Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 73
гр. Свищов, 27.07.2018г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 05.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при
секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13 по описа за 2018год., за да се
произнесе, взема предвид:
Постъпила е жалба срещу
наказателно постановление №35/22.12.2017г. на Директора на РИОСВ – Велико
Търново.
Жалбоподателят „Е.М.“ ЕАД, ***,
обжалва горепосоченото наказателно постановление, с което на основание чл.
168 от Закона за опазване на околната среда за
нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10
000 лв. Твърди, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъбразно и неправилно. Моли съда да отмени обжалваното наказателното
постановление. Според жалбоподателят НП е издадено при съществени нарушения
процесуалните правила. Според него констатациите в издаденото НП не отговарят
на действителното правно положение. Релевира доводи за маловажност на
нарушението. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Н.Б., който поддържа депозираната жалба
и излага доводи в подкрепа на становището за неконосъобразност на НП.
Ответникът по жалбата – РИОСВ Велико Търново редовно призован, се представлява
от упълномощения юрисконсулт ****. Взема становище за неоснователност на
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Излага доводи за законосъобразно проведено
административно-наказателно производство и доказаност на извършените нарушения.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Дружеството жалбоподател стопанисва Завод за изкуствена
коприна в гр.Свищов и във връзка с дейността си има издадено комплексно разрешително
№12/2004г., актуализирано с Решение №12-Н0-И1- А1/2016 г. на изпълнителния
директор на ИАОС.
На 13 и 14.07.2017г. във връзка годишния план за контролната
дейност на РИОСВ - Велико Търново била извършена планова проверка на дружеството
жалбоподател, съгласно Заповед №391/107.07.2017г. на Директора на РИОСВ Велико
Търново. Т.к. проверката била планова дружеството жалбоподател било уведомено
за извършването й предварително. Целта й била да се установи спазват ли се от
дружеството поставените изисквания, определени в разрешително №12/2004г.,
актуализирано с Решение №№12-Н0-И1- А1/2016 г. на изпълнителния директор на
ИАОС. За извършването й били определени със заповед №391/07.07.2017г. лицата,
които да я извършат, като св.П.А.- главен експерт при РИОСВ Велико Търново била
определена за координатор. След извършване проверката за установеното от нея
бил изготвен констативен протокол №КР*112-30-08/14.07.2017г. В него било отразено, че не се изпълняват следните условия от
издаденото комплексно разрешително: На първо място Условие 5.9 – Документиране.
Не е изпълнено Условие 5.9.1, според което притежателят на разрешителното документира
и съхранява данните от наблюдението на емисионните и технически показатели и
резултатите от оценката на съответствието им с изискванията на условията в
Комплексното разрешително. Констатирано било, че не се извършва наблюдение на
техническите показатели на пречиствателните съоръжения, разрешени с условие
10.1.1.1, съответно не се документират и резултати от оценка на съответствието
на същите. Не било изпълнено и Условие
5.9.6. – притежателят на разрешителното да съхранява документите, изисквани по
Условие 5.9.5. и да ги предоставя при поискване от компетентния орган.
Констатирано било, че не всички документи доказващи съответствие с условията на
разрешителното се съхраняват на площадката. При проверката се констатирало, че
не се водят и съхраняват изискваните с Условие 10.1.1. документи. Нарушение
било констатирано и на Условие 7 – Уведомяване и по-конкретно на Условие 7.3,
съгласно което притежателят на разрешителното да информира МОСВ за всяка
планирана промяна в работата на инсталациите по условие 2. Констатирано било,
че МОСВ не е уведомена запланирана промяна в работата на инсталацията.
Установено било, че с писмо вх.№ 891/17.03.2017г. операторът е уведомил РИОС,
че за осъществява подмяна на оборудването. Според проверяващите извършваната
подмяна на оборудване с цел модернизация на инсталацията, представлява
планирана промяна в работата на инсталациите по условие №2, за която МОСВ не е
уведомена. Не било изпълнено и Условие 10 – Емисии на отпадъчни води. Условие
10.1.1. – работа на пречиствателните съоръжения. Условие 10.1.1.3 –
Притежателят на разрешителното да прилага инструкция за поддържане на
оптималните стойности на технологичните параметри, осигуряващи съответствие с
информацията по условие 10.1.1.2. Констатирано било, че не се прилага инструкция
за поддържане на оптималните стойности на технологичните параметри, осигуряващи
оптимален работен режим на пречиствателните съоръжения по условие 10.1.1.1. По
време на проверката не били представени записи за прилагането на горецитираната
инструкция. Според Условие 10.1.1.4 – Притежателят на разрешителното да
извършва мониторинг на работата на пречиствателните съоръжения, разрешение с
условие 10.1.1.1, в съответствие с определените по условие 10.1.1.2
контролирани параметри, честота на мониторинг, вид на оборудването за
мониторинг. Констатирано било, че не са представени резултати от извършен
мониторинг на работата на пречиствателните съоръжения, разрешени с Условие
10.1.1.1, които са единственото възможно доказателство за извършване на
мониторинг на работата пречиствателните съоръжения, разрешени с условие
10.1.1.1. Констативният протокол бил
връчен на представляващия дружеството жалбоподател. Въз основа на констатациите
на дружеството жалбоподател бил изготвен АУАН №26 от 11.09.2017г. от св. П.А..
В акта свидетелката посочила, че са нарушени условия 5.9.1, 5.9.6, 7.3,
10.1.1.3 и 10.1.1.4., поради което е извършено нарушение по чл.125, ал.1, т.2
от ЗООС. Впоследствие Директора на РИОСВ гр.Велико Търново издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства –
показанията на св.П.А., св.Цв.И. и в писмените доказателства, приети по делото.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Съдът
намира, че съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство, както и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Издаденото
НП следва да съдържа пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават, които в настоящия случай липсват. Нито в АУАН, нито в НП
административнонаказващия орган е посочил, кои точно документи, доказващи
съответствие с условията на разрешителното не се съхраняват на площадката,
както и на кои точно технически показатели на пречиствателните съоръжения не се
извършва наблюдение. Видно от свидетелските показания на св.А. е, че при
проверката е констатирано неизпълнение на част от изискванията, като не можело
да се каже, че са всички, тъй като „голяма част от нещата се водели“. Съдът
констатира, че липсва в АУАН и в НП описание на техническите показатели, които
дружеството жалбоподател е задължено да наблюдава в съответствие с Условие
10.1.1.1, а и от там в съответствие с Условие 5.9.1 да документира резултати за
съответствие на същите. Досежено нарушението на Условие 5.9.6 също не са посочени
документите, изискващи се по Условие 5.9.5. Непосочването на точно и конкретно
описание на нарушението безспорно е съществено нарушение допуснато от страна на
административнонаказващия орган и на производствените правила по чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН. Констатираното
нарушение, което е от категорията на съществените, значително е ограничило
правото на защита на дружеството жалбоподател, а и поставя в невъзможност съда
при служебната преценка на доказателствения материал - да прецени в какво точно
се състои обвинението, съответно да прецени степента на законосъобразност на
издаденото НП. По отношение на възражението на
жалбоподателя, че не е посочена дата на извършване на нарушението, съдът намира
същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС,
операторът на КР е длъжен да изпълнява условията в него. Следователно,
неизпълнението на кое да е от условията в комплексното разрешително обосновава
ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Изпълнителното
деяние се състои в бездействие - неизпълнение на вменено със закон задължение
за изпълнение на конкретни условия от КР адресирано до оператора. Следователно
дата 13 и 14.07.2017г., когато е констатирано неизпълнение на условията в КР е
именно времето на извършване на нарушението.
Независимо,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно
основание за отмяна на атакувания акт, съдът следва да обсъди и възраженията на
жалбоподателя по същество. По отношение на възражението, че кварцовите филтри не са пречиствателно
съоръжение и поради което не е осъществен състав на административно нарушение,
съдът намира същото за основателно. Действително съгласно § 1, т. 39 от ДР на
ЗООС КР е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация
на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия,
които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава 7 от
ЗООС. Съдът изцяло споделя становището на процесуалния представител на АНО, че КР
има за цел да предотврати, ликвидира или намали значителни отрицателни
въздействия върху околната среда при неговото изпълнение и при последваща
експлоатация на съществуващи, нови и/или съществена промяна на съществуващите
инсталации и това налага извършване на текущ и последващ контрол. Безспорно е,
че кварцовите филтри, които са включени в КР са определени в него като
пречиствателни съоръжения. Съгласно Условие 6.9 от КР пречиствателно съоръжение
е съоръжение, което намалява емисиите на вредни вещества или опасни вещества
във въздуха, водите и почвите чрез допълнителни процеси, но не променя
управлението или протичането на основната производствена дейност. При
преценката за неизпълнение на визираните в НП неизпълнения на конкретните
условия АНО, е следвало да прецени до каква степен кварцовите филтри са
пречиствателно съоръжение по смисъла на КР и каква е тяхната роля в системата
за опазване на околната среда. Следвало е прецени наведените от страна на
жалбоподателя съждения дали действително при експлоатацията на кварцовите
филтри периодично същите се промиват, при което спира производството, а водите
които се използват за промиване на филтрите се подлагат на допълнително локално
очистване чрез химически вещества, което е пречистване на отпадъчните води от
промивката на кварцовите филтри, както и дали последните се заустват като част
от смесен поток в ПСОВ на „Свилоза“ АД. Тази преценка е можела да повлия не
само на въпроса дали е извършено нарушение на чл.125, ал.1, т.2 от Закона за
опазване на околната среда, но и на преценката за маловажност на случая.
В тази
връзка дори и да се приеме, че част от условията не са били изпълнени в
максимален обем към датата на проверката, съдът намира, че са налице
предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, по следните
съображения:
Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9
от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са
субсидиарно приложими по въпросите за отговорността в производствата по
налагане на административни наказания. Според посоченото определение,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на нарушени я от съответния вид. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни за
всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и
стойността на неговия предмет, вредоносните последици и др. В конкретния случай
трябва да се вземе предвид, че от конкретното нарушение не следва пряка заплаха
за околната среда, предвид, че всички отпадни води се заустват в ПСОВ на
„Свилоза“ АД. Освен това дружеството жалбоподател до момента не е нарушавало
изискванията на ЗООС и на подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. В резултат на твърдяното административно нарушение не са настъпили
вредни последици за околната среда или за хората.
Предвид
изложеното, съдът намира, че цитираните обстоятелства обуславят по-ниска степен
на обществена опасност на твърдяното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
Наказващият
орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата по чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя. Като не го
е сторил, същият е издал НП в противоречие със закона, поради което същото
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№35/22.12.2017г. на Директора на РИОСВ – Велико Търново, с което на „Е.М.“ ЕАД,
***, на основание чл. 168 от Закона за опазване на околната среда за нарушение
на чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: