№ 31235
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110142281 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Н. Д. Н. срещу „......................“ АД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 296,11 лева, представляваща главница
за доставени водоснабдителни и канализационни услуги – доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 14.10.2010 г. – 01.12.2011 г. до
водоснабден недвижим имот, находящ се на адрес: в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №
62, ап. 27, с клиентски № 11842, за която сума са издадени: фактура № ********** от
08.11.2010 г., фактура № ********* от 06.12.2010г., фактура № ********** от 10.01.2011г.,
фактура № ********** от 09.02.2011г., фактура № ********** от 09.03.2011 г., фактура №
********** от 08.04.2011г., фактура № ********** от 09.05.2011г., фактура № **********
от 08.06.2011г., фактура № ********** от 08.07.2011г., фактура № ********** от
05.08.2011г., фактура № ********** от 09.09.2021г., фактура № ********** от 07.10.2011г.,
фактура № ********** от 07.11.2011г. и фактура № ********** от 02.12.2011 г., поради
липсата на реална доставка на услугите и неправилното измерване на потребеното
количество.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес:
................................... Посочва, че имотът е водоснабден, като при ответното дружество
„......................“ АД за последния е открита партида с клиентски № 11842 с титуляр Н. Н..
Излага, че ответникът претендирал от него заплащане на сума в общ размер от 296,11 лева,
представляваща цена на водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 14.10.2010
г. до 01.12.2011 г., за която били издадени следните фактури: фактура №
**********/08.11.2010 г. за сумата от 22,58 лева - главница за периода от 14.10.2010 г. до
05.11.2010 г., фактура № **********/06.12.2010 г. за сумата от 28,44 лева – главница за
периода от 05.11.2010 г. до 02.12.2010 г., фактура № **********/10.01.2011 г. за сумата от
22,86 лева – главница за периода от 02.12.2010 г. до 07.01.2011 г., фактура №
**********/09.02.2011 г. за сумата от 22,32 лева – главница за периода от 07.01.2011 г. до
07.02.2011 г., фактура № **********/09.03.2011 г. за сумата от 22,32 лева – главница за
периода от 07.02.2011 г. до 07.03.2011 г., фактура № **********/08.04.2011 г. за сумата от
18,82 лева – главница за периода от 07.03.2011 г. до 08.04.2011 г., фактура №
**********/09.05.2011 г. за сумата от 18,82 лева – главница периода от 08.04.2011 г. до
05.05.2011 г., фактура № **********/08.06.2011 г. за сумата от 18,82 лева – главница за
1
периода от 05.05.2011 г. до 06.06.2011 г., фактура № **********/08.07.2011 г. за сумата от
18,82 лева – главница за периода от 06.06.2011 г. до 06.07.2011 г., фактура №
**********/05.08.2011 г за сумата от 21,50 лева, фактура № **********/09.09.2021 г. за
сумата от 21,50 лева, фактура № **********/07.10.2011 г. за сумата от 26,88 лева, фактура №
**********/07.11.2011 г. за сумата от 21,50 лева – главница за периода от 04.10.2011 г. до
04.11.2011 г., фактура № **********/02.12.2011 г.за сумата от 16,30 лева – главница за
периода от 04.11.2011 г. до 01.12.2011 г. Заявява, че след справка на място – в клиентски
център на ответното дружество в гр. Добрич и в интернет страницата на същото установил,
че в информационната система на „......................“ АД така описаните вземания са отразени
като дължими от ищеца. Н. Н. оспорва това обстоятелство с довод, че процесните
водоснабдителни и канализационни услуги не са реално доставени до имота му, поради
което не дължи заплащането им. Изяснява, че се касае за произволно начислени суми.
Намира, че начисленото количество доставена вода е и неточно измерено, доколкото
водомерът на процесния обект не е бил метрологично годен и е отчитал по-голямо
количество от реално потребеното. Последният не е преминал през необходимата
метрологична проверка. С тези съображения ищецът отправя искане за признаване за
установено, че не дължи на ответника сумата от 296,11 лева, представляваща главница за
доставени водоснабдителни и канализационни услуги – доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 14.10.2010 г. – 01.12.2011 г. до
водоснабден недвижим имот, находящ се в .................................., с клиентски № 11842, за
която са издадени процесните фактури поради липсата на реална доставка на услугите и
неправилното измерване на потребеното количество.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „......................“
АД оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Излага довод, че
процесният водоснабден недвижим имот се намира на адрес: ....................................., поради
което и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК релевира възражение за местната неподсъдност на
спора пред Софийски районен съд, намирайки, че местно компетентен да се произнесе по
спора е Районен съд – Добрич. Счита, че искът е недопустим поради липсата на правен
интерес у ищеца от предявяването му, тъй като процесните суми не се претендират от
дружеството, а са отписани като задължения по процесната партида от счетоводната система
на „......................“ АД. Посочва, че в негова полза срещу лицата Н. Д. Н. (настоящия ищец) и
Й.Й. Н.а била издадена Заповед № 176 от 18.08.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 2404/2014 г. за
вземания за водоснабдителни и канализационни услуги до обект в ..................................... за
периода от 07.04.2009 г. до 09.02.2014 г. Посочва, че заповедта била обезсилена поради
непредявяване от ответника на установителни искове за тези вземания. Именно във връзка с
постановеното от съда обезсилване, ответникът отписал тези задължения на 18.03.2022 г., а с
това и преди образуване на настоящото производство. В отговора се поддържа, че от този
момент до настоящия такъв „......................“ АД не е претендирало под никаква форма от
ищеца тези вземания, като не е предприемало никакви действия, насочени към
доброволното или принудителното им събиране. Оспорва твърденията на ищеца относно
посещението на клиентски център на дружеството на посочения от него адрес. Заявява, че
представените от Н. фактури са изтеглени от сайта на ответника на 10.01.2022 г., а с това и
преди отписването им от счетоводната система на дружеството. По изложените
съображения твърди, че не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
на исковата претенция – наличието на правен интерес от търсената защита, което обуславя
прекратяване на производството по делото. Твърди, че ищецът не е бил лишен от
възможността при извършване на плащане на каса да посочи кое конкретно задължение
погасява. По същество поддържа, че процесните вземания са начислени за реално доставено
и изразходено количество вода до процесния водоснабден обект по показанията на
измервателно устройство – водомер. Оспорва твърденията на ищеца, че последният не е бил
2
метрологично годен. Заявява, че Н. не е възразил срещу действащите Общи условия на
ответното дружество, с оглед на което валидно са го обвързали. Ето защо, отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на делото на
Софийски районен съд, съдът намира следното:
Съобразявайки изложените от ищеца твърдения и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съдът приема, че в случая действително искът е предявен от потребител по см. на § 13, т. 1
ДР на ЗЗП, доколкото от значение за придобиване на това качество е основанието, от което
са възникнали процесните оспорени вземания – в случая от облигационно правоотношение
във връзка с доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води. Предвид
това, при определяне на компетентния, според правилата на местната подсъдност, съд,
който да разгледа делото и да се произнесе по спора, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 113 ГПК / изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, съгласно
която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
От данните, съдържащи се в служебно извършената справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. от НБДН следва, че регистрираният настоящ адрес на Н. Д. Н. е в
.........................., Столична община, което обуславя извода, че компетентен да разгледа
делото съгласно чл. 115 ГПК е именно Софийски районен съд, а не Районен съд – Добрич. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество в този
смисъл, обосновано с местоположението на процесния водоснабден недвижим имот, което в
случая е неотносимо към определяне местната компетентност на съда. Ето защо,
възражението на „......................“ АД за местна неподсъдност на делото и за разглеждането
му от РС – Добрич следва да бъде оставено без уважение.
С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба и възраженията, че
процесните суми са отписани като задължения, на ищеца следва да бъдат дадени указания
да уточни правния си интерес от търсената защита.
На ищеца следва да бъде указано и да уточни дали поддържа първоначално заявеното
искане за признаване недължимостта на сумите поради погасяването им чрез плащания,
неправилно отнесени от ответното дружество към други задължения (въведено в исковата
молба, но непосочено в уточнителната такава от 07.09.2022 г. във връзка с конкретно дадени
от съда указания в тази насока), в противен случай съдът ще приеме, че не поддържа това
основание.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми и активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на процесните суми.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
отписал процесните вземания от счетоводството си и момента, в който е осъществено това,
респ., че оспорените от ищеца вземания съществуват като установи, че ищецът е потребител
на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; че за
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения
обект, измерени чрез изправно средство за търговско измерване – водомер, чиято стойност
възлиза на претендираните суми.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно реалната доставка на В и
К до обекта през процесния период, отчитането на потребените количества с изправно
3
средство - водомер, преминало през необходимата метрологична проверка, за което се
дължи процесната сума в общ размер от 296,11 лева.
С оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през
процесния период ищецът Н. Д. Н. е бил собственик на имот с адрес: .......................... с
клиентски № 11842, който имот е бил водоснабден, като и, че за периода от 14.10.2010 г. –
01.12.2011 г. от ответника са издадени фактура № ********** от 08.11.2010 г., фактура №
********* от 06.12.2010г., фактура № ********** от 10.01.2011г., фактура № ********** от
09.02.2011г., фактура № ********** от 09.03.2011 г., фактура № ********** от 08.04.2011г.,
фактура № ********** от 09.05.2011г., фактура № ********** от 08.06.2011г., фактура №
********** от 08.07.2011г., фактура № ********** от 05.08.2011г., фактура № **********
от 09.09.2021г., фактура № ********** от 07.10.2011г., фактура № ********** от
07.11.2011г. и фактура № ********** от 02.12.2011 г. за вземане на обща стойност от 296,11
лева.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба и уточнителната молба от ищеца и към отговора на
исковата молба от ответника писмени материали са относими към предмета на спора и
приемането им като доказателства по делото е допустимо.
Искането на ответника за изискване на ч. гр. дело № 2404/2014 г. по описа на Районен
съд – Добрич съдът намира за относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
На ответника следва да бъде указано в едноседмичен срок да уточни интереса си от
изискване на гр. дело № 2713/2022 г. и гр. дело № 137426/2022 г. по описа на СРС – какви
обстоятелства ще бъдат установявани с посочените дела, в противен случай искането му ще
бъде оставено без уважение.
Искането на ответника за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да
представи изброените справки и документи, както и искането за допускане на свидетелски
показания за посочените обстоятелства, следва да бъде оставено без уважение, тъй като
същите не са необходими за изясняване на спора от фактическа страна, а от друга страна се
касае за изискване на документи, които не са надлежно индивидуализирани и при липса на
твърдения за реалното им притежание от ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „......................“ АД,
обективирано в представения по делото писмен отговор от 07.10.2022 г. за местна
неподсъдност на делото на Софийски районен съд и за разглеждането му от Районен съд –
Добрич.
УКАЗВА на ищеца Н. Д. Н. в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение с писмена молба да уточни правния си интерес от
отричане на процесните вземания, с оглед твърденията на ответната страна за отписването
им от счетоводството и към месец март 2022 г., в частност като заяви дали оспорва това
обстоятелство, както и да уточни дали поддържа първоначално заявеното искане за
признаване недължимостта на сумите поради погасяването им чрез плащания, неправилно
отнесени от ищцовото дружество към други по-стари задължения, като му УКАЗВА, че в
противен случай делото ще бъде прекратено, респ. съдът ще приеме, че не поддържа това
основание за недължимост.
УКАЗВА на ответника „......................“ АД в едноседмичен срок от получаване на
4
съобщението с препис от настоящото определение да уточни интереса си от изискване на гр.
дело № 2713/2022 г. и гр. дело № 137426/2022 г. по описа на СРС – какви обстоятелства ще
бъдат установявани с посочените дела, в противен случай искането му ще бъде оставено без
уважение.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. от
11:40 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
уточнителната молба на ищеца и към отговора на исковата молба писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. дело № 2404/2014 г. по описа на Районен съд – Добрич – за
прилагането му по настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество за задължаване на
ищеца да представи справка за твърдените от него фактури, справка за дължимите
задължения към „......................“ АД, както и платежните документи при заплащането им,
както и искането за допускане до разпит на един свидетел при режим на призоваване (след
посочване на имената му от ищеца).
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без уважение възражението на
ответника за местна неподсъдност на делото на настоящия съд подлежи на обжалване, с
частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение,
пред Софийски градски съд. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6