Р Е Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН …04.01.2017 г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря…………………..……..…........…….……..и в
присъствието на
прокурора…….......................................………като
разгледа докладваното от
…………………съдията Димитрова..…....т.д.№215...............……...по
описа
за …………2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТР.
В Агенция по вписванията
/АВ/ е постъпила жалба от А.К.Д. в качеството и на съдружник в „Е. 51“ООД-гр. Плевен
и пълномощник на управителя на същото дружество – К.А.Д., заведена с вх. № ************,
срещу отказ с рег. №************-2 от 25.10.2016 г. на АВ, постановен по
заявление с вх. №************ от 03.07.2015 г. Според жалбоподателката, тя е
сред лицата по чл.15 от ЗТР. В подкрепа на това представя решение №614 от
14.07.2004 г. по ф.д. №614/2004 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и нот.
заверено пълномощно с рег. №3151/02.08.2004 г. на нотариус Д.И..
Жалбата на А.К.Д. е
изпратена от АВ в Плевенски Окръжен съд, където е заведена с вход.№ 13190 от
30.11.2016 г. Окомплектована е с обжалвания отказ, заявлението образец Г2 и
приложените към него документи. Налице са данни, че отказа е връчен на 21.11.2016
г., което прави допустима подадената на 25.11.2016 г. жалба.
Съдът като обсъди данните по делото, намира за установено
следното:
На 03.07.2015 г. А.К.Д. е
подписала и подала от името на „Е. 51”ООД-гр. Плевен заявление образец Г2 за
обявяване в ТР на ГФО за 2014 г.
Към заявлението е
приложен протокол от проведено на 31.03.2015 г. заседание на Общото събрание на
съдружниците в „Е. 51”ООД-гр. Плевен, т.1 от чийто дневен ред се отнася до ГФО
за 2014 г. Към заявлението е приложен и
ГФО за 2014 г. Налице са доказателства за платена такса в размер на 40 лв. и
декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР, подписана от А.К.Д. като заявител.
Към преписката са
приложени указания №************ от 20.10.2016 г., адресирани до А.К.Д. и в
смисъл, че до изтичане на срока по чл.19, ал.2 от ЗТР следва да представи
доказателства относно качеството си на заявител. При справка в ТР е видно, че указанията са оповестени по
партидата на дружеството на 20.10.2016 г. и че като срок за изпълнението им е
посочена датата 25.10.2016 г.
На 25.10.2016 г. длъжностното лице по
регистрацията е постановило обжалвания отказ, мотивиран от липсата на
доказателства, че А.К.Д. е сред лицата по чл.15 от ЗТР.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна, защото:
Съгласно чл.19, ал.2 от
ЗТР, длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване
и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след
изтичане на три работни дни от постъпването им в търговския регистър, освен
ако със закон е предвидено друго. В конкретния случай заявлението е подадено на
03.07.2015 г. /петък/, което означава, че длъжностното лице по регистрацията е
следвало да се произнесе по него на 09.07.2015
г.
Съгласно чл.22, ал.5 от
ЗТР, когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване
не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е
платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава
указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се
оповестяват по електронната партида на търговеца, а когато е подадено
заявление за регистрация на търговеца - на електронната страница на агенцията, не
по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския
регистър. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи
съответните документи чрез заявление по образец, определен в наредбата по чл. 31. Длъжностното лице
постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2.
В конкретния случай
заявлението е подадено на 03.07.2015 г., което означава, че длъжностното лице
по регистрацията е следвало да даде указанията си по чл.22, ал.5 от ЗТР на 06.07.2015 г. Те обаче са дадени под №************
чак на 20.10.2016 г. в следния смисъл: да бъдат представени доказателства
относно качеството заявител на лицето, подало заявлението. На последното е
указано, че следва да изпълни така дадените указания в срока по чл.19, ал.2 от
ЗТР. Това, както вече бе казано по-горе, принципно означава-до 09.07.2015 г.,
стига разбира се длъжностното лице по регистрацията да е спазило срока по
чл.22, ал.5 от ЗТР. Целта е в рамките на срока по чл.19, ал.2 от ЗТР
длъжностното лице по регистрацията да констатира недостатъците на заявлението,
да даде съответните указания, те да бъдат изпълнени от заявителя и длъжностното
лице по регистрацията да се произнесе по заявлението. В случая указанията са
били оповестени на 20.10.2016 г., т.е. след повече от 16 месеца от подаването
на заявлението в ТР, поради което длъжностното лице по регистрацията не може да
мотивира отказа си с неспазване от страна на заявителя на срока по чл.19, ал.2
от ЗТР.
Гореизложеното прави
допустимо представянето с настоящата жалба на доказателствата, посочени в
указанията на длъжностното лице по регистрацията. За да удостовери качеството
си на заявител по чл.15 от ЗТР, А.К.Д. е представила решение №614 от 14.07.2004
г. по ф.д. №614/2004 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, което не отразява
актуалната към 03.07.2015 г. регистрация на „Е. 51“ООД-гр. Плевен, както и нот.
заверено пълномощно с рег. №3151/02.08.2004 г. на нотариус Д.И., дадено и от
управителя на „Е. 51“ООД-гр. Плевен - К.А.Д.. Според съда, това пълномощно дава
основание А.К.Д. да бъде определена като търговски пълномощник по смисъла на
чл.26, ал.1, изр.2 от ТЗ. Този вид търговски пълномощник обаче не може да се
отъждестви с търговеца /разбирай неговия представител по закон-в случая
Управителя/, който може да бъде заявител по чл.15, ал. 1, т. 1 от ЗТР. Той не е
и „друго лице в предвидените от закон случаи“ по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗТР. Липсва изрична правна
норма, която оправомощава търговския пълномощник по чл.26, ал.1, изр.2 от ТЗ да
заявява вписвания, заличавания или обявявания по партидата на търговеца в
търговския регистър.
Следва да се отбележи,
че след като търговският пълномощник не е оправомощено лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗТР, за да подаде
съответното заявление, той трябва да приложи към него изрично писмено
пълномощно с нотариална заверка на подписа, съгласно чл.15, ал.2 от ЗТР.
Представеното нот. заверено пълномощно не съдържа изрично упълномощаване да се подаде
заявление за обявяване в ТР на ГФО за 2014 г. Казано накратко - А.К.Д. не само,
че не може да заяви в ТР обявяването на ГФО, но дори не може да подаде
заявлението за това, позовавайки се на представеното от нея нот. заверено
пълномощно.
По така изложените
съображения обжалвания отказ се явява правилен като краен резултат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
НЕОСНОВАТЕЛНА жалба, подадена от А.К.Д. с ЕГН: *********** в качеството и
на съдружник в „Е. 51“ООД-гр. Плевен, с ЕИК: ******* и пълномощник на
управителя на същото дружество – К.А.Д., заведена с вх. № ************ на
Агенцията по вписванията, срещу отказ с рег. №************-2 от 25.10.2016 г.
на Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. №************ от
03.07.2015 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново
в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: