Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260157 / 12.2.2021г. 12.02.2021г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и пети януари Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3299 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.432 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото образувано въз основа на искова молба от Й.Д.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „Дженерали застраховане“АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.С.,*** 68, с която е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3664,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП от ***., от които сумата от 130,64лв. за разходи за лекарства, сумата от 1080,00лв. разходи за силна храна за периода ***.-28.02.2018г., сумата от 600,00лв. за разходи за болногледач за периода ***.- 28.11.2017г., сумата от 1200,00лв. разходи за закупуване на тубуларна плака, сумата от 200,00лв. за разходи за транспорт за периода ***.- 28.08.2018г., сумата от 400,00лв. за разходи за рехабилитатор, сумата от 23,20лв. за разходи за потребителска такса, сумата от 10,00лв. за разходи за сваляне на конци и поставяне на дренаж и сумата от 20,00лв. за разходи за протокол за помощни средства, ведно със законната лихва върху главницата от ***. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че процесните вреди са му причинени при ПТП от ***., за което вина има водача на лек автомобил „***“, с рег.№***, за който е имало валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” в ответното дружество.
В законоустановения срок ответникът „Дженерали застраховане“АД е депозирал отговор, с който исковете са оспорени по основание и размер, поради което и се иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът не оспорва наличието на валидна към ***. застраховка “Гражданска отговорност” в ответното дружество на лек автомобил „***“, с рег.№***. Ответникът признава, че вече е изплатил на ищеца сумата от 36400,00лв. за претърпените от него неимуществени вреди от същото ПТП. Ответникът твърди, че ищецът има 35 % принос към вредните последици на процесното ПТП, тъй като е нарушил чл.5, ал.1, т.3 ЗДП, като е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата от закона норма, чл.137 ЗДП, управление на МПС без защитна каска и чл.150 ЗДП управление на МПС без нужната правоспособност. С писмо до ищеца от 28.01.2020г. ответникът е признал основателност на претенциите за сумата в общ размер на 899,50лв. ответникът напълно оспорва разходите за болногледач, рехабилитационни процедури и транспорт поради липса на пряка връзка с процесното ПТП.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
От фактическа страна:
Видно от писмените доказателства на ***., в с.НН., общ.Б., на път ***, ищецът е управлявал мотопед „***“ когато възникнало ПТП с лек автомобил „***“, управляван от К.С.. Причина за същото е допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, при което водачът на лекия автомобил е отнел предимството на движещия по пътя с предимство мотопед и не е спрял на знак Б2 „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ Траекториите на движение на двамата участници в движението са се пресекли и между тях е настъпил удар между предната броня на автомобила (при регистрационната табела) и мотопеда (странично). Мотопедът не е бил регистриран по надлежния ред, а ищецът го е управлявал без да е правоспособен водач и след употреба на алкохол с концентрация от над 0,5 на хиляда. В резултат на ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания мозъчно сътресение и фрактура на дясна подбедрица и е бил приет по спешност за лечение в ***/“ АД –П..
С постановление от 03.10.2017 г. на прокурор от РП Б. образуваното по случая наказателно производство по ДП № ***/г. на РУП Б. и пр.пр.№***/г. по описа на РП Б. е било прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй като деянието не осъществява състава на престъпление по чл.343б от НК. От приетите по делото доказателства съдът намира за доказано по несъмнен начин настъпването на ПТП при описания механизъм и по вина на водача на лекия автомобил. Същият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, задължаващ го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, както и нарушения на чл.6, ал.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, като е отнел предимството на движещия се по път с предимство мотопед. От събраните по делото доказателства е видно, че ПТП е настъпило в „населено място“ по см. на §6, т.49 от ДР на ЗДвП на кръстовище на републикански път с път от уличната пътна мрежа на населеното място. Тъй като ЗДвП е приложим за всички пътища, които са част от републиканската и общинска пътна мрежа, то участниците в движението следва да се съобразяват с регламентираната в него организация на движението. При преминаване през неурегулирано кръстовище, намиращо се в границите на урбанизирана територия, на което един от двата пресичащи пътища е републикански път по смисъла на чл. 4, ал. 1 Закона за пътищата, то движението по него се осъществява с предимство. Безспорно се установи също, че освен допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения от своя страна водачът на мотопеда е допуснал нарушения на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвп, като е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и нарушения на чл.140, ал.1 и чл.150а от ЗДвП управлявайки ППС, което не е регистрирано и няма табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и без да има свидетелство за правоуправление.
Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л. М. М., вследствие на процесното ПТП пострадалият Й.Д.П. е получил ***/м с ***/. От извършения ***/***/ данни за компресия. Получил е ***/***. Анатомично глезенната става е образувана от двете си страни от вътрешен малелол / от големия пищял / и от външен малелол / малък пищял или фибула /.
Ищецът е лекуван по спешност в хирургично отделение на МБАЛ— П. с инцизия на хематома в областта на главата, поставяне на гипсова имобилизация на счупения десен долен крайник и медикаментозна терапия .Проведена медикаментозна терапия ***. На 31.08.17 г. постъпил в УМБАЛСМ“***“ и на 04.09.17 г. е проведено оперативно лечение на счупената кост :,, ***. За около 2-3 месеца не е стъпвал на десния долен крайник. Започнал е постепенно натоварване на крайника.
Ищецът е имал е нужда от чужда помощ за около 3-4 месеца, особено през първите 2-3 месеца ,когато не е стъпвал на оперирания десен долен крайник. При такива счупвания е необходимо провеждане на физиотерапия и рехабилитация за по-бързо възстановяване, поне 10 или 20 процедури.
Видно от заключението по съдебно- медицинската експертиза по време на лечението ищецът е направил разходи за следните лекарства: ***на обща стойност от 116.74 лв., *** табл. за 13.90 лв. 3а оперативната интервенция е било необходимо закупуването на 1/3 тубуларна плака. Ищецът е следвало да заплаща и други разходи като такси при сваляне на конците, дренажи и т.н. на стойност от 10 лв.м потребителска такса и такса от 20лв. за Протокол, необходим за отпускане чрез социални грижи на помощни средства.
Видно от показанията на св.А.Д. Т./***/ за лечението на последиците от процесното ПТП ищецът трикратно е правил разходи за специализиран транспорт до гр. С., за тубуларна плака и медикаменти, свързани с операцията, за специализирана храна и помощни средства след операцията, за болногледач и физиотерапия.
Видно от
заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В. П., както и
обясненията на същото в с.з. на ПРС от 25.01.2021г.ищецът е направил следните
разходи в общ размер на 3663.84 лв., от които разходи за лекарства в размер на
130.64 лв.; разходи на ищеца за допълнителна храна /усилена диета/ - 1080.00
лв.; разходи на ищеца
за болногледач - 600.00 лв.: разходи
за закупуване на тубуларна плака в размер на 1200.00
лв.; разходи за
транспорт - 200.00лв.; разходи
за рехабилитационни процедури - 400.00лв.; разходи за потребителска
такса в размер на 23.20 лв.; разходи за сваляне на конци и
поставяне на дренаж в размер на 10.00 лв.; разходи за издаване на
протокол за помощни средства за 20.00 лв.
Видно от обясненията на в.л.В. П. в с.з. на ПРС от 25.01.2021г. ищецът има разходо- оправдателни документи за част от направените разходи- фактури и касови бонове. За друга част от разходите- като транспорт, физиотерапевт, болногледач и храна няма такива документи, но вещото лице е взело предвид свидетелските показания, като счита, че същите разходи отговарят на актуалната пазарна обстановка и не са завишени.
Не се спори по делото, а и видно от доказателствата, приложените към настоящето дело, че към датата на процесното ПТП-***., водачът на лек автомобил „***“, с рег.№*** има валидна застрахователна полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” №*** в ответното дружество Дженерали застраховане“АД.
Не се спори по делото, че ищецът е предявил пред ответното дружество претенциите си за вреди, като на 16.01.2018г. ответникът е изплатил на ищеца сумата от 36400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
На 08.01.2020г. ищецът е предявил до ответника и претенция за изплащане на имуществените вреди от процесното ПТП в общ размер на 3663.84лв.
Видно от писмо от 28.01.2020г. ответникът е намерел за доказани разходите за сумата от 1383,84лв., за която има представени документи. Ответникът е отчел 35 % съпричиняване, като е предложил на ищеца да изплати сумата от 899,50лв.
Ищецът не е приел предложението и е образувал съдебно производство.
От правна страна:
С доклада си в съдебно заседание на ПРС от 01.11.2019г. съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест относно релевантните факти и обстоятелства: ищецът следва да докаже, че към момента на увреждането е било налично валидно застрахователно правоотношение по договор за “Гражданска отговорност” между причинителя на вредите /делинквента/ и ответното застрахователно дружество, както и наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди- ПТП, вреди, включително по вид и размер, причинна връзка между ПТП и вредите.
По делото се установи, както наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия, така и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие.
Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
По размера на имуществените вреди съдът намира следното:Съдът намира за безспорно установено, че ищецът е направил разходи за лекарства в размер на 130.64лв., за тубуларна плака в размер на 1200.00 лв., за потребителска такса в размер на 23.20 лв.; разходи за сваляне на конци и поставяне на дренаж в размер на 10.00 лв.; разходи за издаване на протокол за помощни средства за 20.00 лв. за същите има разходо- оправдателни документи и са направени във връзка с процесното ПТП.
За претендирани разходи-за допълнителна храна /усилена диета/ съдът кредитира показанията на свидетеля Т., който твърди, че по препоръка на лекарите от УМБАЛСМ“***“ в продължение на 3-4 месеца е осигурявал засилена храна на баща си- телешко, прясно пилешко, прясно сирене за калциране на костите, витамини и др. в тази им част показанията си кореспондират със заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л. М. М.. Видно от обясненията на в.л.В. П. в с.з. на ПРС от 25.01.2021г. същите разходи отговарят на актуалната пазарна обстановка и не са завишени. Поради това и съдът намира, че следва да вземе предвид сумата от 720,00лв., като доказани разходи за храна от ищеца.
За претендираните разходи за транспорт за три пътувания до гр.С. за транспорт в общ размер на 200,00лв. съдът намира същите за доказани. Видно от показанията на св.А.Д. Т.за превоза на ищеца до УМБАЛСМ“***“ е наел частна линейка за 100,00лв., а за две допълнителни пътувания / за сваляне на конци и за контролен преглед/ е направил разход от по 50,00лв., като е наел бус от приятел. Съдът намира, че този транспортен разход е бил наложителен предвид обясненията на в.л. М. М. в съдебно заседание на ПРС, че ищецът не е можел да се придвижва сам с градския транспорт, като е следвало да бъде транспортиран с МПС. Видно от обясненията на в.л.В. П. в с.з. на ПРС от 25.01.2021г. същите разходи отговарят на актуалната пазарна обстановка и не са завишени.
За претендираните разходи за болногледач в размер на 600.00 лв.: съдът намира, че същите са недоказани. Видно от обясненията на в.л. М. М. в съдебно заседание на ПРС ищецът се е нуждаел от чужда помощ, особено в началния период. Съдът обаче намира, че нуждата от чужда помощ при раздвижване и обслужване не е равнозначна на болногледач. Освен това видно от показанията на св. Т.същите са противоречиви в тази им част- „болногледачка, която да обслужва и него и бабата“.
За претендирантие разходи за рехабилитационни процедури съдът намира за доказани такива на стойност 200,00лв. Видно от показанията на св.А.Д. Т.същият е заплатил за десет процедури по 20,00лв. или общо 200,00лв. Необходимостта от тези рехабилитационни процедури се потвърждава от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л. М. М.. Видно от обясненията на в.л.В. П. в с.з. на ПРС от 25.01.2021г. същите разходи отговарят на актуалната пазарна обстановка и не са завишени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал имуществените вреди от процесното ПТП в общ размер на 2503,84лв.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. По обективният характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК задължителна практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др./, Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
С оглед събраните и обсъдени доказателства по делото, съдът намира, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП , чл.137е от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП. Обективно е допринесло до настъпването на вредите поведение на ищеца, при което е управлявал мотопеда под въздействието на алкохол (макар и лекостепенно) и без предпазна каска. Това поведение от страна на ищеца категорично е повлияло на настъпването на вредоносния резултат, с оглед на причините за настъпването на ПТП и механизма му. Ето защо, следва обезщетението за претърпените от ищеца вреди да бъде намалено с 35 %,
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен до сумата от 1877,88лв. за претърпените от ищеца имуществените вреди от процесното ПТП., като за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба- ***. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 996,56лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза, които и следва да му бъдат присъдени.
Съдът намира, че при определяне отговорността за разноски следва да отчете обстоятелството, че ответникът не оспорва иска до размера от 899,50лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 266,12лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
Ответникът претендира направените по делото разноски, като същият е бил представляван от юрисконсулт в настоящето производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 219,89лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.С.,*** 68, да заплати на Й.Д.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1877,88лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП от ***., изразяващи се в разходи за лекарства, разходи за силна храна за периода ***.-28.12.2017г., разходи за закупуване на тубуларна плака, разходи за транспорт за периода ***.- 28.08.2018г., разходи за рехабилитатор, разходи за потребителска такса, разходи за сваляне на конци и поставяне на дренаж и за разходи за протокол за помощни средства, ведно със законната лихва върху главницата от ***. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за присъждане на имуществени вреди за разликата до общия размер на предявените претенции от 3663.84 лв., както и за разходи за силна храна за периода 29.12.22017г.- 28.02.2018г. и за разходи за болногледач за периода ***.- 28.11.2017г.,
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.С.,*** 68, да заплати на Й.Д.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 266,12лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.Д.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на „Дженерали застраховане“АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.С.,*** 68, да заплати на сумата от 219,89лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от иска.
Присъдените суми да бъдат изплатени по следната банкова сметка ***.С.К.Н.- К.в „***“АД
IBAN: ***ежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: