Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 832 16.12.2016
г. Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд VІ-ти нак. състав
На 24 ноември Година
2016
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Алексова
Секретар: Д.Б.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 01466 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на Л.Ю.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Електронен фиш серия К,
№ 10*** на ГДОП – Главна дирекция “Охранителна
полиция”, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва материалноправната и
процесуалноправната законосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна, в съпроводително
писмо, развива подробни съображения и моли жалбата да бъде отхвърлена, а
електронния фиш – потвърден.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 18.04.2015 г., в 10:55
часа, на АМ Люлин, при км 14+785, с автоматизирано техническо средство 3М Система за скорост /измервателно
средство № 388/ е измерена скоростта на движещият се по същия път лек автомобил
с рег. № ****. Уредът отчел скорост от 107 км/ч при разрешена такава за движение в съответния
пътен участък от 80 км/ч. Въз основа на тези данни, на заснетия от уреда клип и
след направена справка за установяване собственика на посоченото моторно
превозно средство, ГДОП – Главна дирекция “Охранителна полиция” издала
Електронен фиш - серия К, № 10***, с който наложила на
собственика на лекия автомобил, глоба в размер на 100 лева
за нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП. В описателната част на фиша, освен името на
нарушителя, са вписани установената стойност на скоростта – 107 км/ч, разрешената стойност на скоростта – 80 км/ч и
стойността на превишението – 27 км/ч. Ясно са посочени
датата и мястото на нарушението – 18.04.2015
г., 10:55 часа ч, АМ Люлин, км 14+785, след тунел Голямо
Бучино. Посочени са и географските координати на входна и изходна точка,
посоката на движение, техническото средство за измерване на скоростта и
валидността на метрологичната проверка.
Тази фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени доказателства: Електронен фиш серия К, № 10*** на ГДОП – Главна дирекция “Охранителна полиция”, разпечатка от
автоматизирано техническо средство- 3М Система за скорост № 388, снимков материал от посочената система, справка за установяване на собственик на
лек автомобил, Протокол от проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на 3М Система за
измерване на средна скорост, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 14.09.5064, заповеди
на министъра на вътрешните
работи, писма на АПИ, Схема на въведените с пътен знак
В26 ограничения на скоростта на АМ “Люлин” в участъка от км 14+206 до км
14+785, дясно платно за движение /посока София-Кулата/ и др.
След анализ на всички
събрани по делото доказателства съдът направи следните правни изводи :
Процедурата по започване на
административнонаказателно производство с издаване на електронен фиш е изключение от общите правила на
ЗАНН, касаещи поставяне на началото му с АУАН и завършването му с наказателно
постановление /чрез създадената нова ал.4 на чл.189 ЗДвП/. В чл.189, ал.4 от ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице кумулативно, за да се издаде електронен фиш, а именно: нарушението да е установено и заснето с техническо
средство в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Т.е. издаването на електронен фиш е строго лимитирано и възможно
само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения
за съществуването им, същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи, при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатирани с тези технически средства нарушения
на ЗДвП е приложим общия ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление. Подобно
разбиране е залегнало и при постановяването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на Върховния административен съд на Република България - Общо събрание на
колегиите /постановено по Тълкувателно
дело № 1 / 2013 г./, в което е прието, че в хипотезата
на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен
орган.
В случая,
от приложеното по делото Удостоверение от БИМ е
видно, че стационарната радарна система – скоростомер тип “3М Система за
измерване на средна скорост”, е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 5064 от дата 01.09.2014 г. със срок на валидност до 01.09.2016
г. Тя е трайно монтирана на км. 14+785 от АМ “Люлин”, 3-ти тунел, посока от гр.
София към гр. Перник, което се
установява и от приложения по делото Протокол за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014
г. В този смисъл, системата отговаря на изискванията на Закона за измерванията
/ЗИ/ и в частност на §1, т.27 от ДР от същия,
който дава легална дефиниция на понятието “средство за измерване”.
Същевременно
обаче, в посоченото
по-горе тълкувателно решение /Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС/ изрично
е записано, че “Пътната отсечка,
обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което
произтича от разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП, която задължава
контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата
за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и
техника за видеонаблюдение.”, както и че: “Във връзка с използването на мобилни технически средства
правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите
съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи
имат право да ги използват”, но в
конкретния случай изискването за
обозначаване съществуването на стационарно позиционираното техническо средство не е изпълнено.
Съображенията са следните:
Пътните участъци, където се осъществява
контрол с мобилни или стационарни камери следва да са обозначени с пътен знак
Е24 и оповестени чрез средствата за масово осведомяване или на страницата на
МВР. Условията, редът и правилата за използването на пътните знаци и
другите средства за сигнализиране на пътищата при организиране на движението са
регламентирани в Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци. Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от същата, пътните знаци и другите
средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя при
спазване изискванията на наредбата, като извън границите на населените места
/какъвто е настоящия случай/ това става в съответствие с проекта за организация
на движението по пътя. Чл.3, ал.3 изрично сочи, че “Проектите по ал.2 се
изработват, съгласуват и одобряват при спазване изискванията на Наредба № 1 за
организиране на движението по пътищата”, а видно от самата наредба, редът за
това е регламентиран в глава Втора. Според чл.6 от Наредба № 1, за организиране
на движението по пътищата извън границите на населени места се изготвят проекти
за организация на движението /ПОД/, а същият този проект /съгласно чл.7, ал.2/
се разработва и е неразделна част от основния проект при строителство на нов
или при реконструкция на съществуващ път извън границите на населено място,
като евентуалната му актуализацията се извършва при строго регламентираните
случаи по чл.8.
В процесния случай, въпреки многобройните
/част от които неотносими/ писмени документи, които представя въззиваемата
страна, липсват каквито и да е доказателства, пътният участък, в който е
извършено заснемането, да е сигнализиран с надлежно поставен пътен знак Е24. Не
са представени такива и от страна на Агенция “Пътна инфраструктура”, която
стопанисва Автомагистрала “Люлин”. Не е представен и ПОД /който задължително
трябва да съдържа и част: скоростен режим на движението/ в пътния участък при
ІІІ-ти тунел на АМ “Люлин” в посока София – Перник, нито пък доказателства, че
такъв е бил проектиран, съгласуван и одобрен по реда, установен в Наредба № 1
за организиране на движението по пътищата извън границите на населени места.
От всичко изложено по-горе, ясно и
категорично се установява, че пътния участък, в който се твърди, че е извършено
нарушението, не е сигнализиран по надлежния ред и в този смисъл не е изпълнено
изискването за
обозначаване съществуването на стационарно позиционираното техническо
средство.
По изтъкнатите съображения издадения
електронен фиш е незаконосъобразно издаден, поради което следва да бъде
отменен. С оглед на това и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 10*** на ГДОП – Главна дирекция “Охранителна полиция”, с
който на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
лева на Л.Ю.Д. с ЕГН
********** и адрес: ***, за
нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Перник на основанията, предвидени в НПК, и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ