ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Ямбол, 30.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 164/ 2019 г.
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Н.П.Л., представляван от адв. М. Х.,
против Решение № 208/21.3.2019 г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д. № 3649/2018 г., с което е признато за
установено по отношение на въззивника, че П.Н.К. е
собственик на следния недвижим
имот, находящ се в гр. Я., ж.к.“*********“*-*-*-***,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.546.36.19.176,
представляващ жилище- апартамент, с площ
от 61 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещение и две
тераси на изток и запад, при граници: на същия етаж № 87374.546.36.19.198;87374.546.36.19.177,
под обекта № 87374.546.36.19.173, над обекта № 87374.546.36.19.179, в едно с
прилежащото му избено помещение № 5 с площ 3, 07 кв.м., както и 0, 524% ид.ч.
от общите части на сграда № 19 и съответните
ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, като искането за
предаване владението върху имота е
отхвърлено като неоснователно, а на основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален № 179, том 1, рег.№ 2896, дело №159 от
04.06.2018 г. на нотариус П. К..
В изпълнение на задълженията си
по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва жалбата и отговора, както следва:
Според въззивника решението на ЯРС
е недопустимо и неправилно. Като основание за недопустимост сочи, че искът по
чл.108 от ЗС може да бъде уважен, само ако ищецът се легитимира като собственик
на претендираното имущество, върху което ответникът упражнява фактическа власт
без правно основание, а ЯРС е приел, че последният владее на годно правно
основание, т.е. следвало е да прекрати производството по делото.
В жалбата се излагат и доводи за
неправилност на решението в частта, с която са уважени исковите претенции. Заявени
са нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не е допуснал поисканите
с отговора свидетели на ответника, а е постановил да бъде доведен един от тях.
Страната е поискала трима свидетели за различни обстоятелства и отказът на съда
да уважи цялото й искане е препятствало доказването на владението на ответника,
на демонстрирането на поведението му на пълноправен собственик пред ищеца,
както и на нищожността на договора за продажба на имота на наследодателката на
ищеца, сключен при заобикаляне на закона. В отговора на исковата молба е било
заявено, че ответникът е информирал ищеца многократно, че още когато първият е
прехвърлял имота на майка му Н. С., не е целял настъпване на прехвърлителния ефект, а само охраняване на
правото й на държане. Недопускайки свидетеля Т. В. Т., посочен за тези обстоятелства, съдът неправилно е приел за установено, че
въззивникът-ответник не е доказал субективният елемент на владението.
Излагат се още доводи за
необоснованост на решението, тъй като от доказателствата е било установено, че
ответникът е придобил имота по давност. Закупил го е още през 1979 г., а
през 1998 г. е заживял в него
с Н.С..Т.к. е желаел да й осигури спокоен живот, на 22.06.2000 г. двамата са сключили фиктивен договор за продажба, прикриващ
дарение, като не е извършено реално
плащане на цената.
Поради това договорът е нищожен, а съдът неправилно е приел, че показанията на
разпитания свидетел са недопустими за установяване на това. След смъртта на
съжителката си ответникът е владял имота, а ищецът не е оспорвал собствеността
му, не е упражнявал фактическа власт върху вещта. Учреденото право на ползване
на Л. се е погасило поради сливането на качеството му на ползвател и
собственик, като още през 2003 г. е променил държането си във владение,
осъществявано до 2013 г., когато са настъпили правните му последици. Поради
това е неправилен изводът на ЯРС, че давност не тече до позоваването на нея на
04.05.2018 г.
Искането на въззивника е за
отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете срещу него.
Във въззивната жалба е направено и
доказателствено искане-за допускане до разпит на свидетел при довеждане- Т. В.Т., който да установи демонстрирането на поведението на въззивника на
пълноправен собственик пред въззиваемия-ищец.
Въззиваемият, чрез представителя
си адв. Ж.Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и
заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Счита, че ответникът не е доказал твърденията
си, поради което искът е уважен. Доказателствата по делото установяват приетите
от съда факти, като искането за разпит на нов свидетел е преклудирано на осн.
чл. 266 от ГПК. Въззиваемият сочи, че съдът е приложил разпоредбата на чл. 159
ал.2 от ГПК, тъй като насрещната страна е посочила свидетелите за установяване
на едни и същи факти. Делото е разгледано в няколко съдебни заседания, и в нито
едно ответникът не е поискал събиране на други доказателства, вкл. разпит на
свидетели. Едва пред въззивната инстанция е посочил, че гласните доказателства
се отнасят за различни обстоятелства, което е недопустимо.
ЯОС счита, че направеното от
въззивника доказателствено искане –за допускане до разпит на свидетел- следва
да бъде уважено, тъй като в случая по отношение на него намира приложение разпоредбата
на чл.266, ал.3 ГПК относно допустимостта на доказателствата във въззивното
производство, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради
процесуални нарушения. Искането за трима свидетели е било направено своевременно
пред първата инстанция- в отговора на исковата молба, за установяване на
твърдените факти, че имотът се свои, владее и ползва от ответника. Съдът е
указал довеждането на един свидетел, без да мотивира недопускането на
останалите в нарушение на чл. 254 ал.1 изр.1 от ГПК. Не е изложил като
основание за това разпоредбата на чл. 159 ал.2 от ГПК, която се сочи от
въззиваемата страна. Не се касае за новопосочени доказателства едва във
въззивната жалба, нито за нови обстоятелства, тъй като в отговора на исковата
молба е било заявено установяване на владението, респ. на своенето на имота от
ответника, за който факт се иска свидетел и пред настоящата инстанция. Поради
това възражението на въззиваемата страна за настъпила преклузия е неоснователно.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА о.с.з. за 11.06.2019 г.
от 10.00 часа.
Допуска до разпит като свидетел при
довеждане Т.В.Т..
За с.з. да се призоват страните,
като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по
доклада.
На въззивника да се връчи препис
от отговора на въззиваемия!
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.