№ 136
гр. Перник, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. К.а
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. К.а Гражданско дело №
20221720102559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. М. Г. срещу „ЗД Евроинс“ АД, с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – унищожаване на собствения на ищеца
лек автомобил, в следствие от застрахователно събитие – пожар, настъпил на 22.02.2020 г.,
започнал от лек автомобил, гражданската отговорност на чийто водач била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че на 22.02.2020 г. около 00:40 ч. на паркинг пред
бл*** в гр. П., кв. ****** е започнал пожар, при който са изгорели 4 автомобила, сред които
и лекият автомобил на ищеца марка „Ш.“, модел „Ф.“ с ДК № ******. Твърди се, че при
извършените следствени оперативни действия се е установило, че пожарът е възникнал от
лек автомобил марка „Х.“, модел „Г.“ с ДК № ****, притежаващ валидно сключена с
ответника „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № ****** от 25.03.2019 г. Посочва се, че ищецът е подал
застрахователна претенция № *****/12.10.2020 г. до застрахователя, който е отказът да
изплати претендираното обезщетение с писмо № 246-1450/2/10.11.2020 г. и е потвърдил
отказа си с ново уведомление № 246- 1450/4/18.12.2020 г. Навеждат се доводи, че
застрахователят носи отговорност, въпреки че прокурорът е спрял производството до
евентуално издирване на подпалвач, тъй като щетите са причинени от застрахования
автомобил.
Ответната страна е депозирала срочно писмен отговор, с който искът се оспорва
като неоснователен. Твърди се, че увреждането по лекия автомобил на ищеца е настъпило в
резултат на престъпление, а не по вина на застрахования, поради което и застрахователят
счита, че не носи отговорност за заплащане на обезщетение за претърпените вреди. Въвежда
се възражение, че настъпилото събитие не представлява покрит от застрахователя риск,
както и че не се установява причинно-следствена връзка между събитието и поведението на
водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, а причината е външна – поведението
1
на друго лице, извършител на престъпение. Претенцията се оспорва и по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ,
вр. чл. 50 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от
настъпило застрахователно събитие.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът /или отговорно за неговото противоправно
деяние лице/ е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Имуществената отговорност на застрахователя за вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обвързана от отговорността на
водача за причинени вреди. Рискът е свързан не само с личното виновно деяние на
застрахования, но и при настъпване на вреди, причинени не непосредствено от него – чл. 45
ЗЗД, а и от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа или в
качеството си на собственик или упражняващ надзор върху вещ, отговарящ за вреди
причинени от вещта на трети лица – т.е. и в хипотезите на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Ето защо
съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 7, вр. ал. 1 от КЗ, застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, включително и вредите, произтекли от моторното превозно средство като вещ по
смисъла на чл. 50 от ЗЗД.
Не се спори, а от представените доказателства се установява, че гражданската
отговорност на водача на л. а. „Х. Г.“, от който се сочи, че е започнал пожарът, е била
застрахована при ответното дружество за процесния период. Не се спори и относно
настъпването на процесния инцидент, описан в исковата молба, при който върху
притежавания от ищеца лек автомобил са причинени увреждания. Спазени са специалните
изисквания за допустимост на настоящия иск, предвид изричния отказ на ответника
извънсъдебно да удовлетвори претенцията, както и изтичане на тримесечния срок по чл. 496
КЗ.
Спорни са обстоятелствата дали са налице основания, ангажиращи деликтната
отговорност на водача на л.а. „Х. Г.“, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, респ. наличието на покрит от застрахователя риск. Конкретно се
оспорват и наличието на причинно-следствена връзка между поведение на деликвента и
настъпилите вреди, вкл. в контекста на твърденията събитието да съставлява престъпление и
да е настъпило в резултат от действията на трето лице.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение от застрахователя по
„Гражданска отговорност“ за вреди, причинени от вещ на застрахования - л.а. „Х.“, поради
възникнал в нея пожар, в резултат на което са причинени вреди на негова вещ – л.а. „Ш.
Ф.“. Следователно основание за ангажиране на отговорността на ответника е деликтната
отговорност на собственика на МПС „Х.“ в хипотезата на чл. 50 ЗЗД за обезвреда на вреди,
причинени от самата вещ, от нейното състояние, изправност или неизправност, отговорност
за които носи собственикът на вещта /така и Решение № 113 от 23.11.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 708/2011 г., I т. о./. Съдът приема сочената квалификация, доколкото в исковата молба не
се съдържа твърдение, че възникването на пожара е свързано с използване на
застрахованото МПС или че вредите причинени от виновно поведение на водача на МПС.
В този смисъл е и установената по делото фактическа обстановка – възникване на
2
пожар в МПС, собственост на застраховано по „Гражданска отговорност“ при ответника
лице, находящ се в междублоковото пространство, при което са се възпламенили и са
увредени няколко автомобила, вкл. собствения на ищеца. Т.е и двете МПС – и собственото
на ищеца, и застрахованото при ответника, от който горенето е започнало и се е
прехвърлило, са били в състояние на покой. Тази фактическа обстановка, съотнесена към
твърденията на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, се
субсумира в хипотезата на чл. 432 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД.
Във връзка с описаните в исковата молба събития е образувано ДП № 63/2020 г. по
описа на 02 РУ ОДМВР-Перник за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК за запалване на
имущество на значителна стойност – 4 бр. леки автомобили, сред които – автомобила на
ищеца, както и автомобила, чиято ГО е застрахована при ответното дружество, в рамките на
което е назначена пожаро-техническа експертиза. Последната е стигнала до извод, че
огнището на пожара е в л.а. „Х.“ и се касае за умишлено деяние, като няма установени
признаци за възможността пожарът да е предизвикан от самозапалване или техническа
неизправност на лекия автомобил „Х.“ или небрежност при боравене с открит огнеизточник,
няма установени устройства, предполагащи „дистанционно запалване“, не са открити следи
от запалително вещество. Досъдебното производство е спряно с Постановление от
03.08.2020 г. на наблюдаващия прокурор в хипотезата на чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК заради
неразкриване на извършителя на деянието в срока на разследването.
По настоящото дело е изслушана съдебна пожаро-техническа експертиза. Същата е
изготвена на база приобщения по делото доказателствен материал, в т.ч. копие от
образуваното досъдебно производство, доказателствата по което са събрани непосредствено
след инцидента, при оглед на място и запазване на следите, поради което съдът кредитира
настоящото заключение като изготвено обосновано, компетентно, обективно и неоспорено
от страните. Изследвано е разположението на 4-те увредени леки автомобила, момента на
паркирането им, респективно последната дата, на която са били използвани , както и
наличието или липсата на данни през съответния период автомобилите да са били
измествани или да са били извършвани ремонтно-възстановителни дейности.
При тези изходни данни вещото лице е достигнало до експертния извод, че причина
за пожара е умишлена човешка дейност, а източникът на запалване е открит огън. Експертът
изразява становище, че няма причинно-следствена връзка между поведението на някой от
водачите на четирите леки автомобила и възникването на пожара.
Други доказателства не са ангажирани.
Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване
да е допринесъл самият той, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите
на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане /.
2 от ППВС № 17/1963 г./. Съгласно т. 10 от ППВС № 7/1959 г., собственикът на вещта и
лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените
вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на
изключителна вина на пострадалия или на трето лице. В трайно установената практика на
ВКС се приема, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, които проитичат
от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на вещта (Решение №
94/21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 355 от 07.10.2011 г.
по гр. д. № 478/2010 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 266/07.12.2016 г. по гр. д. № 1298/2016 г. на IV
г. о. на ВКС и др.). Отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите –
собственик или лицето, осъществяващо надзор, а от връзката между вредите и свойствата
на самата вещ, тъй като увреждането е резултат от вътрешните свойства на вещта.
Собственикът, респ. покриващият гражданската му отговорност застраховател, може да се
освободи от отговорност, само ако установи при условията на пълно главно доказване, че
3
вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а от противоправно
поведение на пострадалия или на трето лице, или че е налице непреодолима сила – действие
на външен фактор, извън свойствата на вещта, който да е бил непредвидим и
непредотвратим /в този смисъл Решение № 309 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. по
описа на ВКС, ІV г. о./.
В процесния случай няма данни, които да обосновават техническа неизправност на
автомобила, гражданската отговорност на чийто водач е застрахована при ответника. По
делото липсват данни вредоносното събитие да е настъпило поради неизпълнение на
задължение на собственика на автомобила да го поддържа в изправност. Налице са обаче
данни, че пожарът е в резултат от външно въздействие върху автомобила, от умишлена
човешка дейност, като няма данни за извършителя на деянието. Експертното заключение,
прието по настоящото дело, достига до извода, че причина за пожара е човешка дейност, а
източникът на запалване – открит огън. В изцяло идентичен смисъл са и данните, събрани в
хода на образуваното досъдебно производство.
Същевременно няма преки доказателства, от които да се установява пълно и главно
извършването на противоправно деяние конкретно от водача на застрахования при
ответника автомобил „Х. Г.“, като няма дори индиции, обосноваващи, че палежът, сочен
като причина за пожара, може да е осъществен от него. Още повече пред органите на
досъдебното производство последният е заявил, че дори няма сключена застраховка
„Автокаско“ за автомобила си. Същевременно в изявленията си в разпита си като свидетел в
хода на досъдебното производство, кредитирани от настоящия състав по реда на чл. 175
ГПК ищецът посочва, че съседите около блока никога не са имали конфликти за паркоместа
и паркиране, като спират „където има място пред блока“.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да
обосновават ангажирането на гражданската отговорност на водача на л.а. „Х.“, застрахован
при ответника – нито по реда на чл. 50 ЗЗД, предвид установеното, че причината за
запалването на л.а. „Х.“, от който се е пренесъл пожарът, е външна – умишлено действие на
трето лице, нито по реда на чл. 45 ЗЗД, предвид липсата на данни за авторството на палежа
или за неизправност на автомобила (доколкото бездействието на собственика му да го
поддържа в изправност би съставлявало противоправно действие), нито причинно
следствена връзка между действие на собственика и настъпване на вредите.
Следователно искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и разноски за СПТЕ в
размер на 150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. М. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. ***** срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумби“ № 43 осъдителен
иск с правна квалификация чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – запалване и унищожаване на лек
автомобил марка „Ш.“, модел „Ф.“ с ДК № ******, настъпили от застрахователно събитие –
пожар, на 22.02.2020 г. в гр. П., кв. ****** бл***, на паркинг пред блока, започнал от лек
4
автомобил марка „Х.“, модел „Г.“ с ДК № ****, гражданската отговорност на чийто водач е
била застрахована при „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД с полица № ****** от
25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
на 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. М. Г., ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 300,00
лева – разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5