№ 864
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507175 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20033410 от 03.05.2022 г. по гр.д.№ 4768 по описа за 2020
г. на СРС, Второ ГО, 179-ти състав се:
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението - МВР да заплати на Т. Н. Т. , на основание чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата 1270,54 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен за периода от 01.07.2017 г. до 31.
12.2019 г. , извънреден труд след превръщането на отработените часове
нощен труд в дневен труд, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020 г.
до окончателното плащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 139,12 лева,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на възнаграждението
за извънреден труд, считано от падежа на всяко вземане до датата на
предявяване на иска.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция Пожарна безопасност
и защита на населението - МВР, ответник пред СРС. Решението се обжалва
1
изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като
се сочи, че неправилно съдът бил приел, че отразения в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза труд, е извънреден. Счита, че не е налице
празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че
извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в
чл.140 КТ. Затова счита, че е неприложимо правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от
НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след
умножаване с коефициент 0,143, както било посочено в заключението на
СЧЕ. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде
различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и
неговите норми били относими единствено за служителите на МВР. Затова не
следвало да се прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове,
предвид по-благоприятния резултат. При положение, че ЗМВР не бил
прогласен за противоконституционен, то същият намирал приложение по
отношение на конкретния казус.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго,
с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В хода по същество се сочи /в писмени бележки/, че определения със
заповедите на министъра на вътрешните работи размер на нощния труд – 0,25
лв. на час бил платен на служителя ведно с месечното му трудово
възнаграждение; това обстоятелство не било спорно. Съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от
това по КТ, където съотношението било 7:8, където законодателят ги
приравнявал с коефициент 0,143. Счита, че причината да се уреди по този
начин продължителността на нощния труд в системата на МВР може да е
компесаторния механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР- служителите на МВР
имали повече и разнообразни права по ЗМВР, които работниците и
служителите по КТ нямали. Другата причина била специфичният характер на
дейността на тези служители, посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В
този смисъл било и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права
на МОТ, посочено в дело С-262/2020 на СЕС. Излага доводи за различие на
2
двата вида труд – „нощен“ и „извънреден“, първият бил положеният в
тъмната част на денонощието между 22.00 ч. и 06.00 часа, а вторият бил
уреден в чл.143, ал.1 КТ. Следвало да се вземе предвид и становището на
МТСП с изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г.
По въззивната жалба е постъпил отговор от Т. Н. Т., ищец пред СРС в
който се излага становище за допустимост и правилност на така
постановеното от СРС, решение. Счита, че при празнота на ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове във връзка с него, приложими са правилата
на КТ и НСОРЗ, както бил приел СРС. По този начин се постигало равно
третиране на държавните служители в МВР с работещите по трудово
правоотношение. В случая ставало въпрос за реално положен труд, който
следвало да бъде възмезден. В този смисъл била и съдебната практика. Не се
претендират разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът
е в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението – МВР. Установено било, че през
процесния период ищецът бил изпълнявал задълженията си, работейки на
смени, вкл. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време, като
съгласно заключението на СЧЕ общо положените часове нощен труд
възлизали на 177 часа.
3
По отношение на нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР предвиждала да
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен
период, като при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според чл. 187, ал. 5
ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни –
за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа),
а отработеното работно време се изчислявало сумарно. От това следвало, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл. 187, ал. 5 - 6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.
При съобразяване на гореизложеното, съдът е приел, че по отношение
на работното време, почивките и отпуските на държавните служители,
какъвто бил и ищецът се прилагала нормата на чл.50 а, ал.2 ЗДСл, която
норма предвиждала субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. КД бил
нормативен акт от по-висок ранг в сравнение със ЗДСЛ и ЗМВР.
В ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време, каквато се съдържа в чл. 140 КТ, като специалният закон се
ограничавал единствено с въведеното 8-часово ограничение при полагане на
нощен труд на смени в случаите на сумирано изчисляване на работното време
за тримесечен период.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
4
неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР. Първоначално действала
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./. Тази Наредба била отменена с
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. Последната от своя страна била отменена с решение № 8585 от
11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС /влязло в сила и обнародвано
на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/, което решение възстановило действието на
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1
АПК. За процесния период, обаче, действащо право се явявала Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Последната се явявала
действаща за процесния период, но в същата липсвала правна уредба за
преобразуване на положения нощен труд в дневен чрез коефициент от - 0,143,
каквато била правната уредба по Наредбата от 2014 г. Тази празнота следвало
да се запълни по реда на чл.46, ал.2 ЗНА при което приложение намирало
правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Ако се приемело обратното, това
означавало да се постави държавният служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чийто права се уреждат от КТ
и ЗДСЛ. Приложение намирали принципите на чл.6 от КРБ и чл.14 от
ЕКЗПЧОС. В допълнение на тези си мотиви СРС се е позовал и на приетото в
решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/20 г. СРС е констатирал и
бездействие на Министъра на вътрешните работи след отмяната на Наредбата
от 11.08.2014 г., тези от 25.05.2015 г., 29.07.2016 г. и 02.08.2018 г. Това
означавало, че държавата мълчаливо се е съгласила, че нощният труд на
процесната категория работници и служители следва да бъде преизчислен с
коефициент 1,143. При положение, че по делото не се доказало от ответника
5
да е заплатил на ищеца претендираните от последния, суми, то при
приложение на последиците от недоказването, ответникът следвало да
заплати на ищеца сумата в размер на 1653, 24 лв. По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД е
прието, че ответника изпада в забава от първо число на месеца, следващ
тримесечието, за което се отнася съответното възнаграждение до датата на
исковата молба. Искът бил основателен при съобразяване с направеното от
ищеца изменение. Главницата се дължала ведно със законната лихва.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период-
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.
2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
6
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 01.07.2017
г.-31. 12.2019 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00
ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете
за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на
МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен.
Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй като се касае за специална
уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
7
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на
механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на
нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически
порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
8
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
9
Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.
6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради коео по арг. от
чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните. При това
положение доводите на въззивника във връзка с това заключение, като
направени с писмената защита, са преклудирани.
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така
положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка, респ. с друга
социална придобивка.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна не претендира разноски, а и такива не са
сторени поради което не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20033410 от 03.05.2022 г. по гр.д.№ 4768
по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 179-ти състав, изцяло.
10
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11