Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260516/4.12.2020г.
гр.Варна, 04.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XХХVІІ-и
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова,
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 4000 по описа за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано
е по жалба на В.Б.С., ЕГН **********, против НП № 23 – 0000788/11.09.2020 г. на
Директора на Регионална дирекция „АА“ – гр.Варна,
с което за нарушение на чл.36, § 2, т. ”i i” от
регламент 165/14 на ЕС, на осн. чл.93в.,
ал.17, т.3 от ЗАвПр му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли за отмяна на НП. Твърди, че при издаване
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. А.Д., ВАК, който по съществото на делото моли отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата
страна Регионална дирекция Автомобилна Администрация - Варна, редовно
призовани, изпращат представител мл.експерт
В.Вълчева, която оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП като правилно
и законосъобразно, както и да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2020 г. в област Варна, на пътя гр.Добрич – гр.Варна, 1
км. след отбивката на с.Изворско, посока
гр.Варна, въззивника В.Б.С. извършва превоз за собствена сметка на товари с влекач марка „Рено“ от кат.N3, с рег. № В 30-52 РТ с прикачено полуремарке с рег. №
В 10-99 ЕК. Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф марка „Siemes AG“, модел 1381.**********, сер.
№ **********. Водачът следвало да представи тахографски листи за всичките 28
дни преди текущия ден, дигитална карта на водач, ако има такава, всеки ръчен
запис или разпечатка за периода от 09.52 ч. на 04.06.2020 г. до 04.16 ч. на
05.06.2020 г. В представената карта на водача за дигитален тахограф № **********,
не били регистрирани данни за посочения период. За периода не било представено
удостоверение за дейности. За това, че за 29.06.2020 г., 10.13 часа, не били
представени тахографски листи, нито
ръчен запис, нито разпечатка от дигиталната карта, на въззивника С. бил
съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис и без възражения.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства.
Съдът
кредитира писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН, пътен лист,
тахографски лист, разпечатки, протокол за ГТП, заповед за компетентност.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Материалният закон е приложен правилно и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на НП.
Изискванията относно производството, монтирането,
използването, изпитването и контрола на тахографите,
използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно
ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент(ЕО)№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт.
Съгласно чл.34, пар.1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите използват тахографски листове или карти на
водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента
на поемането му. Тахографският лист или картата на
водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен
ако има специално разрешение за това. Тахографският
лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от
време от този, за който са предназначени.
Според пар.3 от с.р., когато
в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите,
посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): се вписват в
тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин,
четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е
оборудвано с аналогов тахограф; или се вписват в картата на водача, като се
използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа,
ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Държавите-членки
налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за
действията им във времето, когато не са били в превозното средство.
Съгласно чл.34, пар.5, буква
б), т.iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите задействат превключвателните механизми, които позволяват да се
регистрират отделно и различимо периодите на „друга работа“ – т.е. на всяка
дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на чл.3,
буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг
работодател в транспортния сектор или извън него.
Съгласно чл.3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на
работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт,
„работно време“ е:
1. по отношение на транспортни работници: времето от
началото до края на работа, през което мобилният работник е на индивидуалното
си работно място, на разположение на работодателя и упражнява своите функции
или дейности, т.е.:
— времето, отдадено на всички дейности в областта на
автомобилния превоз. Тези дейности са в частност следните: i) управление на
пътното превозно средство; ii) товарене и разтоварване; iii) помагане на
пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него; iv)
почистване и техническа поддръжка; v) всяка друга работа, предназначена за
осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или
за изпълнение на законови или подзаконови задължения, пряко свързани с
извършваната конкретна транспортна операция, включително наблюдение на
товаренето и разтоварването, административни формалности с полиция, митници,
имиграционни служби и др.,
— периодите, през които той не разполага свободно с
времето си и е задължен да бъде на работното си място, и да е в готовност да
започне нормална работа с някои задачи, свързани с изпълнение на дежурство, и
по-специално през периодите на очакване на товарене или разтоварване, когато
продължителността им не може да се предвиди предварително, т.е. преди
отпътуване или точно преди действителното начало на въпросния период или
съгласно общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно
законодателните условия в държавата-членка;
2. по отношение на самостоятелно заетите водачи, се
използва същото определение за времето от началото до края на работа, през
което самостоятелно заетият водач е на работното си място на разположение на
клиента и упражнява своите функции или дейности, различни от общата
административна работа, която не е пряко свързана с извършваната конкретна
транспортна операция.
Съгласно съображение (8) към Регламент (ЕС) №
65/2014г., дефиницията за „дневно работно време“ е дадена с Решение по дело
С-394/92, Michielsen and Geybels Transport Service, според
което „дневното работно време“ започва, когато водачът включи тахографа след
седмична или дневна почивка или, ако дневната почивка е разделена на отделни
периоди, след почивка с продължителност най-малко девет часа. То завършва в
началото на дневна почивка или, ако дневната почивка е разделена на отделни
периоди, в началото на почивка, продължаваща най-малко девет последователни
часа.
Изискването по чл.34, пар.3
от Регламент (ЕС) № 165/2014 за представяне на формуляр, свидетелстващ за
действията на водача във времето, когато не е бил в превозното средство, на
национално ниво е въведено с разпоредбата на чл.10 от Наредба №
Н-3/07.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението
и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 г., според която
водач, който при проверка от контролните органи не може
да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни
записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., поради това,
че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка,
управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО)
№ 561/2006 или AETR, извършвал
друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение,
предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на
Комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (ОВ
L99/2007г.). Съгласно ал.3 от с.р., удостоверението по ал.1 не се използва за
удостоверяване на дейности, различни от тези, за които е предназначено.
Съгласно чл.36, пар.2
от Регламент (ЕС) № 165/2014г., когато водачът управлява превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по
искане на оправомощен служител на контролен орган: т.ii) всички ръчни записи и разпечатки,
направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на
настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006;
В конкретния случай видно от АУАН и
НП, на въззивника е повдигнато обвинение за нарушение именно на посочената
разпоредба от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Още в хода на проверката е безспорно
установено, че товарният автомобил, управляван от въззивника е снабден с
дигитален тахограф от одобрен тип. Предвид наличието на дигитален тахограф,
няма как водачът да бъде задължен да представи при проверката тахографски
листи, но не за това е наказан. Според АУАН и НП нарушението се изразява в
това, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕС) № 561/15.03.2016г.
с превозно средство оборудвано с дигитален тахограф „водачът не представя
тахографски листи, всеки ръчен запис и разпечатка за периода от 09.52 ч. на 04.06.2020 г. до 04.16 ч. на 05.06.2020 г., като в представената карта за
дигиталния тахограф, няма регистрирани данни за гореупоменатия
период“. При това описание на нарушението ясна е волята на АНО да санкционира
некоректното въвеждане на данните в дигиталната карта за извършването на „други
дейности“, за което при проверката не е представено удостоверение по образец.
От приложените по преписката
разпечатки от картата от дигиталния тахограф безспорно се установява, че
действително за посочения период липсват записи, което е в нарушение на
разпоредбата на чл.34, пар.3 от Регламент №
165/2014г. изискваща в случаите, когато в резултат на отсъствие от превозното
средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, периодите на „други дейности“ – тези, извън обхвата на
работното време, да се вписват в картата
на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. Тези
данни не са въведени, поради което и не са били видни от представените на
контролните органи разпечатки от дигиталната карта за процесния период. При
това положение правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.36, пар.2, т.(ii) от Регламент № 165/2014г. Доколкото Република
България е изпълнила задължението по чл.34, пар.3 от
Регламента - да наложи на водачите изискване да представят формуляри,
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство
– чл.10 Наредба № Н-3/07.04.2009г., правилно е прието и че нарушението е
наказуемо по чл.93в., ал.17, т.3 от ЗАвП.
Съдът не може да сподели възражението
на адв. Димов, застъпено в пледоарията му по същество на делото, че в
действителност водачът не е въвеждал в дигиталната карта данни и именно за това
нарушение е следвало да бъде санкциониран, защото на първо място водачът може
да управлява във времевия период друго превозно средство, в което няма монтиран
дигитален тахограф. Поради тази причина
разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета предвижда задължение, но също така и
осигурява възможност на водачите да представят по своя преценка някой от
алтернативно посочените документи, с които да удостоверят своята дейност за
определен период от време. В конкретния случай, това не е било сторено от
жалбоподателя В.С. не само в хода на
проверката, но такива документи не са представени и по – късно в ОО
„Автомобилна администрация” гр. Варна, дори ако съвсем хипотетично се приеме,
че подобни документи са съществували, но не са били носени от жалбоподателя.
Поради което и според съда със своето бездействие въззивника е нарушил
разпоредбата на чл. 36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета и правилно е била ангажирана административно
– наказателната му отговорност.
Санкционната разпоредба на чл. 93в.,
ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози предвижда твърд и фиксиран
размер на санкцията за извършено нарушение на 36, § 2, т. (ii) от Регламент
(ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета, а именно „глоба” в
размер на 1500 лева. Административно – наказващият орган изцяло се е съобразил
с размера на санкцията при индивидуализиране на наказанието, поради което и
пред съда не стои въпроса за неговата евентуална завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Въпреки,
че липсва изрично възражение в тази посока, съдът все пак би желал да изрази
своята позиция, че намира за неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „А” от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение осуетява възможността на контролните
органи да извършат проверка на работното време на водача на товарния автомобил,
което неминуемо е тясно свързано не само с неговата безопасност, но и с
безопасността на всички участници в пътното движение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН,
чл.27 „е“. от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда
възнаграждение от 80.00 лв. до 120.00 лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на
Регионална дирекция „АА“ - Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00
/сто/ лв.
С
оглед горното, НП следва да бъде потвърдено, поради което съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 23 - 0000788/ 11.09.2020 год. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Варна, с което на В.Б.С.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.36, §2, т. ”ii ” от регламент 165/14 на ЕС,
на осн.чл.93в., ал.17, т.3 от ЗАвПр му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500.00 /хиляда
и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА В.Б.С.
да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 / сто/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски административен съд в 14 дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: