Р Е Ш
Е Н И Е
№ 614
гр. Горна Оряховица, 30.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на двадесет и трети
декември пред две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.Kъцаркова и в присъствието на прокурора……………., като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №1745/2019г.
по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по
чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ
ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.
Ищцата П.Н.Т.(чрез
адв.В. Р.Ш. от РАК) твърди в исковата си молба, на 13.10.2017г.
около 22h50min. в гр.Г.Оряховица ул.”Отец Паисий”, в посока Автогара
Г.Оряховица, в близост до жилищна кооперация№34 при управление на МПС - лек
автомобил “Тойота Селика” с ДК№*****(собственост на А.А.И.), същият нарушил правилата за движение
по пътищата, регламентирани от ЗДвП, в следствие на което напуснал пътното
платно, навлязъл на левия тротоар и предизвикал настъпването на ПТП, с
правомерно движещите се по левия тротоар в посока към Автогара Г.Оряховица Д.Г.Д.и
К.Я.Е.. Вследствие на претърпяното ПТП на място е настъпила смъртта на Д.Г.Д. като
К.Я.Е. постъпва за лечение в МОБАЛ”Д-р Стефан Черкезов” гр.В.Търново, където
въпреки усилията на лекарите е починал. В следствие на ПТП е причинена и
комбинирана средна телесна повреда на возещия се в лекия автомобил А.П.Л..
Твърди се, че виновният за настъпилото събитие водач А.А.И. попада в кръга от
лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите”(застрахователна полица №BG/22/117000474417/06.02.2017г.,
сключена за период от 12месеца: считано
от 12.02.2017г.-11.02.2018г.), с която ЗК”Лев Инс”АД покрива причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили от притежаването и/или
използването на МПС - лек автомобил “Тойота Селика” с ДК№*****. Образувано било
ДП №49/2017г. на ОСО гр.В.Търново, по което е привлечен в качеството му на
обвиняемо лице водач А.А.И., причинил процесното ПТП. Образувано било НОХД №311/2018г. на ВТОС. Производството
приключило с осъдителна присъда №111/02.10.2018г.(влязла в сила на
21.05.2019г.) по НОХД№311/2018г. на ВТОС. С Тълкувателно решение от
21.06.2018г. по тълк.дело№1/2016г. на ОСНГТК ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.05.1961г. и
Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния
прогрес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата,
изброени в Постановление№4/25.05.1961г. и Постановление №5/24.11.1969г. на
Пленума на ВС, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите
възходящи и низходящи от втора степен. Твърди се, че ищцата е пострадало лице
от настъпването на смъртта на К.Я.Е. – баба на починалото лице и има правен
интерес от претендиране на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по застрахователната
полица. Полицата е била в срок на действие към датата на настъпване на
застрахователното събитие -13.10.2017г. Счита, че настъпилата смърт от
причинените травми на К.Я.Е. е в пряка причинно-следствена връзка с виновното
поведение на водача на лекия автомобил , който е бил застрахован в ЗК”Лев
Инс”АД. К.Я.Е. изпаднал в мозъчна смърт, в следствие на мозъчния оток причинен
от настъпилото ПТП, но останалите му органи са здрави и имали възможността да
функционират. Въпреки тежката и неочаквана загуба на своето единствено момче,
родителите му вземат благородното решение да дарят органите му. Смъртта на К.Я.Е.
дала шанс на четирима тежко болни души да живеят. В резултат на виновно
причинената смърт на К.Я.Е., П. Н.Т. претърпяла неимуществени вреди, които
продължавала да търпи до настоящия момент и ще продължава да търпи за напред.
Неимуществените вреди се изразявали в непрекъснати болки и страдания от
неочакваната и преждевременна загуба на непрежалимия и първороден внук. Същият
бил 20-годишен, в отлично здраве, в разцвета на своята младост, работоспособен,
несемеен. Един млад живот бил лишен от шанс за развитие. Ищцата била завинаги
лишена от опората, която е имала в лицето на това момче, особено след внезапната
загуба на съпруга си, няколко месеца преди фаталното ПТП. Починалият К.Я.Е. помагал на баба си в отглеждането на
животните, поддръжката на къщата и двора в с.К.. Привързаността между двамата е
станала още по-сила, след смъртта на дядото. Размерът на исковата претенция
мотивира с установената съдебна практика за сходни случаи - Директива 2009/103/
ЕО, Отговор на съда на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС
от 24.10.2013г. по дело С-227, в което съдът е отговорил, че: „държавите
-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на
правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства,
не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие.
Тълкуването, което съдът дава е, че „Чл.3 §.1 от Директива 72/166 и чл.1 §.1
§.2 от Втората директива 84/5, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при ПТП само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 2 от Втората директива 84/5.”. Обезщетението
следвало да се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като при зачитане на
цитираните актове и решения, за да се репарират действително претърпените болки
и страдания в процесния случай и за да се реализира справедливото възмездяване
за тях, било необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди за
процесния период от м.октомври.2017г., които съгласно КЗ са: за всяко събитие при
две или повече пострадали лица до 10000000.00лв. и обезщетението дължимо на ищеца, следва да се определи по
справедливост по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в
§.96 ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер. Преди предявяване на искова молба,
били спазени изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ, като е депозирана претенция към
застрахователя за извънсъдебно уреждане на отношенията по изплащаме на
дължимото застрахователно обезщетение. В резултат на това в ответното дружество
били заведени застрахователни преписки във връзка с претенция с
вх.№11861/22.08.2018г. и образувана щета №0000-1000-01-17-7771/06.12.2017г.
Въпреки проведената кореспонденция и последвалите многобройни обаждания,
плащане или становище за такова, не последвало
от страна на застрахователното дружество. Предявени обективно съединени
искове за: сумата 20000.00лв.(частичен иск от сумата 80000.00лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди(претърпени болки и
страдания), причинени на П.Н.Т. от смъртта на внука и К.Я.Е. вследствие на ПТП,
реализирано на 13.10.2017г. в гр.Г.Оряховица, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.09.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 3916.98лв., представляваща компенсаторна
лихва върху сумата 20000.00лв., считано
от 16.10.2017г.(датата на настъпване на смъртта на К.Я.Е.) до датата на
предявяване на исковата молба – 20.09.2019г. Претендира направените разноски по
делото.
Ответникът
ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК****, редовно призован, не депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК. Депозира становище(чрез юрисконсулт В.
Йорданова), с което оспорва предявените искове. Оспорва материално
правната легитимация на ищцата да
предяви исковете, в т.ч. и да са налице кумулативно дадените предпоставки в Тълкувателно
решение от 21.06.2018г. по тълк.дело№1/2016г. на ОСНГТК ВКС.
Не били приложени по делото доказателства, установяващи наличието на
изискваните „трайна и дълбока емоционална връзка с починалия“, както и
предпоставката да „търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени“, като тези
обстоятелства да са „по изключение“. Оспорва между ищцата и починалото лице да
са съществували отношения от такъв тип, че по съдържанието си да са надхвърляли
обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, характерни за отношения между
баба и внук да е налице „изключителен
случай“ по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Към датата на смъртта на
К.Я.Е., той е заживял с баща си, kaто той не бил живял с ищца в едно
домакинство, респ. в едно семейство, което поражда съмнения в твърдението, че е
съществувала изключително силна връзка с баба му(Решение№62/12.02.2015г. по
гр.дело№106/2015г. на ГОРС). Оспорва размера на иска над сумата в размер на
5000.00лв., която сума за обезщетение е допустима, с оглед §.96 ал.3 от ЗИД на КЗ(ДВ бр.101/07.12.2018г.).
Оспорва се и началният момент, от който се претендират лихви. Съгласно чл.380
от КЗ задължение на самия ищец е - да представи писмена застрахователна
претенция за обезщетяване, ведно с банкова сметка, *** забава на кредитора.
Срока за произнасяне по претенцията е не по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване – чл.496 от КЗ, т.е. едва след изтичането на три месеца от датата
на представяне на изискуемите от закона документи и данни застрахователя изпада
в забава. Видно от представените към искова молба приложения, писмена претенция
е предявена на дата 10.10.2018г., като нямало данни да е била представена банкова сметка.
Съдът,
след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на ГПК, приема за установено следното:
На 13.10.2017г. около 22h50min. в
гр.Г.Оряховица ул.”Отец Паисий”, в посока Автогара Г.Оряховица, в близост до
жилищна кооперация№34 при управление на МПС - лек автомобил “Тойота Селика” с
ДК№*****(собственост на А.А.И., същият
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП, в следствие
на което напуснал пътното платно, навлязъл на левия тротоар и предизвикал
настъпването на ПТП, с правомерно движещите се по левия тротоар в посока към
Автогара Г.Оряховица Д.Г.Д.и К.Я.Е.. Вследствие на претърпяното ПТП на място е
настъпила смъртта на Д.Г.Д. като К.Я.Е. постъпва за лечение в МОБАЛ”Д-р Стефан
Черкезов” гр.В.Търново, където въпреки усилията на лекарите е починал. Също
така, вследствие на ПТП е причинена и комбинирана средна телесна повреда на
возещия се в лекия автомобил А.П.Л.. Приложен е изготвеният Констативен протокол№283/16.10.2017г.
за ПТП с пострадали лица
Водачът А.А.И. попада в кръга от
лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите”(застрахователна полица№BG/22/117000474417/06.02.2017г.,
сключена за период от 12месеца:
12.02.2017г.-11.02.2018г.), с която ЗК”Лев Инс”АД покрива причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили от притежаването и/или
използването на МПС - лек автомобил “Тойота Селика” с ДК№*****.
Образувано било ДП№49/2017г. на ОСО
гр.В.Търново, по което е привлечен в качеството му на обвиняемо лице водач А.А.И.,
причинил процесното ПТП. Образувано било
НОХД№311/2018г. на ВТОС. Производството приключило с осъдителна
присъда№111/02.10.2018г.(влязла в сила на 21.05.2019г.) по НОХД№311/2018г. на
ВТОС. С присъдата А.А.И. е признат за виновено, за това, че на 13.10.2017г. около 22h50min. в
гр.Г.Оряховица ул.„Отец Паисий” посока Автогара Г.Оряховица, в близост до
жилищна кооперация на №34, при управление на МПС лек автомобил
“Тойота Селика” с ДК№*****(собственост на
А.А.И.), същият нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП - при избиране на скоростта си на движение от около 72km/h, превишил
същата, определена за движение в населено място за ППС категория „В“ от 50km/h,
вследствие на което напуснал пътното платно и навлязъл на левия тротоар и
предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие с правомерно
движещите се по левия тротоар в посока към Автогара Г.Оряховица Д.Г.Д.и К.Я.Е.
и по непредпазливост причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице:
смъртта на движещите се по тротоара Д.Г.Д.и К.Я.Е. и комбинирана средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК на возещия се в лекия автомобил А.П.Л.,
изразяваща се в счупване на средния ляв глезен, което е причинило трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и
счупване на лявата малкопищялна кост, което е причинило отделно и самостоятелно
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, за което и на основание чл.343 ал.3 б.“б“ пр.I ввр. ал.4 ввр. ал.1
ввр.чл.342 ал.1 пр.III от НК ввр. чл.21 ал.1 от ЗДвП ввр. чл.58а ал.1 от НК,
ввр. чл.373 ал.2 от НПК му е наложено
наказание четири години и шест месеца „Лишаване от свобода“, които на основание
чл.58а ал.1 от НК ввр. чл.373 ал.2 от НПК намалява до размер на три години „Лишаване
от свобода“. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок
от пет години, считано от влизане на-присъдата-в-сила На основание чл.343г от НК, А.А.И. е лишен от право да управлява МПС за
срок от пет години, считано от датата на отнемане на свидетелството за
управление на МПС.
По делото
е приложена Претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение вх.№11861/22.08.2018г. за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“(лист52-лист57 от делото) от страна на П.Н.Т. и Я.Т.Е.
по повод възникнало ПТП на 27.11.2017г. и образувана
щета№0000-1000-01-17-7771/06.12.2017г. Описвайки неимуществените вреди, П.Н.Т. и Я.Т.Е.
са отправили претенция към ЗK”Лев Инс”АД в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, за
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания като пряка и непосредствена последица от настъпилата при процесното
ПТП смърт на К.Я.Е. в размер на по
250000лв., както и предложение за постигане на крайно извънсъдебно
споразумение. Посочена е и банкова сметка *** П.Н.Т.(лист 56 от делото). Не се
спори, че не е постигнато споразумение и не е извършено плащане по така
заявената претенция.
Видно от
приложеното удостоверение за наследници на К.Я.Е.(бивш жител на гр.Г.Оряховица
– починал на 17.10.2017г., акт№0847/17.10.2017г. за смърт, издаден от
Общ.В.Търново), след смъртта си К.Я.Е. е оставил наследници: - Я.Т.Е. (майка) и
Я.Т.Е.(баща). Според удостоверение за родствени връзки, издадено от кметство с.К.
Общ.П.Тръмбеш – П.Н.Т. е вдовица(с починали родители Н.П.И.и С.И.И.). Т. има
брат С.Н.П.и двама сина Я.Т.Е. и Д.Т.Е..
Според
приложеното Решение №62/12.02.2015г.(влязло в законна сила на 12.02.2015г.) по
гр.дело №106/2015г. на ГОРС, бракът между Я.Т.Е. и С.Н.Н.е бил прекратен с
развод по реда на чл.330 от ГПК, като е била утвърдено постигнатото
споразумение между страните( към датата на постановяване на решението К.Я.Е. е
бил навършил пълнолетие).
По делото
са ангажирани гласни доказателства от страна на ищцата. Св.С. Д.Н.(съседка на
ищцата) и св.Н.Г.П.(съседка на ищцата) познавали семейството на ищцата, като
внукът К.Я.Е. всяка събота и неделя идвал да види баба си в с.К. още от дете.
Бабата се грижила за внука си през ваканциите и почивните дни, когато бил
ученик. И след развода на родителите си идвал да види баба си и дядо си и да им
помага. К.Я.Е. живеел при баща си. Свидетелките
познавали внука като добър, възпитан и трудолюбив. След смъртта на дядо си изкарвал животните и
помагал на баба си в градината, както през почивните дни, така и през ваканциите. Свидетелките отчитат, че след
смъртта на внука си ищцата Т. била много
зле, както и понастоящем.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По силата
на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по
делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки:
вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие,
наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на
репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане
включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина).
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната
отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е
предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата
иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая
ищцата е избрала защита на накърнените си права чрез прекия иск против
застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ.
С Тълкувателно
решение от 21.06.2018г. по тълк.дело№1/2016г. ОСНГТК на ВКС реши: 1.Материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.05.1961г. и
Постановление№5/24.11.1969г. на ПВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния
процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата,
изброени в Постановление№4/25.05.1961г. и Постановление№5/24.11.1969г. на ПВС,
както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи
от втора степен. Пострадалото лице П.Н.Т. е баба на починалия К.Я.Е.,
в резултат на ПТП от 13.10.2017г. и има правен интерес от претендиране на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, Застрахователна полица №BG/22/117000474417/06.02.2017г.,
сключена за период от 12месеца(считано от 12.02.2017г.-11.02.2018г.), с която ЗК“Лев Инс“АД покрива
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили от
притежаването и/или използването на МПС - лек автомобил“Тойота
Селика” с ДК№*****(полицата
е била в срок на действие към датата на настъпване на застрахователното събитие
- 13.10.2017г.).
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда,
че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя
да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно
правото на ищцата да предяви иск пред съда възниква само, ако преди това ищцата
е предявила претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в
тримесечен срок; 2.отказал е да плати; 3.предложил е или е изплатил
обезщетение, но ищцата не е съгласна с размера му. Нормата определя
допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на
иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно
и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата
на чл.380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за
допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е
установено, че преди подаване на исковата молба ищцата е отправила към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В
този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане
на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност
за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищцата се
открива възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед изложеното, предявените искове са
допустими.
Съгласно регламентираното в нормата на чл.154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищцата следва
да установи наличието на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска „Гражданска отговорност“, сключен между деликвента и ответното
дружество, както и противоправно поведение респ. деяние на деликвента, от което
са настъпили вредните последици, които са в причинноследствена връзка с
деянието. Върху ищцата се възлага, също така и
доказателствената тежест да докаже пред съда претенцията си по основание
и размер, като да установи твърдяната
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и вид, обем,
интензивност и продължителност на претърпените от нея болки и страдания. Ответникът би могъл да изложи правоизключващи/правопогасяващи
възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.
Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска е необходимо
доказване на следните предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между
застрахователя-ответник и лицето,отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност
на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние,
вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице
всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Поведението на
застрахования от ответника водач на МПС е довело до настъпване на ПТП.
Механизмът, времето и мястото на настъпване на ПТП се установява както от
представените по делото писмени доказателства.
На
основание чл.300 от ГПК, съдът приема да установено, че на 13.10.2017г. е
настъпило ПТП с участници А.А.И. - водач и К.Я.Е. и Д.Г.Д.- пешеходци
и с присъда от 02.10.2018г.(влязла в сила на
21.05.2019г.) по НОХД№311/2018г.
на ВТОС, А.А.И.
е признат за виновен за
причиняване на смъртта на пешеходците К.Я.Е.
и Д.Г.Д.при процесното ПТП. Поведението на водача на МПС е и противоправно.
Безспорно се установява при така описания механизъм, че единствената причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на автомобила.
Според чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено
увреждане. Не се спори по наличието на извършеното ПТП, датата на извършването,
извършителя. Не се спори също по
механизма на извършеното ПТП и причините за настъпването му, както и по
отношение на причинените неимуществени вреди, както и основанието на дължимото
обезщетение. Настъпилата смърт от причинените травми на К.Я.Е. е в пряка
причинно-следствена връзка с виновното поведение на водача на лек автомобил“Тойота
Селика” с ДК№*****,
който е бил застрахован в ЗК“Лев Инс“АД. Страните не спорят по наличието на
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за същото МПС и със
срок на валидност и към момента на настъпилото ПТП.
В
конкретния случай, от показанията на разпитаните по делото двама свидетели се
установява наличието на една продължителна, трайна емоционална близост и
привързаност между бабата П.Н.Т. и нейния внук К.Я.Е., която датира от неговата
детска възраст, когато бабата е полагала грижи за отглеждането и възпитанието
на внука си, но е продължила и впоследствие, и след навършеното пълнолетие от
страна на внука. Тази връзка се характеризирала със силна емоционална близост и
чувство на привързаност(разчитане един на друг, взаимно доверие и взаимопомощ),
като няма данни по делото да е била нарушена или прекъсната, макар и да не живеят
в едно и също населено място. Както безпротиворечиво установяват свидетелите по
делото, че внукът „като добър, възпитан
и трудолюбив” изкарвал животните и
помагал на баба си в градината, както през почивните дни, така и през ваканциите. К.Я.Е. оказвал особено важна
помощ на ищцата след смъртта на дядо си. Установената между тях дълбока емоционална
връзка е продължила, като до последно е търсил контакти със своята близка
родственица, споделял е празници и почивни дни с нея, търсел е съветите и,
уповавал се е на нейния житейски опит. Поради това, е напълно обоснована тезата
на ищцата, че същата преживява тежко
смъртта на внука си и че е претърпяла болки и страдания, вследствие на
ненавременната и неестествената смърт, която я е лишила от близостта и
подкрепата на човек, на когото винаги е разчитала през целия си живот.
Тези болки
и страдания следва да бъдат обезщетени по правилото на чл.52 от ЗЗД. При преценка по чл.52 от ЗЗД
съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и
според ППВС№4/23.12.1968г. е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за справедливост(Решение№99/08.10.2013г. по
т.дело№44/2012г. - IIт.о. ВКС; Решение№66/03.07.2012г. по т.дело№619/2011г. -
IIт.о. ВКС), при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС№4/23.12.1968г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност(Решение№93/23.06.2011г. по т.дело№566/2010г.
– IIт.о. ВКС; Решение№158/28.12.2011г. по т.дело№157/2011г. Iт.о. ВКС и др.),
за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив.
Неоснователно
се явява възражението(направено след срока по чл.131 от ГПК при последиците на
чл.133 от ГПК) от страна на ответното дружество относно местоживеенето на починалия
К.Я.Е.(той бил живял заедно с баща си и
не бил в едно домакинство с баба си по бащина линия) и посочвайки решението на
ГОРС по гр.дело№106/2015г. Цитираното дело е образувано по молба на родителите
на починалото лице(бракоразводно производство по реда на чл.330 от ГПК), като в мотивите
единствено е посочено, че К.Я.Е. е син на Янко Т.Енев и Силвена К.Енева и към
м.февруари.2015г.(впрочем датата на ПТП е 13.10.2017г.) живее със сестра
си и баща си в жилище под наем. Решението се ползва със
сила на присъдено нещо, която важи само
за спорното материално право, предмет на делото, и само между спорещите страни,
що се отнася до мотивите на решението, то тяхната доказателствената сила ще
касае единствено фактите, посочени в мотивите към съдебното решение и ще бъде
възможно инцидентното им оборване с всякакви доказателствени средства.
Следва да
се отбележи, че съдът приема за основателни доводите на ищцата, касаещи
приложението на чл.493а ал.4 от КЗ и съответно на §.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Цитираната разпоредба на чл.493а ал.4
от КЗ разширява кръга от лицата, легитимирани да претендират обезщетение
посочен в чл.493а ал.3
от КЗ. Съгласно чл.493а ал.4 от КЗ по изключение, когато друго лице, извън
лицата по чл.493а ал.3
от КЗ претърпи неимуществени вреди вследствие смъртта на смъртта на
пострадалото лице,тъй като е създало трайна и дълбоко емоционална връзка с
починалия,то на последния се дължи обезщетение, размерът на което се определя
по методика, която предстои да бъде утвърдена с подзаконов нормативен акт -
наредба по чл.493а ал.2
от КЗ. С §.96 ал.1
от ПЗР на ЗИД на КЗ обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 от КЗ е ограничено
до размер от 5000.00лв. за периода до влизане в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката. Съобразно разпоредбата на чл.346 от КЗ - застрахователната сума(лимит на
отговорността) е договорената между страните или определената с нормативен акт
и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна
граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо
се лице или към третото увредено лице. Въвеждането на застрахователната сума
като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на
нейния минимален размер в Директива
2009/103/ЕО, която е част от правото на ЕС означава, че при настъпване на
застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на
застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума, възприет с чл.9
ал.1 от Директива 2009/103/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на
МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка(„Без да
се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в чл.3 от
Директива 2009/103/ЕО, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните
минимални суми: а)в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна
сума 1000000€ за пострадал или 5000000€
за събитие, независимо от броя на пострадалите; б)в случай на имуществени вреди
- 1000000€ за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите”).
Цитираната норма е била възприета, както в чл.266 от КЗ(отм.), така и в чл.492 от КЗ. Въвеждането в националното
законодателство на нормите на редица директиви, в това число и Директива
2009/103/ ЕО е видно и от §.7 от ДР на КЗ. Въведеният с §.96 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ лимит на максималното
обезщетение, което може да се получи при застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е значително по-нисък от минималния размер на
застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ ЕО и от предварително
уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на
европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а
приложение следва да намери общностното право. Това е наложително и
предвид разпоредбата на чл.633 от ГПК,
доколкото с Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013г. по дело
С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието, че „държавите-членки
трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на
Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на МПС, не могат да лишат посочените по-горе
директиви от тяхното полезно действие“. Постановено е в решението също, че
„чл.3 §.1 от Директива 72/166 и чл.1, чл.2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС
покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1 §.2 от Втора директива
84/5“.
В процесния случай, за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период – м.октомври.2017г.
и понастоящем, както и
обезщетението, дължимо на ищцата следва да се определи по справедливост по
правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява с ограниченията на разпоредбата
на §.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ по
отношение на предвидения максимален размер. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита, че ищцата е загубила със смъртта на внука си не
само близък родственик, но и духовната близост и опора в лицето на погиналия
близък човек. Като отчита всичките обстоятелства по делото - конкретиката в
отношенията между баба и внук, интензитета и продължителността на страданията,
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и
проявление на неимуществените вреди, съдът приема, че справедлив размер на
обезщетение следва да се определи сума в размер на 20000.00лв., който
съответства на критерия за справедливо обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД. Съдът
намира, че изключителността в отношенията между ищцата и починалия и внук клони
към обичайните такива за баба и внук, който е опора на фамилията. Нормално е
при такива дадености бабата(особено след като е останала да живее сама в с.К.
след смъртта на съпруга си) да съсредоточи чувствата си спрямо този любим внук
и кончината му впоследствие да бъде преживяна тежко от нея. В този смисъл съдът
приема, че дължимото обезщетение на ищцата за причинените и болки и страдания,
вследствие нанесеното и телесно увреждане е в размер на 20000.00лв. С оглед на
това, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.432 ввр. чл.429 ал.3
от КЗ за основателен и доказан до
размера от 20000.00лв.(частичен иск от сумата 80000.00лв.), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди(претърпени болки и страдания), причинени на П.Н.Т.
от смъртта на внука и К.Я.Е. вследствие на ПТП, реализирано на 13.10.2017г. в
гр.Г.Оряховица.
По делото не се установи допринасяне от страна
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД,
a и не е направено искане за намаляване на размера на определеното
обезщетение.
Няма спор,
че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на
ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1
от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по
чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя.
Законна лихва не се дължи и в случаите на чл.380 ал.3 от КЗ - непредставяне на данни за банкова
сметка(***а е представена пред застрахователя с Претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение вх.№11861/22.08.2018г. за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност - лист57
от делото). Безспорно е също, че по общите правила за деликта и
съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната
уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения
по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от един
по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи
размера на претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна).
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на
законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на
делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не
може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр.
чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да
се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата
на сезиране на застрахователя - 22.08.2018г. При разглеждане на иск по чл.432 от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в
отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, доколкото
лихвата е претендирана с исковата молба от датата на деликта - 13.10.2017г., с оглед диспозитивното начало
именно от тази дата следва да се присъди законната лихва върху сумата 20000.00лв.(присъденото
обезщетение за неимуществени вреди), считано от датата на завеждане на исковата
молба - 20.09.2019г. до окончателното и
изплащане, както и сумата 2194.44лв., представляваща компенсаторна лихва върху сумата 20000.00лв., считано от датата
на сезиране на застрахователя – 22.08.2018г. до датата на предявяване на
исковата молба – 20.09.2019г. Следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на
компенсаторна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на декликта – 13.10.2017г.
до датата на сезиране на застрахователя - 22.08.2018г.
Съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2
от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от
пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в едно съдебно заседание, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и
съгласно чл.7 ал.1 т.2 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв.В. Р.Ш. от РАК следва да бъде
присъдена сумата 1200.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да
се заплати от ответното дружество.
При този
изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 887.78лв.(800.00лв.+87.78лв.),
представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв., представляваща
ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор М. Ст.М.-Г.,
Изп.директор П.В.Д.и Изп.директор Г.Н.Г.– заедно от всеки двама от тримата
изпълнителни директори,
да заплати на П.Н.Т. с ЕГН**********, с адрес: ***.Тръмбеш: сумата
20000.00лв./двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди(претърпени болки и страдания – по частичен иск от сумата 80000.00лв.),
причинени на П.Н.Т. от смъртта на внука и К.Я.Е. вследствие на ПТП, реализирано
на 13.10.2017г. в гр.Г.Оряховица по вина на А.А.И., притежаващ валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗK”Лев Инс”АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 20.09.2019г. до окончателното и изплащане; 2194.44лв./две
хиляди сто деветдесет и четири лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща компенсаторна лихва върху сумата 20000.00лв., считано от датата
на сезиране на застрахователя – 22.08.2018г. до датата на предявяване на
исковата молба – 20.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на П.Н.Т. с ЕГН**********, с адрес: ***.Тръмбеш против ЗK”Лев Инс”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор М. Ст.М.-Г.,
Изп.директор П.В.Д.и Изп.директор Г.Н.Г.– заедно от всеки двама от тримата
изпълнителни директори,
за компенсаторна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на деликта – 13.10.2017г.
до датата на сезиране на застрахователя - 22.08.2018г.
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор М.
Ст.М.-Г. и Изп.директор Вера Л.Павлова, да
заплати на адв.В.Р.Ш. от РАК с ЕГН**********, със служебен адрес:
гр.В.Търново ул.“Възрожденска”№1-А, сумата
1200.00лв./хиляда и двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗK”ЛЕВ ИНС”АД с ЕИК****, със седалище
и адрес на управление: гр.София бул.”Черни връх”№51-Д, представлявано от Изп.директор
М. Ст.М.-Г. и Изп.директор Вера Л.Павлова, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД:
сумата 887.78лв./осемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща ДТ върху уважения иск по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата
5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: