Решение по дело №298/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 4
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820100298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Елин Пелин, 10.01.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 298/ 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на В.А.Г., ЕГН **********,***, офис партер адв. К.Б., срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, с която се иска на основание чл. 124, ал. 1 ГПК признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от: 369,75 лева, представляваща 1/3 част от сумата, претендирана за доставена ел. енергия по партида с клиентски № 20030797229 на титуляра Димитър Драганов Георгиев. Твърди се, че ищцата е наследник на Димитър Драганов Георгиев, заедно с Маргарита Димитрова Цветанова и Драгомир Димитров Георгиев. Ответникът издал фактура № **********/ 16.10.2018 г., според която за клиентски № 20030797229 на титуляра Димитър Драганов Георгиев има сума за плащане за минал период от 1109,26 лева. Ответникът изпратил уведомително писмо до Димитър Драганов Георгиев, в което е посочил, че към 03.10.2018 г. клиентски № 20030797229 има просрочено задължение за доставена ел. енергия и мрежови услуги  в размер на 1109,26 лева, както и заплахи, че при неплащане на сумата ще последва преустановяване на ел. захранването на обекта и ще бъдат предприети и други законоустановени действия за събиране на дължимите суми на основание чл. 107 от Закона за енергетиката във вр. чл. 410 ГПК. Ищцата твърди, че сумата е недължима, тъй като няма доставка на ел. енергия и същата не е надлежно отчетена. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията, като се сочи, че се касае за периодични плащания.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете. Твърди се, че задълженията са: 988,22 лева за реално отчетена от изправно средство за търговско измерване /СТИ/ ел. енергия за периода до 21.09.2011 г. със съответните неустойки за забава по чл. 35 от договора, както и 140,96 лева за мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за кл. № 20030797229 за периода от 29.02.2016 г. до 06.08.2018 г., ведно със съответните неустойки за забава. Твърди се, неустойката за просрочено плащане за периода от 29.05.2011 г. до 12.02.2019 г. е в размер на 679,72 лева.

В съдебно заседание ищцата не се представлява.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния представител служител с юридическо образование Весела И. оспорва иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от удостоверение за наследници 43/05.10.2018 г., че Димитър Драганов Георгиев е починал на 04.01.2010 г., за което е съставен акт за смърт 0001/04.01.2010 г. в с. Доганово, обл. Софийска, а негови наследници по закон са: ищцата В.А.Г.-съпруга, Маргарита Димитрова Цветанова-дъщеря и Драгомир Димитров Георгиев-син.

Според фактура №  **********/16.10.2018 г. за клиентски  № 20030797229 на Димитър Драганов Георгиев се дължи за разпределение с електрическа енергия от 06.09.2018 г. до 06.10.2018 г. сумата от 4,01 лева с ДДС, като е отбелязано, че за минал период  има сума за плащане в общ размер на 1109,26 лева и неустойки за просрочени задължения към 16.10.2018 г. в размер на 812,02 лева.

Според уведомително писмо от  „ЧЕЗ Електро България” АД до Драгомир Димитров Георгиев към 03.10.2018 г. по клиентски номер 20030797229 има просрочено задължение за доставена електрическа енергия и мрежови услуги в размер на 1109,26 лева, както се дължи и законна лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.

Представени са фактури за клиентски № 20030797229, издавани в периода от 21.05.2011 г. до 21.09.2011 г. за отчетни периоди от 14.04.2011 г. до 14.09.2011 г., както и издаваните фактури в периода от 14.01.2016 г. до 15.08.2018 г. за отчетни периоди от 08.12.2015 г. до 06.08.2018 г., като в последните е начислена само такса до разпред. мрежа за 31 дни предоставена мощност 6 кВт.

В справка от 01.04.2019 г. за въведени показания при отчет на средство за търговско измерване с фабричен номер 02264221 за потребител с абонатен номер ********** и ИТН ********** са посочени дати на отчитане от 11.12.2010 г. до 16.12.2011 г.

Представени са общи условия на договорите за използване на елекрическите мрежи на  „ЧЕЗ Разпределение България ” АД, одобрени с решение 07.11.2010 г. и изм. с решение от 26.04.2010 г. на ДКЕВР;   общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД одобрени с решение 07.11.2010 г. и изм. с решение от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, сертификат от Телеграф за публикуване на 26.11.2007 г. на ОУ на „ЧЕЗ Електро България” АД и „ЧЕЗ Разпределение България ” АД.

Според констативен протокол № 1117032  от 09.01.2012 г.на  „ЧЕЗ Разпределение България” АД абонатен номер ********** с потребител Драгомир Георгиев е бил демонтиран електромер с фабричен номер 02264281 и не е отбелязано монтиране на нов.

Представени са и други неотносими към делото писмени доказателства.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р. Кръстева С., което съдът кредитира, се установява, че посочените в справката извлечение от 12.02.2019 г. и приложени по делото фактури са надлежно осчетоводени в счетоводните регистри на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД, като вземане, съгласно счетоводното законодателство, отговарят по форма и съдържание на изискванията на Закона за счетоводството и са включени в дневника за продажбите за съответния данъчен период. От прегледаните документи и счетоводни регистри в обхвата на експертизата, обосновано може да се заключи, че счетоводството на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД е водено редовно. Общият размер на неизплатената главници по издадените фактури възлиза на 1109,26 лева. Лихвата изчислена от момента на настъпване на падежа на съответната фактура до датата на справката извлечение от 12.02.2019 г. възлиза в общ размер на 769.06 лева. Ответникът е издал 38 фактури, като за периода от 17.03.2011 г. до 14.09.2011 г. са издадени такива за консумирана ел. енергия, а в периода от 08.12.2015 г. до 06.08.2018 г. – само за достъп до разпределителната мрежа.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В тежест на ответника е да докаже основанието и размера на вземанията си за процесния период за реално отчетена ел. енергия, за мрежови услуги достъп до електроразпределителната мрежа, както и неустойки за забавено плащане. Представените по делото фактури са частни свидетелстващи документи, едностранно издадени от ответника и съдържащи изгодни за автора факти, поради което не доказват доставката на електрическа енергия.

По делото не се доказва наличието на сключен писмен договор между страните за доставка на ел. енергия, не се доказва и ищцата респ. нейният наследодател да е собственик или ползвател на имот, поради което остава недоказана първата предпоставка за уважаване на иска – да има качеството потребител на ел. енергия, респективно наличието на облигационна връзка между страните по делото.

Ответното дружество като краен снабдител електрическа енергия осъществява дейността си при публично известни Общи условия, утвърдени с решение на ДКЕВР, като дейността на предприятието е регламентирана с разпоредбите на Закона за енергетиката и на Правилата за търговия с ел. енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР и публикувани в ДВ бр. 64/17.08.2010 г. (действащи в част от исковия период и отменени с приемането на нови ПТЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 66/26.07.2013 г.). Отменените правила, които са приети при действието на чл. 104, ал. 1 и 3 ЗЕ в редакцията от ДВ. Бр. 55/06.07.2007 г. В тази редакция по чл. 104, ал. 1 ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с преносното и/или разпределителното предприятие за ползване на мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от мрежата. В правомощията на регулатора е да приема решения, с които да утвърждава цените на услугите, предоставяни от ЕРП, вкл. и на допълнителните услуги, като това в случая е направено с цитираното от ищеца Решение № Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР. С тези свои решения, обаче, регулаторът не може да променя условията, при които се дължат определените цени за допълнителни услуги, разписани в ОУ и в Правилата за търговия с ел. енергия, а може само да определя техният размер. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се плаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Правилата за търговия с ел. енергия, утвърдени с решение на ДКЕВР и публикувани в ДВ бр.64/17.08.2010 г., не са претърпели междувременно изменение до отмянната им на 26.07.2013 г. с приемане на нови Правила, а чл. 26, ал. 1 от същите гласи, че „Мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени“, то следва да се приеме, че условието, при което се заплащат тези мрежови услуги, е да е използвана ел. енергия през съответния период, да е отчетена от съответното СТИ, а стойността им се определя с решение на ДКЕВР. Според чл. 29, ал. 1 нови ПТЕЕ (обнародвани в ДВ бр. 66/26.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 39 от 2014 г., бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015 г.) мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Потребителите на електрическа енергия дължат на крайния снабдител и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, но дължимостта на тази цена е пряко обвързана с използваната електрическа енергия, а по партидата, по която са начислени фактурираните суми, липсват данни за консумирана електроенергия от обекта.

Според представените фактури и заключението на вещото лице за период за обекта от 08.12.2015 г. до 06.08.2018 г. не е ползвана ел. енергия в процесния обект, такава не е и начислявана, а е начислявана само такса-достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност. За да плаща такса достъп до електроразпределителната мрежа, потребителят трябва да е присъединен към тези мрежи. Процесният електромер е бил демонтиран на 09.01.2012 г. според констативен протокол № 1117032/09.01.2012 г., а няма доказателства процесният имот да е имал монтирано средство за измерване или да сключен писмен договор между страните и каква е предоставената мощност (по искане на потребителя), поради което искът е неоснователен.

За вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност (Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ВКС, ОСГТК). Според  нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България“ АД потребителят е задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано до потребителя на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на потребяваното количество ел.енергия е по–дълъг от един месец се уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на обекта съобразно графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното/, давността тече от деня на падежа. Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на доставената енергия е възникнало като срочно – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за ел. енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото липсват доказателства за спиране течението на давността или за прекъсването, поради което вземане на ответника би било погасено по давност за вземания с изискуемост, предхождаща с повече от три години датата на предявяването на иска.

С оглед на всичко изложено, съдът намира, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на 369,75 лева, съставляваща 1/3 част от претендираната сума в общ размер на 1109,26 лева по партида с клиентски № 20030797229 на титуляра Димитър Драганов Георгиев.

С оглед искането на ищцата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за платена държавна такса в размер на 50 лева, както и в размер на 300,00 лева, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за възнаграждението на адв. Б.. Необосновани са доводите на ответника за липса на материална затрудненост на ищцата и предпоставки за безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, като не са представени доказателства, доказващи материалните възможности на ищцата. Няма основание и за намаление на размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като същото е в минималния размер  от 300 лева по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не може да се приеме за прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, че В.А.Г., ЕГН **********,***, офис партер адв. К.Б., НЕ ДЪЛЖИ сумата от: 369,75 лева, представляваща 1/3 част от сумата, претендирана за доставена ел. енергия в общ размер на 1109,26 лева по партида с клиентски № 20030797229 на титуляра Димитър Драганов Георгиев.

 ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Г., ЕГН **********,***, офис партер адв. К.Б., сумата от 50 лева за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на  адв. К. Игнатова Б. от РАК, ЕГН **********, с адрес: ***, офис партер, сумата от 300 лева на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: