомобила управляван от ответника има вреди, скъсано е платнището, а автомобила „Фолксваген Пасат“ бил забит в електрически стълб и бил много прашен. Според показанията на св. С. /съпруга на ответника/ за момента на ПТП и 12 часа след това съпругът й нямал спомени, като предполага, че е бил упоен.

Видно от заверено копие на Протокол от съдебно заседание проведено на 30.04.2013г. по НОХД ****/2013 по описа на Районен съд гр. Пловдив е одобрено споразумение между ответника и Районна прокуратура гр. Пловдив, с което той е признат за виновен за това, че на 23.04.2013 г на ул. „З.” в с. Б.П., обл. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – влекач „М. А.”, с рег. № ****ТК, теглещ ремарке „Шмитц” с рег. № РК****ЕЕ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.46 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+”

При горните факти по същество съдът навежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ действащ по времето на настъпване на застрахователното събитие, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата   до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да встъпи застрахователят в правата на увреденото лице и да упражни правото си на регрес срещу причинителя на вредата, следва да е налице договор за застраховка между пострадалия и застрахователя-ищец и да е настъпило застрахователно събитие, от което са произлезли вреди, възстановени с изплатеното от застрахователя обезщетение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест застрахователят следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” с предмет увредения автомобил, плащането на застрахователно обезщетение и фактическия състав на непозволеното увреждане   вреда, вредоносно противоправно причиняване от вещ и причинна връзка между вредата и обективно присъщите качества, свойства или състояние на вещта.

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал.2, вр. с ал. 1 КЗ (отм.) застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, когато последният, при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление. Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, осъществен деликт от застрахованото лице, управление на моторното превозно средство без свидетелство за управление, респективно, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК „Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

1. извършено ли е деянието;

2. виновен ли е деецът;

3. наказуемо ли е деянието.“

В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, в този смисъл са и  Решение № 896/26.03.1971 г. по гр. д. № 130/71 г. на І г. о.; Решение № 1611/28.12.1984 г. по гр. д. № 1292/82 г. на ІV г. о.; Решение № 478/26.11.1989 г. по гр. д. № 478/1989 г. на І г. о.; Решение № 237/07.10.1988 г. по гр. д. № 190/1988 г. на І г. о. Съгласно ТР № 5/05.04.2006 г. по гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл. 413 НПК /ДВ, бр. 86/2005 г./ и чл. 222 ГПК /отм./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Разпоредбата на чл. 222 ГПК /отм./ е възпроизведена изцяло в чл. 300 на новия ГПК.  В Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС е разгледан общият въпрос, доколко гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях правни констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо. Според ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал. 2 НПК /понастоящем отменен, съответно чл. 413 от НПК от 2005 г./ констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес.

Предвид посоченото и наличието на одобрено Споразумение, с което ответникът се е признал за виновен, за това че по време на причиняването на ПТП е управлявал МПС с концентрация на алкохол над разрешеното от закона, и именно 1,46 промила, категорично в настоящето производство се установи, че в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ и той дължи възстановяване на заплатеното от застрахователя обезщетение.

Видно от експертизата, щетите са коректно остойностени от застрахователя, като сумата от 1575,00 лева е реално дължимото обезщетение в случая, и изплатена на собственика на пострадало МПС. Следователно искът се доказва изцяло и по размер.

По горните съображения иск против С.Х.С. е изцяло основателен и следва да се постанови решение за осъждането на този ответник да заплати на ищеца по реда на регреса застрахователно обезщетение в размер на 1575,00 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него съдебно – деловодни разноски в размер на 31,50 лева – заплатена държавна такса; 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и по 330.00 лв. депозит за вещо лице за допуснатите съдебно икономическа и съдебно  автотехническа експертизи или общо сумата от 594.00лв., както и разноски в заповедното производство 31,50 лева – заплатена държавна такса; 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо сумата от 993,00 лв.

Водим от изложените съображения, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Х.С. с ЕГН:********** *** ЧЕ ДЪЛЖИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“, вписано в Търговския регистър, ЕИК1 12113078, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх„ №51, представлявано от М.М.Г – изпълнителен директор сумата от 1575,00 лв. /хиляда петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение на осн.чл.274, ал.1, т. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите, въз осн. на сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №22112002355605 от 16.10.2012г. до 15.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 1575,00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 28.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2736 / 28.05.2015  по ч.г.д. № 03333/2015 по описа на Пернишки районен съд .

        ОСЪЖДА С.Х.С. с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“, вписано в Търговския регистър, ЕИК1 12113078, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх„ №51, представлявано от М.М.Г – изпълнителен директор сумата 993.00 /деветстотин деветдесет и три лева/ представляваща направените съдебно – деловодни разноски в настоящето установително производство и в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото за  прилагане по ч.гр.д. № 03333/2015 по описа на съда, като същото бъде върнато в деловодството на ПРС и докладвано на съдията-докладчик издал заповед №  2736 / 28.05.2015г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: