и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 ал. 1 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК. С решение № 76/27.08.2008 г., постановено по гр. д. № 1177/2007 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Михаил Георгиев Пеев от гр. Кърджали да отстъпи на Вълко Иванов Стоев, Марийка Иванова Василева, Живко Георгиев Димитров, Румен Живков Димитров и Георги Живков Димитров, всички от гр. Кърджали собствеността и да им предаде владението на 454 кв. м. от имот с номер 180301, находящ се в местността "Кая баши" в землището на с. Резбарци, общ. Кърджали, целия с площ 1481.13 кв. м., при условие , че на основание чл. 243 ал. 1 пр. 2 ГПК /отм./ във вр. с чл. 72 от ЗС Вълко Иванов Стоев, Марийка Иванова Василева, Живко Георгиев Димитров, Румен Живков Димитров и Георги Живков Димитров заплатят на Михаил Георгиев Пеев сумата 1604.75 лв., представляваща увеличената стойност на имота, вследствие извършени през периода от 1985- 1990 г. подобрения, изразяващи се в изграждане на водопроводна шахта на стойност 541.93 лв., насип за изравняване на терена на стойност 632.12 лв., подпорна стена на стойност 296.88 лв., 3 бр. череши по на 25 години на обща стойност 88.05 лв. и 1 бр. круша на 25 години на стойност 45.77 лв., като е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС в останалата му част и за разликата до пълния му размер от 1481.13 кв. м. С решението в полза на ищците Вълко Иванов; Стоев, Марийка Иванова Василева, Живко Георгиев Димитров, Румен Живков Димитров и Георги Живков Димитров съдът постановил да се издаде изпълнителен лист за предаване владението на имота след представяне на доказателство за заплащане на сумата на подобренията в полза на ответника Михаил Георгиев Пеев съгласно чл. 243 ал.1 изр. 2 от ГПК /отм/. Отхвърлено е възражението за подобрения, предявено от Михаил Георгиев Пеев по реда на чл. 221 ал. 2 от ГПК /отм./ за разликата от 1604.75 лв. до пълния предявен размер от 9501.19 лв. С решението е присъдена в полза на Кърджалийския районен съд държавна такса върху подобренията. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Михаил Георгиев Пеев, който чрез пълномощника си го обжалва в частта, с която е отхвърлено възражението за заплащане на направени подобрения за сумата 7896.44 лв. и моли да бъде отменено в тази част и постановено друго, с което възражението му бъде уважено до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от предявяване на искането до окончателното изплащане на присъдената сума. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението в отхвърлителната му част. Сочи, че бил необоснован и незаконосъобразен извода на съда, че част от овощните дръвчета в процесния имот, били засадени от ответника- ползвател, след влизане в сила на ЗСПЗЗ и поради това не следвало да му се заплащат. Ползвателят се считал за добросъвестен владелец на земеделската земя и нямало значение времето на извършване на подобренията. Извода на съда, че масивната стопанска постройка в процесния имот, не следвало да бъде включена в подобренията по смисъла на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като за нея не било налице разрешение за строеж, също бил незаконосъобразен. Поддържа, че за сезонни стопански постройки, изградени от ползвателите в земите, предоставени им за ползване, законът не изисквал да имат небходимите строителни документи и били основание за закупуване на земята (§ 4а ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Единственото поставено от закона условие било постройките да са изградени до 01.03.1991 г. Разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ имала предвид всички подобрения без да ги разделя на законни и незаконни. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Сочи се, ченезависимо дали овощните дръвчета са засяти преди или след влизане в сила на ЗСПЗЗ- 01.03.1991 г., следвало да бъдат заплатени, тъй като законът не правел такова разграничение. Претендира и разноски. Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорват и молят да се остави в сила атакуваното решение. В съдебно заседание се поддържа, че решението е обосновано и законосъобразно. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда са следните: Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В тази част, решението на първоинстанционният съд не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът по иска Михаил Георгиев Пеев е предявил против ищците възражение за направени подобрения в процесния имот в качеството му на добросъвестен владелец в периода 1985- 1990 г. в размер на 9790 лв. и право на задържане на имота до заплащане на претендираната сума. В хода на производството в съдебно заседание пълномощникът на ответника е конкретизирал претенцията за подобренията до размера на сумата 9501.19 лв., представляващи увеличената стойност на имота, от които: масивна сезонна постройка с площ 35 кв.м.- 4487.82 лв., дървена барака с площ 12 кв. м.- 321.48 лв., шахта за главен водопровод- 541.93 лв., насип и изравняване на терена- 160 куб. м.- 632.12 лв., ограда от метални колове и мрежа- 296.88 лв., подпорна стена 8 куб. м.- 296.88 лв., 21 бр. овощни дръвчета на стойност 3103.15 лв. Първоинстанционният съд е уважил възражението за подобрения за сумата 1604.75 лв., от които- 541.93 лв. за водопроводна шахта, 632.12 лв. за насип за изравняване на терена, 296.88 лв. за подпорна стена, 88.05 лв. за 3 бр. череши на 25 години и 45.77 лв. за 1 бр. круша на 25 г. И в тази си част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Производството пред тази инстанция се движи по отношение на частта на решението, с която е отхвърлено искането за заплащане на подобренията, представляващи масивна сезонна постройка с площ 35 кв.м.- 4487.82 лв., дървена барака с площ 12 кв. м.- 321.48 лв., ограда от метални колове и мрежа- 296.88 лв. и 17 бр. овощни дръвчета. Няма спор по делото, че със заповед № 948/18.10.2005 г. на кмета на Община Кърджали на основание § 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 4б ал. 1 изр. първо от ПЗР и ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за зона за земеделско ползване № 28 землище с. Резбарци, общ. Кърджали, одобрен със заповед № РД-09- 124/27.05.2003 г. на Областния управител на Област Кърджали, решение по чл. 14 ал. 1 т. 3 от ЗСПЗЗ № 3819/29.04.2005 г. на ОСЗГ- Кърджали по заявление вх. № 882 от 07.02.1992 г. и молба вх. № 94- А- 253/19.09.2005 г. по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица, било възстановено правото на собственост на наследниците на Иван Стоев Белекчиев /ищците по делото/ върху новообразуван имот /извън строителните граници/ по плана на новообразуваните имоти с номер 180301 в местността "Кая баши" землище на с. Резбарци, с площ 1481.13 кв. м. Не се спори и за това, че на ответника по иска е билопредоставено право на ползване върху земеделска- слабопродуктивна земя в размер на 0.500 дка, находяща се в землището на Резбарци, местността "Манастирчето", зона № 28 за производство на селскостопанска продукция. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 97 дело № 1110/1994 г. от 01.09.1994 г. на нотариуса при КРС, на основание чл. 483 ал. 1 от ГПК и ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, Михаил Георгиев Пеев бил признат за собственик на недвижим имот: неурегулирано и незастроено място с площ 200 кв. м., находящо се в землището на с. Резбарци, общ. Кърджали, зона № 28, при граници на имота изток, запад и север- горски фонд, юг- Петър Богданов, като цената на земята в размер на 5280 лв. била заплатена с вносна бележка № 239/28.07.1994 г. в ОББ-Кърджали. От показанията на св. Русев се установява, че ответникът по иска Михаил Пеев имал място в с. Резбарци отпреди 1980 г. около половин декар, в което имало постройка с две стаи и баня, имал и барака. Всичко било напълнено с пръст и подобрено, имало направена шахта, засяти били 3- 4 череши и други дръвчета и лозе. Мястото било заградено с бетонни колове и цялото било оградено с мрежа. Св. Ангелов също установява, че ответникът имал място в с. Резбарци. Било пущинак с храсти и той направил много подобрения. Копали, бъркали бетон за подпорна стена, имало барака за животни и сграда, направена от бетон и тухли. Имало зеленчукова и овощна градина, прекаран водопровод, шахта. Тези подобрения направил около 1985 г. От показанията на св. Чанкова се установява, че с ответника били съседи по място и той го работел отреди 1985 г. Носел насип, насадил дръвчета и зеленчуци. В мястото имало барака и постройка. Мястото оградил с колове и мрежа. Ответникът по реда на чл. 114 от ГПК /отм./ заявил, че няма строително разрешение за извършеното строителство в имота. Вещото лице Димитър Димитров в заключението си по назначената съдебно- техническа експертиза установява, че в частта от имот № 180301, равняваща се на 454 кв. м. ответникът имал извършени подобрения, както следва: паянтова стопанска постройка на площ 34 кв. м., изградена подпорна стена, ограда от колове и мрежа, видимо изпълнено подравняване на терена, засяти овощни дръвчета и лози. От допълнителното заключение на същото вещото лице се установява, че в имота с площ от 654 кв. м. има трайни насаждения и в двете условни части- от 454 кв. м., и собствените на ответника 200 кв. м. От приложената към допълнителното заключение таблица № 2 се установява, че в частта от 454 кв. м. ответникът засял: 2 бр. асма- 5 г. на обща стойност 1560.20 лв.; 3 бр. череши- 25 г. на обща стойност 88.05 лв.; 1 бр. праскова- 10 г. на стойност 31.92 лв.; 3 бр. праскови- 7 г. на обща стойност 83.34 лв.; 2 бр. сливи- 10 г. на обща стойност 99.88 лв.; 1 бр. круша- 25 г. на стойност 45.77 лв.; 1 бр. дюля- 10 г. на стойност 33.01 лв.; 2 бр. вишна- 10 г. на обща стойност 255.04 лв.; 6 бр. ябълки- 13 г. на обща стойност 685.74 лв.; 1 бр. орех-15 г. на стойност 220.18 лв., или всички общо на стойност 3103.15 лв. От заключението на вещото лице Димитрова по назначената съдебно- техническа експертиза, която съдът приема, се установява, че в частта от имот № 180301, равняваща се на 454 кв. м., ответникът извършилподобрения, както следва: масивна сезонна постройка на стойност 4487.82 лв., дървена барака на стойност 321.48 лв., водопроводна шахта на стойност 541.93 лв., насип изравняване на терена на стойност 632.12 лв., ограда метална мрежа на стойност 117.81 лв. и подпорна стена на стойност 296.88 лв., или всичко общо на стойност 6398.04 лв. От назначената пред тази инстанция съдебно- агрономическа експертиза с вещо лице Делчо Точев- оценител на земеделски земи, включен в списъка на вещите лица по чл. 19а ал. 8 от ЗСПЗЗ, която не се оспорва от страните и съдът приема, се установява, че в процесния имот са засадени следните дръвчета: 6 бр. ябълки, от които 2 бр.- 13 г. и 4бр. 23 годишни; 2 бр. круши- 1 бр- 25 г. и 1 бр. 12 г.; 2 бр. сливи- 1 бр. 20 г. и 3 бр.10 г.; праскови- 1 бр. 8 г. и 3 бр. 10 г., череши- 2 бр. 25 г.; орех- 1 бр. 16 г.; вишни- 1 бр. 17 г.и 1 бр. 10 г.; круши- 1 бр. 25 г. и 1 бр. 12 г.; дюля- 1 бр. 15 г.; кайсия 1 бр. 10 г. Вещото лице е установило, че в мястото има 2 бр. лози и лозе от 0.046 дка- 23 годишно, за които ответникът по иска не претендира. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че е извършил оглед на място, посочил точно годините като възраст на овощните дръвчета, но било възможно отклонение от тази възраст в рамките на три години, както в минус, така и в плюс. Посочените бройки на дръвчетата действително съществували. Обяснява още, че в Наредбата за трайните насаждения, асмата се оценявала по друг начин и не можело да се приравни на овощно дръвче, тъй като била различен вид трайно насаждение. Съдът приема заключението на вещото лице Точев, което, както вече се посочи, е оценител на земеделски земи, включен в списъка на вещите лица по чл. 19а ал. 8 от ЗСПЗЗ, докато за вещото лице Д. Димитров, такива данни по делото няма. С оглед на така установеното от фактическа страна следва да се приеме, че ищците като наследници на Иван Стоев Белекчиев са собственици на новообразуван имот /извън строителните граници/ по плана на новообразуваните имоти, представляващ имот с номер 180301 в местността "Кая баши", землището на с. Резбарци, с площ 1481.13 кв. м., част от който в размер на 454 кв. м. е била ползвана от ответника по иска, на когото през 1985 г. на основание ПМС № 26 е била предоставена за ползване слабопродуктивна земя в размер на 0.500 дка, находяща се в землището на с. Резбраци, местността "Манастирчето". От предоставената му за ползване земя, през 1994 г. ответникът закупил само част от 200 кв. м., за които се е снабдил с нотариален акт. Предоставената за ползване на ответника земя, попада във възстановения на ищците имот и ответникът ползвал реално 454 кв. м., а имота по нотариалния акт от 200 кв. м., не е включен във възстановения имот на ищците. В ползваната земеделска земя, ответникът направил подобрения. Безспорно е, че съгласно разпоредбата на § 4в от ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността, респ. законодателят е приравнил същите на добросъвестни владелци. Като такива същите имат право да искат за подобренията, които са направили, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения като това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Съгласно ал. 2 и 3 на чл. 72 от ЗС, добросъвестния владелец може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта, а до заплащане на подобренията и на разноските, той има право да задържи вещта. С оглед доказателствата по делото и разпоредбите на чл. 72 от ЗС, и на § 4в от ЗСПЗЗ,правилно първоинстанционният съд е приел, че в периода от 1985 г. до 1990 г. ответникът по иска направил в имота, който ползвал, водопроводна шахта, насип за изравняване на терена, подпорна стена, които като подобрения следва да бъдат заплатени на ответника по иска. Неправилен е обаче извода на съда, че след като изградената в процесния имот масивна постройка, построена през 1985 г., не е законно построена и ищците не желаят запазването й, то поради това сградата не представлявала подобрение по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗС, и по отношение на нея възражението за право на задържане за извършени подобрение следвало да се отхвърли като неоснователно. Съдът приел за неоснователно и искането за заплащане на направените в имота дървена барака и телена ограда. Въззивната инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, тъй като от една страна, безспорно е установено, че тези подобрения- масивна постройка, дървена барака и телена ограда, са направени от ответника по иска до влизането в сила на ЗСПЗЗ- 04.03.1991 г., а от друга страна- законодателят не изисква тези подобрения, да са законни, за да има подобрителят правата по чл. 72 от ЗС. Ако масивната постройка беше построена законно, то по силата на § 4агражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построÞли сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, респ. ищците по делото не биха могли да възстановят собствеността си върху земеделската земя, в която има законно направена постройка. Още повече, съгласно § 16 от ЗУТ, тези строежи, които са изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон /по делото не се установява противното/, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Поради това, тази инстанция приема, че на ответника следва да бъде заплатена и стойността на масивната сезонна постройка, дървената барака и ограда метална мрежа, всички на стойностобщо 4927.11 лв., съобразно заключението на вещото лице инж. Д. Димитрова. Що се касае до претенцията за заплащане стойността на овощните дръвчета, засадени в процесното място, съдът като взе предвид, че същата касае овощните дръвчета, засадени в процесното място в периода от 1985 г. до 1990 г., т. е.възрастта на претендираните дръвчета към настоящия момент следва да е над 19- годишна, а съгласно заключението на вещото лице Точев в процесния имот на такава възраст са 4бр. ябълки- 23 годишни, 2 бр. круши- 25 годишни, 1 бр. слива- 20 годишна, 2 бр. череши- 25 годишни. и тъй като първоинстанционният съд е уважил претенцията за 3 бр. череши и 1 бр. круша, то същата следва да се уважи допълнително за още 6 дръвчета на обща стойност 145.40 лв. Не следва да се присъжда стойността на останалите, засадени в процесното място дръвчета, тъй като за тях няма претенция във възражението на ответника по иска- същата е ограничена до засадените до 1990 г. овощни дръвчета. Що се касае до установените от вещото лице на място асма и лозе, то суми за същите не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от ответника по иска. Или, следва да се уважи възражението на жалбодателя за задържане на процесния имот за направени подобрения от добросъвестен владелец до заплащане допълнително и на сумата в размер на5072.51 лв., от които 4927.11 лв., представляващи стойността на масивната сезонна постройка, дървената барака и ограда метална мрежа, и 145.40 лв., представляващи стойността на още 6 овощни дръвчета. С оглед изложеното, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено възражението за задържане на процесния имот за направените в него от добросъвестния владелец подобрения за разликата от 1604.75 лева до 6677.26 лв. В останалата част решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото следва ответниците по жалбата да заплатят на жалбодателя разноски по делото за тази инстанция в размер на 241.95 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ въззивният съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 76/27.08.2008 г., постановено по гр. д. № 1177/2007 г. по описа на Кърджалийският районен съд в частта, с която е отхвърлено възражението за подобрения, предявено от Михаил Георгиев Пеев с ЕГН ********** от гр. Кърджали, бул. "България" № 78, вх. "Б", ет. З, ап. 18 против Вълко Иванов Стоев с ЕГН **********, Марийка Иванова Василева с ЕГН **********, Живко Георгиев Димитров с ЕГН **********, Румен Живков Димитров с ЕГН ********** и Георги Живков Димитров с ЕГН ********** по реда на чл. 221 ал. 2 от ГПК/отм./ за разликата от 1604.75 лева до размера на 6677.26 лв., вместо което постановява: Признава право на Михаил Георгиев Пеев с ЕГН ********** от гр. Кърджали бул. "България" № 78 вх. "Б" ет. З ап. 18на задържи процесния имот до заплащане допълнително и на сумата в размер на 5072.51 лв. /6677.26 лв.- 1604.75 лв./ от Вълко Иванов Стоев с ЕГН **********, Марийка Иванова Василева с ЕГН **********, Живко Георгиев Димитров с ЕГН **********, Румен Живков Димитров с ЕГН ********** и Георги Живков Димитров с ЕГН **********. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Вълко Иванов Стоев с ЕГН **********, Марийка Иванова Василева с ЕГН **********, Живко Георгиев Димитров с ЕГН **********, Румен Живков Димитров с ЕГН ********** и Георги Живков Димитров с ЕГН ********** да заплатят на Михаил Георгиев Пеев с ЕГН ********** от гр. Кърджали бул. "България" № 78 вх. "Б" ет. З ап. 18 разноски по делото в размер на 241.95 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/ |