Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ..............2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14326 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.Г.И., М.М.И. и С.М.И. против „Застрахователна компания „Л.И.“ АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищците твърдят, че на 22.03.2014г. в гр. Раковски, между кв. „Генерал
Николаево“ и кв. „Парчевич“ настъпило пътно – транспортно произшествие, при
което по непредпазливост била причинена смъртта на техния наследодател – М.С.И..
Виновен за произшествието бил водачът на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „200Е“ с рег. № ******* А.И.Б., чиято отговорност била застраховА.по застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. Вината на Б.била установен с влязла в сила
присъда по НОХД №1361/2016г. на Пловдивския окръжен съд. Ищците твърдят, че с
починалия били задружно семейство, отношенията им били основани на взаимна
обич, уважение и разбирателство. Неговата смърт им нанесла непоправими
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапната му загуба. Стойността на неимуществените вреди
ищцата А.Г.И. определя на 130 000лв., а ищците М.М.И. и С.М.И. – на по
110 000лв. за всеки от тях, поради което молят съда да осъди ответника да
им заплати посочените суми, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното изплащане. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на ПТП; с влязла в сила присъда била призната вината на
А.И.Б. – водач на л.а „Мерцедес“, модел „200Е“
с рег. № *******, но вредите настъпили в резултат на противоправото поведение и
на друг водач, управлявал л.а „Пежо 206”; в решаващите мотиви към присъдата наказателният съд приел,
че другият участник в ПТП, а именно - водачът на лек автомобил „Пежо 206“, допринесъл за настъпването му; неговото поведение било
виновно и противоправно, но отговорността му не била застраховА. от ответника; оспорва
размера на иска за неимуществени вреди, както и началния момент, от който се
претендира обезщетението за забава. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна стрА.следното:
По предявените искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищците следва да ангажират
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а „Мерцедес“, модел
200Е с рег. № ******* е била застраховА.по застраховка „Гражданска отговорност”
към датата на пътно-транспортното произшествие от ответното дружество. .
Видно от влязла в сила присъда
по НОХД №1361/2016г. на ОС-Пловдив А.И.Б.
е признат за виновен в това, че на 22.03.2014г. на главен път ІІ – 56, между
кв. „Генерал Николаево“ и кв. „Парчевич“ на гр. Раковски, област Пловдив, при управлението
на МПС - лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с рег. № *******, е нарушил правилата за движение, установени в
Закона за движение по пътищата, а именно: чл.6, т.1 от ЗДвП изискващ от участниците в движението да
съобразяват своето поведение с пътните знаци като въпреки наличието на пътен
знак „В26“ с максимално разрешена скорост 50 км/ч, същият се движел в района на
действието му, съобразно указващата табела „Т2“, със скорост 79 км/ч; чл.25,
ал.1 от ЗДвП – задължаващ водачите преди предприемане на каквато и да е маневра
да се убедят, че няма да създадат опасност за другите участници в движението, които
се движат след него, пред него или минават покрай него и да извърши маневрата
като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение като в случая
е предприел маневра отклонение наляво по платното без да се съобрази с
вменените му задължения; чл.26 от ЗДвП – като е предприел маневра
„изпреварване“, без да подаде светлинен пътепоказател; както и чл.42, ал.1,т.1
от ЗДвП – задължаващ водачът, който ще
предприема маневра „изпреварване”, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не
го изпреварва друго пътно превозно средство и, че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво. С това свое поведение А.Б.по
непредпазливост е причинил смъртта М.С.И., като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, с което е осъществил
състава на престъпление по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр. чл.343, ал.1, б.”в”, вр
чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда, съдът приема, че водачът
на лекия автомобил „Мерцедес 200Е“ – А.И.Б. – е извършил виновно противоправно
деяние, което е в разрез с описаните по – горе императивни разпоредби на ЗДвП
На основание чл.300 от ГПК и влязлата в сила присъда, съдът
приема, че смъртта на М.С.И. е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие, тъй като този факт
е част от фактическия състав на престъплението, за което е постановена
присъдата.
Без значение за уважаването на иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е дали поведението на другия водач на МПС /л.а „Пежо 206” с рег. № *********/,
който не е стрА.по делото, също е било противоправно и дали е допринесло, наред
с поведението на Божков, за настъпването на ПТП, тъй като искът не е насочен срещу водача
на л.а „Пежо”, нито срещу неговия застраховател,
поради което съдът не изследва този въпрос. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи
иска си. В настоящия процес е достатъчно да бъде установено противоправно и
виновно поведение от стрА.на водача на „Мерцедес 200Е“ с рег. № ******* – А.И.Б., чиято отговорност е застраховА.от ответника, и наличието
на причинно – следствена връзка между неговото поведение и причинените вреди,
за да бъде уважен искът с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници № 536/25.03.2014г., издадено въз основа на Акт за смърт № 0214/23.03.2014г.,
ищците са законни наследници на
починалия при ПТП/съпруга и негови деца/
и в това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди.
При така установените по делото факти, съдът приема, че
искът за репариране на неимуществени вреди е доказан по основание.
За определяне размера
на обезщетението, доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни
преживявания, в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и
психо-емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят събраните по
делото гласни доказателствени средства. От показанията на разпитаната по делото
свидетелка П.И. – съпруга на ищеца М.М.И., се установява, че приживе отношенията
между ищците и починалия са били много добри, семейството е било задружно,
разчитали са един на друг. Свидетелката от 1983г. се е установила заедно със
съпруга си М.И. в дома на неговите родители А.И. и починалият М.С.И., поради
което има преки наблюдения от отношенията в семейството. Другият син на А.и М.И.-
С.И., напуснал дома на родителите си през 1989г., когато се оженил, но
продължил да ги посещава, почти всяка неделя, по празници винаги се събирало цялото семейство. След смъртта на М.И.
здравословното състояние на жена му/ищцата А.И./ се влошило. Преди това тя била
здрава и борбена жена, а след смъртта на съпруга си се променила и често
плачела. Здравословното състояние на мъжа на свидетелката също се влошило.
Всички страдали след смъртта на М.И., но починалият най-силно липсвал на А.И.,
защото останала сама, изгубила другаря си в живота. На всеки празник А.И.
плачела за мъжа си. Синовете му имали семейства, но и на тях им липсвал баща
им. С. често идвал в дома на майка си, говорели за баща му, припомняли си събития,
свързани с него. Всяка неделя всички ходели на гробищата и си припомняли
различни събития, свързани с починалия. Близките на починалия не го били
забравили и не пропускали да го споменат и почетат паметта му.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението следва да бъде
определено, съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е предоставил възможност на увредените да претендират
парично обезщетение за причинените им неимуществени вреди, чийто размер се
определя за всеки отделен случай, съобразно
житейски оправданото и утвърдено в съдебната практика обезщетение за аналогични
случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното пътно-транспортното произшествие,
настъпило на 22.03.2014г., е починал съпругът на първата ищца и баща на другите
двама ищци. Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на
70 годишна възраст, неговата съпруга на 71 г., а децата им - съответно на 51 и
на 47 години. Съдът приема, въз основа на показанията на разпитаната свидетелка
и степента на родство, че ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от нелепата загуба на своя близък, които вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал увреждащия лек автомобил „Мерцедес 200Е“. Тъй като по делото
безспорно се установи, че между ищците и починалото лице е поддържана силна
емоционална връзка, изградена на основата на взаимно разбирателство и подкрепа,
съдът намира, че на първата ищца/съпруга на починалия/ следва да бъде
определено обезщетение в размер на 100 000 лв., а на другите двама ищци/негови
синове/ по 70 000 лв. Въпреки, че трагичният инцидент се е отразил негативно
върху емоционалната сфера на всички ищци, децата на пострадалия, като възрастни
хора със свои семейства, имат свой живот и не усещат така остро загубата на
баща си, както тяхната майка А.И. - съпруга на починалия, която е останала
завинаги лишена от близостта на своя дългогодишен партньор в живота, с който са
създали дом, семейство и са отгледали децата си.
С оглед на изложените доводи, съдът приема,
че до посочените по-горе размери на обезщетенията за неимуществени вреди, исковете се явяват основателни, а в
останалта част, до пълните предявени размер от 130 000 лв. за А.И. и до 110 000лв. за ищците М.М.И.
и С.М.И., исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По
претенцията за законна лихва:
Началният
момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на застрахователно
обезщетение, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като
отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователен договор, е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането,
поради което застрахователят отговаря за всички причинени вреди, при същите
условия, при които отговаря прекият причинител. Поради изложените доводи, определените застрахователни обезщетения
следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 22.03.2014г.
По
разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. В.М. - СтАК, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 7563.42лв., съобразно
уважената част от исковете.
Ищците дължат на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на на 78,57 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. При определянето им
съдът взе предвид чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, като определи разноските за юрисконсулт на 250 лв.,
при която стойност изчисли разноските, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на
9 600 лв. върху уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А. Г.И.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 9, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./,
сумата от 100 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на съпруга й М.С.И.,
причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.03.2014г.,
причинено по вина на водача А.И.Б., при управление на лек автомобил „Мерцедес
200Е“ с рег. № *******, по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2014г.
до окончателното изплащане, като иска за
неимуществени вреди, в останалата част, до пълния предявен размер от 130
000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на М.М.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 9, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 70 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания от смъртта на неговия баща М.С.И., причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.03.2014г., причинено по вина на
водача А.И.Б., при управление на лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с рег. № *******,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2014г. до
окончателното изплащане, като иска за неимуществени
вреди, в останалата част, до пълния предявен размер от по 110 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на С.М.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 9, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 70 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания от смъртта на неговия баща М.С.И., причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.03.2014г., причинено по вина на
водача А.И.Б., при управление на лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с рег. № *******,
по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2014г. до
окончателното изплащане, като иска за
неимуществени вреди, в останалата част, до пълния предявен размер от по 110
000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на адв. В.Д.М. от СтАК, ЕГН
**********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение
в размер на 7563.42лв., съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ана Г.И., М.М.И. и С.М.И. да заплатят на „Застрахователна компания „Л.И.“
АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
78.57лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна
такса в размер на 9 600 лв. върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ :