№ 276
гр. Враца, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420101750 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Теленор България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Т. Н. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.***, ул."***", №**, вх "**", ет.**, ап.**.
Ищецът „Теленор България” ЕАД e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Т. Н. Т. за сумите от: 148,56 лв. – незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 07.12.2018 г. за периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г., за които са издадени
фактури № **********/25.02.2019 г. за отчетен период на потребление от 25.01.2019 г. до
24.02.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 40,50 лв., **********/25.03.2019 г.
за отчетен период на потребление от 05.02.2019 г. до 24.03.2019 г. с дължима стойност за
плащане в размер на 54,48 лв., **********/25.04.2019 г. за отчетен период на потребление
от 25.03.2019 г. до 24.04.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 53,58 лв.; 64,62
лв. – 17 незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.12.2018 г. за периода от м.
юни 2019 г. до м. ноември 2020 г. за устройство Samsung Galaxy А6 Plus Black, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното заплащане на
вземането, както и разноските по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. –
адвокатски хонорар.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 07.12.2018 г. с ответника бил сключен Договор за мобилни
услуги за номер ++359********* за срок от 24 месеца и месечен абонамент от 49,99 лв. и
Договор за лизинг от същата дата, съгласно който на ответника било предоставено за
ползване мобилно устройство Samsung Galaxy A6 Plus Black за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 3,59 лв. съгласно уговорен погасителен
план по лизинговия договор.
Посочва се в исковата молба, че въз основа на посочените договори ответникът е
ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен
номер ++359********* е фактурирано под клиентския номер на абоната ********** Твърди
1
се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г.
ищцовото дружество е издало: Фактура № **********/25.02.2019 г. за отчетния период на
потребление от 25.01.2019 г. до 24.02.2019 г., с падеж 12.03.2019 г., с дължима стойност
40,50 лв. – частична цена за месечен абонамент; Фактура № **********/25.03.2019 г. за
отчетния период на потребление от 25.02.2019 г. до 24.03.2019 г., с падеж 09.04.2019 г., с
дължима стойност 54,48 лв. – 41,66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 3,59 лв. за месечна
лизингова вноска и 0.90 лв. за получаване на входящ трафик при незаплатено в срок
задължение и Фактура № **********/25.04.2019 г. за отчетния период на потребление от
25.03.2019 г. до 24.04.2019 г., с падеж 10.05.2019 г., с дължима стойност 53,58 лв. – 41,66 лв.
без ДДС за месечен абонамент; 3.59 лв. за месечна лизингова вноска. Посочва се, че общо
дължимото задължение възлиза на сума в размер на 148,56 лв. Поддържа се, че за
посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати
на ищеца дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ
размер на 148,56 лв. Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник е ангажирало
договорната му отговорност съгласно т. 11 от процесния договор за услуги, като във вр. с чл.
75, във вр.с чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал Крайна фактура
№ **********/20.06.2019 г. Посочва се, че поради прекратяване на договора за мобилни
услуги автоматично на дата 19.06.2019 г. и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечни
лизингови вноски от месец 06/2019 г. за предоставените на абоната мобилни устройства са
обявени за предсрочно изискуеми, когато е издадена крайната фактура № **********.
Поддържа се, че по Договор за лизинг от 07.12.2018 г. за устройство SAMSUNG Galaxy А6
Plus Black, се дължи цената в размер на 64,62 лв., която представлява 17 бр. лизингови
вноски, дължими за периода от месец 06/2019 г. до месец 11/2020 г и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер на 3.59 лв. /чл. 1, ал. 2 от Договора/.
Ищецът моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът чрез назначения му особен представител,
оспорва предявените искове. Поддържа, че по делото липсват доказателства за това през
процесния период ответникът да е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от
ищеца, както и доказателства за това дали по силата на сключения договор за мобилни
услуги ищецът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно
отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно
тарифирани, а съответно – дали са коректно фактурирани. Счита, че приложените фактури
не отразяват по достоверен начин наличието на неизпълнени предишни задължения,
наименовани "задължения от предходен период", като са издадени в нарушение на чл. 7, ал.
1, т. 4 ЗСчет. Изтъква, че фактурите не са подписани от ответника и не установяват
използваните от него услуги, времето и обема им, както и за начина на определяне на
тяхната цена. Посочва, че не става ясно дали клиентският номер, отразен във фактурите,
отговоря на мобилните номера. Поддържа, че е налице е съществено разминаване между
твърденията в исковата молба и съдържанието на фактурите.
На следващо място се оспорва наличието на задължение, произтичащо от договор за
лизинг, за заплащане на сумата 64,62 лв. Посочва се, че 17 бр. лизингови вноски възлизат на
стойност 61,03 лв., а претенцията в размер на 3,59 лв. всъщност е претенция за неустойка
съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, която е отделна. Направено е възражение за нищожност на
предвидената в договора за лизинг клауза за неустойка в размер на 3,59 лв., като се твърди,
че противоречи както на закона, така и на добрите нрави и излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Поддържа се, че по делото липсват доказателства за обявяване на предсрочна
изискуемост на месечните вноски, предмет на процесния договор за лизинг, и не са
2
представени доказателства за това, че преди образуване на заповедното производство
ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми и че е уведомил надлежно длъжника за това. Твърди се, че в случая липсват и
доказателства, установяващи, че договорът за мобилни услуги е прекратен преди изтичане
срока му на действие и доколкото мобилният оператор не е упражнил правото си да
прекрати договора за мобилни услуги преди изтичане на срока му, то не е настъпило
условието за дължимост на процесиите лизингови вноски, съгласно чл. 12 от ОУ, както е
претендирал ищецът.
Поради тези и останалите, подробно изложени в отговора съображения, моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3531/2020 г. по описа на
Районен съд – Враца, ГО, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Теленор
България“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Т. Н.
Т. е издадена Заповед № 260752/23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора заявените суми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищцовото дружество и ответника Т. са сключени два договора, както следва:
1/ Договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. за мобилен номер +359********* за
абонаментен план „Тотал 49.99” за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент от
49,99 лв.;
2/ Договор за лизинг от 07.12.2018, съгласно който ищецът като лизингодател
предоставя на ответника – лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство
марка SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black срещу обща лизингова цена в размер на 157,57 лв. с
вкл. ДДС, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3,59 лв. и една
първоначална вноска, платима към датата на сключване на договора в размер на 75,00 лв. с
вкл. ДДС. Срокът на договора е 23 месеца и влиза в сила в деня на подписването му /чл. 2/.
В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че ако лизингополучателят не упражни правото си да
подпише договор за изкупуване на устройството, последното подлежи на връщане в срок от
1 месец след изтичане на срока на договора, като ако устройството не бъде върнато,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка, респ. допълнителна сума в размер на
3.59 лв. В чл. 4 от договора е уговорено, че с подписването му лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предоставил лизинговата вещ във вид,
годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на уговорените технически
характеристики и комплектован с цялата документация.
Двата договора съдържат подпис на ответника в качеството му на абонат, съответно
лизингополучател. Представени са и общи условия, придружени с декларация, подписана от
ответника, че е получил подписан от мобилния оператор екземпляр от същите, приема ги и
се задължава да ги спазва. Представен е и подписан от абоната екземпляр от Приложение –
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти, издадено от
ищцовото дружество.
Представени са следните фактури: № **********/25.02.2019 г. за отчетен период от
25.01.2019 г. – 24.02.2019 г. на стойност 53,58 лв. и срок на плащане 12.03.2019 г., №
**********/25.03.2019 г. за отчетен период от 25.02.2019 г. до 24.03.2019 г. на стойност
53,58 лв. и срок на плащане 09.04.2019 г., № **********/25.04.2019 г. за отчетен период от
25.03.2019 г. до 24.04.2019 г. на стойност 53,58 и срок на плащане 10.05.2019 г., както и №
**********/25.06.5019 г. на стойност 689,94 лв. /включваща 476,76 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, 64,62 лв. – вноска за лизинг и 148,56 лв. –
задължения от предходен период/. Фактурите са придружени от справки за потреблението
3
през съответния отчетен период, от които е видно, че всички сключени договори са
фактурирани с обща фактура с клиентски номер ********* за мобилен номер **********.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
228 ЗЕС за признаване за установено, че ответникът Т. Н. Т. дължи на „Теленор България“
ЕАД сумата от 148,56 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. за периода от
25.01.2019 г. до 24.04.2019 г., за които са издадени фактури № **********/25.02.2019 г.,
**********/25.03.2019 г. и **********/25.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното заплащане на вземането;
- иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.
232, ал. 2, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Т. Н. Т. дължи на
„Теленор България“ ЕАД сумата от 64,62 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.12.2018 г. за устройство Samsung Galaxy А6 Plus Black,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното
заплащане на вземането.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 228 ЗЕС:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното право,
а именно: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на валидно сключен договор за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил
задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния
период, както и 3. размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените
услуги по договора. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението си.
Установява се, че по силата на сключения на 07.12.2018 г. договор за мобилни услуги
„Теленор България” ЕАД е поело задължение да предоставя на Т. Н. Т. описаните в това
договорно съглашение мобилни услуги за предпочетен номер +359*********, при стандартен
месечен абонамент от 49,99 лв. на месец, срещу насрещната престация – парично
възнаграждение съгласно клаузите, уговорени в Общите условия, като от представената
Декларация-съгласие от 07.12.2018 г., подписана от Т.Т., е видно, че потребителят е получил
екземпляр от същите, подписан от представител на оператора.
От това доказателство се установява по безспорен начин, че страните по делото са
били в облигационни правоотношения, произтичащи от сключен помежду им договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и размерът на дължимите месечни абонаментни
такси.
Спорно по делото е реалното доставяне на процесните услуги от ищцовото
дружество. Следва да се отбележи, че претендираните от ищеца суми, отразени в
процесните фактури, включват незаплатени абонаментни такси от потребителя. Доколкото
цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора,
предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез
който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат както при
изходящи, така и при входящи повиквания, за доказването на това вземане в полза на
доставчика е достатъчно позоваването на подписания от потребителя договор за съответния
абонаментен план. Липсва и оспорване от ответника на обстоятелството, че през процесния
период телефонният номер на мобилния телефон е бил активен. С оглед на това, настоящият
4
съдебен състав приема за доказана дължимостта на претендираните суми за абонаментни
такси въз основа на представените договори за мобилни услуги.
Настоящият съдебен състав приема, че представените фактури и справки към тях
действително не са годно доказателство да установят, че мобилният оператор е предоставил
през релевантния период на ответника мобилни услуги на посочена в тях стойност, но
доколкото от ищцовото дружество се претендират само суми за незаплатени абонаментни
такси, дължими въз основа на самия договор, не и такива за използвани от ответника услуги,
възраженията на особения представител на ответника в тази насока са неотносими.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за сумата от 148,56 лв., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
07.12.2018 г. за периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г., поради което предявеният иск
следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, във вр. с
чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
главно и пълно доказване елементите на съответните фактическия състав на спорното право,
а именно: 1. че между страните е налице облигационно правоотношение по валидно
сключен договор за лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника
е да установи погасяване на задължението си.
От Договор за лизинг от 07.12.2018 г. се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило за временно възмездно ползване на Т. Н. Т., в качеството му на
лизингополучател, за срок от 23 месеца устройство марка SAMSUNG Galaxy А6 Plus Black,
срещу заплащане на лизингово възнаграждение в размер на сумата от 157,57 лв. с ДДС,
разсрочено на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3,59 лв. и една първоначална
вноска, платима към датата на сключване на договора в размер на 75,00 лв. с вкл. ДДС.
Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 ТЗ дава легално определение на договора за оперативен
лизинг, съгласно което със сключването му лизингодателят се задължава да предостави на
лизингополучателя за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани от договор за оперативен лизинг, като лизингодателят е изправна страна по
отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговата вещ за процесния
период. Съгласно чл. 4 от процесния договор за лизинг с подписването им
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството
във вид, годен за употреба. Ирелевантни са възраженията на въззивника, че по делото
липсват доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на месечните вноски,
предмет на договора за лизинг, както и за това, че преди образуване на заповедното
производство ищецът е упражнил надлежно правото си да ги обяви за такива, както и че е
уведомил длъжника за това. Видно от представения договор за лизинг, същият е сключен за
срок от 23 месеца, който срок към настоящия момент е изтекъл и следва да бъде съобразен
от съда. Доколкото ответникът не твърди, респективно не е ангажирал доказателства за
връщане на предаденото му мобилно устройство или погасяване на задълженията за
лизингови вноски в уговорения срок, настоящият съдебен състав намира, че същите са
дължими.
Във връзка с възраженията на ответника за нищожност на уговорена в процесния
договор неустойка, следва да се отбележи следното: В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че
ако лизингополучателят не упражни правото си да подпише договор за изкупуване на
устройството, последното подлежи на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на
5
договора, като ако устройството не бъде върнато, лизингополучателят е длъжен да заплати
неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 3.59 лв. Посредством тази клауза е
въведено задължение за ответника за заплащане на още една лизингова вноска при
невръщане от негова страна на полученото мобилно устройство. Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита
естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; видът на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнението на
задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
Съотнасяйки тези критерии към конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че
така предвидената клауза за неустойка е в рамките на присъщите й функции и не нарушава
добрите нрави.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало и вземане за сумата от 64,62 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 07.12.2018 г. за устройство Samsung Galaxy А6 Plus Black, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по чл.
80 ГПК, следните разноски, които следва да бъдат присъдени в пълен размер: държавна
такса в размер на 75,00 лв., платен адвокатски хонорар в размер на 180,00 лева и
възнаграждение за особен представител в размер на 150,00 лв. или общо сума в размер на
405,00 лв.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи
да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода
на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. В заповедното производство на
ищеца са присъдени разноски в общ размер на 205,00 лева, от които 25,00 лева – платена
държавна такса и 180,00 лева – платен адвокатски хонорар с ДДС, които ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЕС, че Т. Н. Т., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.***, ул."***", №**, вх "**", ет.**, ап.**, дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 148,56 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 07.12.2018 г. за
периода от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г., за които са издадени фактури №
**********/25.02.2019 г., **********/25.03.2019 г. и **********/25.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното заплащане на
вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1
ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, че Т. Н. Т., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.***, ул."***", №**, вх "**", ет.**, ап.**, дължи на „Теленор България”
6
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 64,62 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.12.2018 г. за устройство Samsung Galaxy А6 Plus Black,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2020 г. до окончателното
заплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Н. Т., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.***, ул."***", №**, вх "**", ет.**, ап.**, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 405,00 лв. - разноски в производството
по гр. дело № 1750/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумата от 205,00 лв. –
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 3531/2020 г. по описа на Районен съд –
Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7