РЕШЕНИЕ
№ 1102
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330207816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/№ 16-2100001/15.11.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Хестия -77” ЕООД
ЕИК ********* на основание чл.416 ал.5, вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лв. за
извършено административно нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „Хестия- 77” ЕООД, не изпраща представител, редовно призован.
Административнонаказващия орган – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив,
редовно призован, изпраща представител и взема становище за неоснователност на
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 10.09.2021 г. от актосъставителя Ц. Г. М. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против „Хестия-77” ЕООД за това, че на 01.09.21г при
извършена проверка в обекта на дружеството ресторант Хепи- България, намиращ се в
гр.Пловдив, ул. Патриарх Евтимий №13, са били изискани от длъжностното лице графици за
работа за месец август и септември 2021г. От направената проверка по работните места, се
1
установило, че от десет работника само двама отработват работната смяна по определения
график за месец септември 2021г. Това наложило проверка на конкретни работни места,
било установено в миялното на ресторанта, че А. А. Р., работеща като „****“, която
предоставила седмичен график за работа през месеците август и септември 2021, от него се
виждало, че работничката на 01.09.21г отработвала първа смяна с продължителност от 09:30
часа до 16:30 часа. В същия график било отразено, че на 31.08.21г е отработила междинна
смяна от 14:00 часа до 23:30 часа. Същата продължителност на работните смени на А. Р.
декларирала в писмена форма, като заявила, че въпросните два дни е отработила тези
работни смени. От извършената проверка на място и от доказателствата било установено, че
от страна на дружеството жалбоподател на 01.09.21г не е осигурена непрекъсната
междудневна почивка не по-малко от 12 часа на А.Р., работеща на длъжност „****“ в
ресторант ****, гр.****, която на 31.08.21г е отработила смяна до 23:30 часа и на 01.09.21г е
започнала работа от 09:30 часа, т.е. осигурената й междудневна почивка е 10 часа.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
разпоредбите на чл.152 от Кодекса на труда.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Ц.М. заявява, че поддържа
съставения от нея акт. Твърди, че лично установил нарушението, работникът А. Р.,
декларирала обстоятелства за работните й графици, а и от залепения на видно място график
за седмицата било видно, че същата като **** на ресторанта е работила на 31.08.21г и на
01.09.21г като на 31.08 смяната й е приключила в 23:30 часа, а на 01.09.21г е започнала от
09:30 часа, лицето в нарушение на чл.152 от КТ отработвало междинна и първа смяна .
В жалбата си жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно,
претендира, че е налице маловажен случай.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на
доказване на административно-наказващия орган, извършването на посоченото
административно нарушение на чл.152 от Кодекса на труда се явява доказано по несъмнен
начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява
дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под
формата на умисъл и непредпазливост/.
За да се счита че има извършено нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, изразяващо се в
неспазване на изискването по чл.152 от КТ, е необходимо да бъде установено и доказано
наличието на положен от работника /служителя/ труд по време и по начин, неосигуряващи
2
му непрекъсната междудневна почивка минимум 12 часа. Съотнесено към конкретния
случай и с оглед фактическата обосновка на обвинението, релевантните обстоятелства за
преценката дали „Хестия 77” ЕООД в качеството си на работодател е допуснало нарушение
на чл.152 от КТ, се свързват с установяването на времето, през което служителят А. Р. е
полагала труд на 31.08 и на 01.09.21г. като „*****” в ресторант Хепи-България, стопанисван
от жалбоподателя.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това
възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в
АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от
проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и
безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил
изискването на чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-
наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно
процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения,
водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото
на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е
правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с
обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираното административно
нарушение е описани точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са
нарушени.
С разпоредбата на чл. 152 от КТ е регламентирано правото на работника на
непрекъсната междудневна почивка с минимална продължителност 12 часа. В чл. 414, ал. 1
КТ е предвидена имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание. В случая такава не е била осигурена на лицето А. Р. непосредствено след
изтичане на работното време на 31.08.2021 г. Видно от приложените делото график за
работа и собственоръчна декларация тя е полагала труд на 31.08.2021 г. - смяна „М“ от 14:00
ч. до 23:30 ч., а на 01.09.2021г. е започнала работа - смяна „П“ от 09:30 ч. до 16:30 ч. като
времето от 23:30 ч. на 31.08.2021 г. до 09:30 ч. на 01.09.21 г. е по-малко от 12 часа, а именно
10 часа. Ето защо съдът приема че са осъществени елементите от състава на
административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ
Няма основание за приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се
3
констатира наличието на цитираните в нея кумулативно предвидени предпоставки –
нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Няма
данни нарушението да е било отстранено, а и фактическото отстраняване на нарушението е
невъзможно, тъй като се касае до факт от миналото. Неприложима е и разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, тъй като констатираното не разкрива по–ниска степен на обществена опасност
в сравнение с нарушенията от този вид. Наложеното наказание е в подходящ размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ. Съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Освен това по същество, според съда липсват основания за приложението на чл.28 от
ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г.,
административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на
административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от
ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения,
като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от
тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и
настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е
първо по рода си за жалбоподателя , то е налице сериозно накърняване на правилата за
добра трудова практика, включително и свързана с охрана правата и законните интереси на
работниците и служителите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава
дейност крие висока потенциална опасност за прилагане спрямо неограничен брой
лица/работещи, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване
на обществените отношения.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи
произнасяне по искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление Хестия -77 ЕООД, следва да
бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив сумата от
120лв., представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
4
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението
си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 16-2100001/15.11.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „Хестия -77” ЕООД
ЕИК ********* на основание чл.416 ал.5, вр.чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лв. за
извършено административно нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Хестия -77” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Пловдив сумата от 120лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5