РЕШЕНИЕ
№ ……………../15.03.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 3915 по описа за 2020 г. по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на О.Н.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на
28.09.2019 г. присъда №*/12.09.2019г., постановена по
НОХД№2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва от
08.09.2016 г. до окончателното й заплащане.
Твърди се от ищеца в исковата му
молба, че с постановление за
привличане на обвиняем от 08.09.2016г. е привлечен в качеството на обвиняем
по образуваното ДП №2017/2015г. по описа на * РУ-ОД-МВР-* за това, че: в периода от
02.07.2014г. до 09.07.2014г. в гр.* при условията на продължавано
престъпление, извършил с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст -малолетната *, родена ***г., като деянието е
извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на извършеното
-престъпление по чл.149 ал.4, т.2 вр. ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание л.о.
от три до петнадесет години, както и че в периода от 09.07.2014г. до
30.10.2015г. в гр.*
при условията на продължавано престъпление, извършил с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
годишна възраст -малолетната *, родена ***г., като деянието е
извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на извършеното
-престъпление по чл.150 ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК. Сочи, че в хода на досъдебното
производство, обвинението срещу Л. е изменено с постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 31.08.2017г., както следва: за
това, че през неустановен ден от месец септември 2013г. в гр.Варна при
условията на продължавано престъпление, извършил с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
годишна възраст - малолетната *, родена ***г., като деянието е
извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на извършеното
-престъпление по чл.149 ал.4, т.2 вр. ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК, както и че в периода от 09.07.2014г.
до 30.10.2015г. в гр.*
при условията на
продължавано престъпление, извършил с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст
-малолетната *,
родена ***г., като деянието е извършено по отношение на лице, което не е
разбирало значение на извършеното -престъпление по чл.150 ал.З, пр.1 вр. ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание л.о. от три до десет години.
Твърди, че в хода на
производството от страна на разследващите органи са извършени множество
процесуално следствени действия сред които разпит на свидетели, очни ставки,
разпознаване на лица, изготвени са и две комплексни съдебномедицински,
психологически и психиатрични експертизи, както и била направена е криминалистична регистрация на ищеца. Излага, че по
отношение на него е взета МНО „подписка“. Твърди, че е внесено обвинение срещу
него в съда като е образувано НОХД №2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в.
Излага, че в последното по делото съдебно заседание по НОХД №2204/2018г. по
описа на ВРС, 36-ти с-в, представител на ВРП е изменил обвинението повдигнато
на Л. в следния смисъл: за през периода на неустановен ден на масец октомври 2013г. /след датата 12.10.2013 год. до
неустановен ден на месец юни 2014 год. преди датата 15.06.2014 год./, в гр.
Варна в условията на продължавано престъпление извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице ненавършили 14 год.
възраст - малолетната *,
род. ***г., като деянието е извършено по отношение на лице, което не разбира
значението на извършеното и чрез използване на положение на зависимост и надзор
- престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и за
това, че през периода на неустановен ден на месец август на 2014 год. /след
16.08.2014 год. до 30.10.2015 год./ в гр. Варна в условията на продължавано
престъпление чрез използване на положение на зависимост и надзор извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило 14 год. възраст - непълнолетната *, радена
09.07.2000г., като деянието е извършено по отношение на лице, което не е
разбирало значението на извършеното - престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1 от НК.
Твърди, че наказателното
производство срещу ищеца е приключило с Присъда №*/12.09.2019г., постановена
по НОХД№2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в, с която подсъдимият е признат
за невиновен и оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения. Присъдата не
е протестирана и е влязла в закнонна
сила на 28.09.2019г. Сочи, че в продължение на три
години въз основа на повдигнатите срещу него обвинения за тежки престъпления
против личността, е живял в състояние на силен страх, стрес и безпокоство. Твърди, че наказателното преследване се
отразило негативно в личен,
житейски, професионален и психо-емоционален план.
Сочи, че в голям период от време е полагал грижи за детето, като обвиненията се
отразили негативно на психиката му. Твърди, че с повдигнатите обвинения в
извършването на посочените престъпления е довело до накърняване на доброто му
име, достойнство и репутация сред колеги и общество, като порядъчен гражданин,
който до този момент не е бил осъждан. Приемал успокоителни, спрял да се храни
и да спи. По тези съображения намира, че справидливото
обезщетение за причинените му неимушествени вреди
възлизат на сумата от 22000лв. и моли за уважаване на претенцията. Претендира разноски за настоящото
производство.
В съдебно заседание искът се
поддържа в предявения размер и се моли за уважаването му. Настоява се, че
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, поради което следва да се
ангажира отговорността на ответника. Подчертава се, че наказателното
производство е продължило три години, през който период са проведени седем на
брой съдебни заседания с негово участие. Претендират се разноски.
В законоустановен срок по чл.131 от ГПК от ответника
Прокуратура на Република България, е постъпил отговор, в който взема становище
за неоснователност на предявения иск. Намира претенцията за недоказана по
основание с оглед липсата на доказателства за влязла в сила присъда. Оспорва
причинените вреди да са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение, като намира, че същите не са подкрепени с доказателства
за настъпването им. Намира,че не са налице обективни факти за негативно
отражение върху ищеца от личен и професионален план, като били посочени само
субективни възприятия. Твърди, че не са налице данни за интензитета на
изпитваните страдания над обичайния такъв. Настоява, че прокуратурата не е
разгласявала публично досъдебното и съдебно производство. Намира претендирания размер за завишен и некореспондиращ на
критерия за справедливост. Подчертава, че наказателното производство е
приключило в кратък период от време – около три години. Сочи,че по отношение на
ищеца не е взимана тежка мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална
принуда, като срещу присъдата не е подаден и протест от прокурора. Възразява
срещу началната дата на претенцията за законна лихва от датата на увреждане,
като счита,че при уважаване на претенцията обезщетение за забава е дължимо от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Моли за отхвърляне на иска.
В открито
съдебно заседание Прокуратурата на РБ чрез прокурор Славова оспорва предявения
иск и моли за отхвърлянето му. Настоява, че наказателното преследване не се е
отразила в личен и житейски план на ищеца, доколкото отношенията му с майката
на Петя Васкова били приключили преди образуване на
наказателното производство, той напуснал дома им, като продължили да поддържат
добри отношения и да се грижат за общото им дете. Намира,че ищецът сам се е
изолирал и е ограничил личните и социалните си контакти. Настоява, че
наказателното преследване не се е отразило на ищеца и в професионален план,
доколкото от справката за трудови правоотншения,
приложена по наказателното дело било видно, че през този период ищецът
изпълнявал длъжността на международен шофьор, както и понастоящем. Намира, че
не са доказани вредни последици в психоемоционален
план, предвид липсата на медицинска документация за това. Подчертва
се, че ищецът сам е разгласил сведения за воденото срещу него производство,
както и че спрямо него не е взимана мярка за процесуална принуда извън
определената „подписка“, която е изисквала да не напуска местоживеенето си. По
тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното към доказателствения материал НОХД № 2204/2018 г. по описа на
ВРС, 36 състав, се установява, че с
влязла в сила на
28.09.2019 г. присъда №203/12.09.2019г. по
цитираното наказателно дело, ищецът О.Н.Л. е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление, а
именно за това, че през периода на неустановен ден на масец октомври 2013г. /след датата 12.10.2013 год. до
неустановен ден на месец юни 2014 год. преди датата 15.06.2014 год./, в гр.
Варна в условията на продължавано престъпление извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице ненавършили 14 год.
възраст - малолетната *, род. ***г., като деянието е извършено по отношение
на лице, което не разбира значението на извършеното и чрез използване на
положение на зависимост и надзор - престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и за това, че през периода на неустановен
ден на месец август на 2014 год. /след 16.08.2014 год. до 30.10.2015 год./ в
гр. Варна в условията на продължавано престъпление чрез използване на положение
на зависимост и надзор извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 год. възраст -
непълнолетната Петя Венциславов Васкова,
радена 09.07.2000г., като деянието е извършено по
отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното -
престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1
от НК.
Видно
от материалите по НОХД №
2204/2018 г. по описа на ВРС, 36 състав, образуваното ДП №2017/2015г. по описа на Трето
РУ-ОД-МВР-*
е било образувано срещу О.Л. за това, че: в периода от 02.07.2014г. до
09.07.2014г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление, извършил с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14 годишна възраст -малолетната *, родена ***г., като
деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на
извършеното -престъпление по чл.149 ал.4, т.2 вр.
ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание л.о. от три до петнадесет години, както и че в периода от
09.07.2014г. до 30.10.2015г. в гр.Варна при условията на продължавано
престъпление, извършил с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст -малолетната *, родена ***г., като
деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на
извършеното -престъпление по чл.150 ал.3, пр.1 вр.
ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК.
От
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
„подписка“ от 31.08.2017г., се установява, че така повдигнатото обвинение е
било изменено, както следва: за това, че през неустановен ден от месец
септември 2013г. в гр.* при условията на продължавано престъпление,
извършил с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - малолетната *, родена ***г., като
деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на
извършеното -престъпление по чл.149 ал.4, т.2 вр.
ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК, както и че в периода от
09.07.2014г. до 30.10.2015г. в гр.* при условията на продължавано престъпление,
извършил с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст -малолетната *, родена ***г., като
деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало значение на
извършеното -престъпление по чл.150 ал.З, пр.1 вр.
ал.1 вр. ал.26, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание л.о. от три до десет години.
Видно от материалите по ДП №2017/2015г. по описа
на Трето РУ-ОД-МВР-Варна, в хода на производството от страна на разследващите
органи са извършени множество процесуално следствени действия, като на
09.02.2016 г. О.Л. е разпитан като свидетел (л.46 от ДП), на 08.09.2016 г. е
бил привлечен като обвиняем и е разпитан в това качество (л.31 от ДП),
изготвена е психологична експертиза на ищеца О.Л. (л.66), както и комплексна
психиатрична-психологична експертиза (л.67); на 14.09.2016 г. на ищеца са предаявни материалите от разследването; на 31.08.2017 г. е
проведен разпит на обвиняемия по измененото обвинение (л. 135) и му предявено
разследването; на 02.02.2018 г. е проведена очна
ставка между ищеца Л. и свидетеля *(л.203).
От
материалите по НОХД №2204/2018 г. на ВРС се установява, че по делото са проведени
седем заседания, на пет от които Л. е взел лично участие – 04.10.2018г.,
20.12.2018г., 07.03.2019г., 18.04.2019г., 12.09.2019 г., като в последното
заседание ВРП е изменила обвинението срещу ищеца.
Не
е спорно между страните, а и видно от приобщените по наказателното производство
справки през процесния период ищецът е полагал труд на длъжност „международен
шофьор“ при „Карго А2В СИА“.
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите * и *,
от показанията на които се установява, че производството срещу О.Л. продължило
около три години, като същият държал да присъства на всички съдебни заседания. Свидетелите
сочат, че ищеца се притеснявал за реакцията на околните относно това, в което е
обвинен, тъй като той се е грижел за детето, което се твърдяло, че е
пострадало. Спрял да се сеща с приятели, отслабнал физически с около 10-15 кг.,
непрекъснато се тревожел, какво ще се случи. Споделят за смущения в съня и притеснения
непосредствено преди всяко от заседанията. Не можел да се храни и да спи.
Свидетелката Нешкова разказва, че чувала слухове от съседи и приятели по
случая. Установява се, че като международен шофьор изпитвал затруднения с
организацията си на работа, тъй като се налагало да променя графика си с оглед
присъствие в съдебно заседание. Колегите на работното му място узнали за
воденото срещу него производство, промяната в графиците му създавала проблеми,
поради коет решил да смени работното си място.
Свидетелката Николова сочи, че Л. изпадал в депресия, заради слуховете, тъй
като чувствал като свое дете, лицето, заради което е обвинен. Посещавал
психиатър и приемал медикаменти за стреса, като посетил лекар за изписване на
по-силни успокоителни.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За успешното провеждане на
така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването
на посочените в исковата молба неимуществени вреди, техния размер, както и
причинната връзка с обвинението в извършване на престъпление, за което е постановена
оправдателна присъда. Ответникът, от своя страна, за да обоснове отхвърляне на
исковата претенция следва да докаже възраженията си срещу размера на претендираното обезщетение, включително възражението
относно интензитета на наказателното преследване.
Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, т.е отговорността на държавата е обективна. Достатъчно
е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца,
за да се проведе успешно и главно доказване на основанието на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно
обвинение.
В случая от приобщеното
по делото НОХД №2204/2018 г. се установи, че с влязла в сила присъда на 28.09.2019г.
ищецът е признат за невиновен по възведеното от Прокуратурата обвинение за
извършено престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и
престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1
от НК, поради което съдът приема, че първата предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника е налице.
Спорен по делото е
въпросът относно наличието на причинно-следствена връзка с неоснователно воденото срещу
ищеца наказателно производство и твърдените вреди, както и техния размер.
В контекста на
изложеното по-горе неимуществените вреди, претендирани
от ищеца, изразяващи се в болки и страдания, следва да се намират в пряка
причинно-следствена връзка с незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ.
В случая от въз основа на посочените
безспорни факти и трайната съдебна практика, се установява, че за периода
08.09.2016г. до 28.09.2019г., т.е. за период от три години, ищецът е бил обект
на неоснователно наказателно преследване.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло
като последователни, вътрешнологични и
еднопосочни, се установява, че лицето в
следствие на неоснователно воденото наказателно производство е претърпял вреди,
изразяващи се в притеснения за развитието на процеса и за бъдещето, отрицателен
стрес /дистрес/ от явяване в съдебните заседания по
наказателното производство, същите намиращи външен израз и в промяна на
отношението на ищеца към околните - затваряне в себе си, депресия, ограничаване на социалните контакти.
Установи се от показанията на свидетелите, че същият е започнал прием на
лекарствени продукти за овладяване на стреса и безпокойството, както и че в
резултат на стреса от воденото срещу него наказателно преследване е отслабнал с
около 15 килограма. Съдът намира, че
тези вреди са в пряка причинно следствена връзка с воденото наказателно
производство. Не са в такава причинно-следствена връзка твърдените вреди за
засягане честта и достойнството на ищеца пред колегите му по месторабота. На
първо място, ищецът сам е споделил на своите приятели свидетелите * и * за производството, както и на колеги
от работата си. Отделно от това, не са ангажирани доказателства, че който и да
било от обкръжението на ищеца е променил отношението си към него в следствие на
обвинението. Засягането на честта и достойнството е вреда, която следва да бъде
ясно осъществена в съществуващата действителност, а не само вътрешно
изживяване. Като такава тя следва да намери външно проявление – промяна на
отношението на околните към ищеца, разгласяване на позорни обстоятелства извън
тесния кръг от приятели, на които ищецът доверява своите преживявания. Не са
ангажирани доказателства, че органите на държавното обвинение са разгласили
публично данни от наказателното преследване и това се е отразило на
професионалното му положение.
Съдът
съобрази и факта, че като мярка за неотклонение на ищеца е наложена „подписка“,
която е най-леката възможна мярка. Същата не се характеризира с ограничаване на
свободата на ищеца или на неговото право на свободно придвижване, нито
ограничава по някакъв начин другите му лични или семейни права. Същият е
продължил да упражнява професията си, като както се установи от показанията си
на свидетелите и данните по наказателната преписка през целия период на
воденото производство е работел като международен шофьор и е напуснал
местоработата си по собствено желание.
От
съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства
настоящият съдебен състав приема, че незаконните действия на длъжностни лица на
ответника са рефлектирали по неблагоприятен начин върху личната неимуществена
сфера на ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е претърпял вреди,
които се явяват пряк и непосредствен резултат от тези действия, а именно
притеснения, стрес, промяна на отношението на ищеца към света и близките му,
загуба на тегло и нарушения в съня, поради което отговорността на Прокуратурата
за тях следва да бъде ангажирана.
При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази установените в
чл.52 от ЗЗД критерии и фактическите обстоятелства по делото, а именно:
продължителността на наказателното преследване по обвинението, което е
продължило три години, тежестта на обвинението – за тежко умишлено престъпление,
взетата по отношение на ищеца мярка за процесуална принуда – „подписка“, вида и интензитета на негативните преживявания
на ответника, доказани по делото. С оглед на това съдът намира, че справедливо
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата
от 4000лв. Както се коментира по-горе не са обосновани настъпили вреди над
обичайните такива, както и с интензитет извън присъщия за подобен вид
наказателно преследване, които да предполагат обезщетение в по-висок
размер.
По
тези съображения искът е основателен и доказан за сумата от 4000лв., като за
горницата над този размер до претендираните 22000
лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С
оглед извода за основателност на иска за сумата от 4000лв., законната лихва
върху присъденото обезщетение е дължима от датата на непозволеното увреждане, което
е именно датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 28.09.2019
г. (в този смисъл т. 4 от ТР №3 от 22.04.2005г ОСГК на ВКС). Искането за
присъждане на такава от по-ранна дата – привличане на ищеца като обвиняем от
08.09.2016 г. е неоснователно, доколкото ответникът изпада в забава с влизане в
сила на оправдателната присъда, поради което и следва да се отхвърли за периода от 08.09.2016
г. до 27.09.2019 г.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на
исковата претенция съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна
такса и възнаграждение за един адвокат. В случая са налице
доказателства, за внесена от ищеца държавна такса в размер на 10 лева, както и
заплатено адвокастко възнаграждение в размер на 1500
лв., поради което съобразно уважената част от иска се дължи сумата от
290,91лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. * да заплати на О.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и
престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на
28.09.2019 г. присъда №203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г., по
описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната
лихва от 28.09.2019 г. (дата на влизане в сила на оправдателната присъда)
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 4000 лева до претендираната
сума от 22000 лева, както и за законна лихва за периода от 08.09.2016 г. до 27.09.2019г.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. * да заплати на О.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 290,91 лева (двеста и деветдесет
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сторени по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по
посочения от ищеца начин – по банков път по банкова сметка : ***,
разкрита в „Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :