РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 08.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6140 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищците Т.Д.М.,
Р.Д.И., Ц.Д.И. и К.Д.И. са предявили осъдителни искове срещу ЗАД „Л.И.“ АД, по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Подържат
твърдения, че на 18.04.2006 г. в центъра на с.
Врачеш, на площад „Освобождение“ в близост до ресторант – супермаркет
„Бананите“, водачът Г.Б.М., управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“
с ДК № *******в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение на
заден ход, в пияно състояние, реализирал ПТП като блъснал пешеходката Н.Б.Н.(майка
на четиримата ищци), която претърпяла множество травматични увреждания, изразяващи
се в счупване на челната кост и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
тъкани, остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, след което избягал от
местопроизшествието. Виновен за настъпване на пътния инцидент бил водачът на автомобила,
който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 40,
ал. 1 от вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
С решение № 6 от 23.07.2007 г. на РС – Благоевград, по анпд № 600 по описа
на БРС за 2006 г., III състав, съдът е признал за виновен водача на МПС като го
е освободил от наказателна отговорност, наложил е административно наказание глоба
за извършеното деяние, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Решението е влязло в законна
сила на 31.03.2008 г.
С експертно решение на ТЕЛК № 0791 от 06.11.2007 г. на пострадалата е
призната 92% трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради тежките
увреждания, получени в следствие на ПТП. Излагат, че състоянието на пострадалата
се влошавало непрекъснато, тъй като получената тежка черепно-мозъчна травма се
усложнила с посттравматична хидроцефалия, като въпреки непрестанните грижи от
страна на ищците, на 12.05.2008 г. пострадалата починала, тъй като травматичните
увреждания, причинени от ПТП и последвалите усложнения, се оказали несъвместими
с живота.
Твърдят, че като пряка и непосредствена последица от виновното
противоправно поведение на водача Г.Б.М. претърпели и търпят неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на толкова близък човек – майка.
Излагат, че отношенията им с починалата приживе били на взаимна обич, подкрепа
и разбирателство, а след загубата й градената с години духовна и емоционална
връзка между тях била разрушена, като загубата им се отразявала изключително
тежко, особено предвид мъчителното състояние, в което са намирала и
непрекъснатите усложнения, които последвали след първоначалното увреждане. След
смъртта й дълго време живели със спомена за мъките, които пострадалата търпяла,
били неотлъчно до леглото й, като се надявали да се оправи и да продължи да
бъде част от живота им.
Поддържат, че към момента на ПТП за лекия автомобил била налице валидна застраховка
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното дружество ЗАД „Л.И.“ АД.
Поради това,
според ищците следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените им неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното, молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да им заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 600 000 - по 150 000
лева за всеки от четиримата ищци, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума от датата на смъртта на
наследодателката им – 12.05.2008 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД
„Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличието на застраховка „ГО” към момента на ПТП за лекия автомобил. Оспорва
претенциите като неоснователни. Възразява за изтекла погасителна давност. Оспорва
наличието на причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените
вреди. Твърди, че описаните в исковата молба неимуществени вреди не са
настъпили, евентуално счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Оспорва
акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва с аргументите
относно главните искове. Претендира разноски. В срока за отговор, с молба отправя
искане за конституиране на основание чл.219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач
на страната на ответника водача Г.Б.М..
С
определение от 25.10.2013 г. съдът е конституирал, като трето лице помагач на
страната на ответника Г.Б.М., който чрез процесуалния си представител в открито
съдебно заседание взема становище, че предявените искове са неоснователни.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на
наследодателката на ищците и ПТП. Оспорва твърденият досежно състоянието на
починалата, както и близките й отношения с ищците. Моли, исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Не е спорно и се установява от влязло в законна сила / на 31.03.2008 г./ решение № 6 от 23.07.2007 г. по анхд № 600/2006 г. по описа на РС Ботевград, III състав, че Г.Б.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и предл. 4, буква „а“, пр. 1 от НК във
вр. с чл. 343, ал. 1, буква „б“, пр. 1 от НК, вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК, изразяващо
се в това, че на 18.04.2006 г. при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“, с ДК № *******по пл. „Освобождение“ в центъра на с. Врачеш, област
Софийска, в близост до ресторант-супермаркет „Бананите“, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл.
40, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал ПТП и по непредпазливост е
причинил телесни повреди на Н.Б.Н., изразяващи се в: „контузия и подкожен кръвоизлив в дясната челно-теменна област на
главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека
телесна повреда, черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на челната
кост и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни тъкани, които обуславят
разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна телесна повреда и
остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинил постоянно общо
разстройство на здравето, което е опасно за живота – тежка телесна повреда“,
като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от
местопроизшествието. С постановеното решение Г.Б.М. бил освободен от
наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Не е спорно,
че към момента на настъпване на ПТП - 18.04.2006 г. за лекия автомобил марка "Форд",
модел "Мондео", с ДК № *******е налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” полица № 21390040112695, със срок на валидност от 01.01.2006
г. до 31.12.2006 г., при ответното дружество ЗАД „Л.И.“ АД.
Чрез
събраните в производството медицински документи /епикриза № 247 от 28.04.2006
г. на УМБАЛ „Св. Анна“ - гр. София, медицинско направление за ТЕЛК № 10 от
25.04.2007 г., експертно решение на ТЕЛК 0791 от
06.11.2007 г. и съобщение за смърт № 12 от 12.05.2008 г./ и констатациите на приетата СМЕ /основна и допълнителна/ се установява, че в резултата на удара при
ПТП, Н.Б.Н.е получила следните травми: „среднотежка
черепно-мозъчна травма, съдържаща следните травматични увреждания: мозъчна
контузия, линейна фрактура на челната кост на черепа вдясно, остър вътречерепен
(субдурален) хематом, разположен под твърдата мозъчна обвивка с притискане на
мозъка, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и контузия и подкожен
кръвоизлив (хематом) в дясната челно-теменна област на главата“.
Установява
се, чрез представеното споразумение № 207/02.06.2008 г. /л.92/ сключено между
пострадалата и застрахователя – ответник, че на 11.06.2008 г. пострадалия и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на деликвента са постигнали
съгласие за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на
пострадалата Н.Б.Н.неимуществени вреди от ПТП в размер на общо 10000.00 лв.,
изплатени по банков път на Найденова. Установява се, че за посочената сума
застрахователя е упражнил регресните си права по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ
/отм./ срещу деликвента – Г.Б.М., управлявал автомобила в пияно състояние и
напуснал мястото на произшествието.
От съобщение за смърт № 12 от 12.05.2008 г./л.45/ и Препис-извлечение от
акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0023 от 12.05.2008 г. /л.11/,
се
установява, че Н.Б.Н.е починала на 12.05.2008 г. в дома й в 02.30 часа, като
смъртта й е била установена без аутопсия от лекар. Като състояние
непосредствено довело до смъртта й е посочено: „остра сърдечна слабост“.
Не е спорно
и се установява от удостоверение за наследници от 26.05.2008 г., че Н.Б.Н.е
оставила за свои наследници по закон ищците Т.Д.М. - син, Р.Д.И. - дъщеря, Ц.Д.И.
– син и К.Д.И. – син.
Чрез
представената информация от ОПЛ на пострадалата д-р Р.З.А. /л.122/ преди датата
на ПТП пострадалата не е имала лично медицинско досие, тъй като същата не е
търсила медицинска помощ от нея и съответно не са се налагали консултации с
други медицински специалисти в т.ч. заверка на рецептурна книжка в НЗОК с цел
изписване на лекарства. При издаване на оригинал и копие /под индиго/ на
съобщение за смъртта на Н.Н. било установено, че е изгубен оригинала /който
следвало да бъде предаден на длъжностното лице по гражданско състояние в
кметството/, поради което д-р А. по настояване на близките им предала и копието
на съобщението за издаване на смъртен акт.
Чрез
приложеното към настоящето дело АНХД № 600/2006 г. по описа на РС Ботевград се
установява, че в проведеното открито с.з. на 06.12.2006 г. /около шест месеца
след ПТП/ пострадалата Н.Н. се е явила лично и е дала своите показания пред
съда. Същата е посочила, че „е седяла един месец и не е можела да стане,
като нейният син и снаха й и помагали /гледали я/“. Чрез приложеното
досъдебно производство се установява, че Найденова е била разпитана като
свидетел на 12.07.2006 г. /л.27 от досъдебното производство/, като при
проведения разпит същата е споделила, че „преди катастрофата бях здрава, от
нищо не се оплаквах. Сега въобще не съм добре, не мога сама нищо да правя,
върти ми се главата, краката не са ми добре“.
Чрез показанията на свидетеля М.Г.А./съпруга на
ищеца Ц.И./ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /с оглед събраните в
производството доказателства/ се установяват следните релевантни за спора
факти: Свидетелят М.А., пострадалата Н.Н., Ц.И. и Т.И. живеели в една къща.
След ПТП пострадалата била един месец в болницата. Залежала се в болницата в
София, а после за останалото време малко над месец в болница в Ботевград.
Лекарите препоръчали вкъщи да идва рехабилитатор и за период около 10 дни
идвала съседка, която работела в болницата в Етрополе. Н.започнала да си движи
ръцете след рехабилитацията. Преди ПТП била жизнен човек, с децата си била в
добри отношения. Единият й син и дъщеря й живеели в гр.София, но въпреки това
се виждали често. След като я изписали от болницата за нея се грижел свидетеля А.. Получила големи рани на бедрата, от които се виждали
костите й. Нейн личен лекар била д-р Р.З.. Викали били хирург седмица преди да
почине. Той казал, че организмът й е много отслабнал и няма да изкара още дълго.
Децата й го преживели много тежко. Синовете й плакали много за нея, а другите й
две деца също я посещавали, докато била на легло. Познавала ги и им махала с
ръце, когато идвали да я видят. Не е имало период, в който отношенията им да са
били влошени и пострадалата не се е местила да живее на друго място.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М.Г.А.,
в частта им в която същата сочи, че след ПТП пострадалата не била разпитвана за
случая, тъй като не можела да говори; че след като я прибрали вкъщи повече не
станала от леглото, тъй като чрез обсъдените по-горе протоколи за разпит в
качеството й на свидетел по проведеното наказателно производство /в досъдебна
фаза и съдебна такава/ от 12.07.2006 г. и от 06.12.2006 г. се установява, че
пострадалата е можела да говори и се придвижва, като е дала лично своите
показания за станалия пътен инцидент пред органите на досъдебното производство
и пред съда. Освен това, чрез показанията на свидетеля Ч.П.С.се установява, че
след ПТП пострадалата се е придвижвала самостоятелно в селото с помощта на една
пръчка. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М.Г.А.и в частта им, в
която същият сочи, че при обаждания на личния лекар д-р Р.А., последната е
идвала лично да прегледа пациента. Чрез показанията на свидетеля И.С.В. –
съпруг на д-р А. ***/ се установява, че неговата съпруга е страдала от
множествена склероза към този момент и се е придвижвала трудно, поради което не
е извършвала самостоятелно посещения на нейни пациенти. Посещения на пациенти е
извършвал свидетеля В., който бил назначен при д-р Р.А. на трудов договор.
Чрез показанията на свидетеля Ч.П.С., се установяват
следните релевантни за спора факти: Свидетелят заявява, че познавал водача на
лекия автомобил причинил произшествието -
Г. ***, Ботевградско. През 2006 г. се случило ПТП с кола и някаква жена.
Свидетелят С. установява, че знаел жената- участник в ПТП, която се движела
свободно из селото, тя се движела самичка. След ПТП я виждали, че ходи по
магазините. Движела се с една пръчка, на която се подпирала. Вървяла си, не я
возили на количка, не са я бутали и никой от селото не я виждал да ходи с
патерици или с помощни средства. Две-три години след ПТП починала. Н.живеела
в сградата на старата община, като той я бил виждал да ходи из селото от
старата община до магазина надолу към центъра и след инцидента.
Чрез показанията на свидетеля И.С.В. /фелдшер в
селото/ се установява, че същият е познавал Н.Б.Н., като пациент на неговата
съпруга д-р Р.А., с която възрастна жена можело да се проведе семпло общуване.
Според свидетеля, докато била на крак Найденова никога не идвала като
пациентка. Всяка сутрин ходела пеша до Ботевград с една тояжка и след обяд се
връщала обратно. Никога не се оплаквала от близки или от болести, до ПТП. След
ПТП снахата на Н.– М., която е съпруга на Ц., ги повикала. Многократно и устно
ги търсила, тъй като Н.се залежала. Посещавал я като лежащо болна и не съвсем
контактна у дома, където живеела със сина си Ц. и снаха си М.. След като Н.се
залежала, не била контактна и направила декубитални рани от залежаване, за
които свидетелят й помагал с тоалет, тъй като те били нелечими и необратими.
Периодът бил дълг и свидетелят ходил многократно на адреса в къщата на Ц..
Имало две стаи, пострадалата се намирала във вътрешната стая, в прилична
обстановка. За извършените посещения на пострадалата в производството не са
представени медицински документи. От своя страна чрез представената
информация от ОПЛ на пострадалата д-р Р.З.А. /обсъдена по-горе/ се установява,
че такава медицинска документация не е била съставена.
Според
констатациите на СМЕ, която съдът възприема като обективно и професионално
изготвена се установява, че причинената на пострадалата черепно-мозъчна травма е
протекла с неуточнено по продължителност безсъзнателно състояние, изразена
общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика и била утежнена с развитието на
остър вътречерепен хематом, разположен под твърдата мозъчна обвивка с обемно
действие, притискащ мозъка. Като последица на описаната черепно-мозъчна травма
се развила травматична вътрешна комуницираща хидроцефалия и посттравматична
енцефалопатия с нарушения в координацията и походката до невъзможна
самостоятелна походка, липса на контрол на тазовите резервоари, невъзможно
самообслужване и деформитет на двете стъпала.
Експертът по
СМЕ – д-р Х.М. дава крайна констатация, че между първоначалните травматични
увреждания и последващите усложнения е налице пряка причинно-следствена връзка.
Тежкото общо състояние и продължителното залежаване на пострадалата са се
отразили неблагоприятно на цялостното здравословно и психо-неврологично
състояние на Н.Н., респективно на сърдечно-съдовата и дихателната системи, при
което рискът от фатални сърдечно-съдови инциденти се увеличава значително. Според експерта, точната причина за смъртта
на Н.Н. не може да бъде изяснена, тъй като в съобщението за смърт било
отразено, че същата е причинена от „остра сърдечна слабост“, която
представлява характерна за всяка смърт клинична картина. В открито съдебно
заседание вещото лице разяснява, че
почти всяка смърт настъпва вследствие на остра сърдечна и дихателна
недостатъчност. Това състояние, според експерта, е довело до смъртта на
пострадалата и може да се дължи на множество диагнози. Експертът дава
становище, че деформитетът на двете стъпала не води до сърдечна недостатъчност,
а псориазисът е предшестващо заболяване.
Според допълнителна
СМЕ, в деня след изписването от УМБАЛ „Св. Анна“, за периода 28.04.2006 г. –
12.05.2006 г. /след ПТП/ Н.Б.Н.била приета в отделението за лечение на
белодробни болести в МБАЛ – Ботевград в увредено общо състояние, като било
установено воалирано белодробно поле в вдясно, което според експерта
представлява неизлекувано закономерно белодробно усложнение във връзка с претърпяната
черепно-мозъчна травма. От направените изследвания на главния мозък били
установени травматични мозъчни увреждания и било описано разширение на ликворни
пространства и умерено изразено разширение на страничните вентрикули, което
обосновава, че към този момент при пострадалата е била налице лекостепенна
корова атрофия с хидрицефалия, която диагноза била поставена от ТЕЛК. Според
експерта, придобитата хидроцефалия може да е резултат от кръвоизлив,
менингит, черепно-мозъчна травма, тумори и кисти или неизяснена причина. Според
експерта, хидроцефалията се развива също при мозъчна атрофия, дължаща се на
различни болестни състояния – инсулт, множествена склероза, болест на
Хънтингтън, церебрална парализа, левкодистрофия, синдром на Киърнс-Сейът, СПИН,
епилепсия, болест на Крабе, деменция, болест на Алцхаймер, хормонални промени,
болест на Пик и други, а така също в резултат на стареенето. Диагнозата се поставя въз основа на
клинична картина и се потвърждава с изобразителни техники на черепа. В
медицинската практика се възприема настъпване на хидроцефалия по неустановени
/неизяснени/ причини. Всички вътречерепни инфекции /бактериални и вирусни/
могат да доведат до развитие на хидроцефалия, но най-често заболяването се
развива след бактериален менингит. В случая, оперативно отстраненият остър
субдурален хематом с обемно действие се е намирал в лявата челно-теменна област
на мозъка. Освен този хематом, при извършено КТ изследване на главния мозък
била установена и травматична субарахноидна хеморагия конвекситетно, минимален
епидурален хематом вдясно челно под фрактурната линия.
Според констатацията
на СМЕ, оценката на Експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ „Етрополе“ № 0791/054
от 06.11.2007 г., което определя на Н.Н. 92% трайно намалена работоспособност
пожизнено с диагноза: „състояние след черепно-мозъчна травма, травматична
вътрешна комуницираща хидроцефалия“, е била направена въз основа на клиничен
преглед и представена медицинска документация, която се съхранява в личното
досие на всеки освидетелстван от ТЕЛК. Съдът констатира, че тези обстоятелства
са удостоверени по посочения начин в съставеното ЕР на ТЕЛК. Както се
установява чрез медицинското направление за ТЕЛК на личния лекар на
пострадалата – д-р Р.А. № 10 от 25.04.2007 г. Н.Н. е била насочена на
посочената дата за първично освидетелстване. Тази дата е отразена и в
съставеното ЕР на ТЕЛК като дата на инвалидизация с отразяване на заболяване „травматична
вътрешна комуницираща хидроцефалия“. В открито съдебно заседание вещото
лице по СМЕ разяснява, че пострадалата в нито един момент не е била в състояние
на „будна кома“.
Въпреки така
обсъдените събрани в производството доказателства обаче, съдът намира че в
производството не се установи по несъмнен и категоричен начин, че смъртта на
пострадалата е настъпила именно в резултат на описаните травматични увреждания
и техните усложнения, коментирани от д-р Х.М. и удостоверени в съставеното
експертно решение на ТЕЛК. Последното, както се установи се основава единствено
на съставената медицинска документация от болничните заведения в гр.София и
гр.Ботевград по време на престоят на пострадалата непосредствено след ПТП -
28.04.2006 г. – 12.05.2006 г. Въпреки събраните и обсъдени по-горе
доказателства, че преди произшествието пострадалата не е имала оплаквания във
връзка със здравословното си състояние, съдът намира че в производството не
бяха ангажирани убедителни доказателства, че настъпилата смърт е в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП и уврежданията от него. Твърденията на ищците,
че пострадалата се е залежала след ПТП, не е можела да говори и да се движи,
което е довело до летален изход останаха недоказани в производството. Както бе
посочено, чрез събраните гласни и писмени доказателства се установява, че след
ПТП пострадалата се е придвижвала самостоятелно с помощта на пръчка
/показанията на свидетеля В./ и е дала лично своите показания във връзка с ПТП
по воденото наказателно производство на 12.07.2006 г. и на 06.12.2006 г. Направление за
първоначално освидетелстване е било дадено от нейния личен лекар д-р Р.А. едва
на 25.04.2007 г., която е посочила в същото, че пострадалата се придвижва
трудно с помощно средство /л.24/. Друга съставена медицинска документация за
извършените посещения от личния лекар или за извършеното посещение от
специалист – хирург една седмица преди смъртта на Найденова в производството не
бе представена.
С оглед така
установеното, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищците неимуществени
вреди от загубата на тяхната майка Н.Б.Н./поч. на 12.05.2008 г./ в резултат на
травматичните увреждания от ПТП станало на 18.04.2006 г. в размер на по
150 000 лева за всеки от четиримата ищци- деца на пострадалата, както и акцесорни
претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал.1 ЗЗД върху сумите от датата на смъртта на пострадалата - 12.05.2008
г. до окончателното им изплащане.
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите,
възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител. Следователно
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента са посочените лица. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу
водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение
на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната
от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.
Спорът пред
настоящата инстанция е относно наличието на пряка причинно-следствена връзка
между получените при ПТП увреждания и смъртта на пострадалия. Предявеният иск
се основава на болките и страданията, които ищците са преживели от смъртта на майка
си. Уважаването на претенцията е предпоставено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между застахователното събитие (ПТП) и претърпените
от ищците вреди. За да възникне правото им на обезщетение, те трябва да са пряка
и непосредствена последица от настъпилото ПТП.
Съдът намира
възражението на ответника по исковете за липса на пряка причинна връзка между
застрахователното събитие и вредите, търпени от ищците за основателно. Съображения:
Причинната
връзка е елемент от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД. Тежестта за доказване на причинната връзка между транспортното
произшествие и вредите на ищците е възложена на последните. Следователно при
непроведено пълно и главно доказване на този елемент, предявените искове
подлежат на отхвърляне.
Според правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД, всички вреди, произлезли пряко и
непосредствено от нарушаването на забраната за непозволено увреждане, подлежат
на обезщетяване от техния причинител или от отговорните наред с него или вместо
него лица.
В случая,
доколкото като причина за настъпилата на 12.05.2008 г. смърт на общия
наследодател Н.Н. в документацията е посочена „остра сърдечна слабост“ и
предвид заключението на СМЕ /основна и допълнителна/, че тази клинична картина
е характерна за всяка смърт, съдът
намира че не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че смъртта на пострадалата
е пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Посоченият извод не може
да почива на предположения и не се обосновава с констатацията на експерта, че е
налице причинна връзка между получените от пострадалата травми и настъпилите
последващи усложнения на здравословното й състояние. Съдът споделя и възприема
заключението на вещото лице д-р Х.М., че не може да се установи точната причина
за смъртта поради неизвършена аутопсия.
Причинната
връзка между противоправното деяние и вредите като елемент от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД подлежат на главно и пълно доказване от ищеца,
което в случая не е осъществено. От така събраните доказателства не може да се
обоснове извод за наличие на причинна връзка между ПТП и настъпилата близо две
години по-късно след него смърт.
Поради това
исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.4 ГПК
в полза на ответника се следват сторените разноски за депозит за допълнителна
СМЕ – 250 лв. и за възнаграждение за юрисконсулт – 150 лв. на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
Според
правилата на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице помагач не се присъждат
разноски, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Ц.Д.И., ЕГН **********,***, Т.Д.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, К.Д.И., ЕГН **********,***, Р.Д.И., ЕГН **********,***,
срещу "З.КЛ.И." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Д, искове по чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./, за заплащане, както следва:
в полза на Ц.Д.И.,
ЕГН ********** на сумата 150000.00 лв.
– застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на майка му Н.Б.Н., настъпила на 12.05.2008 г. вследствие пътно
– транспортно произшествие станало на 18.04.2006 г. в село Врачеш, по вина на
водача Г.Б.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил марка "Форд", модел
"Мондео", с ДК № *******е била застрахована при ответника съгласно
полица № 21390040112695 заедно със законната лихва считано от 07.05.2010
г. до окончателното изплащане на сумата;
в полза на Т.Д.М.,
ЕГН ********** на сумата 150000.00 лв.
– застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на майка му Н.Б.Н., настъпила на 12.05.2008 г. вследствие пътно
– транспортно произшествие станало на 18.04.2006 г. в село Врачеш, по вина на
водача Г.Б.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил марка "Форд", модел
"Мондео", с ДК № *******е била застрахована при ответника съгласно
полица № 21390040112695 заедно със законната лихва считано от 07.05.2010
г. до окончателното изплащане на сумата;
в полза на К.Д.И.,
ЕГН ********** на сумата 150000.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
майка му Н.Б.Н., настъпила на 12.05.2008 г. вследствие пътно – транспортно
произшествие станало на 18.04.2006 г. в село Врачеш, по вина на водача Г.Б.М., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с ДК № *******е
била застрахована при ответника съгласно полица № 21390040112695 заедно със законната лихва считано от 07.05.2010 г. до
окончателното изплащане на сумата;
в полза на Р.Д.И.,
ЕГН ********** на сумата 150000.00 лв.
– застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на майка му Н.Б.Н., настъпила на 12.05.2008 г. вследствие пътно
– транспортно произшествие станало на 18.04.2006 г. в село Врачеш, по вина на
водача Г.Б.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управлението на лек автомобил марка "Форд", модел
"Мондео", с ДК № *******е била застрахована при ответника съгласно
полица № 21390040112695 заедно със законната лихва считано от 07.05.2010
г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА Ц.Д.И., ЕГН **********, Т.Д.М., ЕГН **********, К.Д.И.,
ЕГН ********** и Р.Д.И., ЕГН **********, и четиримата със съдебен адрес ***. да
заплатят на "З.КЛ.И." АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Д, на основание чл. 78, ал.
3 и ал.8 ГПК, общо сумата 400 лв. (по 1/4 за всеки) – разноски по делото за
тази инстанция.
Решението е
постановено при участието на Г.Б.М., ЕГН **********, в качеството на трето лице
- помагач на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: