№ 291
гр. Пловдив, 05.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600319 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. М. в полза на лишения от
свобода Т.Й. Й., против определение №653/26.07.2022г., постановено по ЧНД
№ 1179/2022г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. С жалбата
се изразява несъгласие със съдебния акт и се прави искане атакуваното
определение да бъде отменено и апелативният съд да постанови ново, с което
Й. да бъде условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Й. към
момента търпи наказание за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК в
размер на 1 година лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №
1738/2021г. по описа на РС – Пловдив, от което, според приложената справка
от затвора, към 24.06.2022г. е изтърпял 8 месеца и 25 дни, от които ефективно
само 24 дни.
В контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата
1
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Й. по смисъла на чл.70
от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване.
За да бъде уважено искането за предсрочното освобождаване обаче, Й.
следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на поправяне и превъзпитание,
както и готовност да се ресоциализира в обществото, без да представлява
риск за членовете му, а и за себе си. Отсъствието на доказателства в подкрепа
на тази кумулативно изискуема се предпоставка е мотивирало окръжния съд
да откаже да уважи молбата на осъденото лице. Този състав споделя
виждането на първостепенния съд. Съдържащите се в личното досие на
осъдения материали - доклади, становища, справки, заповеди и др. са
еднозначни в мнението си, че към момента не е настъпила законово
изискуемата се трайна положителна промяна в поведението и нагласите на
осъдения, респективно, че корекционният процес не се завършен и се налага
да се продължат дейностите в тази насока. Впрочем, резонен е извода, че
поправителният процес и формирането на положителни нагласи няма как да
се реализира при престой в затворническото заведение на Й. по-малко от 3
месеца, където с него се провеждат корекционни дейности, каквито по време
на изтърпяване на МНО не се прилагат.
Становището на затворническата администрация и на лицата, работещи
в нея, не са задължителни за съда и не предопределят априори изхода от
делото. Но, без съмнение, виждането на натоварените, по закон и фактически,
с извършването на корекционни дейности спрямо осъдените лица органи, не
може да се отхвърли безмотивно от съда, а несъгласие с него може да се
изрази единствено, ако в материалите от затворническото досие се открият
доказателства, водещи до различни от направените от компетентните органи
изводи. Казусът не е такъв. Защото, видно е от цялото затворническо досие,
че са налице при Й. многобройни проблемни зони, рисковете от рецидив са
средни. На тази база изводът на окръжния съд, че трайни и без положителна
промяна остават всички проблемните зони при Й. е законосъобразен. Поради
това не може да се говори за устойчивост и демонстрирано от осъдения
желание за приемане и осъзнаване на противоправното му поведение, довело
до осъждането му, за мотивация да работи по премахване или поне
минимизиране на проблемните си зони. Следва да се припомни, че
законодателят е посочил като предпоставка за условно предсрочно
освобождаване не относително, частично поправяне, а пълно поправяне, но
към момента търсеният поправителен ефект на наказанието не е постигнат в
цялост, корекционният процес спрямо осъдения не е приключил и не е
изпълнен плана на присъдата. Прилагането на института е предпоставено не
от декларативното изявление на осъденото лице, че се е поправило, а от
демонстриране на поведение, сочещо на такова поправяне, каквото поведение
в настоящият случай не се открива да е налице.
Не са налице и предпоставки за успешното ресоциализиране на Й. след
излизането му от затвора, предвид липсата на трайни семейни връзки и
2
подкрепа, която да му се окаже извън затворническата среда, липсата на
трудови навици и умения, криминалният му статус и установения траен,
устойчив модел на нарушител, конкретните проблемни зони – начин на живот
и обкръжение и умения за мислене.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и обосновано определение, което следва да се потвърди,
поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №653/26.07.2022г., постановено по ЧНД
№ 1179/2022г. по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3