№ 12674
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110161790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М. А. Татеосеян срещу „Изи
асет мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че
страните по делото (и по съответните договори) не са обвързани съответно от
сключения между ищцата и първия ответник Договор за паричен заем №
4030299/14.01.2021 г. поради неговата нищожност поради противоречие със
закона – липса на реквизити и неправилно посочване на годишен процент на
разходите („ГПР“), и сключения между ищцата и втория ответник Договор за
предоставяне на гаранция № 4030299/14.01.2021 г., който обезпечава
предходния договор, поради неговата нищожност поради противоречие със
закона или липса на основание, евентуално – за обявяване за нищожни само на
клаузите на чл. 4 и чл. 2, т. 8 от първия договор, и на чл. 3, ал. 1 от втория
поради противоречие със закона – неравноправност.
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с първия ответник
Договор за паричен заем № 4030299/14.01.2021 г., с който на ищцата били
отпуснати 1500 лева потребителски кредит, при условие да ги върне на
вноски, с общ размер на вноските 1280 лева, последната с падеж на 16.07.2021
г., като заплати и възнаградителна лихва от 35 % годишно, като в договора е
посочен ГПР от 41,21 %. В чл. 4 от договора се изисквало ищцата да
предостави до три дена от сключването на договора обезпечение чрез
намерени от ищцата поръчители или учредена банкова гаранция, а ако не
бъдат намерени такива, то първият ответник сам щял да си посочи друго
дружество – гарант, което да обезпечи договора. В същия ден поради
задължение по третата алтернатива ищцата сключил с втория ответник другия
оспорен договор – Договор за предоставяне на гаранция №
1
4030299/14.01.2021 г., с който последният се съгласил да поръчителства на
ищцата по договора с първия ответник възмездно, като за това ищцата му
заплати 681,85 лева възнаграждение на вноски, платими с тези на кредита,
като парите се заплащат на първия ответник. Излагат се доводи, че поради
връзката между двата договора това възнаграждение е следвало да се включи
в ГПР по договора за кредит, което не е направено, поради което същият е
нищожен, включително и поради това, че за да се сключи договорът е
използвана заблуждаваща търговска практика, а също така и защото не са
посочени компонентите, от които е изчислен ГПР. Нищожен бил и договорът
за поръчителство, тъй като с него основният кредитор целял да заобиколи
задълженията си за предварителна проверка на кредитоспособността на
ищцата, като обезпечението всъщност покривало разходи по кредита и целяло
да ги увеличи, а също така договорът бил нищожен като обезпечаващ
нищожна сделка. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Изи асет
мениджмънт“АД, с който предявените срещу него искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Искът не бил допустим, защото ищцата била
платила всички искания от нея по договора суми. Поддържа се, че правилата
за неравноправните клаузи се прилагали по специален начин към кредитните
договори, като това изключвало основателност на иска, а тъй като законът
изрично предвиждал хипотези на последици от неправилно посочване на ГПР,
не можело само на това основание целият договор за кредит да се обявява за
нищожен. В договора били посочени лихвен процент и ГПР и те отразявали
първоначалните му условия, като сключването на допълнителен договор от
ищцата не можело да означава, че разходите по този договор се включват в
ГПР. Те не били известни към момента на сключване на договора, затова не се
включвали в ГПР. Потребителят бил запознат с всичките си задължения и не
бил подведен. Обезпечението на вземането по договора било необходимо с
оглед на поетия от ответника риск и не можело да се смята за недействително.
По иска за връщане на даденото без основание се оспорва дружеството да е
получило от ищцата 184 лева, тъй като част от парите са отишли към втория
ответник за неговото възнаграждение. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и възразява за прекомерност на тези на ищцата.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим,
евентуално – като неоснователен. В случая ищцата бил платила цялото
възнаграждение на втория ответник, поради което нямал интерес да води
установителен иск, а можело да води само осъдителен такъв за връщане на
платеното, а и освен това била налице злоупотреба с права. По същество искът
бил неоснователен, защото ищцата сама се била съгласил да сключи договора,
с който вторият ответник да стане поръчител по договора с първия, като за
това да получи пари. Законът за потребителски кредит не се прилагал, тъй
като не бил относим към договори за платено поръчителство. Договорът имал
ясна цел и обезпечавал задължение по действителен договор за кредит, като
страните били договори възнаграждението индивидуално и ищцата се
съгласил с това. Ищцата не бил подведена и знаела за какво се задължава.
2
Иска се прекратяване на спора по исковете срещу втория ответник,
евентуално – отхвърлянето им. Претендират се разноски. Оспорва се ищцата
да има право да ползва безплатна адвокатска помощ и се прави възражение за
прекомерност на хонорара на адвоката .
В съдебното заседание страните не изпращат представител. С писмени
молби поддържат становищата от исковата молба и отговорите, претендират
разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 8 и неоспорен от страните Договор за
паричен заем № 4030299/14.01.2021 г. на последната дата първият ответник се
е задължил да отпусне на ищцата потребителски кредит в размер на 1500 лева,
който да бъде върнат на 13 двуседмични равни вноски до 16.07.2021 г., като
ищцата да плати и лихва в размер на 35 % годишно. „Общата“ сума за
плащане била 1645,15 лева. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 41,21 %. Съгласно чл. 4 от договора в срок от 3 дена от получаване
на заема, който според чл. 3 служи за рефинансиране на ищцата, последната
следва да обезпечи кредита или с представяне на банкова гаранция, или като
осигури двама поръчители с доход над 1000 лева месечно, които нямат други
заеми, или се съгласи да сключи договор с одобрено от първия ответник
дружество, което да поръчителства.
Съгласно представен на лист 14 и неоспорен от страните Договор за
паричен заем № 4030299/14.01.2021 г. на последната дата вторият ответник се
съгласил да поръчителства на ищцата по задължението от предходния абзац
към първия ответник, като обаче за тази „услуга“ ищцата му заплати съгласно
чл. 3 от договора 681,85 лева, които се плащат директно на първия ответник с
всяка вноска по кредита (като допълнение към нея). Общият дълг става 2327
лева.
Съгласно отделеното за служебно от съда при насрочване на делото, при
проверка по чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че вторият ответник е
дъщерно дружество на първия.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени при условия на кумулативност
установителни искове за недействителност на договори:
1. отрицателен искове за установяване на недействителност на
договорите за кредит поради противоречие със закона – липса на реквизити –
посочване на правилен ГПР и лихвен процент – с правна квалификация чл.
124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22,
ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуална неравноправност поради
сключване на договора чрез използване на нелоялна търговска практика – във
връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗП;
2. кумулативно съединен отрицателен установителен иск срещу втория
3
ответник за нищожност на договора за поръчителство поради липса на
основание или противоречие със закона с правна квалификация чл. 124, ал. 1,
предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 26, ал. 2,
предл. второ ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и чл. 26, ал. 2,
предл. четвърто ЗЗД.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че страните са сключили
договор за кредит, в който не са посочени лихвен процент и ГПР, или ГПР е
неправилно посочен, или лихвата е изчислена неправомерно висока, или
поради заблуждение относно действителния ГПР договорът е сключен по този
начин.
Исковете срещу втория ответник ще се уважат по отношение на целия
договор при уважаване на първия отрицателен установителен иск, или ако се
установи, че договорът е сключен с цел да увеличи възнаграждението по
договора за кредит, без реално да го обезпечава.
При преценка на действителността на договорите, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
4
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
Съгласно т. 6 от Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 АПС бета
България и Агенция за контрол на просрочени задължения двата договора са
така неразривно свързани, че за целите на оценка на общия разход по тях се
вземат предвид за единна сделка.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В чл. 4 от договора за кредит в 3-дневен срок от сключването му
длъжницата се задължава да обезпечи кредита с учредяване на банкова
гаранция или осигуряване на поръчител, или да се съгласи поръчител да
стане избрано от първия ответник лице. Така се оказва, че всъщност този
поръчител се превръща в търговско условие за отпускане на кредита при
посочените в договора условия и поради това на основание § 1, т. 1 ЗПКр
цената на поръчителството следва да се включи в общия разход по кредита, от
който да се определи ГПР, тъй като е „търговско условие“ за отпускане на
кредита в този вид – като необезпечен, а при осигуряване на обезпечение,
потребителят щеше да има отделни разходи за обезпечението и да получи
кредита при по-нисък общ разход.
В договора за кредит ГПР е определен като 41,21 %, т.е. доколкото
кредитът е отпуснат за 1 година, разходите за връщането му не могат да са
повече от 41,21 % от отпуснатите 1500 лева, или 618,15 лева. Тъй като
кредитът е отпуснат за 6 месеца, то абсолютно максималният възможен
размер на разходите, ако кредитът се изплащаше изцяло и наведнъж в 6-
месечния период (при плащане на вноски поради намаляване на олихвяемата
главница след всяко плащане на вноска, действителният ГПР би се увеличил
значително), би бил половината от 618,15 лева, или 309,08 лева В случая обаче
разходът по кредита съгласно договора се явява равен на сбора от 145,15 лева
лихвени разходи и цената за поръчителство в размер на 681,85 лева, или общо
827 лева – т.е. дори при аритметично пресмятане без специални знания се
установява, че посоченият в договора за кредит ГПР е очевидно рязко
разминаващ се с аритметиката, т.е. неправилен. При това няма нужда съдът да
изчислява с помощта на вещо лице действителният ГПР, тъй като
разминаването е твърде очевидно.
5
Поради това на основание чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр целият договор за кредит е нищожен и искът следва да се уважи на
първото заявено основание.
При това положение съдът не се налага да разглежда евентуалните
претенции, които са предявени при условие за отхвърляне на някой от
главните искове.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищцата е доказала разноски в размер на 93,08 лева – държавна такса,
които следва да се присъдят.
Адвокатът на ищцата претендира определяне от съда на хонорар по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК за осъществената от нея безплатна правна защита по
делото, тъй като ищцата е декларирала, че няма средства за адвокат. В
съдебната практика съществуват няколко становища по въпроса дали съдът
може да проверява верността на подобна декларация на страната пред
адвоката . Настоящият съдебен състав намира за единствено допустимо с
оглед на изискванията за справедливост на процеса и защита на страните от
неоснователно посегателство над имуществата им (в случая – задължаване на
ответника да поема разходи, които ищцата не е направила ефективно, а
законът изисква да се поемат от ответника без доказателства само в изрично
уредени хипотези в чл. 38 ЗАдв), които следват от чл. 6, пар. 1 от Конвенцията
за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за
правата на човека“, „ЕКПЧ“) и чл. 1 от Допълнителния протокол („Протокол
№ 1“) към нея, становището, застъпено в няколко акта на Върховния
касационен съд (ВКС) – Определение № 163/13.06.2016 г. по частно
гражданско дело № 2266/2016 г., I ГО, цитирано и в Определение №
48/21.01.2021 г. по частно търговско дело № 47/2021 г., II ТО, че
предпоставката „материално затруднение“ на клиента може да се преценява от
съда, ако ответникът е въвел такова възражение в процеса и го докаже.
Ответниците по делото не ангажират доказателства за имущественото
състояние на ищцата, поради което разноски следва да се присъдят.
В случая делото не е с особена фактическа или правна сложност, като на
съда е служебно известно, че ищцата води чрез същия адвокат десетки други
такива дела (вкл. поне две пред 28. състав на Софийския районен съд), поради
което следва на адв. И. да се присъдят 150 лева възнаграждение, тъй като
макар и да образува множество еднотипни дела, което е основание да се
приеме злоупотреба и да не се е явил в съдебното заседание, все пак е проучил
делото. Следва да се заплати и ДДС, или общо да се платят 180 лева, поравно
от двамата ответници.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Т. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на
„Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46,
че М. А. Т., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ****, вх. *, ет. *,
ап. **, не е обвързана от сключения между ищцата и дружеството Договор за
паричен заем № 4030299/14.01.2021 г., и между ищцата и поради неговата
нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизити и
неправилно посочване на годишен процент на разходите.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. Т. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46,
че М. А. Т., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ****, вх. *, ет. *,
ап. **, не е обвързана от сключения между ищцата и дружеството Договор за
предоставяне на гаранция № 4030299/14.01.2021 г., който обезпечава
предходния договор, поради неговата нищожност поради противоречие със
закона – неправилно посочване на годишен процент на разходите като
резултат от прилагане на свързани договори.
ОСЪЖА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи асет мениджмънт“ АД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46, да плати на М. А. Т., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
46,54 лева (четиридесет и шест лева и 54 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“
ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46, да плати на М. А. Т., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ж.к. „С. Т.“, бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
46,54 лева (четиридесет и шест лева и 54 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв
„Изи асет мениджмънт“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46,
да плати на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, с код по БУЛСТАТ:
*********, и съдебен адрес: П., ул. „Б.“ № *, сумата от 90 лева (деветдесет
лева) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 – 46,
да плати на еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, с код по БУЛСТАТ:
*********, и съдебен адрес: П., ул. „Б.“ № *, сумата от 90 лева (деветдесет
лева) – адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8