Р Е Ш Е Н И Е
456/15.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 3379/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, от М.И. С.против „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр. София, да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът,
не дължи на ответника, сума в размер на 478.74
(четиристотин седемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) лева
представляваща просрочена главница.
Ищцата
обосновава правният си интерес от провеждане на исковата защита твърдейки, че
от
„Справка за кредитополучател“ № БНБ-31538/19.08.2019 г., по описа на БНБ, установила,
че по информация на ответното дружество,
фигурирала като длъжник в „Централен кредитен регистър“, като на нейно име имало
отразено задължение по кредит, с дата на откриване - 29.02.2016 г., в размер на
478.74 лева - просрочена главница. Твърди, че няма облигационни отношения с
ответното дружество, както и, че обслужвала кредитите си редовно и няма
просрочени задължения, но подадената от ответника информация понижавала
кредитният и рейтинг и се явявала пречка за отпускане на нов заем. Твърди, че с
Определение № 120/14.05.2018 г., по ГД № 4/2018 г., по описа на РС Тервел,
постановената срещу нея по искане на ответника Заповед № 5/03.01.2018 г., за
изпълнение на парично задължение, била обезсилена тъй като ответното дружество
като заявител не било платило дължимата държавна такса и исковата молба не
отговаряла на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 ГПК. Твърди, че не е
уведомена за цедиране на вземането по Договор за потребителски кредит CREX-01629676 от 29.10 2007 г., от „БНП Париба Пърнъсъл
Файненс“ ЕАД, с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД, на „ЕОС
Файнънс“ ООД, като последващ рамков договор за цесия от 29.02.2016 г.. Счита,
че ако е налице сключен договор за цесия между БНП Париба Пърнъсъл Файненс ЕАД
и „ЕОС Матрикс“ ООД то същият не поражда действие спрямо нея, тъй като не и е
съобщено за цесията от предишния кредитор, каквото е изискването на чл. 99 ал.
3 и ал. 4 ЗЗД. Не оспорва, че дължи на „БНП Париба Пърнъсъл Файненс“ ЕАД сума в размер на 478.74 лв. по сключен Договор за
кредит, като заявява, че ако в хода на делото се установи наличие на такова
задължение, както и действие на цесията спрямо нея, то прави възражение за
изтекла давност. Моли
съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи
на ответника сумата от 478.74 лв. представляваща просрочена главница, съгласно
„Справка за кредитополучател“ № БНБ - 31538/19.08.2019 издадена от Българска
народна банка, „Централен кредитен регистър“ фигурираща като дължима в „Централен кредитен
регистър“. Претендира разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Намира
иска за неоснователен. Признава, че е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК и има
образувано ЧГД № 4/2017 г., по описа на РС Тервел, както и че производството е
прекратено, тъй като в едномесечния срок не е предявил иск по чл. 422 ГПК. Не
спорва, че по негова
информация ищцата фигурирала като длъжник в
„Централен кредитен регистър“, като на нейно име е отразено задължение по кредит, с дата на
откриване - 29.02.2016 г., в размер на 478.74 лева - просрочена главница. Намира, че обстоятелството
дали длъжникът е уведомен или не за прехвърлянето на вземането от първоначалния
кредитор би имало значение спрямо длъжника единствено в случаите, когато плати
на първоначалния кредитор вместо на цесионера, което очевидно не се отнасяло до
конкретния казус. В
този смисъл счита, че подаването на информация до ЦКР и записванията в този
регистър са ирелевантни към предмета на спора и са извършени в рамките на
правата, придобити от ответника от първоначалния кредитор, като същите отговаряли
изцяло на договорните отношения между цедента и ищеца, прехвърлени с договор за
цесия, имали информативен характер и съдържали информация за просрочените
задължения на ищеца и кредитната му история, но не били основание за
принудително събиране. Оспорва изявлението на ищцата, с което се позовава на изтекла
в нейна полза погасителна давност, като намира, че задължението не е погасено,
а само правото на кредитора да го търси по принудителен ред. Претендира
разноски.
В
проведеното по делото съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба, а ответника
депозира становище, с което поддържа отговора на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, че от ответното дружество е подадено заявление и по реда
на чл. 410 ГПК има образувано ЧГД № 4/2017 г. по описа на РС Тервел, както и че
производството по същото е прекратено, тъй като след възражение от ищцата в
едномесечния срок ответникът не е предявил иск по чл. 422 ГПК.
От
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги IREX-01629676/29.10.2007
г. /л. 14/, неоспорен от страните, се установява, че между ищцата, в качеството
на заемател и „Джет Файненс Интернешънъл“ АД, като кредитор, има сключен Договор
за паричен заем, в размер на 399 лв., за покупка на стока от „Технополис
България“ ЕАД, при годишен процент на разходите 59.80 %, като на ищцата била
предоставена и услуга „Защита на имуществото“, с премия от 5.89 лв., и
„Сигурност на плащанията“, с премия от 5.45 лв., съгласно застрахователно
удостоверение /л. 17/ и и Застрахователен сертификат /л. 18/. Така общата
стойност на заема бил в размер на 478.74 лв., разсрочен за погасяване на 7 равни,
месечни, погасителни вноски в размер на 68.39 лв., като първата вноска била на
30.11.2007 г., а последната на 30.05.2008 г..
От
представеното от ответника и неоспорено от ищцата Извлечение от Приложение 1
/л. 70/, се установява, че на 28.04.2009 г. между „БНП Париба пърсънъл файненс“
ЕАД, с предходно наименование „Джет Файненс Интерешънъл ЕАД е сключен Договор
за цесия, с който вземането на кредитора е прехвърлено на „ЕОС Файненс“ ЕООД,
който с последващ Договор за цесия от 29.02.2016 г. /л. 73/, го прехвърля на ответника
в настоящото производството - „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
По
делото са приети адресирани до ищцата Писмо /л. 12/, без дата и Покана изх. №
МА 00012230/27.12.2011 г. /л. 13/, подписани от ответника по делото и приложени
към отговора на исковата молба и редовно връчени след образуване на настоящото
производство - на 20.01.2010 г., с които уведомява, както за размера на задължението
така и за извършените цесии, по които последен цесионер е ответникът. Доказателства
същите да са връчвани на ищцата преди подаване на исковата молба не са
представени.
Представени
са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено
от правна страна следното:
Основателността
на предявения иск е предпоставена от установяване от ответника по делото, при
условията на насрещно доказване, всички наведени от него твърдения за фактите,
въз основа на които твърди, че притежава правото да иска вписване, в „Централен
кредитен регистър“, задължение по кредит на името на ищцата, с дата на
откриване - 29.02.2016 г., в размер на 478.74 лева - просрочена главница, а в
тежест на ищцата е да установи, че не дължи сума
в размер на 478.74
лева - просрочена главница по кредит с ответника.
Ищцата не
оспорва, че дължи на „БНП Париба Пърнъсъл Файненс“ ЕАД, с предишно наименование
„Джет Файненс Интернешънъл“ АД, сума в размер на 478.74 лв., по сключен Договор за
кредит CREX-01629676/29.10 2007 г., но оспорва да дължи на
ответника, каквито и да са суми по кредит. Както бе посочено от една страна твърди,
че не е уведомена за цедиране на вземането от „БНП Париба Пърнъсъл Файненс“ ЕАД,
с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД в полза на „ЕОС Файненс“
ЕООД на 28.04.2009 г., както и от „ЕОС Файненс“ ЕООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
последващ рамков договор за цесия от 29.02.2016 г., тъй като
Уведомления за цесиите от цедентите не са били връчвани на
длъжника преди завеждане на иска, каквото е изискването на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, поради което счита, че ако е налице сключен договор за цесия между БНП
Париба Пърнъсъл Файненс ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ООД, то
същият не поражда действие спрямо нея. От друга страна прави изявление, че ако
в хода на делото се установи действие на цесията спрямо нея, както и наличие на
такова задължение, се позовава на изтекла давност.
Относно
твърдението на ищцата, че не е редовно уведомена за цесията, съдът намира
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това.
Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този
договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора
по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана
в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. По делото е представено, като
приложение към отговора на исковата молба, Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор в полза на „ЕОС Файненс“ ЕООД на
28.04.2009 г., както и от „ЕОС Файненс“ ЕООД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
последващ рамков договор за цесия от 29.02.2016 г., което е редовно
връчено на длъжника след образуване на настоящото производство - на 20.01.2020
г.. В този смисъл като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на Уведомление за цесията, макар
и връчено като приложение към отговора на исковата молба, следва да бъде съобразено
от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. От друга страна обаче доколкото същото не изхожда нито от „БНП Париба
Пърнъсъл Файненс“ ЕАД, с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“ АД,
нито от „ЕОС Файненс“ ЕООД, а от цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД –
ответник в настоящото производство, който не е представил доказателство за наличие
на представителна власт да уведоми длъжника за извършената цесия от името на
цедента, се налага извода, че законовите изисквания, залегнали в разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, не са спазени и длъжникът - настоящ ищец не е уведомен
редовно за извършената цесия, поради което твърдението на ищцата, съдът намира за
основателно. Следователно ищцата не дължи на ответника, сума в размер на 478.74 (четиристотин седемдесет и осем
лева и седемдесет и четири стотинки) лева представляваща просрочена главница. В
този смисъл само на това основание искът се явява основателен, поради което
произнасяне по изявлението на ищцата за изтекла в нейна полза погасителна давност,
не се дължи.
Относно
разноските в производството.
Ищцата
е направила искане за присъждане на разноски в производството съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 252 лв.. Ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът счита за неоснователно. От една страна уговореното и платено от
ищцата възнаграждение е в размер на 200 лв., което към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие е под минималния размер съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения /последна редакция в сила от 15.05.2020 г./. От
друга страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената
от адвоката дейности съдът счита, че същото не се явява прекомерно, поради
което разноските на ищеца следва да бъдат определени в размер на 252 лв., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че М.И. С., с ЕГН ********** ***, не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление – гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо П. Казанджията“
№ 4-6, сумата от 478.74 (четиристотин седемдесет и осем лева и седемдесет и
четири стотинки) лева - просрочена главница по кредит, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Осъжда
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление – гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо П. Казанджията“ № 4-6, да плати на М.И. Симеонова, с ЕГН ********** ***, сумата
252.00 (двеста петдесет и два) лева, разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:……………