№ 114
гр. С., 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
Членове:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600264 по описа за 2024
година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. А. Б.,
депозирана чрез служебно назначения му защитник адв. С. М. от АК-С.,
против присъда № 48/20.03.24 г. постановена по НОХД № 195/2024г.по описа
на Районен съд - С..
С обжалваната присъда въззивникът - подсъдим Д. А. Б. е признат за
виновен в това, че за времето от 02-16.01.2024г. в гр. С., при условията на
опасен рецидив и продължавано престъпление,чрез взломяване на преграда
здраво направена за защита на имот,извършил кражба на чужди движими
вещи-2 броя свещници,месингов стил „Б.“,3 броя настолни месингови
часовници стил „Б.“,1 броя мастилница месинг стил „Б.“,300 броя
стари,неработещи мобилни телефони,45 броя електронни платки,на обща
стойност 6414,00лева , от владението на собственика им Н. П. Б. от гр. С., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и
на основание чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ ,вр.с
чл.26,ал.1, вр. чл.54 ал.1 от НК и му е било наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 години и 8 месеца, което да
1
изтърпи при първоначален“СТРОГ“ режим.
С атакуваната присъда подсъдимия Б. е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР-С. сумата от 83.98 лева, представляваща
направени разноски по делото.
В жалбата на подсъдимия се изразява несъгласие с присъдата на РС – С.
относно размера на наложеното му наказание. Не се оспорва факта на
извършеното деяние, не се претендират допуснати процесуални нарушения.
Служебният защитник адв. М. претендира несправедливост на наложеното
наказание, като счита че е следвало съдът да наложи наказание към
предвидения минимум в размер на 2 години, като по- благоприятен за нейния
подзащитен ,т.е.определеното наказание да се намали с 8 месеца.
Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат
доводи за липса на мотиви относно определянето размера на наказанието и
ограничаване възможността на подсъдимия да разбере как съда е формирал
своето вътрешно убеждение при постановяване на присъдата.
Настоява се за изменение на присъдата на първоинстанционния съд и
намаляване на наказанието за подсъдимия Б.,съобразно горепосочения
размер.
Участващият по делото прокурор от ОП-С.-Д.Г. пледира за
неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения,че
първоинстанционния съд бил изложил подробни мотиви относно вида и
размера на наказанието,изложил съображения относно тежестта на
осъщественото престъпно деяние и личната обществена опасност на дееца.
Предлага да бъде потвърдена присъдата на РС на тези основания.
Въззивникът – подсъдим Д. А. Б. участва лично и със служебно
назначения си защитник от първата инстанция адв. С. М., чрез който
поддържа изцяло въззивната жалба. Пледира въззивният съд да измени
присъдата, като намали размера на наложеното му наказание до искания и
предвиден в закона минимум.
ОС- С., след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника
на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по
чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда и приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.319,ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана
2
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Производството пред РС - С. е образувано по внесен от РП -С.
обвинителен акт против подс. Д. А. Б. с обвинение за престъпление по чл. 196,
ал.1 т.2, вр. чл.195, ал.1 т.3, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“,вр.с чл.26,ал.1 от НК.
Въззивният съд споделя изцяло приетата от първата инстанция
фактическа обстановка, която се препокрива с изложените в обвинителния
акт фактически обстоятелства, като същите се подкрепят изцяло от събраните
на досъдебното производство доказателства.
Безспорно е установено, че за времето от 02-16.01.2024г. в гр. С., при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,чрез взломяване
на преграда здраво направена за защита на имот подс.Б.,извършил кражба на
чужди движими вещи-2 броя свещници,месингов стил „Б.“,3 броя настолни
месингови часовници стил „Б.“,1 броя мастилница месинг стил „Б.“,300 броя
стари,неработещи мобилни телефони,45 броя електронни платки,на обща
стойност 6414,00лева, от владението на собственика им Н. П. Б. от гр. С., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
По досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на
отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на
деянието е в размер на 6414 лв.
От справката за съдимост на подсъдимия Д. А. Б. е видно, че същия е
осъждан многократно, като последно на 30.11.2023 г. е изтърпял общо
наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, по чнд № 838/2022
г. на РС- С., определено като общо по влезли в сила присъди
понохд№№1333/2022г.,1466/2021г.,1492/2021г.,1454/2021г.,171/2021г.,654/2022г.
и 85/2022г.всички по описа на РС С..
Следва да се има пред вид,че първоинстанционното производство е било
проведено по реда на глава 27 от НПК-съкратено съдебно следствие.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районният
съд напълно обосновано е приел, че събраните на досъдебното производство
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК– справка за съдимост на
подсъдимия, протоколи за доброволно предаване и разписки, както и
3
изготвената съдебно- оценителна експертиза доказват обвинението. Макар и
не много подробно са изложени мотиви кои доказателства се кредитират от
съда- свидетелските показания и заключението на съдебно оценителната
експертиза,както и обясненията на подсъдимия. Направен е съвсем кратък,
но убедителен анализ на всяко едно от събраните доказателства като същите
са ценени както поотделно, така и в съвкупност и поради липса на оспорване
в тази насока въззивният съд намира за ненужно да преповтаря правните
аргументи.
По изложените по- горе съображения въззивният съд подкрепя изводите
на първата инстанция за доказаност на инкриминираното престъпление, както
и че по безспорен и несъмнен начин е доказано участието на подсъдимия в
извършване на инкриминираната кражба.
При правилно установена фактическа обстановка решаващия съд е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че
подсъдимият Д. А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.196, ал. 1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ ,вр.с чл.26,ал.1 от НК,тъй като за времето от 02-16.01.2024г. в гр. С., при
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление,чрез взломяване
на преграда здраво направена за защита на имот,извършил кражба на чужди
движими вещи-2 броя свещници,месингов стил „Б.“,3 броя настолни
месингови часовници стил „Б.“,1 броя мастилница месинг стил „Б.“,300 броя
стари,неработещи мобилни телефони,45 броя електронни платки,на обща
стойност 6414,00лева , от владението на собственика им Н. П. Б. от гр. С., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои .
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
кражба - противозаконно отнемане на подробно описаните в присъдата вещи
и осъществяване на трайна фактическа власт върху тях. Установено е по
несъмнен начин, че същият е осъществил квалифициран състав на кражбата,
тъй като е действал в условията на опасен рецидив по буква "а" на чл.29,ал.1
от НК. С оглед приложената по делото справка за съдимост и данните,
съдържащи се в нея относно влизане в сила на предходните присъди /част от
които са посочени по- горе/, наложените с тях наказания и времето на
изтърпяване на тези наказания, престъплението по настоящата присъда е било
извършено от подсъдимия след като същия е бил осъждан за тежко умишлено
4
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК и е
извършил престъплението по настоящата присъда след като е бил осъждан
повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, които не са отлагани на осн.чл.66 от НК,което е основание и за
приложението на буква "б" на същата по-горепосочена разпоредба,но
непосочването му съдът не намира за съществено процесуално нарушение.
Същевременно, до момента на извършване на деянието по настоящото дело
не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30,ал.1 от НК петгодишен
срок, изключващ приложението на разпоредбата на чл.29 от НК.
Проверяващият съд споделя изводите, че от субективна страна
подсъдимия е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че отнема чужди
вещи без знанието и разрешението на собственика и е целял именно този
престъпен резултат,за да осъществи своя фактическа власт върху същите
вещи.
По отношение вида и размера на наложеното наказание:
При определяне размера на наказанието на подс.Д. А. Б. районният съд е
отчел в достатъчна степен всички налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, поради което наказанието 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода е справедливо и законосъобразно. Подсъдимият е личност с трайно
изградени престъпни навици, същият е осъждан около 20 пъти за
престъпления против собствеността, като с присъдите има налагани наказания
лишаване от свобода. По последните присъди по описа на РС С.,изброени по-
горе на подсъдимия Б. по ч.н.д. № 838/2022 г. на РС С. е било определено
общо наказание от 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което е
изтърпял на 30.11.2023 г.
Преди тези присъди подсъдимия Б. е започнал престъпната си дейност
още през 2016г.,когато за първи път е признат за виновен и е осъждан
няколко пъти на лишаване от свобода до настоящия момент,които наказания
е търпял "Пробация" и "лишаване от свобода" при първоначален,както „общ“
така и „строг“режим.
Горните осъждания са едно от основанията,/другото е разрушаването на
преграда за защита на имот/, за квалифициране на инкриминираното деяние
по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.
5
Районният съд се е съобразил с това, че тези осъждания не следва да се
отчитат като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като са елемент от
състава на престъплението.Извън тях има осъждания,които следва да се
приемат като отегчаващи вината обстоятелства и правилно е прието, че
същите квалифицират подсъдимия като личност с трайно изградени
престъпни навици. Правилно районният съд е отчел като отегчаващо вината
обстоятелство факта, че подс. Б. има лоши характеристични данни. Като
смекчаващо вината обстоятелство първоинстанционният съд е приел
„искреното разкаяние на подсъдимия“.
Доводите в допълнителната въззивна жалба, че липсват мотиви относно
определянето размера на наказанието и ограничаване възможността на
подсъдимия да разбере как съда е формирал своето вътрешно убеждение при
постановяване на присъдата настоящия съд намира за несъстоятелни.
Достатъчно подробно първоинстанционният съд е изложил мотиви в тази
насока.
Нещо повече. Настоящата инстанция не споделя довода на
първоинстанционния състав, че като смекчаващо вината обстоятелство следва
да се приеме направеното от подсъдимия разкаяние и то било искрено,с оглед
неговите престъпни навици и отношението му към осъществяваната от него
престъпна дейност. 1.Протоколът от проведеното открито съдебно заседание
не съдържа такова изявление изразено от подсъдимия и 2.с оглед неговите
характеристични данни и минала престъпна дейност изобщо не следва да се
дава вяра,дори при наличие на такова изявление,тъй като то няма особена
тежест.
По изложените съображения въззивният съд намира наложеното
наказание на подсъдимия 2 години и 8 месеца лишаване от свобода за
справедливо, както и че напълно съответства на степента на обществената
опасност на личността на подсъдимия и на извършеното деяние.
Първоначалният строг режим на изтърпяване на наказанието е правилно
и законосъобразно определен, тъй като е в съответствие с разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните
правила и наложеното наказание е справедливо, поради което въззивният съд
6
не намира основания за нейното изменяне или отменяне.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен съд- С.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 48 от 20.03.2024г. постановена по н.о.х.д.
№ 195/2024г. по описа на Районен съд- С..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7