О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№1206/15.7.2021г.
гр.
Пазарджик, 15.07.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХІ - административен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни
две хиляди и двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 391 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. „***“ № *, ет. *, представлявана от Ю.П.Н.,
подадена чрез адв. И.Я. – управител против чл. 4, ал. 5 от Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община – Пещера,
приета с Решение № 673/28.02.2011 г. изменена и допълнена с Решение №
393/28.12.2017 г. на Общински съвет Пещера.
В жалбата е посочено, че оспореният текст от наредбата
противоречи на чл. 8 от ЗНА, предвид на което атакуваната разпоредба е издадена
в противоречие с материалния закон. Изложени са съображения за това, че
Фондация „Върховенство на закона“ е юридическо лице с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в обществена полза. Посочено е, че правният интерес да
оспорват подзаконовата разпоредба се обосновава с изложеното в устава на
фондацията, относно целите й, а именно че с част от средствата ще бъдат
постигнати целите й за постоянен контрол върху законосъобразността на приетите
от общинските съвети и органи на изпълнителната власт подзаконови нормативни
актове, оспорване на незаконосъобразните нормативи актове, участие в обществени
обсъждания на проекти на нормативни актове и стратегически документи. Основните
цели на фондацията са развитие на правната култура и правното съзнание като
ценности на гражданското общество, недопускането действието на
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни техни разпоредби,
приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт на Република
България, осъществяване на граждански контрол върху подзаконовите нормативни
актове по отношение на тяхната законосъобразност, отмяна на подзаконовите
нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети, които
противоречат на законите, както и такива които пряко, непосредствено и лично
засягат законните интереси на фондацията, породени от предмета й на дейност,
целите за чието постигане е учредена.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. К.,
който намира жалбата за недопустима и алтернативно за неоснователна.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Настоящия състав на АС Пазарджик намира, че за
жалбоподателя липсва право на оспорване, очертано в чл. 186 от АПК – право на
оспорване тоест право да искат съдебен контрол за законосъобразност имат имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата очертава необходимите условия, при
които възниква публичното право да се иска защита от съд, което е предоставено
на гражданите, организации и органите, когато техни права, свободи или законни
интереси са или могат да бъдат засегнати, съответно за които оспорения
подзаконов нормативен акт поражда задължения. Граждански контрол за законосъобразност като цел на Фондацията не е
материално прао, защитимо от публичното право по чл.186 от АПК на първо място,
защото съгласно чл. 16 от АПК прокурорът следи за спазване на законноста, чрез
предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове,
в това число и подзаконови нормативни актове. Граждански контрол за
законосъобразност на подзаконовите нормативни актове не е сред признаните и от
Конституцията на Република България права на отделните граждани и организации.
По аргумент за противното, извлечен от чл. 186 от АПК, както и по силата на
общия принцип, че никой не може да упражнява чужди права пред съд, е
недопустимо правото на жалба срещу подзаконов норамтивен акт да възникне въз
основа на поставена от частен субект цел за граждански контрол за
законосъобразност. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010
г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на Върховния
административен съд. Във визираното тълкувателно решение изрично е посочено, че
юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни
актове при наличие на правен интерес от това и в мотивите на Тълкувателно
решение № 2/12.02.2010 г. е обсъждано правото на оспорване на подзаконови
норматилни актове от страна на съсловни /браншови/ организации и други
сдружения с нестопанска цел, които имат право да участват в административното
производство по издаване на подзаконовия нормативен акт.
В
конкретния случай жалбата е предявена от фондация, която очевидно не е
съсловна, съответно браншова организация. Фондацията - жалбоподател не е и
"друго сдружение с нестопанска цел" по смисъла на визираното
тълкувателно решение, защото правното положение на лицата с нестопанска цел е
уреден в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Глава втора от който
закон е озаглавена "Видове лица с нестопанска цел". Раздел I от тази
глава регламентира правния статут на сдруженията, а Раздел II урежда
фондациите, като правни субекти с различен правен статут от този на
сдруженията. Следва да се има предвид, че наличието на правен интерес от
оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично
прогласено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която
конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни
актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го оспорва. Този конституционен
принцип е предвиден и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК,
които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка за наличието на
правен интерес във всеки отделен случай. Възприемането на становище, че само
посочените цели и предмет на дейност на фондацията - жалбоподател сами по себе
си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на
всеки подзаконов нормативен акт, за който фондацията прецени, че е
незаконосъобразен, би се превърнало в надзор за законност върху актовете на
администрацията, каквото правомощие е възложено изцяло на Прокуратурата. Противното би означавало във
всеки случай на оспорване да е достатъчно само бланкетно твърдение, че
оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба от него са
незаконосъобразни, за да се счете, че фондацията има интерес от оспорването им,
което е недопустимо, най малкото
защото не се обосновава конкретно засягане на субективно право или създаване на
задължение. Действително в целите на
фондацията, залегнали в чл.5 от Устава й /публично достъпен в приложения линк https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=*********/ фигурира и отмяна
на незаконосъобразни подзаконови актове на Общинските съвети и органите на изпълнителната власт в РБ, но
тази цел е формулирана изключително общо и е непротивопоставима на конктретната
преценка на съда относно наличието на изискуемата
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Фондацията обаче не излага
конкретни обстоятелства и не сочи конкретни доказателства, че тя или
някой/някои от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и
непосредствено засегнати от оспорената разпоредба, поради което следва да се приеме, че липсва изискуемия за водене на
съдебно производство непосредствен и пряк правен интерес от оспорването.
Не без значение е и
обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен акт е изцяло с
местно значение, а фондацията- жалбоподател не обосновава наличие на някаква
териториална връзка или отношение с община Пещера,
на територията на която действа процесната наредба. Няма
никаква пречка целите на фондацията да бъдат постигнати не чрез пряко обжалване
по реда на АПК, а чрез сезиране на Прокуратурата на РБ, която ако прецени, че
са налице основанията, да упражни правомощията си по реда на надзора за
законност. В този смисъл е и най-новата практика на ВАС- Определение 6428/28.05.2021 по адм. д. 5469/2021 г., а
също и решение
по адм.д. № 14120/2017г. и определения по адм.д. № 9953/2017г., адм.д. №
3297/2017г., адм.д. № 7242/2020г. и др., всички постановени от Върховния
административен съд.
Ето защо следва да се приеме, че е налице предпоставката
на чл. 159 т.4 от АПК, жалбата да се остави без разглеждане, а производството
по делото да бъде прекратено. За целта първо следва да се отмени протоколното
определение от 16.06.2021 г., с което е даден ход по съществото на спора.
При този изход на спора, предвид своевременно направеното
искане и на основание разпоредбата на чл. 143 ал.3 от АПК, ответникът има право
на разноски, които се констатират
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 500 лв.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 16.06.2021 г., с което
е даден ход по съществото на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
на Фондация „Върховенство на закона“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „***“
№ *, ет. *, представлявана от Ю.П.Н.,
подадена чрез адв. И.Я. – управител против чл. 4, ал. 5 от Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община – Пещера,
приета с Решение № 673/28.02.2011 г. изменена и допълнена с Решение №
393/28.12.2017 г. на Общински съвет Пещера.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 391 по описа за 2021 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Фондация „Върховенство
на закона“, ЕИК ********* да заплати на Община
Пещера сумата от 500/петстотин/ лева разноски.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
седмодневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2.
/п/