МОТИВИ
към решение № 226 от 22.07.2020 г. по а.н.д. № 739
по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на И.Ж.И. с ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, с налагане
на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа предложението и
предлага обвиняемият И.Ж.И.
да бъде признат за виновен в извършване на вмененото
му престъпление и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В съдебно заседание обвиняемият И.Ж.И.
лично и чрез защитника си заявява, че признава изцяло фактическата обстановка,
изложена в постановлението на Районна прокуратура – Добрич.
По пренията защитникът на обвиняемия И.
пледира за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, като се навеждат доводи, че
деянието, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно
незначителна.
По пренията обвиняемият И. изразява
съгласие с казаното от защитника си.
На дадената му последна дума обвиняемият
заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
За времето от 08:00
часа до 20:00 часа на 11.02.2020 г. свидетелите *, и двамата полицейски
служители при Първо РУ на МВР – Добрич, изпълнявали служебните си задължения на
територията на град Добрич, извършвайки обход на поверения им район с
полицейски патрулен автомобил.
На 11.02.2020 г.,
около 09:30 часа, обвиняемият И.Ж.И. *** мотопед марка „TOMOS“, модел „TM
Flexer“ с идентификационен номер ***,
без табела с регистрационен номер, когато бил забелязан от свидетелите *. Полицейските
служители подали светлинен и звуков сигнал за спиране на мотопеда, като след
спирането му, обвиняемият И. представил на полицейските служители единствено
личната си карта, но не и свидетелство за управление на моторно превозно
средство, нито свидетелство за регистрация на управлявания мотопед.
При проверката се установило, че обвиняемият
И. не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
управляваният от него мотопед не е регистриран по надлежния ред, поради което
за съдействие бил повикан дежурен служител при сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Добрич – свидетеля Богомил Радков Андреев.
Свидетелят * съставил на И.И. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 129397 от
11.02.2020 г., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, както и АУАН серия GA, №
129398 от 11.02.2020 г., за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП –
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
Видно от приложената по делото справка
от сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, обвиняемият И.Ж.И. не
е водач на моторно превозно средство /МПС/, не е придобил правоспособност да
управлява МПС и няма издавано свидетелство за управление на МПС.
Съгласно приложената по делото
справка от сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, управляваният от
обвиняемия мотопед марка
„TOMOS“, модел „TM Flexer“ с
идентификационен номер *** не е бил регистриран по надлежния ред, предвиден в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Видно от заключението на вещото лице по
изготвената на досъдебното производство Автотехническа експертиза,
управляваното от обвиняемия пътно превозно средство е от категория „L1e“ –
мотопеди - моторни превозни средства с две колела и конструктивна максимална
скорост не по-голяма от 45 км/ч. и двигател с вътрешно горене с обем не
по-голям от 50 куб. см. Ето защо, управляваното от обвиняемия пътно превозно
средство представлява „мотопед“ по смисъла на т. 14 от §6 от ДР на ЗДвП и
„моторно превозно средство“ по смисъла на т. 14 от §6 от ДР на ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия И.Ж.И.
под формата на признаване на фактическата обстановка, описана в постановлението
на Районна прокуратура – Добрич, гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели,
както и от останалите приложени по досъдебно производство № 197/2020 г. по
описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Препис
от разписка за предаване на пратка; Справка за съдимост № 528/2020г.; Справка
от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;
Препис от АУАН № 129397/11.02.2020 г.; Препис от НП № 20-0851-000213/2020г.;
Препис от вносна бележка; Препис от АУАН № 328/08.02.2020 г.; Препис от ЗПАМ №
20-0268-000060/18.02.2020 г.; Протокол за разпит на обвиняем; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;
Справка за съдимост № 756/2020 г,; Справка за нарушител/водач; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Характеристични данни за
лице; Протокол за разпит на свидетеля М*; Протокол за разпит на Х*; Протокол за
разпит на Андреев; Автотехническа експертиза; 4 броя снимки; АУАН №
129398/11.02.2020 г. и справка за регистрация на ППС,
приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК
към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които
налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият И.Ж.И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 345, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 11.02.2020 г. в гр. Добрич, по ул. „Димитър
Ковачев”, управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „TOMOS“, модел
„TM Flexer“ с идентификационен номер ***,
което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.
Непосредствен обект на престъплението
по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК
са обществените отношения във връзка с регистрирането на моторни превозни
средства. Законът за движение по пътищата императивно установява, че по
пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Редът за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувана с
министъра на транспорта и министъра на отбраната. Предмет на престъплението са
табелите с регистрационен номер. Изпълнителното деяние по чл. 345, ал. 2 във в.
с ал. 1 от Наказателния кодекс се изразява в управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Престъплението е на просто
извършване и за неговото довършване не е необходимо да са извлечени облаги или
други ползи. Субект на разглежданото престъпление може да бъде всяко
наказателноотговорно лице /собственика на моторно превозно средство или всеки,
който го управлява/. Престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК ще
е осъществено от субективна страна, когато деецът е съзнавал, че управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От обективна страна, обвиняемият И.Ж.И.
е извършил престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като е управлявал моторно
превозно средство – мотопед
марка „TOMOS“, модел „TM Flexer“ с
идентификационен номер ***, което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна, престъплението
може да бъде извършено само с пряк умисъл. За съставомерността на деянието от
субективна страна е достатъчно обвиняемият да е знаел, че управляваното от него
моторно превозно средство не е регистрирано, което в случая е несъмнено
установено чрез събраните гласни и писмени доказателства. Следователно,
обвиняемият е съзнавал противоправния и общественоопасния характер на деянието
си и е предвиждал неговите общественоопасни последици. От тук и изводът, че
обвиняемият пряко е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
Относно доводите на жалбоподателя по
пренията, че е взел мотопеда от офис на „Еконт“, запалил го е, като е изминал
два метра и е бил спрян от полицейските служители:
Съгласно задължителната съдебна
практика – Постановление № 1 от 17 януари 1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на
ВС, в понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. С други думи – привеждайки
двигателя на мотопеда в работен режим, респективно – потегляйки, деянието се
явява съставомерно, тъй като е налице „управление” на моторното превозно
средство, като изминатото разстояние е правно ирелевантно.
Ето защо, съдът намира, че И.И. е
управлявал моторното превозно средство, респективно – моторното превозно
средство участва в движението, поради което И. се явява субект на нарушението,
за което е наказан.
Съдът намира, че в конкретния случай
не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на
обвиняемия И.Ж.И., по следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл.
9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при които извършеното, макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно,
поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Краткото изминато разстояние от
обвиняемия с управлявания от него мотопед, който не е бил регистриран по надлежния ред не е
определящо, за да се прецени, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК, а следва да се обсъди в случая сериозността на стореното,
обществените отношения и интереси, които засяга и въпросите, свързани с
превенцията.
Тук следва да се прецени факта, че е
осъществено деяние, придобило напоследък широко разпространение в обществото ни,
отличаващо се с висока степен на обществена опасност. Фразата „висока степен на
обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за
честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях,
осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора.
Жертви на тези престъпление, макар и косвено, винаги са и близките на
пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са деянията, при които деецът съзнателно
поема управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, при това без да притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, пренебрегвайки неблагоприятните последици при осъществяване
на една правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и
пешеходци.
В настоящия случай, независимо от
малкото разстояние, изминато от обвиняемия с управлявания от него нерегистриран
по надлежния ред мотопед, то степента на обществената опасност и морална
укоримост на конкретното деяние, не е
по-ниска от обикновените случаи, отчитайки, че обвиняемият не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Именно поради това
хипотезата по чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима за конкретния казус.
Причина за извършване
на деянието е пренебрежителното отношение на обвиняемия към установения в
страната правов ред.
Съдът намира, че деянието е извършено при
наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно
минало, проявено критично отношение към извършеното, липсата на образувани
други наказателни производства, както и добрите характеристични данни по
местоживеене на обвиняемия.
В санкцията на правната
норма на чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до една
година или глоба от петстотин до хиляда лева. Обвиняемият И.Ж.И. е с чисто
съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV от глава VIII от Общата част на НК.
В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да
освободи обвиняемия И.Ж.И.
от наказателна отговорност,
като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния, предвиден
от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1000 лв., което наказание би
изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид
факта, че обществената опасност на самия извършител е невисока, както и
съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и
превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално
по размер административно наказание глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и
с оглед признаването на обвиняемия И.Ж.И. за виновен, съдът го осъди да заплати
по сметка на ОД на МВР – Добрич сторените по делото разноски в размер на 183,00
/сто осемдесет и три/ лева.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/
Мотивите към решението са
изготвени на 24.07.2020 г.